№ 117
гр. В., 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:ВЙМ
ВРВ
при участието на секретаря НИН
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20251300500147 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Ц. П. П. с ЕГН **********, адрес: гр.
В., ж.к. „П**, представляван от адв.А. Ц. от АК- В., назначена за особен
представител против Решение № 100 от 26.02.2025 г. по гр.д.№
20231320101494 по описа за 2023 г. на В.ски районен съд, в частта му, в която
е признато за установено, че Ц. П. П. дължи 4166,04 лв. и е осъден за съдебни
разноски
Решение № 100 от 26.02.2025 г. по гр.д.№ 20231320101494 по описа за 2023 г.
на В.ски районен съд се обжалва само в частта му, в която е признато за
установено по отношение на Ц. П. П., че дължи на „ФИ“ ЕАД, ЕИК ** сумата
4166,04 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS -
14162325 от 19.12.2026 г. и в частта му, в която ответникът е осъден за заплати
678,73 лева съдебни разноски в първоинстанционното производство и 103,26
лева - съдебни разноски в производството по ч.гр. д. № 304/2023 г. на Районен
съд гр. В..
Поддържа се, че решението на В.ския районен съд в обжалваната му част
е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
1
нарушения на процесуални норми и е необосновано.
Твърди се, че в отговора на исковата молба са направили възражение, че
ищецът „ФИ“ ЕАД не е активно легитимиран да предяви исковете, посочени в
исковата молба. Възражението е надлежно обосновано, като са представили и
доказателства от търговския регистър, че „БНП ППФ С.А.“ клон България с
ЕИК ** и „БНП ППФ“ ЕАД с ЕИК ** представляват две отделни дружества.
В обжалваното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по това
възражение, не го е обсъдил в мотивите си, а това е съществено процесуално
нарушение.
Сочи се, че вземането на ищеца му е прехвърлено с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 19.08.2019 г. между него и
„БНП ППФ С.А.“ клон България с ЕИК **.Цедентът БНП ППФ С.А.“ клон
България с ЕИК ** бил заличен от търговския регистър с вписване от
04.12.2023 г.
Твърди се , че е допуснато е и нарушение на материалния закон - чл.99 и
чл.100от ЗЗД. От представените по делото доказателства не можело да бъде
направен правният извод, че с договора за цесия е прехвърлено на ищеца
вземането по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS -
14162325, сключен на 19.12.2016 г. между „БНП ППФ“ ЕАД с ЕИК ** и Ц. П.
П., след като договора за цесия е сключен с друго дружество - „БНП ППФ
С.А.“ клон България с ЕИК **.
Моли съда Ви да отмени Решение № 100 от 26.02.2025 г. по гр.д.№
20231320101494 по описа за 2023 г. на В.ски районен съд, в обжалваната му
част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска, с който е
признато за установено, че Ц. П. П., дължи на „ФИ“ ЕАД, ЕИК ** сумата
4166,04 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит .- PLUS
14162325 от 19.12.2026 г. и е осъден за заплати 678,73 лева съдебни разноски в
първоинстанционното производство и 103,26 лева съдебни разноски в
производството по ч.гр. д. № 304/2023 г. на Районен съд гр. В..
По делото е постъпил писмен отговор от ФИ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес па управление: гр. С., 5уд. „Т***, представлявано от
юрисконсулт ВЦ.
Поддържа се, че обжалваното Решение е валидно, допустимо, правилно
2
и законосъобразно, а наведените от въззивника оплаквания не кореспондират
с разгледания и решен правен спор.
Сочи, че е неоснователно оплакването, че съдът е допуснал нарушение, тъй
като не се е произнесъл по възражението на ответника, че „БНП ППФ С.А.“
клон България и „БНП ППФ“ ЕАД са две отделни дружества. Неоснователно е
и оплакването на въззивника, че е допуснато нарушение на материалния закон
- чл. 99 и чл. 100 ЗЗД.
