Р Е Ш Е Н И Е № 366
гр. Враца,22.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: М. АДЖЕМОВА
Членове:ПЕНКА Т.П.
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на
секретаря Христина Цекова,като разгледа докладваното от
мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 471 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на адв. М.К., в
качеството и на пълномощник на Г.А.П. ***
против Решение № 223 от 11.07.2018г.,
постановено по гр.д. №1780/2017г. по описа на РС - гр. Мездра.
Отправя се искане до въззивния съд да
обяви за нищожно Решение № 223 от 11.07.2018г., постановено по гр.д.
№1780/2017г., РС-Мездра.Ако съдът приеме, че решението не е нищожно, се иска
същото да бъде обявено за недопустимо, като
го обезсили и върне делото за
преразглеждане от друг състав.
Отправя
се също така искане въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
Решение № 223 от 11.07.2018г., постановено по гр.д. №1780/2017г., РС-Мездра, а
делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне в диспозитивната част
на решението по искането на основание чл.76 ЗН.
Ако съдът се произнесе по същество се иска
допускане на делба на процесните имоти между ищеца и ответниците, както
следва:По 1 дка на наследниците на М./М./А. Г., С. А. П. и П. А. С. и 1.620 дка
на ищеца Г.А..
Ако съдът отхвърли искането да се признае, че ищеца - въззивник е
собственик по наследство на 1.620 дка въз основа на извършената спогодба през
1948г. по гр.д. № 405 от 30.04.1948г., то се моли делбата да бъде допусната при
квоти по 1/4 между четиримата наследници на А. П. както следва:
1. 1/4 на наследниците на М. А. Г./ М. Г.Р./, негова
сестра- И.С.Я. - внук.
2. 1/4 на наследниците на С. А. П./ С. П. Е. негова
сестра -Р.М.Е. и Д.М.Е./внуци/,
3. 1/4 на наследниците на П. А. С., негова сестра, В.Т.Ц.
и С.Т.Й.- дъщери;
4. 1/4 на Г.А..
С подадената въззивна жалба се обжалва
изцяло решението на РС - гр. Мездра, като се твърди, че същото е
нищожно, недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено
в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Твърди се, че установената от съда
фактическа обстановка е непълна, а събраният в хода на съдебното производство
доказателствен материал е оценен необективно.
Възраженията относно нищожността на
решението се свеждат до обстоятелството, че съдът е отхвърлил иска за делба на
наследствен имот между физически и юридически лица, които не са наследници на
наследствения имот.
Твърди се, че искането е за делба на общия
наследствен имот само срещу: И.С.Я. ***, Р.М.Е. от с. Хърлец, Д.М.Е. ***, В.Т.Ц.
***, С.Т. ***.
Посочва се в тази връзка, че оС.лите
ответници са приобретатели на имотите закупени от другите наследници -
ответници, като посочването в диспозитива на решението, че се отхвърля
заведения иск за делба на наследствен имот от Г.А. срещу другите ответници,
като Община Козлодуй, без да има такова искане и без същите да са наследници на
наследодателя, означава разминаване между действителната воля на съда в
съобразителната част и отразяването й в същинската част на решението -
диспозитива му.Твърди се, че ако се приеме противното, това означава да се
постави под съмнение каква воля е формирал съда - между кои лица е отхвърлен за
делба, тъй като Ц.Б.И. ***, П.И. ***, А.И. *** не са наследници на
наследодателя А. П. и срещу тях няма
заведен иск за делба.
Навеждат се аргументи, че иска срещу Община
Козлодуй не е за делба, а за обявяване
на сделката за недействителна на основание чл. 76 от ЗН.
Навеждат се и възражения относно недопустимост на иска.
Посочва се, че от диспозитива на решението не става ясно за кой имот
съдът е отхвърлили иска за делба, тъй като трите имота са част от поземлен имот
със стар идентификатор №190, кв.24 от 4620 кв.м., находящ се в гр. Козлодуй. В
диспозитива на решението няма съответната индивидуализация, поради което не
може да се разбере за кои имоти съдът е отхвърлил иска, тъй като искането е
горепосочения имот да се раздели на четири имота при делбата, съобразно техния
дял.
Твърди се също така, че постановеното
решение е неправилно,тъй като е постановено в несъответствие с материалния
закон, при съществени нарушения на онези процесуални правила, които гарантират
законовите изисквания за съответствие на решението с действителното положение.
Порочността на решението се състои и в изкривено формиране на вътрешното
убеждение на съда,поради нарушаване на логическите, опитните и научни правила.
Като порочност на съдебния акт се изтъква и
това,че съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив по заведения иск за
прогласяване на относителна недействителност на договорите на основание чл. 76 ЗН. В тази връзка се твърди, че спорът по чл. 76 ЗН е преюдициален и обуславящ
спора за собственост в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282 ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 344 ал. 1 ГПК, следва със силата на пресъдено нещо да се
разреши спора кой е титуляр на правото на собственост. Съдът дължи произнасяне
с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл. 76 ЗН бъде упражнен с
инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с
възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за
основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните.
Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил института на придобиваната давност, като не е отчел
спецификите при придобиване по давност на сънаследствен имот, като се излагат
подробни съображения за това.
В тази връзка се твърди, че в настоящия
случай от събраните гласни доказателства не се установява завладяване от страна
на ответничките- П., респективно дъщерите й В. и С. на идеалните части на ищеца
Г.А..
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемите
страни.
В подадения от адв. М.С. отговор на въззивната жалба,в качеството му на
процесуален представител на ответниците - въззиваеми В.Т.Ц. и С.Т.Й. се твърди,
че атакуваното решение е валидно, допустимо,правилно и законосъобразно.
Твърди се, че решението е
изключително подробно и добре мотивирано, като при постановяването му районния
съдия е изследвал в пълнота всички доказателства , както по отделно, така и в
тяхната съвкупност.По този начин съда е достигнал до едно правилно и
законосъобразно решение, в което е даден подробен и мотивиран отговор на
въпроса защо се отхвърля иска. Посочва се, че оглед решението за недопускане на
делба, съдът правилно е приел като неоснователни и исканията за отмяна на
посочените нотариални актове и искането за обявяване на относителна
недействителност на договора за покупко - продажба. Навеждат се аргументи, че
съда правилно и законосъобразно е приел, че ответниците са придобили имотите по
давност и са се снабдили с нотариален акт за тях.Моли се решението да бъде
потвърдено.
В подадения от Община Козлодуй отговор на въззивната жалба се прави
искане за отхвърляне на подадената от Г.А. въззивна жалба,като неоснователна и
потвърждаване решението на РС - гр. Мездра, като правилно и законосъобразно.
Посочва се,че постановеното първоинстанционно решение е
валидно,допустимо, правилно и законосъобразно,като се излагат подробни
съображения за това.Твърди се,че атакувания съдебно решение е обосновано и
мотивирано, като и че е пълно, точно, ясно и конкретно.Навеждат се аргументи,
че въззивникът не е успял да докаже,че е владял имотите и че е полагал грижи за
тях, а показанията на свидетелите, допуснати в негова полза са неточни и
неясни.Посочва се също така, че ответниците са доказали в процеса, че са
полагали грижи за процесния имот, което е довело до придобиването му от тях по
наследство и по давностно владение.Предвид това Община Козлодуй е придобила
право на собственост върху един от имотите на законово основание.
Писмен отговор на въззивната жалба е депозиран и от Ц.Б.И..В него се
посочва,че подадената жалба е допустима и основателна.Не се оспорва, че ищецът
има право да получи дял от наследството на своя баща, но не може да определи
какъв е неговия размер.Намира се за правилно възражението на въззивника за
нищожност на първоинстанционното съдебно решение.Навеждат се и аргументи за
недопустимост на атакувания съдебен акт.
Във въззивното производство доказателства не
са събирани.
При
извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване
съдебен акт.При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по оС.лите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Съдът
извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, поради липсата на
предпоставките, които водят до неговата нищожност.
Първоинстанционното
решение се атакува и с възражения за неговата недопустимост и при извършване на
проверка в тази насока,настоящата инстанция констатира,че същото е допустимо.
Съображенията за това са следните:Недопустимо е решението, което не отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решение,
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване,
ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.
Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка
прави решението недопустимо.Такива пороци на решението не се констатираха,
следователно същото е допустимо.
Разгледана
по същество подадената въззивна жалба е основателна, поради следните
съображения:
Съдебното производство пред
първоинстанционният съд е образувано по искова молба на Г.А.П.,***, подадена
чрез пълномощник адвокат М.К. ***, с която е предявен против И.С.Я. ***, Р.М.Е.
от с.Хърлец, Д.М.Е. ***, В.Т.Ц. *** и С. Т. ***, иск за съдебна делба на три
наследствени имота в границите на гр.Козлодуй оС.ли от б.ж. на гр.Козлодуй А. П.
С., починал на 02.07.1967 г., както следва: имот с идентификатор 37798.505.360
с площ 1500 кв.м.; имот с идентификатор 37798.505.361 с площ 1683 кв.м. и имот
с идентификатор 37798.505.362 с площ 1543 кв.м., при дялове 6/24 ид.части за
ищеца; 6/24 идеални части за ответника И.С.Я. и по 3/24 идеални части за оС.лите
ответници Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц. и С.Т.Й..
Ищецът твърди, че трите делбени имота
описани по-горе са отделени и обособени от един общ имот в гр. Козлодуй,
представляващ пл.№ 190, кв.24 с площ 4620 / четири хиляди шестстотин и
двадесет/ кв. м. с граници — запад, улица, север - р. Дунав, който е оС.л в
наследство от родителите му А. П. С. и Й. Г. С. б. ж. на гр. Козлодуй. Твърди,
че във времето сестрите му и част от ответниците незаконосъобразно са се
снабдили с констативни нотариални актове за собственост на части от общия имот,
а впоследствие са се разпоредили с различни сделки без негово съгласие,поради
което той не е получил дял от наследствения имот.
Поради това заедно с иска за съдебна
делба е съединил искове, както следва:
За отмяна на констативен нотариален акт
№ 130 от 1991 г. на PC Оряхово, с който е призната за собственик на част от
делбените имоти б.ж. М. А. Г. — дъщеря на общия наследодател; конститутивен иск
за отмяна на констативен нотариален акт № 61 от 1996 г. на PC Козлодуй, с който
е призната за собственик на идеална част от делбените имоти ответника В.Т.Ц. и
конститутивен иск за отмяна на констативен нотариален акт № 81 от 2007г. на
Нотариус В.М., с който е призната за собственик на идеална част от делбените
имоти ответника С.Т.Й..
Присъединени са и искове за обявяване
относителна недействителност на основание чл.76 ЗН на договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 154, том 1, дело № 431/1991 г. на
Оряховски районен съд, с който б.ж. М. А. Г. е продала на Г. С. Н. идеална част
от делбените имоти и на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №
112, том 1, дело № 2248/1998 г. на Козлодуйски районен съд, с който Г. С. Н. е
продал на вече бивш жител *** - И. П.И. същата идеална част от делбените имоти.
Към настоящия момент наследници на И. П.И. и съсобственици на един от делбените имоти с
идентификатор 37798.505.362 с площ 1543 кв.м. са тримата ответници Ц.Б.И., П.И.П.
и А.И.П..
Присъединен е и иск за обявяване относителна
недействителност на основание чл.76 ЗН на договор за покупко-продажба от
27.05.2008 г. вписан в Служба по вписванията Козлодуй под № 8, том 5, д.вх. №
2253/2008г.,с който ответниците В.Т.Ц. *** и С.Т. *** са продали на Община
Козлодуй части от недвижимите имоти в границите на гр.Козлодуй, чиято съдебна
делба се иска.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
От
представените по делото доказателства се установява, а и не е налице спор между
страните, относно обстоятелството, че имот с № 246 по стария план от 1956 год.
на гр.Козлодуй, от който са обособени трите имота предмет на делбата, е бил
собственост на общия наследодател А. П.
С. б.ж. на гр.Козлодуй.
От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че общият
наследодател А. П. Стойков е починал
02.07.1967 г., като е оставил за свои законни наследници следните лица:
1.Й.
А. - син, починал и без наследници.
2.М.
А. Г. - дъщеря, починала на10.01.1991 г. и оставила дъщеря Ц. Г., починала на
27.07.2011 г. и оставила като наследник своя син – И.С.Я..
3.С.
А. П. - дъщеря, починала на 18.02.1998 г. и оставила за наследници своите
синове Р.М.Е. и Д.М.Е..
4.П.
А. С., починала на 22.05.1999 година и оставила две дъщери - В.Т.Ц. и С.Т.Й..
5.Г.А.П.
- син.
От
представения по делото констативен нотариален акт № 130 от 1991 година на
РС-гр.Оряхово се установява, че М. А. Г. б.ж. е призната за собственик на 1/3
идеални части от 4620 кв.м. от делбените имоти.
От
представения нотариален акт № 61 от 1996 год. на РС-гр.Козлодуй се установява,
че В.Т.Ц. е призната за собственик на част от процесните имоти - 1300 идеални
части.
От
представения нотариален акт № 81/2007 год. на Нотариус В.М.,се установява, че е
призната за собственик на част от имотите С.Т.Й. - 1880 идеални части.
От
приложения по делото договор за покупко-продажба,сключен на 27.05.2008 г.,
вписан в Служба по вписванията Козлодуй под № 8, том 5, д.вх. № 2253/2008г.,се
установява, че ответниците В.Т.Ц. *** и С.Т. *** са продали на Община Козлодуй
1500 / 4725 идеални части от имоти с идентификатори № 37798.505.130 и №
37798.505.324.
От
приетия като доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба № 154,
том І, дело № 431 от 03.04.1999 г. на
Диана Атанасова - Районен съдия при Районен съд гр.Оряхово, се установява, че М.
А. Г. с ЕГН:********** е продала на Г. С. Н. една трета идеални части от дворно
място с пространство от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ 190 от квартал № 24
по плана на град Козлодуй от 06.10.1982 година, при граници:река - Дунав,
ул."Никола Димитров Стойков".
От
представения нотариален акт за покупко-продажба № 112, том І, дело № 2248 от
05.10.1998 г. на Д.Г. - Районен съдия при Районен съд гр.Козлодуй,се
установява, че Н. Й. Н. с ЕГН:********** и Г. С. Н. ЕГН ********** са продали
на И. П.И. една трета идеална част от собствения си придобит по време на брака
имот, съставляващ незастроено дворно място с пространство от 4620 кв.м.,
съставляващо имот пл.№ 190 от квартал № 24 по плана на град Козлодуй от
06.10.1982 година,при граници:река - Дунав, ул."Никола Димитров
Стойков"
Районният
съд е назначил специализираната експертиза. От заключението на същата,
неоспорена от страните по делото,се установява,че най-стария запазен план на
гр.Козлодуй е от 1956 год.По този план спорният имот от 4 620 кв.м. е
представлявал имот с кадастрален номер 246 и в регистъра на плана е записан на името на А. П. б.ж. и Тодор
Стойков.Този кадастрален номер 246 след създаването на плана от 1956 год. е
извън регулацията.Следващият регулационен и кадастрален план на гр.Козлодуй
,действащ и преди одобряване на кадастралната карта е от 1982 год.В този план
старият имот номер 246 по плана от 1956 год. е със същите кадастрални граници,но
вече част от него попада в регулацията на града.Имотът има нов кадастрален
номер- 190 и част от него с площ от 3 745 кв.м. попада в терена на УПИ Парцел
ХХХ кв.24, с предназначение „ за озеленяване”.ОС.лата част –северната остава
неурегулирана.През 2007 год. влиза в сила кадастрална карта на гр.Козлодуй.Границите
на имот с кадастрален номер 190 /част от УПИ ХХХ кв.24/ се запазват,като в
кадастралната карта цялата площ на имот № 190 се разделяна две части-в
регулация и извън регулация и всяка част придобива отделен номер.Старият имот №
190 е с площ от 4 725 кв.м., а не 4 620 кв.м.Частта от имот № 190, която попада
в регулацията по плана от 1982 год. е с нов номер идентификатор 37798.505.130 и
е с площ от 3 521 кв.м.,а частта от имот № 190,която е извън регулацията е с
идентификатор 37798.505.324 и е с площ от 1 204 кв.м.С договора за покупко-продажба от 2008 год. Община
Козлодуй купува от С.Т. и В.Т. 1500/4725 ид.ч. от стария имот с кадастрален №
190 по плана от 1982 год.Това е около 1/3 от имота – 1160 кв.м. от
урегулираната част и 340 кв.м. от неурегулираната.През 2009 год. е изготвен
ПУП/ПРЗ за разделянето на УПИ ХХХ кв.24 в северозападния ъгъл,който разделя
големия парцел,който съдържа урегулираната част на имот с №190 / с кратък
идентификатор 130/ и урегулира оС.лата част от същия/ неурегулираната до
момента с идентификатор 324/ като образува три нови УПИ и остатъка от УПИ ХХХ
кв.24 не променя номерацията си.Трите нови УПИ са с номера УПИ ХLVІІІ -1500
кв.м става имот с идентификатор 37798.505.360
.; УПИ ХІХ- от 1 628 кв.м. става имот с
идентификатор 37798.505.361 и УПИ L от 1 543 кв.м. става имот с идентификатор
37798.505.362.
Вещото
лице в проведеното съдебно заседание на 27.04.2017 год. /л. 316 от делото/ е заявило,че
трите делбени имота са част от стария имот,който е бил с № 246 по стария
план от 1956 год., понеже при проследяване стария имот като граници има
приблзително на този,който е с № 190.Според нея технически тези три имота са
терена в приблизителни граници на имота от 1956 год.
За
изясняване на обстоятелствата по делото пред първостепенния съд са събрани и
гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
Представените
са по делото протоколи по гр.д.№ 405/48 г.,№ 406/1948 г. и гр.д.№ 407/1948 год.
на Оряховски околийски съдия,в които е посочено, че наследодателят А. П. през 1948 година е признал правото на
собственост и отстъпил владението на празно дворно място в с.Козлодуй / при
Дунава/ в размер на по 1 дка на дъщерите си М. Г. б.ж.,С. П. Е. б.ж. и на П. Т.
С. б.ж.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до въпроса, налице
ли е съсобственост между Г.А.П., И.С.Я. ***, Р.М.Е. от с.Хърлец, Д.М.Е. ***,
В.Т.Ц. ***, С.Т. *** за процесните недвижими имоти като наследници на А.
