РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Кюстендил, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520102434 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от
„Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. Р. П. -
изпълнителен директор и М. С. Ц. - председател на УС, чрез процесуален
представител юрк. Ф. И., с адрес: гр. ***, ул.“***“ № **, срещу П. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*.
В исковата молба и уточнителната молба с вх.№ 12388/29.10.2024 г. се
твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на описания в исковата
молба топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, п.к. ***, обл. ***, общ. ***,
ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и за него важали разпоредбите на действащото
за посочения период, законодателство в областта на енергетиката. Сочи се, че
в процесния топлоснабден имот, находящ се на описания адрес била
използвана доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен №
146454 за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., която ответникът не бил
заплатил. В имота била използвана и услугата дялово разпределение за
периода 07.2021 г.-04.2023 г. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносно предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от Топлофикация
1
София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от
"Топлофикация София" ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и
водно регулиране, като същите били влезли в сила по отношение на
ответника, който бил използвал доставяната от дружеството, ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не бил погасил задължението си.
В случая, доколкото топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, бил сключен и договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с "Термокомплект" ООД, като сумите за ТЕ за процесния
имот били начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни
вноски, а след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата -
"Термокомплект" ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с нормативните разпоредби.
Въз основа на изложеното се иска да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде осъден ответникът П. Г. С. да заплати на "Топлофикация София"
ЕАД сумата от 2 689,38 лева, от които: 2 193,05 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателно изплащане на сумите; 448,05 лева -
мораторна лихва за забава върху главницата от 15.09.2022 г. до 23.08.2024 г.;
както и суми за дялово разпределение: 38,20 лева - главница за периода от
м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, и 10,08 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 23.08.2024 г. Претендират се и направените разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и за
недължимост на същото в случай, че се твърди осъществяване на защита по
реда на чл.38, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗаДВ - безплатна правна помощ поради
липса на материалните предпоставки, предвидени в закона.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника по делото е депозирана писмена
молба, с която се твърди, че претендираното с исковата молба задължение в
общ размер на 2 994,67 лв. е платено от него по посочената в исковата молба,
банкова сметка - на 20.11.2024 г. Към молбата е приложено и копие на
платежен документ. Иска се съдът да прекрати производството по делото.
2
Съдът с разпореждане от 25.11.2024 г. разпореди препис от молбата на
ответника да бъде изпратен ищеца, в отговор на което от „Топлофикация-
София“ ЕАД е подадено становище с вх.№ 14691/23.12.2024 г., в което се
заявява, че след извършена проверка е установено, че действително е
извършено плащане от ответната страна в общ размер на 2 995 лева, като със
същото са погасени главница, мораторна лихва, съдебни разноски и законна
лихва. Изрично се посочва, че към момента на подаване на становището от
ищцовата страна се претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер за настоящото производство с крайния акт по делото, съдебен акт.
С уведомление от ответника от 16.01.2025 г., същият е заявил, че не възразява
относно изплащането на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, като с молба от 29.01.2025 г. ищцовото дружество е заявило, че не
поддържа направените доказателствени искания и моли на основание чл.78,
ал.8 от ГПК да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, доколкото ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на исковата претенция. В същия смисъл е подадена и молба от
31.01.2025г., с която се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
В съдебно заседание, ищецът не се представлява, а с предварително
депозирана преди заседанието, молба от 24.02.2025 г., се изразява становище
по хода на делото.
Ответникът, не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 и чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от
ЗЗД, като с определението за насрочване на делото, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
Следва да се отбележи, че страните не спорят, че процесният имот през
исковия период е бил топлоснабден, както и че същият е собственост на
3
ответника. Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител,
респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона,с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на
вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия,
без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на
партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.
Не е спорно също така, че ищцовото дружество е надлежен топлинен
оператор за процесния обект, респ. че е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Не се спори и, че на 20.11.2024 г. ответникът е
заплатил по банкова сметка на ищеца сумата от 2 995 лева, с което са погасени
вземанията на ищеца за главница, мораторна лихва, съдебни разноски и
законна лихва, за което ответникът е приложил и доказателства.
Налице е пълно признание на исковете по основание и по размер от страна на
ответника, като изпълнението на задълженията на ответника към ищеца, с
изключение на заплатено юрисконсутлско възнаграждение, е потвърдено и от
ищеца.
Съдът намира, че следва да отхвърли изцяло исковете, доколкото вземанията
са погасени към момента на приключване на съдебното дирене, като
ответникът, доколкото е дал повод с поведението си за завеждане на
настоящото производство, следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.2 от ГПК претендираното от последния юрисконсултско
възнаграждение, за което не са представени доказателства от ответника
същото да е заплатено до настоящия момент, поради което съдът определя
същото в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените с правно основание осъдителни искове по чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 и чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД, от
4
„Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. Р. П. -
изпълнителен директор и М. С. Ц. - председател на УС, чрез процесуален
представител юрк. Ф. И., с адрес: гр. ***, ул.“***“ № ***, срещу П. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 2 193,05 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумите; 448,05
лева - мораторна лихва за забава върху главницата от 15.09.2022 г. до
23.08.2024 г.; както и суми за дялово разпределение: 38,20 лева - главница за
периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, и
10,08 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2021 г. до 23.08.2024 г., като погасени от ответника в хода на
производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, П. Г. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на Топлофикация-
София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. Р. П. - изпълнителен
директор и М. С. Ц. - председател на УС, чрез процесуален представител юрк.
Ф. И., с адрес: гр. ***, ул.“***“ № **, сумата в размер на 100 лева,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5