РЕШЕНИЕ
№ 2413
гр. Бургас, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120103866 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба и уточняваща молба от 27.06.2024
г., подадени от „А 1 България“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от А. Д. и М.М., чрез пълномощника юрк. М. Й., срещу Г. Д. Ж., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *, с която се претендира от съда да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
1576,95 лв., представляваща сбор от следните суми: 618,49 лв. – за предоставени и
неплатени електронни съобщителни услуги; 958,46 лева – неустойки, които суми са
претендирани на основание сключен рамков договор № *, със системен партиден номер *, за
периода от 13.09.2021 г. до 03.04.2022 г., както и мораторна лихва върху горепосочените
суми в общ размер от 346,40 лв. за периода от датата на падежа по всяка фактура до
11.03.2024 г, както и законната лихва върху главницата от 1576,95 лв., считано от датата на
която е образувано производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че между дружеството-ищец и ответника е сключен на
27.12.2018 г. договор за електронни съобщителни услуги с уникален номер * системен
партиден номер *. Към описания договор са сключени следните приложения за услуги,
както следва: Приложение 1/06.10.2021 г. за услуги домашен интернет през мобилна мрежа *
и телевизия * с план „Netbox 50 + A1 ТВ 130”, за срок от 24 месеца, Приложение
1/06.10.2021 г. за услуга мобилен интернет * с план „Сърф 26 2г. Юни 2021“, за срок от 24
месеца, Приложение 1/16.06.2021 г. за мобилна услуга * с план „One Special 12 2г. Април“, за
срок от 24 месеца, Приложение 1/16.06.2021 г. за мобилна услуга * с план „One Unlimited
Special 22 2г. Април 2021“ за срок от 24 месеца.
Сочи се, че за процесния период 13.09.2021 г. – 03.04.2022 г. на ответника са
1
предоставяни електронни съобщителни услуги относно номера: *, *, * и *, сумите, за които
са останали незаплатени от длъжника. Поради неизпълнение на задълженията на ответника
на 17.02.2022 г. рамковият договор относно посочените номера, е прекратен по вина на
ответника, и са му начислени неустойки. Твърди се, че поради пренос на мобилен номер * в
мрежата на друг оператор, договорът относно този номер е прекратен на 06.10.2021 г. и е
начислена неустойка по т. 7 от Приложение 1, като за процесния период суми за електронни
съобщителни услуги за този номер не се претендират. За претендираните суми са издадени
фактури, подробно описани в исковата молба.
Сочи се, че поради липса на изпълнение от страна на ответника, ищецът е инициирал
производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като по образуваното ч.
гр. д. № 1610/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас е издадена заповед за изпълнение,
срещу която ответникът е подал възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК обосновава правния си интерес от предявяването на настоящите искове.
Така предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок, считано от 21.05.2024 г. и са допустими. Исковата
молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител
адв. В. С., е подал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен и недоказан, и се претендира отхвърлянето му. Не се претендират съдебно-
деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Сочи се, че претенцията за
неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), поради обстоятелството, че съдържанието на сключените с ответникът-потребител
договори е предварително определено и ответникът не е могъл да повлияе върху него.
Отделно от това, се навеждат твърдения за нищожност на неустоечните клаузи, поради
значителното неравновесие, което създават в отношенията между страните по договора.
Излага се и че в клаузите за неустойка не се предвижда начина на изчисляването им, като
всякога потребителят дължи сума в размер на месечните абонаментни до края на договора,
което води до неоправдана печалба за ищцовото дружество. По отношение на
претендираните суми за услуги се сочи, че неоснователно ищецът ги е претендирал заедно с
неустойка, предвид, че той има право или на стойността им, или на компенсаторна
неустойка, но не и на двете едновременно, поради което при евентуално уважаване на
претендираните суми за услуги, сумата за неустойка следва да се отхвърли.
В съдебно заседание ищцовото дружество, не изпраща представител.
В съдебно заседание, ответникът не се явява. Представлява се от адв. С., която оспорва
предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.03.2024 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на претендираните в настоящото производство суми. Издадена е на
13.03.2024 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
1610/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, срещу която длъжникът е подал възражение,
поради което съдът с разпореждане от 13.05.2024г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410
ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането.
В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против длъжника
настоящите положителни установителни искове, които се явяват процесуално допустими. По
настоящото производство е приложено ч. гр. д. №1610/2024 г. по описа на БРС.
По делото са представени и приети множество писмени доказателства – договорът,
сключен между страните и приложенията към него, фактури, сметки и др.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да бъдат уважени така предявените искове, в тежест на ищеца е да установи в
2
условията на пълно и главно доказване, наличието на валидни облигационни
правоотношения между страните, свързани с предоставени електронни съобщителни услуги
по процесния договор и приложенията към него и периоди, по които е изправна страна,
отговорността на ответника за плащане и размера на задължението, в това число и
валидността на клаузата за неустойка и нейния размер, както и надлежното прекратяване на
договора и уведомяване на длъжника.
По делото са представени договор Договор № * със системен партиден номер *, сключен
между страните, както и приложенията към него: Приложение 1/06.10.2021 г. за услуги
домашен интернет през мобилна мрежа * и телевизия * с план „Netbox 50 + A1 ТВ 130”, за
срок от 24 месеца, Приложение 1/06.10.2021 г. за услуга мобилен интернет * с план „Сърф 26
2г. Юни 2021“, за срок от 24 месеца, Приложение 1/16.06.2021 г. за мобилна услуга * с план
„One Special 12 2г. Април“, за срок от 24 месеца, Приложение 1/16.06.2021 г. за мобилна
услуга * с план „One Unlimited Special 22 2г. Април 2021“ за срок от 24 месеца, от които се
установява облигационното правоотношение между страните. Следва да се отбележи, че по
делото е безспорно между страните, обстоятелството, че между тях е сключен
горецитираният договор, от което следва, че първата предпоставка за уважаване на иска е
налице.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото се установи, наличието на валидни
облигационни отношения между ищеца и ответника по повод процесния договор.
Ответникът не е оспорил и не е възразил срещу твърденията на ищеца за реалното
предоставяне на договорените телекомуникационни услуги, поради което съдът намира, че
по делото е установено реалното потребление на процесните услуги в процесния период.
Поради това съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави
телекомуникационни услуги, а ответникът е упражнил правото си да ги използва, за
процесния отчетен период.
Размерът на вземанията за предоставени мобилни услуги се установява от представените
фактури, приети като писмени доказателства по делото. Следва да се отбележи, че по две от
фактурите: №* за сумата от 172,49 лв. и №* за сумата от 94,90 лв., сумите се различават от
претендираните с исковата молба, но доколкото се претендират суми в по-ниски размери от
тези, обективирани във фактурите /154,07 лв. по първата и 27,11 лв. по втората/, настоящият
състав приема, че размерът на вземанията също е установен.
Поради изложеното съдът намира исковата претенция в размер на 618,49 лв.,
представляваща цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги за отчетния период от 13.09.2021 г. до 03.04.2022 г., за доказана по
основание и размер, поради което същата следва да бъде уважена изцяло, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
След като се установи дължимостта на вземанията за месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги за процесния период, то следва, че и
акцесорната претенция за заплащане на законна мораторна лихва, начислена върху сумата от
618,49 лв., за периода от падежа на всяка фактура до 11.03.2024г., следва да се уважи в
размер на 160,34 лв., изчислена служебно от съда.
Що се отнася до претендираните неустойки в общ размер от 958,46 лева, формирани като
сбор от неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС – в общ размер от
269,88 лв.; неустойки за дадена отстъпка от цената на месечна такса – в общ размер от
255,58 лв.; неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство Alcatel 30.82 – 91 лв.;
обезщетение за обработка на просрочени задължения – 2 лв.; неустойка за невърнато
оборудване по ценова листа – в общ размер от 340 лв., съдът намира иска за неоснователен,
поради следното:
Ищецът претендира суми за неустойки с различен характер, но всички те се претендират
3
във връзка с прекратяването на рамковия договор № *. Настоящият състав приема, че
договорът не е бил прекратен на посочената от ищцовото дружество дата – 17.02.2022 г.,
доколкото по делото липсват доказателства за отправяне на известие/уведомление до
насрещната страна по облигационното правоотношение за това.
В т. 54. 12 от приложимите Общи условия се предвижда, че договорът на абоната се
счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в случай, че забавата на плащането
на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Въпреки, че в посочената
договорна клауза е уговорено „прекратяване“ на договора, съдът приема, че по същество
посочената клауза има предвид именно неговото разваляне по смисъла на разпоредбата на
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Прави впечатление, че с посочената клауза се уговаря възможност за прекратяване на
договора, която включва очевидно неизпълнение на задълженията на длъжника по него
/клаузата изрично предвижда, че договорът се прекратява от „забавата на плащането на
дължимите суми“/. Съгласно чл. 20а, ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Прекратяване на двустранни договори се извършва по
взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в
договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на
добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на
които се преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен
договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените
обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици
на прекратяване на договора.
Развалянето на договора представлява потестативно право, чиито начин да бъде
упражнено е уговорен в разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и сл. от ЗЗД. Общото във всички
хипотези е, че се изисква изявление на кредитора, отправено до длъжника, което следва да
бъде получено от последния, за да породи своя ефект. Потестативното право на прекратяване
на договора следва без изключение да бъде нарочно упражнено от съответната страна по
облигационното правоотношение. Договорът не е бил прекратен на твърдяната дата.
Доколкото процесният договор и приложенията към него са сключени в писмена форма,
изявлението за прекратяването му също следва да е в такава форма и с него следва да се даде
подходящ срок за изпълнение, доколкото липсва предвидено отклонение от общото правило,
предвидено в закона. Ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което
съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора преди
изтичане на срока му.
Следва да се посочи също така, че по отношение на претендираните неустойки за
невърнато оборудване, липсват каквито и да било доказателства за отправяне на покана до
ответниka за връщане на оборудване, предоставено mu от ищцовото дружество.
По тези съображения съдът приема за недоказано надлежното прекратяване на
процесните договори, поради което и искът за заплащане на неустойка w ob] razmer ot 958.46
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
След като се установи недължимостта на вземанията за неустойки, то следва, че и
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва, върху сумата от 958.46 лв. за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане до 11.03.2024г., в размер на 186,06 лв.,
изчислен от съда служебно, следва да се отхвърли, като неоснователна.
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
Предвид своевременно направеното искане за присъждането им и представените
4
доказателства за тяхното извършване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца,
съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство в общ размер на 110,07 лв. (при претендирани такива в общ размер на 271,83
лева, от които: 150 лв. - възнаграждение за юрисконсулт; 121,83 лв. - държавна такса). При
определяне на дължимите, съобразно уважената част от исковете разноски за исковото
производство, съдът определил възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ответната страна е реализирала разноски в настоящото производство в размер на 400
лв., видно от представения договор за защита и съдействие, поради което съразмерно с
отхвърлената част от иска следва да й се присъдят 238,03 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №4/2013 г.
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение в размер на 88,47 лева (внесена държавна такса в размер на 38,47 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.), като от тях, съразмерно с уважената част от
исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 35,82 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Д. Ж., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *, дължи на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от А. Д. и М.М., следните суми: сумата от 618,49 лв.
– за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, дължима на основание
сключен рамков договор № *, със системен партиден номер *, за периода от 13.09.2021 г. до
03.04.2022 г., както и мораторна лихва върху горепосочената сума в размер на 160,34 лв., за
периода от датата на падежа по всяка фактура до 11.03.2024 г, както и законната лихва върху
главницата от 618,49 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1610/2024г. по
описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А 1 България“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от А. Д. и М.М., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 92 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 958,46 лв. - неустойки, начислени
за едностранно прекратяване на рамковия договор № *, със системен партиден номер *, по
вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ, сумата от 186,06 лв. - законна мораторна
лихва, начислена върху сумата от 958,46 лв. за периода от датата на падежа по всяка фактура
до 11.03.2024 г., както и законната лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. от 410 ГПК, до окончателното заплащане на задължението,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г. Д. Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *, да заплати на „А 1 България“
5
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от А. Д. и М.М.,
съразмерно с уважената част от исковете, разноски в общ размер от 145,89 лева, от които
сумата от 110,07 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 35,82 лв. - разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6