Стойков б.ж. на гр. Козлодуй, която да бъде ликвидирана.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените от районния
съд мотиви относно обстоятелството, че за три декара от въпросния имот не е
налице съсобственост между горепосочените лица, тъй като общия наследодателят А.
П. през 1948 година е признал правото на собственост и е отстъпил владението на
празно дворно място в с.Козлодуй / при Дунава/ в размер на по 1 дка на дъщерите
си М. Г.,С. П. Е. и на П. Т. Стаменова.Така постигнатите спогодби не са
породили своя правен – вещнопрехвърлителен ефект, поради противоречието им със
закона.В протоколите е отразено, че наследодателя прехвърля по един декар на
дъщерите си от имот - празно дворно място от имот, край Река Дунав.В тази
връзка следва да се отбележи,че не може да се прехвърли реална част от
имот,която не е обособена като самостоятелен обект на правото на собственост.В
протоколите не е отразено и че се прехвърлят идеални части от имота.Поради тези
съображения, настоящият съдебен състав приема, че съсобствеността върху
процесният имот от 4620 кв.м. не е ликвидирана съгласно приложените по делото
протоколи на Оряховския околийски съдия от 1948 г. и от същия не са обособени
отделни обекти на правото на собственост.
При тези обстоятелства следва да бъде изяснен въпросът,
придобили ли са по давност имотите, предмет на делбата в настоящото
производство от М. Г. ,С. П. Е. и на П. Т.
С..
При изясняване на това обстоятелство следва да се имат
предвид разрешенията дадени по Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. В него се приема,че презумпцията на чл.69 от ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,но само когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.
Разяснено е, че при наследяването владението е част от имуществото на
наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по
право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот.В тези
случаи съвладението продължава като оС.лият в имота наследник владее своята
идеална част и същевременно държи идеалните части на оС.лите наследници.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, сънаследникът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение.Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на оС.лите съсобственици.Както се сочи в решението, това е т.нар.
преобръщане на владението (interversio possessionis), при което съсобственикът
съвладелец (и държател на идеалните части на оС.лите съсобственици) се превръща
в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е преС.л да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на оС.лите съсобственици.Завладяването частите на оС.лите и промяната
по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
Ответниците,които носят доказателствената тежест да
установят посоченото преобръщане на държането във владение, не са ангажирали доказателства, че са владяли целия процесен
имот с намерението да го своят, като са демонстрирали това свое намерение пред
другия наследник – ищеца, през периода на владение до момента на снабдяването
им с констативни нотариални актове.Показанията на свидетелите,които са
допуснати за изясняване на това обстоятелство са пределно общи и противоречиви в
частта, с която излагат възприятията си относно обстоятелствата, кои лица и
през кои периоди са ползвали / обработвали / процесните имоти.Най – важното,обаче,
в конкретния случай е това, че техните показания не доказват по никакъв начин
извършването на фактически или правни действия, с които владелците - ответници
да са манифестирали намерението си да владеят целия имот спрямо оС.лите
наследници - в случая ищеца Г.А.. В тази връзка следва и да се посочи, че в константната
съдебна практика на ВКС (вж. решение № 192 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
763/2016 г., I г. о., ГК, решение № 7 от 10.09.2018 г. на ВКС по гр.д.
№1903/2017 г., II г.о., ГК и др.) последователно се приема, че снабдяването на
съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на целия имот само по
себе си не представлява обективиране на намерението за своене пред оС.лите
съсобственици. Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително
производство по искане на молителя, в което оС.лите съсобственици не участват,
поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този
акт не им бъде съобщен или противопоставен. Действията по отдаването на
сънаследствения имот под наем или аренда и получаването на гражданските плодове
само от някой от съсобствениците по своята същност са сходни с тези, които
съсобственикът може да извършва с общия имот, поради което също не могат да се
третират като проява пред тях на намерението на съсобственика да владее имота изцяло
за себе си.
Следователно,съсобствеността
върху имотите,предмет на делба в настоящото производство не е прекратена, което
налага това да се извърши чрез предявения иск за делба, предвид
обстоятелството, че съделителите не могат доброволно да уредят спора помежду им.
Общият
наследодател А. П. Стойков е починал
02.07.1967 г., като е оставил за свои законни наследници следните лица:1.Й. А.
- син, починал и без наследници. 2.М. А.
Г. - дъщеря, починала на 10.01.1991 г. и оставила дъщеря Ц. Г., починала на
27.07.2011 г. и оставила като наследник своя син – И.С.Я.. 3.С. А. П. - дъщеря,
починала на 18.02.1998 г. и оставила за наследници своите синове Р.М.Е. и Д.М.Е..4.П.