Заявява се в отговора, че „БНП ППФ, С.А., вписано в Парижкия Търговски
регистър под номер 542 097 02, дружество съществуващо по законите на
Френската република, със седалище п адрес на управление: бул. О**, Париж,
Франция, е универсален правоприемник на кредитодаделя „БНП ППФ“ ЕАД и
действа на територията на Република България чрез клона си - БНП ППФ
С.А., клон България.
В Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел
към Агенцията но вписванията в актуалното състояние на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България — заличен търговец е посочено, че
праводател на дружеството е „БНП ПАРИБА С.А. - КЛОН С.“ КЧТ, ЕИК/ПИК
***. В актуалпото състояние на „БНП ПАРИБА С.А. - КЛОН С.“ КЧТ е
посочено, че е клон на чуждестранен търговец БНП Париба Пърсънъл
Фапненс, С.А., вписано в Парижкия Търговски регистър под номер 542 097 02,
дружество съществуващо по законите на Френската република, със седалище
и адрес на управление: бул. О. № 1, 75009, Париж, Франция.
Твърди се, че ВРС правилно е приел, че цесията е породила своето действие
и длъжникът е надлежно уведомен за нея. С оглед задължението по чл. 99, ал.
3 ЗЗД, цедентът „БНП ППФ С.А., клон България" ЕИК ** е упълномощил
„ФИ“ ЕАДда уведоми Ц. Петракпев П., за прехвърлянето на вземанията
спрямо него. Ищецът , в качеството на пълномощник, е изпратил чрез
„Български пощи“ ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия
до посочения в договора за кредит адрес. На 20.12.2019 г. пратката,
съдържаща уведомлението за цесия е връчена лично на Ц. Петракпев П..
Предвид гореизложеното и събраните по делото доказателства, молят
съда , да се произнесе с решение, с което да потвърди Решение № 100 от
26.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1494/2023 г. по описа на РС — В. в
обжалваната част, включително и в частта относно присъдените разноски.
3
Претендират направените в настоящото производство разноски.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки
представените по делото доказателства, прие за установено следното :
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба на Ц. П. от гр. В. за неоснователна.
С решение № 100/26.02.2025г по грд № 1494 /23г ВдРС е признал за
установено по отношение на Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„П**, **, че дължи на „ФИ” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Х** сумата от 4166.04 лева - главница по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS -14162325 от 19.12.2016 г., сключен
между „БНП ППФ“ ЕАД и ответника, ведно със законната лихва, считано от
22.02.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 304/2023 г. по описа на Районен съд - В. до окончателното издължаване,
като е отхвърлил иска в останалата част до пълния претендиран размер от
9086.09 лева, като неоснователен, както и за сумата 678.73 лева разноски
пред РС-В. и 103.26 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
304/2023 г. по описа на Районен съд - В. съразмерно с уважената част от
исковете в общ размер от 103.26 лв.
4
Установи се по делото, че по ч. гр. д. № 304/2023 г. на Районен съд-В. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Ц. П. П. да заплати на кредитора следните
суми: 9086.09 лева - главница, 970.00 лева - договорна лихва за периода от
20.06.2019 г. до 20.12.2021 г., 2965.99 лева - лихва за забава за периода от
21.06.2019 г. до 17.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноските в
размер на 260.44 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
След процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и дадени указания на заявителя
на основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.
Съгласно сключен на 19.12.2016 г. Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS -14162325, между „БНП ППФ“ ЕАД като кредитор и
ответника, като кредитополучател е отпуснат на ответника кредит в размер на
15000.00 лева - главница, застрахователна премия в размер на 3375.00 лева и
такса ангажимент от 375.00 лева. Годишният процент на разходите е фиксиран
на 11.44 %, лихвеният процент е фиксиран за срока на договора на 9.78 %.
Усвояването на предоставения паричен кредит е станало на 20.12.2016 г. с
преведените 10 777.98 лева по сметка на ответника при ЦКБ с основание на
превода: „съгл. Договор PLUS -14162325“ от сметка на БНП Париба С.А. клон
С. /от 15000.00 лева размер на кредита съгласно чл. 2 от Договора са удържани
375.00 лева - такса ангажимент и 3847.02 лева - за погасяване на задължения
на ответника по други договори/ - стр. 11 от делото.
Вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза
е посочило, че след представена му информация от масивите на ищеца, по
партидата на ответника установило, че ответникът е направил общо 29 броя
погасителни вноски в размер на 10833.96 лева за периода от 19.01.2017 г. до
23.08.2019 г. Общо направени вноски в размер на 10833.96 лева. С така
внесените суми са погасени следните суми от погасителния план: От
главницата са платени 5970.16 лева - 27 бр. пълни вноски със срок до
20.03.2019 вкл., От гл. застраховка са платени 1800.00 лева - 32 бр. вноски със
срок до 20.08.2019 г., От договорната лихва са платени 3063.80 лева - 32 бр.
вноски със срок до 20.08.2019 г. След плащането направено на 23.08.2019 г.
5
няма други вноски по кредита.
Вещото лице е посочило в заключение, че главницата по предоставения
кредит е в размер на 15000.00 лева. С платежно нареждане от 20.12.2016 г. са
преведени по сметка на ответника 10777.98 лева след направени
прихващания. Направените погасявания до 23.08.2019 г. от ответника са в
размер на 10833.96 лева. Първата неплатена частична вноска по главницата е
на 20.04.2019 г. от 126.91 лева. Неплатеното задължение е в общ размер на
10056.09 лева, от които: 9029.84 лева главница, 56.25 лева застраховка и
970.00 лева договорна лихва. Лихвата за забава върху главницата за исковия
период е в размер на
лева.
Общият размер на задължението по Договора за кредит е в размер на
12524.19 лева. Застрахователен агент по договора е Директ Сървис АД.
Платени 1800.00 лева по Договор за кредит до 20.08.2019 г.
Видно от данните по делото и от съдебно-счетоводната експертиза е, че
ответникът е направил общо 29 броя погасителни вноски в размер на 10833.96
лева за периода от 19.01.2017 г. до 23.08.2019 г., които плащания следва да се
счетат като признание на вземането.
Съгласно погасителния план, за кредитополучателя възниква задължението да
заплаща 60 месечни погасителни вноски, в размер на 373.48 лева, като при
данните по делото /заключението на вещото лице/ е безспорно, че ответникът
е преустановил редовното обслужване на кредита на 20.04.2019 г.
Съдът правилно е приел основателно възражението на ответника за
неоснователност на вземането за застрахователна премия в размер на 3375.00
лева , включено в размера на общата стойност на плащанията по договора и
разпределено поравно в дължимите по договора за кредит погасителни
вноски. Тази сума, съгласно чл. 2 от договора, е следвало да бъде платена
директно на застрахователен агент, без да е посочено в договора от кого, като
липсват и доказателства за плащането и от кредитора, нито за сключен
договор за застраховка, за да възникне право за същия да иска връщането на
сумата.
Видно е още, че в договора е посочен ГПР в процент, но не е посочено кои
разходи са включени при изчисление на същия, и по специално сумата на
застрахователната премия. При изчисление на същия се установява, че
6
посочения в договора ГПР не включва застраховката, от което може да се
направи извод, че не съответства на реалния ГПР.
С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия договор както
непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, пар.
2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в чл. 3, б. ж от директивата разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Съответстващите разпоредби на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
регламентират изцяло недействителност на сключения договор за кредит.
В настоящия случай, видно от заключението, по договора са платени 10833.96
лева, а главницата по същия е 15000.00 лева. С оглед гореизложеното остават
да се дължат от ответника още 4166.04 лева - главница по кредита.
Неоснователно е и оплакването, че съдът е допуснал нарушение, тъй като не
се е произнесъл по възражението на ответника, че „БНП ППФ С.А.“ клон
България и „БНП ППФ“ ЕАД са две отделни дружества.
