РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 06.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на шести юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при секретаря Д. Борисова, като разгледа гр.д. № 6329/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и
субективно
пасивно съединени
искове с
правно
основание чл.
108 ЗС и чл. 59 ЗЗД,
както и
насрещни
искове с
правно
основание чл.
72, ал. 1 ЗС и
възражение
за право на
задържане.
Ищецът А.И.А. твърди, че по силата на наследствено правоприемство от своята майка Л.Г.А., починала на 24.05.2013 г., е станала собственик на следния недвижим имот – ателие № А9, находящо се в гр. София, в жилищна сграда на ул.*******№ ****, на второ подпокривно ниво, със застроена площ 78,40 кв.м., състоящо се от: входно антре, склад (дрешник), кухненски бокс, трапезария и дневна, две спални, баня и тоалетна, два балкона, при съседи: от изток – двор, запад – улица, север - ателие № А8, коридори и стълбища клетка, юг – калкан, заедно с 2,25% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 775,00 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-17, 18, 19, в кв. 137 по плана на гр. София, м. „Зона Б3“, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.302.176.1.41, по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Възраждане“, ул. „*******ет. ********, намиращ се в сграда №1, разположена в имот с идентификатор 68134.302.176 с предназначение на самостоятелния обект – ателие за творческа дейност, с брой нива – 1, с площ от 78,40 кв.м., прилежащи части 2,25 % идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: 68134.302.176.1.39, под обекта: 68134.302.176.1.35, 68134.302.176.1.34, 68134.302.176.1.36, над обекта – няма.
Сочи, наследодателката й да е придобила същия по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 49, том. ІV, рег. № 9553, дело № 582/18.12.2001 г. на нотариус Р. Р., сключен с П.С.И., действащ като ЕТ „П.И.“. Твърди, че в началото на 2011 г. в офиса на ЕТ „П.И.“, който бил строител на процесната сграда, а ищцата негова служителка, дошъл ответникът В. С.и в нейно присъствие заявил, че е закупил на търг от ЧСИ ателие в сградата, която към този момент все още не била обитаема, като тя останала с впечатление, че става въпрос за ателието собственост на майка й. След извършена справка в Служба по вписванията гр. София било установено, че на ответника с постановление за възлагане на недвижим имот от 21.05.2010 г. на ЧСИ И. Ч. по изп. д. № 20067830400515 е възложен друг имот – ателие № А1`/“А4, находящо се на първо подпокривно ниво в същата жилищна сграда на ул. „********с площ от 61,20 кв.м., състоящо се от сервизно помещение, кухня, тераса, дневна, спалня и склад, при съседи: север - стълбище, изток – коридор и ателие № 2, запад – улица, заедно с 1,75% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху гореописания имот. Сочи, че при следващо посещение в имот установила, че входната врата на собственото й ателие е подменена и има нова брава, поради което не могла да влезе в него. Били проведени разговори с ответника В.С., който отказал да обсъжда въпроса за местонахождението на придобитото от него ателие и при поредно посещение Л.Г.А. била изгонена от имота. Поради изложеното през м. юли 2011 г. тя подала жалба до Софийска районна прокуратура с вх. № 34094/01.07.2011 г. като до момента на подаване на исковата молба отговор от прокуратурата не бил налице. Твърди, че с нотариална покана от 12.01.2017 г. поканила ответника В.С. да прекрати упражняваната от него фактическа власт върху собствения й имот и да й предаде владението върху него, но ответникът не се отзовал. Твърди към датата на постановлението за възлагане от 17.05.2010 г. ответникът В.С. да е бил в брак с другия ответник Ц.И.С., както и че имотът, по твърдения на С., се обитава от негови близки. Иска от съда да признае за установено, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.302.176.1.41, с адрес: гр. София, район „Възраждане“, ул. „*******ет. **, представляващ ателие А9, в сграда №1, разположена в имот с идентификатор 68134.302.176 с предназначение на самостоятелния обект – ателие за творческа дейност, с брой нива – 1, с площ от 78,40 кв.м., заедно с прилежащите му 2,25 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място. Твърди, че за периода, в който ответниците са ползвали процесния имот те са се обогатили, а ищецът обеднили от ползването на имота без правно основание със стойността на дължимия за периода 20.01.2017 г. – 20.03.2017 г. пазарен наем, като предявява иск за солидарно осъждане на ответниците за неоснователно обогатяване в размер на сумата от 3000,00 лева. Оспорва направеното от ответниците възражение за право на задържане, като твърди същите да са били недобросъвестни. Претендира разноски.
Ответниците В.Н.С. и Ц.И.С. оспорват иска. Твърдят, че са станали собственици на процесния недвижим имот по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 21.05.2010 г. по изп. д. № 20067830400515 на ЧСИ И. Ч.. Твърдият, че са във владение на процесния недвижим имот от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане – 02.06.2010 г. като въводът във владение е извършен на 14.02.2011 г. Евентуално се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност въз основа на установено владение върху имота от 02.06.2010 г., като считат, че са били негови добросъвестни владелци и твърдят фактическата власт върху него да е била непрекъсната и необезпокоявана. Правят възражение за нищожност на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 49, том. ІV, рег. № 9553, дело № 582/18.12.2001 г. на нотариус Р. Р. поради липса на предмет, евентуално поради неговата привидност (абсолютна симулация). Твърдят, че в процесния имот са извършили редица подобрения, за да може същият да се ползва по предназначение – поставяне на дограма, външна врата, измазване и боядисване на стените, измазване на пода и поставяне на подови настилки, извеждане на отдушници, изграждане на комини, направа на извод към покрив, изграждане на ел. и ВиК инсталация, поставяне на водомери, направа на ремонт на покрива, извеждане на захранващ ел. кабел до ателието. Сочат общата стойност на тези подобрения да е 28 179,69 лева и предявяват срещу ищеца насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС за осъждането му да им заплати тази сума общо на двамата като съпрузи, при условията на активна солидарност, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещните искове до окончателното плащане. Правят възражение за право на задържане на имота до заплащане на дължимата им се сума по насрещните искове. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на ответниците - частен съдебен изпълнител И. Ч. оспорва исковете, като твърди, че не е знаел, че извършва въвод в друг имот. Сочи, че за установяване идентичността на обекта на място са използвани специалните знания на вещо лице П..
Третото лице-помагач на ответниците - М.Н.Д. оспорва исковете. Твърди, че към момента на предприемане на изпълнителните действия в Служба по вписванията имотът е бил вписан като собствен на длъжника в изпълнителното производство П.И..
Третите лица-помагачи на ответниците – О.Г.Ц., К.К.П., М.К.П., Ю.И.А., Н.И.А., като наследници на длъжника в изпълнителното производство П.С.И. твърдят, че не са приели наследството му и имуществото на предприятие на едноличния търговец, както и че той не е получил никакви суми от получената продажна цена при проданта.
Третото лице-помагач на ответниците – М.Ц.К. и Р.Н.Д. оспорват исковете.
Третото лице-помагач на ответниците – И.Н.Д. не взема становище по предявените искове.
Съдът,
като
съобрази
събраните
доказателства,
достигна до
следните
фактически
изводи:
С
договор за
продажба и
строителство
на жилища в
новостроящ
се жилищен
блок в кв.
Център, ул. „********от
09.10.1995 г. сключен
между А.И.А.в
качеството й
на
възложител и
ЕТ „П.И.“ в
качеството
му на
изпълнител е
уговорено последният
да изпълни
строителството
на жилищната
сграда и след
завършването
му и
приемането
му от
приемателна
комисия да се
извърши
окончателна
покупко-продажба
на ап. –
изписаното
не се чете,
тъй като е
добавено на
ръка върху
печатен
текст, на 2-ро подпокривно
пространство,
с площ около 75
кв.м., като е
уговорено
довършване
при посочена
степен на
завършеност
при посочената
в договора
цена от
1 300 000 лева. В
договора е
уговорен
срок за
довършване
на строителството
от 30 месеца от
датата на
предаване на
строителната
площадка.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 49, том. ІV, рег. № 9553, дело № 582/18.12.2001 г. на нотариус Р. Р. П.С.И., действащ като ЕТ „П.И.“ продава на Л.Г.А. следния недвижим имот: ателие № А9 (съответстващо на А 4`), находящо се в гр. София, в новопостроена и незавършена жилищна сграда на ул. „*******, на второ подпокривно ниво, със застроена площ от 78,40 кв.м., състоящо се от: входно антре, склад (дрешник), кухненски бокс, трапезария и дневна, две спални, баня и тоалетна, два балкона, при съседи: от изток – двор, запад – улица, север - ателие № А8, коридори и стълбища клетка, юг – калкан, заедно с 2,25% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 775,00 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-17, 18, 19, в кв. 137 по плана на гр. София, м. „Зона Б3“, както и е прехвърлена 2,25% идеални части от УПИ ХІ-17, 18, 19, в кв. 137 по плана на гр. София, м. „Зона Б3“, целият с площ от 775 кв.м.. Посочено е, че данъчната оценка на прехвърляния недвижим имот е 5748,70 лева, на прехвърлените идеални части от дворното място – в размер на 308,85 лева, а общата продажна цена – 1300,00 лева.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 21.05.2010 г. по и.д. № 20067830400515 по описа на ЧСИ И. Ч., образувано срещу длъжника ЕТ „П.И.“ за купувач е обявен и имотът е възложен на В.Н.С. като предмет на постановлението е следният недвижим имот: ателие А1`/ А едно прим/, като на място имотът се идентифицира като ап. 41 /на звънеца/, ет. 8 /подпокривен етаж/, находящ се на първо подпокривно ниво на жилищна сграда в гр. София, ул.************, с площ от 61,20 кв.м., състоящо се от: сервизно помещение, кухня, тераса, дневна, спалня, склад, при съседи: север – стълбище, изток – коридор и ателие № 2, юг – калкан, запад – улица, заедно с 1,75/100 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел ХІ-17, 18, 19, кв.137, м. Зона Б3, цялото с площ от 755 кв.м., при съседи на парцела: ул. Странджа, парцел Х-16, парцел ІІІ-6, имот пл. № 20.
С молба
от 10.02.2011 г. В.Н.С. е
направил
искане до ЧСИ
И. Ч. за
въвеждане
във владение
на основание
чл. 498 ГПК съгласно
постановление
за възлагане
от 21.05.2010 г., което е
вписано.
Непосредствено
след молбата
по
изпълнителното
дело е
приложен нотариален
акт за
покупко-продажба
на недвижим
имот № 49/18.12.2001 г., по
силата на
който Л.Г.А. е закупила
от П.С.И.
недвижим
имот –
апартамент №
А9, находящо
се в гр. София,
в жилищна
сграда на ул.*******№
*****, на второ подпокривно
ниво, със
застроена
площ 78,40 кв.м. С
уведомление
до живущите в
Ателие А1,
находящо се в
първо подпокривно
ниво на
жилищната
сграда
същите са
уведомени, че
на 14.02.2011 г. ще
пристъпят
към въвод във
владение по
горното
изпълнително
дело, като това
уведомление
е
удостоверено,
че е залепено
на 11.02.2011 г. на
адреса. На 14.02.2011
г. е съставен протокол
за принудително
отнемане и
предаване на
недвижим
имот на
основание чл.
498 ГПК във
връзка с
вписано
постановление
за възлагане
на купувача В.Н.С.,
в който
посочено, че
ЧСИ И. Ч. е
отнел от
длъжника и
предал на
купувача възложения
недвижим
имот – ателие
А1`, находящо
се в първо подпокривно
ниво на
жилищната
сграда,
намираща се в
гр. София, ул.************
, с площ от 61,20
кв.м., …. В
протокола е
посочено, че
е съставен в
присъствието
на купувача и
инж. Ю.П. – вещо
лице при СГС,
както и че
имота е
необитаем и
няма движими
вещи в него.
Изпълнително
дело № 20067830400515 по
описа на ЧСИ И.
Ч. е
образувано
по молба на взискателя
М. Н.Д.. Същото
първоначално
е образувано
пред съдебен
изпълнител
при Софийски
районен съд
по молба на
взискателя
от 07.05.2002 г. дело № 4324/02
г., ІV
отделение,
7-ми участък. С
молба от 16.12.2002 г.
същата е
направила
искане за насочване
на
принудителното
изпълнение върху
собствения
на длъжника П.С.И.
недвижим
имот – ателие А1`
/А едно прим/,
находящо се
на първо подпокривно
ниво на
жилищна
сграда на ул.*******№
***** в гр. София, с
площ от 61,20 кв.м.,
състоящо се
от сервизно
помещение, кухна,
тераса,
дневна,
спалня склад,
при съседи:
север-стълбище,
изток-коридор
и ателие 2, юг –
калкан, запад
– улица,
заедно с 1,75/100
идеални
части от
общите части
на сградата и
толкова
идеални
части от
правото на
строеж върху
мястото,
съставляващо
парцел ХІ-17, 18, 19,
кв.137, м. Зона Б3,
придобит на
31.10.2000 г. с
нотариален
акт, издаден
по документи
№ 149, том Іа,
рег. № 9042, дело 646/2000
г., като
възбраната е
вписана на 29.12.2002
г. С молба от 24.04.2003
г. В.И.И.е
уведомил ЧСИ,
че с
нотариален
акт № 87, т. 1, рег. №
2880, дело № 85/24.11.2000 г. е
придобил
собствеността
върху ателие
№ А5 /стара
номерация А 1`/
А едно прим/,
находящо се
на първо под
покривно постранство,
кота 16,20,
изградено в
груб строеж в
новопостроена
сграда на ул. „*******като
на 29.12.2002 г. върху
придобития
от него имот
е наложена
възбрана по
изпълнителното
дело. Направено
е искане за
вдигане на
наложената
възбрана,
като с
постановление
на държавния
съдебен
изпълнител
от 24.04.2003 г. същата
е вдигната. С протокол
от 25.05.2006 г. същото
е
прехвърлено
по молба на взискателя
на ЧСИ И. Ч. и е
образувано
изпълнително
дело № 20067830400515/2006 г.
по описа на
ЧСИ И. Ч.. ЧСИ И. Ч.
е направил
искане до
Служба по
вписвания
при СРС за
притежавани
от длъжника
вещни права,
учредени
договори или
законни
ипотеки. Със
съобщение от
14.02.2007г. е
наложена
възбрана
върху
следния собствен
на длъжника
недвижим
имот ателие А1`
/А едно прим/,
находящо се
на първо подпокривно
ниво на
жилищна
сграда на ул.*******№
***** в гр. София, с
площ от 61,20 кв.м.,
състоящо се
от сервизно
помещение, кухна,
тераса,
дневна,
спалня склад,
при съседи:
север-стълбище,
изток-коридор
и ателие 2, юг –
калкан, запад
– улица,
заедно с 1,75/100
идеални
части от
общите части
на сградата и
толкова идеални
части от
правото на
строеж върху
мястото, съставляващо
парцел ХІ-17, 18, 19,
кв.137, м. Зона Б3,
придобит на
31.10.2000 г. с
нотариален
акт, издаден
по документи
№ 149, том Іа,
рег. № 9042, дело 646/2000
г. От
справката
получена от
ЧСИ от
Агенция по
вписванията,
следваща
това съобщение
в копията от
изпълнителното
дело /лист 100/ е
видно, че по отношение
на този имот
е имало
вписване на извършената
от П.С.И.
продажба на
недвижим
имот ателие
А1 /А едно прим/,
ул.************, ет. ПП,
площ 61,20, пл. № 17 18 19
по плана на
Зона Б 3, кв. 137,
парцел 11 по
имотна
партида 99552 е
вписана продажба
на В.С.К.по
нотариално
дело 18491/30.08.2000г.;
продажба на
същия имот по
същата
партида на В.И.И.по
нотариално
дело № 25764/24.11.2000 г.,
както и
заличаване
на вписаната
по-рано
възбрана по
партида на собственика
7820 и по
имотна
партида 99552 и нейното
вдигане,
отнесено към
том 005, № 25 от 25.04.2003 г.
В протокола
за опис на
недвижим
имот, съобщението
до длъжника
за
насрочване
на публична
продан
имотът, в самия
протокол за
насрочена
публична
продан от 29.04.2010 г.
/лист 179 от
изпълнителното
дело/ имотът
описан с тази
му
индивидуализация
ателие А1 /А
едно прим/,
находящо се
на първо подпокривно
ниво на
жилищна
сграда на ул.*******№
***** в гр. София, а
в обявлението
за
насрочване
на публична
продан в
индивидуализацията
на имота се
появява
несъществуващия
до този
момент индивидуализиращ
признак „… като на
място се
идентифицира,
като ап. 41 /на званеца/,
ет. 8 /подпокривен
етаж/“
следващ
непосредствено
думите А1 /А
едно прим/,
всички те с одебелен
шрифт, след
което с неодебелен
такъв, следващи
думите
„...находящо се
в първо подпокривно
ниво на
жилища
сграда,
намираща се в
гр. София, …“. Установява
се от данните
по
изпълнителното
дело, че на
назначеното
по изпълнителното
дело вещо
лице Ю.П. е
издадено
удостоверение,
по силата на
което да се
сдобие с
необходимите
строителни книжа
за имота,
като видно от
обястнителна
записка лист
154 от
изпълнителното
дело, това
вещо лице си
е послужило с
този
документ, в
който е
посочено, че
А1 /мезонет по
одобрена преработка
/ се разделя
на две
самостоятелни
ателиета на кота +16,20 и кота +18,80. С
протокол за
опис на
недвижим имот
от 27.01.2010 г.,
изготвен от
ЧСИ И. Ч., след
описанието
на имота по
документ за собственост
е
посочено, че
на място
имотът се
идентифицира
като ап. 41 на
звънеца – на
8-ми подпокривен
етаж, състоящ
се от дневна,
кухня, баня,
две стаи и
санитарен
възел, както
и че
апартамента
е необитаем,
на етап
строителство.
В протокола
за описа е посочено,
че същият е
съставен в
присъствието
на А. Н., който
държи ключа
от
апартамента
и е посочил,
че имотът се
владее към
момента на
описа от А.А..
Заключение
за оценка на
имота е изготвено
на 30.10.2010 г., като в
същото оценяваният
обект е
посочено, че
е с площ ог
61,20 кв.м., състои
се от спалня,
дневна,
сервизни помещения,
склад, тераса
и кухня, че
жилището е
разположено
на последния
етаж в подпокривно
пространство,
което не се
обслужва от
асансьора на
сградата.
Посочено е, че
част от СМР
не са
извършени,
дограмата липсва
и жилището не
е затворено,
че липсват изводи
на отдушници
и комини, ел. и ВиК
инсталации
не са
довършени.
С молба
от
назначения
от ЧСИ пазач А.
Г.Н.от 30.04.2010 г.
частният
съдебен изпълнител
е уведомен,
че през м.
януари 2010 г. по
молба на
частния
съдебен
изпълнител е
отключил
ателието на
последния
етаж на жилищната
сграда на ул.************.
Ключът от
ателието бил
в него,
защото
трябвало да
се ремонтира
канализацията
на блока. Той
отключил,
били
направили
някакви
снимки и на
листа
написани на
компютър, на
които било
дописано на
ръка му
казали да се
подпише, като
той останал с
впечатление,
че се подписва,
че е
присъствал
на огледа. Два
месеца след
това дошла
възрастна
жена и казала,
че той не
може да бъде
пазач на
имота, тъй като
апартаментът
е нейн и с
молбата Н. е
направил
искане до ЧСИ
да бъде
заличен като
пазач на
имота. С
молби
входирани
при ЧСИ на 04.05.2010 г. Г.
П.Б.е
посочила, че
във връзка с
публична продан
по и.д. № 515/2006 г. й е
бил отказан
достъп до ателие
61 кв.м., ет. 8, на ул.************.
При ЧСИ И. Ч. е
постъпило и
друго писмо
от З., че по
търга за
ателие,
находящо се
на ул. „*******не е
предоставен
достъп за
оглед на
имота.
На 12.11.2010 г. между ответника В.Н.С. и дружество „С.С.“ ЕООД е сключен договор за изпълнение на строително-монтажни работи на апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********ет.*, като в чл. 26 е уговорена цена на договора, в т.ч. материали, труд, печалба, в размер на 14693,85 лева по количествено-стойностна сметка, приложение № 1, неразделна част от договора, като видовете работи са изброени в 41 пункта. Приложени са фактура и касова бележка за извършеното плащане.
На 24.11.2010 г. между ответника В.Н.С. и дружество „С.С.“ ЕООД е сключен договор за изпълнение на строително-монтажни работи на апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********ет. *, като в чл. 26 е уговорена цена на договора, в т.ч. материали, труд, печалба, в размер на 12 955,84 лева по количествено-стойностна сметка /КСС/, приложение № 1, неразделна част от договора. Описаните работи по вид по КСС са: лепене на топлоизолация, отвеждане на отдушник, доставка и монтаж на ПВЦ дограма, комарници, подпрозоречни плотове, доставка и монтаж на врати от МДФ, обков Техникон, блиндирана врата, капка за отдушника на баня, шумоизолация, ВиК инсталация, ОиВ инсталация, електо+инсталаци+кл.конт.табло, лампи и вент. Приложени са фактура и касова бележка за извършеното плащане.
От заключението на приетата счетоводна експертиза се установява, че така сключените договори са осчетоводени в счетоводството на дружество „С.С.“ ЕООД, в дневниците за продажбите и е внесен дължимия ДДС в държавния бюджет.
На 18.10.2011 г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, като в същия като собственик под номер 40 на ателие А9 на основание нотариален акт № 49 по нот.д. №582/2001 г. е посочена Л.Г.А., а под номер 41 – П.С.И. съгласно изброени нотариални актове. Видно от съдържанието на констативния протокол номерацията в протокола не следва поредността на обектите. Към протокола е налице списък на съставителите, в които те са обозначени с номерация А и номер, като под номер А40 е посочена Л.Г.А., а под номер А41 П.С.И., под № А48 – И.В.С.. Срещу подписа на Л.Г.А. е положен подпис с инициал буквата „в“, който наподобява на подписа на ответника В.Н.С. положен в подписани от него документи – договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 12.11.2010 г., молба от В.С. по изпълнителното дело от 10.02.2011 г. и др.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното удостоверение за наследници на Л.Г.А., че тя е починала на 24.05.2013 г. и е оставила за свой единствен наследник по закон ищцата А.И.А.-С..
Установява се от определение № 3829/06.12.2013 г. по в.н.ч.х.д№ 5429/2013 г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав, че по жалба на Л.Г.А., чийто наследник по закон е А.И.А. е образувано д.п. № 15951/2012 г. по описа на 05 РУП СДВР, пр.пр. № 34094/2012 г. по описа на СРП. Жалбоподателката е посочила, че с нотариален акт № 49, том. ІV, рег. № 9553, дело № 582/18.12.2001 г. на нотариус Р. Р. е закупила ателие № А9 (съответстващо на А”|4), находящо се в гр. София, в новопостроена и незавършена жилищна сграда на ул. „*******, на второ подпокривно ниво, със застроена площ от 78,40 кв.м., състоящо се от: входно антре, склад (дрешник), кухненски бокс, трапезария и дневна, две спални, баня и тоалетна, два балкона, при съседи: от изток – двор, запад – улица, север - ателие № А8, коридори и стълбища клетка, юг – калкан, заедно с 2,25% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 775,00 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-17, 18, 19, в кв. 137 по плана на гр. София, м. „Зона Б3“, като през м. януари 2011 г. В.Н.С. се похвалил пред дъщеря й А.И.А., че е закупил този имот на публична продан. Сочи, че видно от вписванията в Агенция по вписванията закупеният от В.С. имот е различен, а при посещение на място установила, че той е подменил входната врата на притежаваното от нея ателие с блиндирана врата и нова брава и е препятствал достъпа й до него. Посочено е, че многократно е сочила пред С., че имота, в който се е настанил е различен от този, който му е възложен, но той твърдял, че ЧСИ И. Ч. го е въвел именно в него. Установява се от това определение, което представлява вторично /опосредено/ доказателство за лично заявеното от ответника С., че в хода на досъдебното производство ответникът С. е разпитан и в показанията си е посочил, че след спечелване на публичната продан минал през офиса на ЕТ „П.И.“ и на П.И. и А.А. и се похвалил, че е спечелил търга. Посочил е, че по-късно му се обадила Л. А., която посочила, че е собственик на имота, в който бил въведен С., а той й отговорил да се разбере с ЧСИ И. Ч.. С цитираното определение по същество е потвърдено обжалваното определение на СРС, 94 -ти състав, НО, по НЧД № 10381/2013 г., с което е отменено постановление на СРП от 09.05.2013 г. за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора.
С нотариална покана отправена от А.А. – С., връчена на В.Н.С. на 12.01.2017 г. ищцата е поканила първия ответник в 14-дневен срок от датата на получаването й да прекрати фактическата власт върху собствения й недвижим имот, а именно: ателие № А9 (съответстващо на А секон 4), находящо се в гр. София, в новопостроена и незавършена жилищна сграда на ул. „*******, на второ подпокривно ниво, със застроена площ от 78,40 кв.м., състоящо се от: входно антре, склад (дрешник), кухненски бокс, трапезария и дневна, две спални, баня и тоалетна, два балкона, при съседи: от изток – двор, запад – улица, север - ателие № А8, коридори и стълбища клетка, юг – калкан.
Според показанията на свидетеля Ю.П. той е извършил оценка на имот на ул.************ в гр. София във връзка с продажбата му на публична продан. Имотът се намирал на последния етаж на сградатаq в дясно на коридора и практически по коридора последният вляво. Същият му бил посочен от съседката на апартамента по същия коридор вдясно и в този момент той бил придружаван от частния съдебен изпълнител или от неговия помощник. Апартаментът бил с врата от типа за мазе, от дървени бичмета, като свидетелят не помни дали всеки път стояла заключена. При влизане в апартамента имало голямо помещение, което в дясно било скосено и там излизали вертикалните щрангове на канализацията и затапени тръби на водопровода, а по-навътре в него имало купчина строителни материали – тухли, втвърдени торби цимент, гипс и други използвани боклуци. Имотът бил завършен в груб строеж, но нямал замазка, мазилка, ток, нямало и хоризонталниа разводки за електро и ВиК. На голямото помещение прозорци липсвали, такива липсвали и в следващата стая с прозорец тип капандура. Свидетелят сочи, че при въвода във владение имотът бил в различно състояние – бил завършен, с плочки, настилки, обитаем, с дървена или метална масивна външна врата. На масата във вътрешния кът бил съставен протоколът за въвод. Свидетелят сочи, че не е имало по делото специално назначена експертиза за идентифициране на имота на място по строителни книжа, като единствените книжа, които му били представени от НАК били, че това е мезонет А6 или А9 или А4, не помни точно, а на място оценили ателие, тъй като документът за собственост бил за ателие. Свидетелят сочи, че частният съдебен изпълнител или неговия помощник показал документът за собственост на дамата от съседния апартамент и поискал съдействие като се легитимирал със служебна карта. Свидетелят сочи, че идентичност на имота по документ за собственост не е сравнявал, а само по данни на място – че от едната страна е калкан, от другата улица, че е в подпокривно пространство, като свидетелят сочи, че нищо не го е осъмнило.
Според показанията на свидетеля Е.П.той познава В.С. и Ц.С. от 2000 г., тъй като са съседи. От тогава той живее на третия етаж. Свидетелят сочи, че е виждал В. по общи събрания, на които се е явявал, както и че апартаментът, в който В. живеел на предпоследния етаж, под мансардния етаж, бил на дъщеря му. Свидетелят сочи, че сградата има 5 етажа и два мансардни, като над този апартамент, в който живее В. имало едно голямо помещение, в което той е влизал с един руснак С.за да види състоянието му. Свидетелят сочи, че два пъти ходили да застопоряват там вратата с тел, тъй като ставало течение. Според П., през 2010 г. около раждането на внука му на 19.04.2010 г. разбрал от С.че частен съдебен изпълнител продава това помещение на търг и от любопитство отишъл да го види. Тогава видял, че става въпрос за голямо помещение без вътрешни прегради, пълно със строителни отпадъци и откъм южната страна на калкана имало отвор и строителен подемник. Свидетелят сочи, че строител на цялата сграда бил П.И., като той предал на собствениците апартаментите им на фаза груб строеж, като на 17.09.1999 г. първоначално се били настанили 50% от апартаментите. А.А.познава като служителка на П., но не познава нейната майка Л.. В апартамента на последния етаж, в който влизал през 2010 г. свидетелят сочи, че през есента на 2010 г. започнали строителни работи. До последно за този апартамент свидетелят сочи, че знаел, че е наП., който му казвал, че има един апартамент и един гараж, който може да му даде за 5000 долара. Свидетелят сочи, че В. придобил този апартамент на последния етаж на търга, проведен от съдия изпълнителя, като сочи, че самият В. никога не е живял в този апартамент, а до преди около две години от депозиране на показанията, свидетелят сочи, че от В. знаел, че там живеят негови роднини. Според показанията на свидетеля П., към момента на провеждане на публичната продан през м. април 2010 г. в сградата не е имало друг празен апаратамент, като до 2010 г. никой не се е явявал на общи събрания на входа за този обект, а след това като негов собственик на общи събрания е идвал В. и той плаща режийните разноски за него. Свидетелят сочи, че всички знаели за помещението на последния етаж, че е наП.. Свидетелят сочи, че знае от последните години от В., че са идвали да го притесняват във връзка с имота даже след смъртта наП., който починал преди около 4-5 години. Конкретно свидетелят сочи, че преди около 3 години зетът на А. е ходил да притеснява В. и станали скандали1-2 пъти.
Според показанията на свидетеля Р.З.той познава П.И. от 1994 г. Свидетелят сочи, че П.бил строител и имал 2 сгради, които започнал да строи, но не довършил. Самият свидетел сочи, че живее на ул. „********и е домоуправител на сградата от 1997 г. Според свидетеля З., след спиране на строителните работи от страна на П.започнали общи събрания на собствениците за довършване на сградата, тъй като трябвало да се закупи трафопост за двете кооперации и за събиране на пари за външни връзки, като на тези събрания не е виждал лице с име Л.. При приемане на сградата с акт № 16 свидетелят сочи, че участвал лично и тогава при приемане на сградата лице Л. не е присъствало, както и не му е известно тя или А.А. да са участвали в общи събрания на сградата или да са плащали суми за режийни разходи. Свидетелят сочи, че лично познава А.А. от 1996 – 1997 г., като по негови впечатления тя се „присламчила“ заП., започнала да се обажда на всички собственици, че дължат пари в качеството си на служител на фирмата. Според З. 2010 г. В.С. направил на ателието на последния етаж в дясно цялостен ремонт – вкарал трифазен ток, направил покрива, който течал, а след ремонта там живеели близки на С., като самият той никога не е живеел там. Към момента на търга това бил единственият празен апартамент. Под този апратамент свидетелят сочи, че е апартаментът на дъщерята на В.С.. Свидетелят сочи, че преди около 3-4 години преди депозиране на показанията имало скандал между дъщерята и зетя на А.А. и хората, които живеели в ателието на В.С. и тогава той лично се качил да им направи забележка и че ще извика полиция.
Според показанията на свидетеля А. той работи във фирма „С.С.“ от 1996 г. и е нейн изпълнителен директор. Свидетелят сочи, че по възлагане на г-н В.С. фирмата извършила ремонт на ателие на ул. „Странджа“ *****. Обектът било ателие на последния етаж, като строителните работи започнали в края на 2010 г. и продължили около 3-4 месеца. Самият С. свидетелят сочи, че познава от зората на демокрацията като инженер в „Язовири и каскади“, тъй като самият свидетел е ВиК инженер по образование. Преди да започнат работа бил направен оглед на обекта и свидетелят сочи, че му направило впечатление, че има голямо течение в сградата, като след това видели, че в обекта няма прозорци, като целият вход бил като комин и всичко било замръзнало, тъй като било късна есен или ранна зима. Апартаментът бил на бетон и тухла. Имало частична замазка, която била замръзнала и трябвало да се смени. Нямало балконска врата и от там снегът навявал от терасата, а някои прозорци били без крила. Вътрешни врати нямало, а на външната врата имало окол 30-40 см. дупка и от нея навявало. В помещението нямало изградени вътрешни разпределителни инсталации, които изградили. Мисли, че изградили и нещо като комин в кухнята, тъй като нямало как да бъде вързан абсорбатор. Фирмата му изградила всички вътрешни разпределителни инсталации, шпакловки, замазки, бояджийски, настилки, хидроизолация, дограми, като изпълнението е контролирано от г-н С. и е съобразно количествено стойностна сметка. Доставените и монтирани врати били от МДФ, който бил на груд и били допълнително боядисани. Доставили и поставили и входната врата. Свидетелят сочи, че проект за обекта не е виждал, но тогава те заснели, изготвили си скици и по тях изготвили количествено-стойностни сметки и анализи как ще работят.
Според
заключението
на
първоначалната
съдебно-техническа
експертиза,
изготвена от
инж. П.Я. при
посещение в
НАГ е
намерена
следната
проекта
документация:
І. основен
архитектурен
проект,
внесен за одобряване
на 20.10.1994 г. и
одобрен на 12.12.1994
г. с обяснителна
записка към
него, от
които е видно,
че
първоначално
на
таванските
етажи на коти
+16,20м. и +18,80м. е
предвидено
изграждането
на общо 3 броя
ателиета,
всяко разположено
и на двете
нива. ІІ.
работен
проект, внесен
на 10.10.1995 г. и
обяснителна
записка към
него
мезонетите
се разделят
хоризонтално
като остава
само едно
ателие-мезонет
обозначен с
а1` /прим/ и
така са
отразени в
обяснителната
записка
следните
ателиета: а1 – 2
бр., а2 – 2 бр., а3-1бр.,
а4-2бр., а5-1 бр. и а6 – 1
бр. и на последния
ред е
записано, че
ателие а1` е
проектирано
като мезонет
с обща площ
от 108,90 кв.м. ІІІ. Архитектурен
проект преработка-екзекутиви,
внесен м.