А. С., починала на 22.05.1999 година и оставила за свои наследници две дъщери -
В.Т.Ц. и С.Т.Й..5.Г.А.П. - син.
След смъртта
на общия наследодател, неговите законни наследници - деца са получили по равен дял от
наследството - 1/5 ид.части за всеки.
Наследникът
Й. А. - син на наследодателя е починал през 1986 година и не е оставил наследници от първи и втори ред, поради което
неговата част от наследството е преминала, респективно уголемила дела на неговите
братя и сестри, като дела на всеки от тях е 1/4 ид.части.
Наследникът М. А. Г. - дъщеря на наследодателя е починал през 1986 година, и е оставила дъщеря Ц. Г., която
е починала на 27.07.2011 г. и оставила като наследник своя син - ответника И.С.Я., който е наследил 1/4 или
2/8 ид.части.
Наследникът С. А.П.- дъщеря на наследодателя е починала на 18.02.1998 г. и е оставила за наследници
своите синове Р.М.Е. и Д.М.Е., както и съпруг Мартин Е..Така нейната част от
наследството е преминала върху наследниците й, които са получили по 1/3 от
нейните 1/4 идеални части.Съпругът М. Е. е починал през 2014 г. и неговата една
трета е наследена от неговите синове - ответниците Р.М.Е. и Д.М.Е., които имат
дял от по 1/8 от процесните имоти.
Наследникът П. А. С. е починала на 22.05.1999 година и
оставила за свои наследници две дъщери - В.Т.Ц. и С.Т.Й.,които получават по
половината от дела на тяхната майка или по 1/8 идеални части.
Наследникът - ищец Г.А.П. наследява 1/4 или 2/8
ид.части от наследствените имоти.
По изложените съображения, процесните имоти следва да
бъдат допуснати до делба при следните квоти:За И.С.Я.- 2/8 ид.части,за Р.М.Е. и Д.М.Е. по 1/8 ид.части,за В.Т.Ц. и С.Т.Й. по 1/8 ид.части,за ищеца Г.А.П. 2/8 ид.части от
наследствените имоти.
Относно предявения конститутивен иск за отмяна на констативен нотариален акт № 130
от 1991 г. на PC Оряхово, с който е призната за собственик на част от делбените
имоти б.ж. М. А. Г. - дъщеря на общия наследодател, за отмяна на констативен
нотариален акт № 61 от 1996 г. на PC Козлодуй, с който е призната за собственик
на идеална част от делбените имоти ответника В.Т.Ц. и за отмяна на констативен
нотариален акт № 81 от 2007г. на Нотариус В.М., с който е призната за
собственик на идеална част от делбените имоти ответника С.Т.Й., настоящият
съдебен състав прима следното:
С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК беше прието, че констативният нотариален акт не се
ползва с материална доказателствена сила
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост и че той подлежи на оспорване относно принадлежността на това
право,като при оспорването му тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна.В мотивите към тълкувателното решение е пояснено, че оспорването може да
се изразява, както в доказване на свои права, противопоставими на тези на
титуляра на акта,така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в
акта придобивно основание.Предвид гореизложените мотиви, ищеца Г.А. доказа в
производството свои права върху процесните имоти и тъй като искът за допускане
на съдебна делба следва да бъде уважен, издадените в полза на ответниците
нотариални актове за собственост на идеални части от имотите по давност
подлежат на отмяна по силата на чл.537, ал.2 от ГПК.По съществото си тази
отмяна е законова последица от уважаването на иска, която съдът следва да
присъди служебно, дори и ищеца да не е направил такова искане/ в този смисъл
Тълкувателно Решение № 178/ 30.06.1986г. ОСГК на ВС/. Цитираните констативни
нотариални актове следва да бъдат отменени частично,за горницата над правата,които
съделителите - ответници притежават права в процесните наследствени имоти.
По предявеният иск с правно основание чл.76 ЗН.
Така предявеният иск настоящият съдебен състав намира
за основателен.С Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1/2004 г., ОСГК са обявени за изгубили сила т. 1, т. 2 (предложение последно) и
т. 4 от Тълкувателно решение № 72 от 9.IV.1986 г. по гр. д. № 36/85 г., ОСГК,
като е прието в т. 1, че: „Актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или
отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително
недействителен.Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда
желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети
лица. Трети лица, които не са страни по сделката или сънаследници, не могат да
се позовават на тази недействителност.
Легитимирани да се позоват в делбеното производство
или по иск за собственост на тази относителна недействителност са само съделители-сънаследници,неразпоредили
дела си.В конкретния случай ищецът е легитимиран да се позове на тази
относителна недействителност, тъй като не се е разпоредил с дела си от
наследствените имоти.
Относителната недействителност по чл. 76 ЗН е особен вид
недействителност.Правото да се иска прогласяване на относителната
недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален
и обуславящ, установителен иск или чрез възражение. Под страх от нищожност на
делбата – чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност на
акт на разпореждане, като главна страна в процеса следва да участва
сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по
сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН.В настоящия случай всички страни са
надлежно конституирани в процеса.
Разпоредбата
на чл.76 от ЗН е създадена в интерес на сънаследниците на прехвърлителя и с нея
се цели да се обезпечи възможността им да получат реален дял от наследството,
според състоянието му в момента на неговото откриване. Текстът на законовата
разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че недействително е разпореждане на
сънаследник в полза на трето лице, както е в случая, така че искането на
сънаследника – настоящ ищец в делбеното производство ще се уважи.Следва само да
бъде отбелязано,че няма пречка да бъдат обявени за относително недействителни
две поредни сделки, сключени при условията на чл. 76 от Закона на наследството.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на Община Козлодуй,че тъй като с договор за покупко-продажба № 2 от 27.05.2008 г., вписан в Служба по вписванията
Козлодуй под № 8, том 5,вх. рег.№ 2253/2008г. е придобила по възмезден начин
1500 / 4725 идеални части от имоти с идентификатори № 37798.505.130 и №
37798.505.324 е придобила съответните части по давност.В тази връзка следва да
се посочи, че приобретател по сделка, сключена при условията на чл. 76 от
Закона на наследството, не може да се счита добросъвестен, поради което не е
възможно да придобие имот с изтичане на кратката петгодишна давност по чл. 79
от Закона за собствеността,а е необходимо изтичането на десетгодишната давност,
която към момента на предявяване на исковата молба за делба не е изтекла.
При така установеното, предявените искове
са основателни, поради което неправилно са отхвърлени от контролирания съд.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че решението на първостепенния съд следва да бъде отменено
изцяло.
По разноските:
В настоящия казус производството е делбено
и разноските се изчисляват във втората фаза на делбата съобразно размера на
дяловете на съделителите в съсобствеността. Няма спор, че съгласно разпоредбата
на чл.355, изр.2 от ГПК на основание чл.78 от ГПК в делбения процес се дължат
разноски на общо основание по предявените присъединени искове подлежащи на
съвместно разглеждане с иска за делба.Това се отнася за онези от тях, които
имат относително самостоятелно съществуване и касаят преюдициални за делбата
правоотношения в първата фаза или облигационни искове заявени по реда на чл.346
от ГПК във втората фаза на делбата.В настоящия казус в първата фаза на делбата
такива искове са предявени и са разгледани от делбения съд, а именно иска по
чл. 76 от Закона за наследството и този по чл. 537, ал.2 ГПК.От представените
договори за правна защита и съдействие се установява, че ищеца е заплатил
адвокатско възнаграждение за пред районен и въззивен съд в размер на по 600.00
лева.Доколкото в договора не е посочено какъв е размера на адвокатското
възнаграждение за всеки от предявените искове, то настоящият съдебен състав приема,че
същото е уговорено поравно за всеки от тях. При това положение, на въззивника Г.А.П.
се следват разноски, сторени пред първоинстанционният съд и за настоящата
съдебна инстанция в размер на по 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение
за присъединените и разгледани искове по чл. 76 от Закона за наследството и
този по чл. 537, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 223 от 11.07.2018г., постановено по гр.д. №1780/2017г. по
описа на РС - гр. Мездра, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт № 130, т.1,по дело
№ 219 / 1991 г. на Л.Вълчанова, съдия при PC - гр. Оряхово, с който е призната
за собственик М. А. Г. на една трета идеални части от дворно място с
пространство от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ 190 от квартал № 24 по плана
на град Козлодуй от 06.10.1982 година, незастроено при граници:река - Дунав,
ул."Никола Димитров Стойков", в частта над 1/4 ид.ч. от този имот.
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт № 61, т.VI,по
дело № 1391 / 1996 г. на Маноев, съдия при PC - гр. Козлодуй, с който е
призната за собственик В.Т.Ц. на 1300 идеални части от целия имот 4640 кв.м.,съставляващ
имот пл.№ 190 от квартал № 24 по плана на град Козлодуй от 06.10.1982 година,
при граници:От север - Река Дунав,От юг –
Ц. Й. и Н. Ц., изток - ул."Никола Димитров Стойков",запад - път, в
частта над 1/8 ид.ч. от този имот.
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт № 81, т. 9, рег.№
13614, по нотариално дело № 2144 / 2007 г. на В. М. - нотариус,с район на
действие PC - гр. Козлодуй, с който е призната за собственик С.Т.Й. на 1880
идеални части от целия имот 4640 кв.м., от които 720 кв.м. са извън регулацията
на гр. Козлодуй,представляващ поземлен имот планоснимачен № 190,в квартал № 24
по плана на град Козлодуй от 06.10.1982 година,при граници:улица, Река - Дунав,имоти с номера: 180, 181, 182, 183 и 184, в
частта над 1/8 ид.ч. от този имот.
ОБЯВЯВА,на
основание чл.76 от ЗН, за относително недействителна по иска на Г.А.П.,***
против И.С.Я.,***,Р.М.Е.,ЕГН ********** от с.Хърлец,Д.М.Е.,***,В.Т.Ц., ЕГН **********
и С.Т.Й., сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 154,
том І, дело № 431 от 03.04.1999 г. на
Диана Атанасова - Районен съдия при Районен съд гр.Оряхово, с която М. А. Г. с
ЕГН:********** е продала на Г. С. Н.,следния недвижим имот: една трета идеални части от дворно място с пространство от
4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ 190 от квартал № 24 по плана на град
Козлодуй от 06.10.1982 година, при граници:река - Дунав, ул."Никола
Димитров Стойков", който имот е бил в наследството и сделката е сключена
преди извършване на делбата на наследственото имущество.
ОБЯВЯВА, на
основание чл.76 от ЗН,за относително недействителна по иска на Г.А.П.,***
против И.С.Я.,***,Р.М.Е.,ЕГН ********** от с.Хърлец,Д.М.Е.,***,В.Т.Ц., ЕГН **********
и С.Т.Й., сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 112,
том І, дело № 2248 от 05.10.1998 г. на Д.Г. - Районен съдия при Районен съд
гр.Козлодуй, с която Н. Й. Н. с ЕГН:********** и Г. С.
Н. ЕГН ********** са продали на И. П.И., следния недвижим имот: една трета
идеална част от собствения си придобит по време на брака имот, съставляващ
незастроено дворно място с пространство от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№
190 от квартал № 24 по плана на град Козлодуй от 06.10.1982 година,при
граници:река - Дунав, ул."Никола Димитров Стойков", която сделка е
сключена преди извършване на делбата на наследственото имущество.
ОБЯВЯВА, на
основание чл.76 от ЗН, за относително недействителна по иска на Г.А.П., ЕГН **********
против И.С.Я.,***,Р.М.Е.,ЕГН **********,Д.М.Е.,***,В.Т.Ц., ЕГН ********** и С.Т.Й.,
сделката, обективирана в договор за покупко - продажба от
27.05.2008 г., вписан в Служба по вписванията гр.Козлодуй под № 8, том 5, д.вх.
№ 2253/2008г.,въз основа на който е издаден Акт за частна общинска собственост №
1943 на Община Козлодуй, с който ответниците В.Т.Ц. *** и С.Т. *** са продали
на Община Козлодуй, следния недвижим имот:
1500 / 4725 идеални
части от имоти с идентификатори № 37798.505.130 и № 37798.505.324,като сделката
е сключена преди извършване на делбата на наследственото имущество.
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА между Г.А.П.,***,И.С.Я.,***,Р.М.Е.,ЕГН ********** от с.Хърлец,Д.М.Е.,***,В.Т.Ц.,
ЕГН ********** и С.Т.Й., ЕГН ********** *** на три имота, оС.ли в наследство от
наследодателя А. П. С. б.ж. на гр.Козлодуй, починал
02.07.1967 г., находящи се в границите на гр.Козлодуй, както следва: Имот с
идентификатор 37798.505.360 с площ от 1 500 кв.м.; Имот с идентификатор
37798.505.361 с площ от 1 683 кв.м. и имот с идентификатор 37798.505.362 с площ
от 1 543 кв.м.,по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Козлодуй,при
дялове: за Р.М.Е. - 1/8 ид.части,за Д.М.Е. - 1/8 ид.части,за В.Т.Ц. - 1/8 ид.части, за С.Т.Й. - 1/8
ид.части,за Г.А.П. - 2/8 ид.части и за И.С.Я.- 2/8 ид.части от наследствените
имоти.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 от ГПК И.С.Я., ЕГН **********,Р.М.Е.,ЕГН **********,Д.М.Е.,ЕГН
**********,В.Т.Ц., ЕГН ********** и С.Т.Й., ЕГН ********** ***,Ц.Б.И., ЕГН **********,
П.И.П., ЕГН **********,А.И.П., ЕГН ********** ***, ЕИК ********* да заплатят
солидарно на Г.А.П., ЕГН
**********, разноски извършени пред районният съд в размер на 400.00 лева, а за
въззивното производство също сумата от 400.00,представляващи разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията
на чл.280 ГПК.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........