„БНП ППФ С.А.“ клон България и „БНП ППФ“ ЕАД са две отделни
дружества.
„БНП ППФ, С.А., вписано в Парижкия Търговски регистър пол номер 542 097
02, дружество съществуващо по законите на Френската република, със
седалище п адрес на управление: бул. О**, Париж, Франция, е универсален
правоприемник на кредитодаделя „БНП ППФ“ ЕАД и действа на територията
на Република България чрез клона си - БНП ППФ С.А., клон България. В
първото открито съдебно заседание по делото е представено извлечение от
Търговрския регистър на Република Франция за търговеца „БНП Париба
лични Финанси“ АД. На страница 5 от извлечението е посочено, че
7
дружеството е участвало в операция по трансграннчно сливане с БНП
ПАРИБА ЛИЧНИ ФИНАНСИ ЕАД , акционерно дружество по българското
законодателство, станало на 31.01.2018 г. В Търговския регистър и регистър
на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията в
актуалното състояние на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България — заличен търговец е посочено, че праводател на дружеството е
„БНП ПАРИБА С.А. - КЛОН С.“ КЧТ, ЕИК/ПИК ***. В актуалпото състояние
на „БНП ПАРИБА С.А. - КЛОН С.“ КЧТ е посочено, че е клон на
чуждестранен търговец БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А., вписано в
Парижкия Търговски регистър под номер 542 097 02, дружество
съществуващо по законите на Френската република, със седалище и адрес на
управление: бул. О. № 1, 75009, Париж, Франция.
Предвид тези данни се установява правоприемството между първоначалния
кредитодател - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” е придобило всички права и задължения на
праводателя си, поради което и надлежно е сключен договорът за цесия с
ищеца, с който е прехвърлено процесното вземане.
На следващо място, съдът правилно е приел, че цесията е породила своето
действие и длъжникът е надлежно уведомен за нея. С оглед задължението по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът „БНП ППФ С.А., клон България" ЕИК ** е
упълномощил „ФИ“ ЕАДда уведоми Ц. Петракпев П., за прехвърлянето на
вземанията спрямо него. Ищецът , в качеството на пълномощник, е изпратил
чрез „Български пощи“ ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за
цесия до посочения в договора за кредит адрес. На 20.12.2019 г. пратката,
съдържаща уведомлението за цесия е връчена лично на Ц. Петракпев П..
Следователно на 20.12.2019 г. Ц. Петракпев П. е уведомен за настъпилата
цесия. С цел максимална защита на правата на „ФИ“ ЕАД, по делото е
представено отново уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания от цедента „БНП ППФ“ С.А. до длъжника-ответник, което да се
връчило с връчването на исковата молба. Осъщественото връчване на
представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме,
че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия чрез
назначеният му особен представител.
8
С оглед на това, съдът приема, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.8 ГПк ,жалбоподателя следва да заплати
направените от ответната страна разноски пред въззивната инстанция-
юрисконсултско възнаграждение -150 лв. и разноски за особен представител в
размер на 510 лв.
Водим от горното, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 от 26.02.2025 г. по гр.д.№
20231320101494 по описа за 2023 г. на В.ски районен съд в частта му, в която е
признато за установено по отношение на Ц. Петракоев П., че дължи на „ФИ“
ЕАД, ЕИК ** сумата 4166,04 лева - главница по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS -14162325 от 19.12.2026 г. и в частта му, в която
ответникът е осъден за заплати 678,73 лева съдебни разноски в
първоинстанционното производство и 103,26 лева - съдебни разноски в
производството по ч.гр. д. № 304/2023 г. на Районен съд гр. В..
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ц. П. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П**, ** да
заплати на „ФИ” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Х**, направените разноски пред въззивната инстанция 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение , 510 лева - разноски за особен представител,
съобразно уважената част на иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9