януари 1998 г. с
обяснителна
записка и одобрен
на 24.06.1999 г. В
обяснителната
записка към
него е
отразено, че
на кота +16,20м.
ателие А1 се разделя
на две
самостоятелни
ателиета на кота
+16,20 м. и +18,80м.; на
кота 18,80м. А6 се
разделя на 2 ателиета
А6 и А4, което
обхваща и
горното ниво
на ателие А1 (А1`
от кота +16,20 м.). В
чертежите
към екзекутивите
е отбелязана
новата
номерация на
ателиетата,
заградена в
квадрат до
означените в
кръг и там е
видно, че на
кота +18,80 се
намират следните
ателиета: а4 –
съответстващо
на А4 в
квадрат; а5 – съответстващо
на А7 в
квадрат; а6 –
съответстващо
на А8 квадрат.
На чертежа екзекутив
било
посочено, че
ателие А9 е с
площ от 78,40 кв.м.,
като вещото
лице сочи, че при
оглед на
място ателие
А9 от
нотариален акт
№ 49/18.12.2001 г. има
пълно
съответствие
с ателие А9,
намиращо се
на кота +18,80 м. по
екзекутивни
чертежи,
намиращо се
на второ подпокривно
ниво; има
същата площ
от 78,40 кв.м.,
същите съседи
и помещения.
Вещото лице
сочи, че
посоченото в
постановление
за възлагане
ателие А1`
съобразно
одобрените
екзекутивни
чертежи се
намира на кота
+16,20 м. на първо под
покривно
ниво и е с
нова
номерация
ателие а5 –
заградена в
квадрат,
което в
таблицата
към чертежа екзекутив
на кота +16,20м. е с
площ от 61,20 кв.м.,
като е налице
съответствие
и по
съдържание и
граници.
При
извършен
оглед на
място в ателие
А9 вещото
лице е
установило,
че същото е
напълно
завършено, в
експлоатация,
изпълнени са
настилки с ламинат
и
гранитогрес,
стените са на
латекс,
санитарен
възел с
плочки,
монтирано е
санитарно
обзавеждане,
дограма,
вътрешни
врати и
външна
блиндирана
врата, изпълнени
са ВиК,
ел.инсталации,
отопление на
ел. котле и
монтирани
алуминиеви
радиатори,
климатици,
доведен е
трифазен ток.
В ателието е
извършено
вътрешно преустройство чрез
премахване
на преградни
стени между
двете спални и
вътрешно
разпределително
антре пред тях
и е разширена
банята.
Според това
заключение
месечния
пазарен наем
за
процесното ателие
през 2017 г. е 568 лева,
а стойността
на
извършените
СМР от ответника,
установени
фактически
на място, с
отчетено
овехтяване
към датата на
изготвяна на
заключението
е 20 072,72 лева. В
о.с.з. вещото лице
сочи, че в
окончателните
екзекутиви
ателиетата
са 9 на брой и
са означени в
квадратче,
като този
брой е
посочен и в акт
обр. 15.
Номерацията
преди тези екзекутиви,
при която са
налице
означения с прим и секом
е наложена от
обстоятелството,
че архитектите
са
обозначавали
на един етаж
два обекта с
една цифра
като единият
е бил на
северния, а
другият на
южния калкан
и прим и секом са
били за
разграничението
им. При
окончателната
номерация
ателиета от
А1 до А5 са на кота
+16,20, а А6 до А9 са на
кота +18,80м.
Вещото лице
сочи, че
етажността и
съответно подпокривните
пространства
винаги се
броят отдолу
нагоре, като
в конкретния
случай
етажите са от
0 до 6 и след
това първо и
второ подпокривно
пространство,
като в
екзекутивните
чертежи не се
борави с
термините
първо и второ
подпокривно
пространство,
а с коти
съответно +16,20м.
и +18,80м.
Според
заключението
на приетата
повторна
експертиза
имот ателие
А9, описано в
нотариален
акт № 49, том. ІV,
рег. № 9553, нот.дело
№ 582/18.12.2001 г. на
нотариус Р.Р. е
различен от
имота,
предмет на
постановление
за възлагане
от 21.05.2010 г. Вещото
лице сочи, че
обектите се
различават
по всичките им
реквизити –
етаж, локално
разположение
на самото
вертикално
ниво, съседи,
площ, планировка. В
постановлението
за възлагане
се касае за
двустаен
обект,
разположен
на първо подпокривно
ниво, с площ
от 61,20 кв.м.,
който по
екзекутивни
чертежи
съответства
на ателие 5,
записано в правоъгълниче.
Вещото лице
сочи, че
техническото
описание по
документ за
собственост
и локализация
на място едно
спрямо друго
по текста на
експертното
становище,
прието в
изпълнителното
производство,
постановлението
за възлагане
и протокола
за въвод във
владение са
неточни и
взаимно противоречащи
си. Ателието,
което е
предмет на
експертизата
е на 8-мия етаж,
второ подпокривно
пространство,
вертикална кота +18,80, като
техническото
описание
съответства
на други два
документа за
собственост –
констативен
нотариален
акт за
собственост
на недвижим
имот въз основа
на писмени
доказателства
№ 149, том. Іа,
рег. № 9042, нот.д.
№ 646/2000 г.,
съставен на
31.10.2000 г. и на
нотариален
акт за продажба
на недвижим
имот № 87/, том.І,
рег. № 2880, нот.д.
№ 85/24.11.2000 г., приети
като писмено
доказателство
по делото, с
който П.С.И. е
продал имота
на В.И.И..
Констатираната
на място
локация
съответства
на имота,
описан в нотариалния
акт на ищеца.
Според
заключението
обект с
обозначение А1`
мезонет е
споменат
само веднъж в
материалите
по делото - в
междинна
преработка,
обяснителна
записка към
работен
проект,
внесен на 10.10.1995 г.
Посочено е,
че в
архитектурните
екзекутиви
е налице
ателие а4 в правоъгълниче,
което е
разположено
в
югоизточния
край на първо
подпокривно
ниво. Вещото
лице сочи, че
никъде в
чертежите и
обяснителните
записки няма
номерация А4“.
Според това
заключение
средната
месечна
пазарна цена
на
процесното
ателие А9 за 2017
г. възлиза в
размер на 352,00
лева. В
открито
съдебно
заседание
вещото лице сочи,
че няма
съмнение, че
номерацията
на подпокривните
нива върви
отдолу
нагоре и
такова е
правилото,
като за
по-ясна
идентификация
в чертежите
винаги се
означава котата.
Вещото лице
сочи, че при
определяне стойността
на пазарния
наем е дало
стойност
съобразно състоятието
на имота към
момента на
изготвяне на
експертизата
в т.ч., че е
обзаведен,
като от
значение е
било това, че
се касае за мансардно
помещение,
със скосявания.
Според заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза в о.с.з., проведено на 30.06.2021 г. стойността процесния имот в следствие извършените подобрения по договори, сключени със „С.С.“, към датата на изготвяне на експертизата и констатирани на място, се е увеличила със сумата от 24 200,00 лева.
При
така
установеното
от
фактическа
страна, от
правна
страна съдът
намира
следното:
По
предявения
иск по чл. 108 ЗС.
В тежест на ищеца по така предявения иск беше да докаже, че е станал собственик на посоченото от него придобивно основание, респ. че неговият праводател е бил собственик на процесния недвижим имот. В тежест на ищеца по направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност беше да докаже, че той, респ. неговия праводател е извършил действия обезпокояващи владението осъществявано от ответниците, както и тяхното знание за обстоятелства изключващи добросъвестността.
В тежест на ответниците беше да докажат правоизключващите си възражения, че владеят имот на посоченото от тях правно основание – постановление за възлагане на недвижим имот на публична продан, респ. момента на установяване на фактическа власт върху имота с намерение за неговото своене.
Владението на имота от ответниците от 10.02.2010 г. не е спорно между страните.
Публичната продан е специфичен деривативен придобивен способ, в резултат на който от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота - в този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГК. Публичната продан на имот, който към момента на вписване на възбраната не е бил собственост на длъжника не поражда вещно-прехвърлително действие – арг. чл. 496, ал.2 ГПК.
Първият
спорен по
делото въпрос,
на който
следва да
бъде даден
отговор преди
този относно
конкуренцията
на правата на
ищеца и
ответниците,
в качеството
им на купувачи
на публична
продан, е
този, за
идентичността
на имота
предмет на
иска с този,
предмет на
постановлението
за възлагане
и в частност
относно
преметна на
самото постановление
за възлагане.
В мотивите на Тълкувателно решение № 5/18.05.2017 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС е обсъден въпросът относно обектите на вещно-прехвърлителното действие на постановлението за възлагане на недвижим имот. В тази връзка е посочено, че „ Изпълнението върху недвижим имот на длъжника, като предвиден в процесуалния закон изпълнителен способ, започва по молба на взискателя с посочването му. Съгласно чл. 449 ГПК в този случай в поканата за доброволно изпълнение до длъжника се посочва и денят, в който ще се извърши описът /ал. 1/, като е и предвидено в нея да се посочи имотът, и изпращане на писмо от съдебния изпълнител до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот /ал. 2/. Действието на вписването на възбраната върху имота, посочен от взискателя, е същото, както и при налагане на обезпечителната мярка "възбрана" - непротивопоставимостта на извършено след вписване на възбраната прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижимия имот от длъжника, спрямо взискателя и присъединилите се кредитори /чл. 451 - чл. 453 ГПК/. „ Изследвайки този придобивен способ като резултат от поредица процесуални действия в тълкувателното решение е прието, че по силата на постановление за възлагане на недвижим имот не може да се придобие собственост върху обект на самостоятелни вещни права, по отношение на който не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описан и оценена от съдебния изпълнител и спрямо който не е проведена публична продан.
От приетите по делото първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадени и напълно кореспондиращи с останалите доказателства по делото, съдът намира за установено, че обект на публичната продан е самостоятелен обект в жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул. „********различен от процесния имот. Принудителното изпълнение, чрез налагане на възбрана, е насочено върху обект, изцяло съответстващ по идентификационни признаци на имот, който съобразно приетите съдебно-технически експертизи представлява ателие А5, разположено на кота +16,20м., първо подпокривно пространство, с площ от 61,20 кв.м., който обек по всички свои признаци – площ, вертикално разположение, хирозинтолно разположение и планировка се различава от процесния. При извършване на описа и оценката обект на публичната продан е противоречиво индивидуализиран, като фактически са извършени такива на друг обект, различен от този, на който е наложена възбрана. В постановлението за възлагане, по основни характеристики площ, вертикално разположение на първо подпокривно пространство, съседи и вътрешно разположение имотът предмет на публична продан съответства също на този, с който длъжникът по изпълнението П.С.И., легитимиращ се с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на писмени доказателства № 149, том. Іа, рег. № 9042, нот.д. № 646/2000 г., съставен на 31.10.2000 г., към момента на налагане на възбраната – 14.02.2007 г. се е разпоредил по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 87/, том.І, рег. № 2880, нот.д. № 85/24.11.2000 г., а именно имот представляващ ателие А5, разположено на кота +16,20м., първо подпокривно пространство, с площ от 61,20 кв.м. От горното следва несъмнения извод, че предмет на публичната продан е бил обект, различен от този, който е описан в постановлението за възлагане.
Установява се по делото, че по силата на нотариален акт нотариален акт № 49, том. ІV, рег. № 9553, дело № 582/18.12.2001 г. на нотариус Р. Р. П.С.И., действащ като ЕТ „П.И.“ е продал на Л.Г.А. процесния недвижим имот, представляващ ателие № А9, находящо се в гр. София, в новопостроена и незавършена жилищна сграда на ул. „*******, на второ подпокривно ниво, със застроена площ от 78,40 кв.м., както и че след смъртта й на 24.05.2013 г. същият е придобит по силата на наследствено приемство от ищцата А.И.А..
По
възражението
на
ответниците
за придобивна
давност.
За да бъде придобито право на собственост върху недвижим имот по давност е необходимо упражняването на фактическа власт върху него с намерение за своене през определен период от време, като това владение следва да е непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Ако владелецът е добросъвестен необходимият срок, който следва да изтече за придобиване на имота по давност е 5 години, а при недобросъвестно владение – 10 години – арг. чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС. В т. 2 на ППВС № 8/1980 г. е прието, че когато придобивната давност е започнала да тече и е изтекла по време на брака, имота се включва в съпружеската имуществена общност. В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, решение № 3 ОТ 06.03.2015 г. по гр. д. № 4048/2014 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС се приема, че едно владение е спокойно, ако не е установено и поддържано с насилие, като владението престава да бъде спокойно когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на фактическо противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот.
Непрекъснатото осъществяване на фактическа власт върху процесния имот от страна на ответника В.Н.С. от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот – 02.06.2010 г. не е спорно между страните. Установява се, че ответниците В.Н.С. и Ц.И.С. към момента на установяване на владението са сключили брак. Спорен между страните е въпросът относно добросъвестността на ответниците и наличието на действия, извършени от действителния собственик смущаващи това владение.
Съгласно чл. 70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Алинея втора на разпоредбата установява презумпция за добросъвестност на владелеца, което обръща доказателствената тежест, поради което в тежест на оспорващия добросъвестността, в случая на ищеца, е да докаже, че ответниците са били недобросъвестни. В ППВС № 6/1974 г. е посочено, че такова правно основание може да е не само правна сделка, но и други актове с вещно-прехвърлително действие.
Не е
спорно между
страните, а и
се установява
от събраните
по делото
писмени
доказателства
/договори за
СМР, сключени
със „С.С.“
ЕООД/ и
гласните
доказателства
по делото, че ответникът
В.Н.С. е
установил
фактическа
власт върху
процесния
имот,
представляващ
ателие А9, находящо
се в гр. София,
в
новопостроена
и незавършена
жилищна
сграда на ул. „*******,
на второ подпокривно
ниво, със
застроена
площ от 78,40 кв.м. още
през 2010 г., след
влизане в
сила на
постановлението
за възлагане
на 10.02.2010 г. Към
датата на въвода
във владение
във връзка с
постановление
за възлагане
на недвижим
имот - 14.02.2011 г. ответниците
вече са били
установили
фактическа
власт върху
ателие А 9, на
второ подпокривно
ниво, като
към този
момента се
установява, че
ремонтът на
този обект е бил
приключил,
имало е
обзавеждане
в него, като
именно С. е
държал
ключовете от
поставената
от него
блиндирана
врата. Така
установеното
от ответниците
владение не е
основано на придобивно
основание
годно да ги
направи
собственици
на този имот.
Постановление
за възлагане
на недвижим
имот от 21.05.2010 г.,
влязло в сила
на 02.06.2010 г., би
могло да се
разглежда
като „правно
основание
годно да
направи
ответниците
собственици“
единствено
по отношение
на описания в
него имот –
ателие А1`,
находящо се
на първо подпокривно
пространство
на жилищната
сграда,
находяща се в
гр. София, ул.************,
с площ от 61,20
кв.м.,
представляващо
ателие А5 по екзекутивни
чертежи и
констативен
акт за приеме
на строежа,
но не и по
отношение на
обект, който
не е предмет
на
постановлението
за възлагане.
Ето защо,
съдът намира,
че по
отношение
владението
на процесния
недвижим
имот владението
на ответниците
е
недобросъвестно,
поради
установяването
му без
наличие на
годно правно
основание да
ги направи
собственици. В
този смисъл е
и
постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение №
286 от 22.04.2014 г. по гр. д.
№ 2508/2013 г., г. к., І Г. О.
на ВКС, в
което е
прието, че липсва
качеството
добросъвестни
владелци на
купувачите
при публична
продан, при която
същите са
въведени във
владение в
апартамент
различен от
този, който е
бил предмет
на проданта.
За пълнота съдът намира за необходимо, че следва да отбележи, че по делото се установява несъмнено и знанието на ответника В.Н.С., че имотът, в който е установил фактическа власт не е този, който е предмет на постановлението за възлагане. До този извод съдът достигна съобразявайки следните обстоятелства. Установява се по делото от показанията на свидетеля А., който е дългогодишен познат на ответника С., че ответникът е строителен инженер, когото познава от службата му като такъв в „Язовири и каскади“. Ето защо, за ответника С. следва да е било напълно ясно, че описание на имот с индивидуализация „ мястото на имота се идентифицира като апартамент 41 на звънеца, ет. 8 подпокривен, находящ се в първо подпокривно ниво на жилищна сграда на ул.************“ е противоречиво и на практика невъзможно да важи за едно и също ателие, тъй като такъв имот ателие, няма как да е на два различни етажа. Допълнително косвено доказателства в тази връзка съдът извежда от обстоятелството, че по делото се установява, че дъщерята на ответниците И.В.С. с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 06.08.1999 г. е придобила друг имот в същата сграда – ателие № 2, находящо се в новопостроена жилищна сграда в гр. София, на първо подпокривно ниво, със застроена площ от 63,20 кв.м., като правото на ползване върху този имот е запазено в полза на В.Н.С. и Ц.И.С., т.е. като вещни ползватели на имот в първо подпокривно ниво на същата сграда преди датата на проданта ответниците са знаели, че над първо подпокривно ниво има и друго ниво и че това първо подпокривно ниво не е последен, 8-ми етаж.
Следва да се отбележи, че липсва обективна причина в обявлението за насрочване на публична продан в индивидуализацията на имота да се включи несъществуващия до този момент индивидуализиращ признак „… като на място се идентифицира, като ап. 41 /на звенеца/, ет. 8 /подпокривен етаж/“, както и такава описът и оценка да бъдат извършени на обект, различаващ се от възбранения по всички съществени индивидуализиращи го признаци. За съда е абсолютно изключено предвид вида и броя на обектите в етажната собственост, описани в констативния акт за установяване на годността за приемане на строежа, на процесния апартамент да е отбелязан № 41, тъй като в етажната собственост липсват толкова апартаменти. Единствената причина за тази добавки съдът вижда в желанието този имот да бъде свързан с името на П.С.И. по списъка към този констативен акт, което е отбелязано с А41, което не означава обаче, че е собственик на апартамент 41, тъй като такъв липсва.
Според разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с предявяване на иска. Исковата молба по настоящето дело е подадена на 20.03.2017 г. към който момент не е изтекла 10-годишната придобивна давност за имота.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност.
По
възраженията
на ответника
за нищожност
на договор за
покупко-продажба,
обективиран
в нотариален
акт № 49, том. ІV,
рег. № 9553, дело №
582/18.12.2001 г.
По
възражението
за
привидност
на договора.
При привидния договор волеизявленията на страните по него се правят симулативно, като действителната им обща воля е да не се създава облигационна връзка (абсолютна симулация) или да се сключи друг договор, различен от привидния (относителна симулация). В настоящия случай се твърди абсолютна симулация, като в тежест на ответниците по това възражение беше да докажат, че страните по договора не са целели посочените в него правни последици. В тази връзка ответниците не сочат доказателства. Същевременно от представения по делото договор за строителство от 09.10.1995 г., сключен между ищцата А.И.А.в качеството й на възложител и ЕТ „П.И.“ се установява, че сключването на оспорения договор за продажба е било подготвено от сключен преди това от дъщерята на приобретателя договор за построяване на същия обект. Предвид изложеното възражението на ответника за нищожност на договора поради неговата привидност на основание чл. 26, ал. 2, предложение пето ЗЗД се явява неоснователно.
По
възражението
за нищожност
на договора на
основание чл.
26, ал. 2, предложение
първо ЗЗД,
поради липса
на предмет.
Нищожен поради липса на предмет е договор, чийто предмет към момента на сключването му е фактически или правно невъзможен. Според мотивите на Тълкувателно решение № 3/2014 г. на ОСГК и практиката на ВКС - решение № 93 от 06.04.2012 г. по гр. д. № 1548/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, когато към момента на сключване на договора за прехвърляна на право на собственост, предметът на договора е достатъчно индивидуализиран, но все още не е възникнал като самостоятелен обект на собственост, вещно прехвърлителното действие настъпва с обособяването му като такъв. Според разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, вр. с §5, т.46 от ДР на ЗУТ индивидуални обекти в сграда етажна собственост възникват като самостоятелен предмет на право на собственост от момента на изграждане на същата в груб строеж – когато са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. В настоящия случай, от събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Е.П.и Р.З.несъмнено се установява, че още през 1999 г. сградата е била завършена в груб строеж, тъй като в нея вече е имало фактически ползватели.
Предвид изложеното и това възражение на ответниците за нищожност на договора се явява неоснователно.
По делото се установява, че ищецът е собственик на процесния имот на основание наследствено приемство от своята майка Л.Г.А., както и че ответниците владеят същия без да е налице основание за това. Ето защо предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен.
По иска за заплащане на обезщетение за ползване без основание с правна квалификация чл. 59 ЗЗД.
Не е спорно по делото, а и се установя от събраните доказателства, че ответниците са установили фактическа власт върху процесния имот на 02.06.2010 г. като от тогава до момента на устните състезания ползват същия чрез допуснати от тях трети лица. Предвид правните изводи за основателност на ревантикационния иск това владение от ответниците е без правно основание, като със същото те са се обогатили, а действителният собственик – ищецът – обеднил.
Във връзка с размера на иска по делото са събрани първоначална и повторна съдебно-технически експертизи като между двете заключения е налице разлика в месечната наемна цена за 2017 г. Според първоначалното заключение тя възлиза на сумата в размер на 568,00 лева, а според повторната – в размер на 352,00 лева. По този въпрос съдът кредитира заключението на повторната експертиза по следните съображения: в това заключение са взети предвид като сравнителни пазарни аналози много повече обекти по оферти за 2017 г. – 37 броя, при посочени в първоначалното заключение 3 оферти, без да е посочено от кой период са същите; в повторната експертиза е отчетено обстоятелството, че процесният обект е ателие на последен, мансарден етаж и наличните поради това скосения във таванската част, което обстоятелство вещото лице в о.с.з. сочи, че е съществено при формиране на цената, като този извод съдът намира за житейски логически обоснован.
За процесния период 20.01.2017 г. – 20.03.2017 г. стойността на средномесечния пазарен наем е в размер на 704,00 лева.
Предвид извъндоговорния характер на претендираното вземане пасивна солидарност между ответниците няма как да произтича от договор. Същевременно, липсва такава и с оглед юридическата им връзка на съпрузи, доколкото солидарността по аргумент от разпоредбата на чл. 121 вр. с чл. 128, ал.1 ЗЗД може да произтича освен от договор единствено от естеството на престацията, която следва да е неделима. В настоящия случай става въпрос за парично вземане, което е делимо.
Предвид изложеното предявените осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъдат уважени срещу всеки един от ответниците за сумата от 352,00 лева и отхвърлени за горницата до пълния предявен размер и за солидарното им осъждане.
За пълнота следва да се отбележи, че вещите лица са дали оценка и към момента на експертизата, но иск по чл. 59 ЗЗД за период след предявяване на иска не е приет за разглеждане и докладван в определението по чл. 140 ГПК, а и такъв е недопустим.
По
насрещните
искове с
правна
квалификация
чл. 72, ал.1 ЗС и
направеното
от
ответниците
възражение
за право на
задържане.
В разпоредбите на чл. 72, ал.1 и ал. 2 ЗС са предвидени правата на добросъвестния владелец да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, като това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение, както и стойността на необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. За тези необходими и полезни разноски той има право на задържане. За разлика от него недобросъвестният владелец на основание чл. 74 ЗС може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, като на същия не е предоставено право на задържане до заплащане на стойността им. Съдебната практика приема, че когато претенцията на ищеца е за заплащане на увеличената стойност на подобренията, а не се установява той да ги е извършил като добросъвестен владелец, или като подобрител, съдът следва да разгледа иска за заплащането им като обикнтовен подобрител на чужда вещ /в този смисъл решение № 129/03.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г., решение № 359/21.07.2010 г. и решение № 189/26.04.2012 г. по гр. д. № 764/11 І гр. о./.
За основателността на иска в тежест на ответниците - ищци по насрещния иск беше да докажат, че са извършили разходи, които са довели до увеличаване стойността на вещта, че подобренията съществуват към момента на предявяване на вземането и че същите са трайно прикрепени към главната вещ по начин, който не позволява отделянето им без същата да не се увреди съществено.
С т. 6 от раздел ІІ на ППВС 6/1974 г. е възприето, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. В т. ІІ, т. 6 и т. 8 от ППВС 6/1974 г. е прието, че стойността на подобренията следва да се определи не като сбор от стойности на действително направените разходи за тях и то към момента на извършването им, а както е определено в нормата на чл. 72, ал. 1 ЗС и т. 6 ППВС № 6/1974 г. като сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения, определена към деня на постановяване на съдебното решение (към момента на приключване на съдебното дирене). В тази връзка в константната съдебна практика е прието, че за да се определи увеличената стойност на имота следва да се изследва разликата между стойността му със и без наличните подобренията, като от тази сума, съгласно приетото т. 8 ППВС № 6/1974 г. следва да се извади стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, които не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение.
Установява се в настоящия процес от събраните писмени, гласни доказателства и съдебно технически експертизи – първоначална и оценителна експертиза, приета в о.с.з., проведено на 30.06.2021 г., че ответникът В.Н.С. е направил разходи, представляващи подобрения по отношение на процесния недвижим имот на обща стойност 27649,69 лева, а увеличената стойност на имота към датата на устните състезания в следствие на тези подобрения е в размер на 24200,00 лева. Разходите са извършени по време на брака на двамата ответници, поради което следва да се приемат за извършени от тях съвместно.
Между ответниците липсва и активна солидарност по изложените по-горе мотиви за липса на пасивна такава по иска по чл. 59 ЗЗД. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен за по Ѕ част от сумата от 24200,00 лева, която се явява по-малката измежду сумата на увеличената стойност на имота и разходите за подобренията. Предявените от двамата ответници искове следва да бъдат уважени за сумата от по 12 100,00 лева и отхвърлени за горницата до пълния предявен размер от 28 179,69 лева и по искането за осъждане при условията на активна солидарност.
Възражението за упражняване право на задържане следва да бъде отхвърлено, поради правните изводи за недобросъвестност на ответниците.
Съдът намира, че следва да отбележи, доколкото в устните състезания ответниците правят искане за произнасяне по „искането“ им по чл. 499 ГПК, че разпоредбата на чл. 499, ал.1 ГПК предвижда отговорност при евикция на купувача на публична продан, правата произтичащи от която разпоредба се упражняват чрез изричен иск. В настоящи случай ответниците не са предявили обратни искове срещу привлечените от тях трети лица помагачи и такива искове не са приети за съвместно разглеждане в настоящия процес с определението по чл. 140 ГПК и липсват възражения на ответниците в тази връзка. За ответниците остава възможността да упражнят правата си срещу третите лица-помагачи по реда на чл. 499, ал. 1 ГПК в друг процес, като се имат предвид фактите, по които настоящето решение формира сила на присъдено нещо и обвързваща сила на мотивите.
По разноските.
При този изход от делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски съобразно изхода на делото по всеки един от исковете и съразмерно с тях. Ищецът и адв. К. са уговорили адвокатско възнаграждение общо по предявените искове в размер на 3000,00 лева, от които съдът възприема 300,00 лева по иска по чл. 59 ЗЗД и 2700,00 лева по ревандикационния иск /и двата размера следвайки минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражденя, които са малко под минимума/. Ответниците следва да заплатят на ищеца солидарно /с оглед деликтния характер на отговорността за разноски и арг. от чл. 53 ЗЗД / сумата в размер на общо 4172,84 лева – разноски по делото.
Всички разходни документи за адвокатско възнаграждение, държавна такса и експертизи по делото са с платец ответникът В.Н.С., поради което с оглед изхода по всеки иск и съразмерно ищецът следва да заплати на този ответник сторените от него разноски по делото в размер на 1777,19 лева – разноски по насрещния иск и 22,60 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 59 ЗЗД или общо разноски в размер на 1799,79 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, от А.И.А., ЕГН: ********** срещу В.Н.С., ЕГН: ********** и Ц.И.С., ЕГН: **********, че ищецът А.И.А., ЕГН: ********** е собственик на АТЕЛИЕ № А9, находящо се в гр. София, в жилищна сграда на ул.*******№ *****, на второ подпокривно ниво, със застроена площ 78,40 кв.м., състоящо се от: входно антре, склад (дрешник), кухненски бокс, трапезария и дневна, две спални, баня и тоалетна, два балкона, при съседи: от изток – двор, запад – улица, север - ателие № А8, коридори и стълбища клетка, юг – калкан, заедно с 2,25% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 775,00 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-17, 18, 19, в кв. 137 по плана на гр. София, м. „Зона Б3“, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.302.176.1.41, по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Възраждане“, ул. „*******ет. ********, намиращ се в сграда №1, разположена в имот с идентификатор 68134.302.176 с предназначение на самостоятелния обект – ателие за творческа дейност, с брой нива – 1, с площ от 78,40 кв.м., прилежащи части 2,25 % идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: 68134.302.176.1.39, под обекта: 68134.302.176.1.35, 68134.302.176.1.34, 68134.302.176.1.36, над обекта – няма и ОСЪЖДА ответниците В.Н.С., ЕГН: ********** и Ц.И.С., ЕГН: ********** да предадат на А.И.А., ЕГН: ********** владението на този имот.
ОСЪЖДА В.Н.С., ЕГН: ********** и Ц.И.С., ЕГН: ********** да заплатят на А.И.А., ЕГН: **********, на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на по 352,00 лева всеки един от тях, представляваща дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване на процесния имот - ателие № А9, находящо се в гр. София, в жилищна сграда на ул.*******№ *****, на второ подпокривно ниво, със застроена площ 78,40 кв.м., съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.302.176.1.41, по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК без основание за периода 20.01.2017 г. – 20.03.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 3000,00 лева и за солидарно осъждане на ответниците.
ОСЪЖДА
А.И.А.,
ЕГН: ********** да
заплати на В.Н.С.,
ЕГН: ********** по
предявения
от него
насрещен иск,
на основание
чл. 74, ал.1, вр. с чл.
72, ал.1 ЗС сумата
в размер на 12 100,00
лева,
представляваща
Ѕ част от
стойността
на направени
от
ответниците
разходи за
подобрения в ателие
№ А9, находящо
се в гр. София,
в жилищна
сграда на ул.*******№
*****, на второ подпокривно
ниво, със
застроена
площ 78,40 кв.м.,
съставляващо
самостоятелен
обект в
сграда с
идентификатор
68134.302.176.1.41, по
кадастралната
карта и
кадастрални
регистри на
гр. София,
одобрени със
заповед №
РД-18-32/01.04.2016 г. на
изпълнителния
директор на
АГКК,
извършени
през 2010 – 2011 г. и
представляващи
поставяне на
дограми на врати
и прозорци,
външна врата,
измазване и боядисване
на стените,
измазване на
пода и поставяне
на подови
настилки,
извеждане на
отдушници, изграждане
на комини,
направа на
извод към покрив,
изграждане
на ел. и ВиК
инсталация, поставяне
на водомери,
направа на
ремонт на покрива,
извеждане на
захранващ ел.
кабел до
ателието, ведно
със
законната
лихва за
периода от 11.04.2017
г. до
окончателното
плащане,
като
ОТХВЪРЛЯ
иска до
пълния
предявен
размер от 28179,69
лева и по
искането за
осъждане при
условията на
активна
солидарност,
както и ОТХВЪРЛЯ
направеното
от В.Н.С., ЕГН: **********
възражение
за право на
задържане на
процесния имот
до изплащане
стойността
на подобренията.
ОСЪЖДА А.И.А.,
ЕГН: ********** да
заплати на Ц.И.С.,
ЕГН: **********, по
предявения
от нея
насрещен иск,
на основание
чл. 74, ал.1, вр. с чл.
72, ал.1 ЗС сумата
в размер на 12 100,00
лева,
представляваща
Ѕ част от
стойността
на направени
от
ответниците
разходи за
подобрения в ателие
№ А9, находящо
се в гр. София,
в жилищна сграда
на ул.*******№ *****, на
второ подпокривно
ниво, със
застроена
площ 78,40 кв.м.,
съставляващо
самостоятелен
обект в
сграда с
идентификатор
68134.302.176.1.41, по
кадастралната
карта и
кадастрални
регистри на
гр. София,
одобрени със
заповед № РД-18-32/01.04.2016
г. на
изпълнителния
директор на
АГКК, извършени
през 2010 – 2011 г. и
представляващи
поставяне на дограми
на врати и
прозорци,
външна врата,
измазване и
боядисване
на стените,
измазване на
пода и
поставяне на
подови
настилки, извеждане
на отдушници,
изграждане
на комини,
направа на
извод към
покрив, изграждане
на ел. и ВиК
инсталация,
поставяне на
водомери,
направа на
ремонт на
покрива,
извеждане на
захранващ ел.
кабел до
ателието,
ведно със
законната
лихва за
периода от 24.10.2018
г. до
окончателното
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ
иска до
пълния
предявен размер
от 28 179,69 лева и по
искането за
осъждане при
условията на
активна
солидарност,
както и както
и ОТХВЪРЛЯ направеното
от Ц.И.С., ЕГН: **********
възражение
за право на
задържане на
процесния
имот до
изплащане
стойността
на подобренията.
ОСЪЖДА В.Н.С., ЕГН: ********** и Ц.И.С., ЕГН: **********, да заплатят солидарно на А.И.А., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК сумата в размер на 4172,84 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН: ********** да заплати на В.Н.С., ЕГН: ********** основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК сумата в размер на 1799,79 лева - разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на И. Т.Ч., ЕГН: **********, в качеството му на частен съдебен изпълнител, М.Н.Д., ЕГН: **********, О.Г.Ц., ЕГН: **********, К.К.П., ЕГН: **********, М.К.П., ЕГН: **********, Ю.И.А., ЕГН: **********, Н.И.А., ЕГН: **********, М.Ц.К., ЕГН: **********, И.Н.Д., ЕГН: ********** и Р.Н.Д., ЕГН: **********, като трети лица-помагачи на ответниците.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: