РЕШЕНИЕ
№ 350
гр.Бургас, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
10 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря С. Х., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1858 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. с чл.13 ал.6 от ЗСП.
Жалбоподател е Л.М.М. ЕГН:********** с посочен съдебен адрес
*** Шишман 35, с посочен телефон за призоваване. В производството
жалбоподателката участва лично.
Ответник по жалбата е директорът на дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Бургас. В производството ответникът участва чрез пълномощник –
юрисконсулт Д. Д..
Предмет на обжалване е заповед № ЗСП/Д-А/3562/30.10.2018г.
на директора на ДСП с която е отказано отпускане на социална помощ по чл.16 от
ППЗСП по заявление-декларация на жалбоподателката вх.№
ЗСП/Д-А/3562/17.10.2018г. В мотивите си органът е посочил, че заявителката не е
представила документи, доказващи инцидентно възникнали потребности от
непредвидени и неочаквани събития от здравен и комунално-битов характер.
В жалбата се правят оплаквания за допуснато съществено
процесуално нарушение – неизвършване на анкета и посещение в жилището на
заявителя, както и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.
По-конкретно в жалбата се описват обстоятелства, които според М. представляват
основание по чл.16 от ППЗСП, но не са били взети предвид от ответника при
издаването на обжалваното решение. Иска се съдът да отмени решението. сочат се
доказателства.
Ответната страна оспорва жалбата. Счита, че не са налице
материалните основания за отпускане на исканата от жалбоподателката социална
помощ. Конкретно сочи, че представените от М. медицински документи са издадени
преди много години. Представил е заверено копие от преписката по приемане на
оспорения акт. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор между
страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за
установено следното.
Представено е копие от обжалвания административен акт - заповед
№ ЗСП/Д-А/3562/30.10.2018г. на директора на ДСП, от който се установи издаването
му.
Представено е копие от заявление-декларация на
жалбоподателката вх.№ ЗСП/Д-А/3562/17.10.2018г., въз основа на което е
започнало административното производство. В заявлението М. подробно е описала
две групи обстоятелства, поради което иска предоставяне на социална помощ –
влошено здравословно състояние и лоши социално-битови условия, при липса на
доходи, които адекватно да посрещнат основните и нужди.
Представено е копие от социален доклад от 30.10.2018г.,
изготвен от социален работник при ДСП Бургас, въз основа на посоченото по-горе
заявление на жалбоподателката. В социалния доклад са направени констатации, че М.
е на 72 години, разведена. Живее на посочения настоящ адрес със сина си.
Основните си жизнени потребности задоволява с доход от пенсия в размер
125.58лв. Не представя актуални документи за влошено здравословно състояние или
документи, доказващи инцидентно възникнали потребности от здравен характер.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният административен акт е издаден от директора на ДСП Бургас,
който е компетентен орган, съобразно правилото на чл.13 ал.2 от ЗСП. Не е
налице основание за оспорване по чл. 146 т.1 от АПК.
Заповедта е незаконосъобразна поради наличие на основания за
оспорването и по чл.146 т.2, 3 и 4 от АПК.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но
мотивите към нея са формални и не засягат обстоятелствата, които следва да
бъдат обсъдени, предвид изложението в заявлението-декларация. Необсъждането на
значимите за правилното решаване на въпроса обстоятелства се явява резултат от
непровеждане на предвидената в закона процедура по събиране и проверка на
доказателства.
Съгласно чл.13 ал.2 от ЗСП заповедта за отпускане или отказ на социална
помощ се издава след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социална анкета. Съгласно чл.27 ал.2 и 6 от ППЗСП (в относимата към настоящия
случай редакция, действаща от 01.01.2018г., до 16.08.2019г.) социалната анкета
се провежда в дома на лицето или семейството по настоящ адрес, при което се
вземат предвид всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и
здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от
лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на
необходимостта от ползване на социални услуги.
В чл.27 ал.3-5 от ППЗСП е предвидена процедура за удостоверяване на
обстоятелството, че поискалото социално помощ лице не може да бъде открито на
посочения настоящ адрес. Подобно удостоверяване представлява самостоятелно
основание за издаване на отказ по подаденото заявление-декларация.
Необходимостта от провеждане на социална анкета, съответно от
удостоверяването на отсъствието на лицето, е залегнала и в актуалната уредба на
процедурата по установяване на релевантните обстоятелства по чл.27 от ППЗСП.
Основателно е оплакването на жалбоподателката, че по подаденото от нея
заявление-декларация, в нарушение на закона не е била проведена социална
анкета. По приложената преписка липсват данни за изпълнение на описаните
по-горе процесуални задължения на органа. Това процесуално нарушение е
съществено, тъй като преписката е останала непопълнена с необходимите
доказателства, пряко относими към основателността на направеното искане за
отпускане на социална помощ. На практика социалният доклад е бил съставен по
документи, без да се вземат предвид реалните социално-битови условия, при които
живее търсещото помощ лице.
В жалбата се съдържат данни, които при съотнасяне към установените в
социалния доклад месечни доходи на лицето - пенсия в размер 125.58лв., могат да
се квалифицират като основание по чл.16 ал.1 от ППЗСП – липса на базово
обзавеждане на жилището (с изключение на две легла), липса на топла вода и др.,
които липси са възникнали инцидентно при настаняването на М. в необзаведено
общинско жилище на община Бургас. Тези данни биха могли лесно да се установят
при провеждането на социална анкета и е следвало подробно да се изследват и обсъдят
от решаващия орган, независимо от причините, довели до установеното състояние
на битовите условия, при които живее жалбоподателката.
Неизпълнението на предписаната от закона процедура по събиране на
доказателства напрактика е поставило в невъзможност органа да вземе обосновано
и законосъобразно решение, включително и да изложи адекватни на ситуацията
мотиви. В мотивите на заповедта единствено е декларирано, че М. не е представила
писмени доказателства, установяващи инцидентно възникнали потребности от
непредвидени и неочаквани събития, довели до необходимост от предоставяне на
социална помощ, като не са обсъдени конкретно посочените от лицето
обстоятелства. Отделно от това жалбоподателката е представила писмени
доказателства във връзка с нейни здравословни проблеми, които в заповедта не са
обсъдени.
Поради горните процесуални нарушения крайният извод на ответника за
липса на предпоставките за уважаване на искането на М. по чл.16 от ППЗСП е
неправилен и необоснован, с което заповедта е постановена в противоречие с приложимата
материалноправна норма.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че длъжностното лице,
изпълнило функциите на директор на ДСП Бургас, т.е. на компетентен да издаде
оспорената заповед орган и длъжностното лице, изпълнило функциите на директор
на РДСП Бургас, пред който е проведено задължителното съгласно чл.13 ал.6 от ЗСП обжалване на заповедта по административен ред, е идентично – д-р С.А.,
което е недопустимо като действие, извършено в нарушение на общия принцип за
безпристрастност на решаващите органи по чл.10 от АПК. При горните данни д-р
Атанасова не е следвало да контролира сама себе си, а да се отведе по
подадената от М. жалба.
Обжалваният административен акт е незаконосъобразен, поради което на
основание чл.172 ал.2 АПК следва да бъде отменен от съда, като на основание
чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за
решаване на въпроса по същество, при съобразяване с изложените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на процесуалния и
материалния закон.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Л.М.М. ЕГН:********** с посочен съдебен адрес *** Шишман 35, заповед № ЗСП/Д-А/3562/30.10.2018г.
на директора на ДСП Бургас.
ВРЪЩА на
директора на ДСП Бургас преписката за решаване на въпроса по същество, при
съобразяване с изложените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :