Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18 април
С. о. съд, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание, проведено на трети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: П. П.
Членове: Я. Б.
К. Т.
при секретаря И. и с
участието на прокурор от СОП Манолова, като разгледа докладваното от съдия Т.
в.н.о.х. дело № 918 по описа за
С
присъда № 261 от 10.10.2016 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д.
№ 717/2016 г. по описа на същия съд, е признат подсъдимия Р.А., турски
гражданин, роден на *** г., живущ в гр.Л., ФРГ., за виновен в това, че на
07.10.2016 г., около 11,46 часа, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”
на Митнически пункт К., не е изпълнил задължението за деклариране на парични
средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на
Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутен закон – чл.11а, ал.1,
ал.5 и чл.14г, които гласят: чл.11а ал.1 от ВЗ – „Пренасянето на парични
средства в размер на 10 000 евро или повече, или тяхната равностойност в
левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи”; чл.11а ал.5 от ВЗ – „Задължението за деклариране по ал.1
се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната
информация е невярна или непълна”, чл.14г от ВЗ – „Министърът на финансите
издава наредба по прилагането на 10а, чл.11 ал.3, чл.11а, чл.11б, чл.14 ал.3,
чл.14а,14б и 14в” и на обнародван акт на МФ – Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по
чл.10а от ВЗ, чл.2 ал.1, чл.8 ал.3 и чл.9 ал.1 и 2, които гласят: чл.2 ал.1 –
„Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или
тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за
или от трета страна, подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на
чл.9”, чл.8 ал.3 „В случаите, когато пренасяните през границата на страната
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях
подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор или устно е
заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват
два коридора, се счита за невярно декларирана информация”, чл.9 ал.1 – „Лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от МФ, в случаите на чл.2 ал.1, чл.5 и чл.7”,
чл.9 ал.2 – „Декларацията по ал.1 се попълва и подава в три екземпляра, като
първият екземпляр е предназначен за декларатора, а втория и третия за
митническите органи”, като не е декларирал писмено при внос, пред митническите
органи във валутна митническа декларация, общият размер на внасяната валута в
наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи
размери, а именно не е декларирал сумата от 66 440 евро с левова равностойност
129 945,35 лева, поради което и на основание чл.251 ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение е
отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата
в сила.
С
посочената присъда е отнет в полза на държавата, на основание чл.251 ал.2 от НК
предмета на престъплението, в извършването на което е признат за виновен подсъдимият
Р.А., а именно сумата от 66 440 евро с левова равностойност 129 945,35
лева.
Срещу
така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба,
подадена от адв.И.Л. - упълномощен защитник на подсъдимия Р.А.. В жалбата се
излагат твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
атакувания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна изцяло. Твърди се,
че решаващият извод на районния съд за обективната и субективна съставомерност
на инкриминираното на подсъдимия Р.А. деяние, е неправилен и изцяло в
противоречие със съществуващата доказателствена основа. Според защитата, в тази
насока не са правилно и обективно оценени събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля Ц., съгласно които на поставения от
него към подсъдимия въпрос дали пренася пари, същият му е отговорил положително
и е обявил наличието им, но митническия служител не му е предоставил възможност
да ги декларира, а го е „подвел”. Твърди се, че недекларирането на пренасяните
през границата парични средства от страна на подсъдимия, е резултат от
неизпълнение на задължението на митническия служител „да му разясни
разпоредбите и правилата за пренос на валута в РБ.”. Сочи се още, че
подсъдимият не е имал съзнание умишлено да не декларира пред митническите
органи процесната сума, доколкото преминавайки границата на страната ни, е бил
с убеждението, че същата е „европейска граница”, а и самата парична сума по
никакъв начин не е била укрита от него. Иска се от въззивния съд на основание
чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с
която подсъдимия Р.А. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.251 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия – адв.Л. поддържа жалбата срещу осъдителната присъда
на районния съд, с искане последната да бъде изцяло отменена и подсъдимия Р.А. оправдан. Твърди се, че атакуваната присъда е необоснована, тъй
като залегналия в нея извод за субективна съставомерност на извършеното от
подсъдимия Р.А. деяние, не намира опора в съществуващата по делото
доказателствена основа. В тази насока се сочи от защитата, че подсъдимия не е
знаел за задължението си да декларира пренасяните от него парични средства, в
противен случай е щял да го изпълни. Излагат се и доводи, че подсъдимия „по
никакъв начин не е бил подканен“ от митническия служител да обяви пренасяните
от него парични средства, а сам и доброволно ги е обявил.
В
последната си дума пред въззивната инстанция подсъдимия Р.А. заявява, че не е знаел
за задължението си декларира пренасяните от него през границата на Б. парични
средства, в противен случай е щял да го изпълни. Моли да бъде оправдан, тъй
като според него не е извършил престъпление.
В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С.о.п. изразява
становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена,
като обоснована и законосъобразна. Твърди, че първоинстанционният съд правилно
е преценил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
като е приел, че обвинението досежно подсъдимия Р.А. е доказано по безспорен и
категоричен начин. Според прокурорът, наложеното на подсъдимия с атакуваната
присъда наказание, е напълно справедливо и в пълнота би изпълнило законовите
цели по чл.36 от НК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и респективно
присъдата да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния
анализ на доказателствената съвкупност решаващият състав на въззивния съд
намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият Р.А. е гражданин на
РТ., но от дълги години живеел и работел във ФРГ.. Той и свидетелката К. Н. И.
/българска гражданка/ живеели на семейни начала в гр.Л., имали родено едно
дете. През последните години подсъдимия и свидетелката И. посетили България
няколко пъти, като пребивавали в къщата на свидетелката в с.Б., област П..
В началото на месец октомври
На посочения Митнически пункт на
три места имало поставени информационни табели с указания какво преминаващите
през държавната граница на РБ. следва да декларират пред митницата –
непосредствено преди линията за паспортен контрол, на трасе „Вход”, където
указанията били на турски, български и английски език, на второ място – на
линията за митнически контрол, където тези указания били на седем езика и на
следващо място – в служебния гараж за щателна митническа проверка. Подсъдимият Р.А.
първоначално преминали паспортен контрол и след това се отправил към трасето за
митническа проверка. По това време на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси” служебните си задължения като дежурни митнически служители изпълнявали
свидетелите К. Ц., Т.я И. и П. И.в. Свидетелят Ц. се приближил до автомобила,
управляван от подсъдимия и поел подадените му от последния за проверка
документи за самоличност – турски паспорт № . на името на Р.А.. Свидетелят Ц.
попитал подсъдимия на турски език дали има нещо за деклариране и конкретно –
валута над 10 000 евро. Подсъдимият отговорил, че няма нищо за деклариране
пред митницата. Тогава свидетелят Ц. наредил на подсъдимия да вкара автомобила
в гаража за щателна митническа проверка, който се намирал непосредствено в
дясно от трасето. В гаража, през отворения прозорец на автомобила, свидетелят Ц.
отново попитал подсъдимия дали ще декларира валута или вещи пред митницата,
като подсъдимия отново отговорил отрицателно. На свидетеля Ц. му направило
впечатление, че подсъдимия бил видимо неспокоен и нервен. След като подсъдимия
слязъл от автомобила, свидетеля Ц. му заявил, че ще му бъде извършен личен
преглед и го хванал за ръката, за да го отведе в кабината за проверка.
Подсъдимият започнал да се дърпа, да вика и да говори на висок глас. Свидетелят
Ц. отвел подсъдимия Р.А. в кабината, която се намирала на разстояние от около
В хода на образуваното досъдебно
/незабавно/ производство бил извършен оглед на откритите при личния преглед на
подсъдимия евробанкноти, бил установен общия им размер – 66 440 евро и същите
били иззети от разследващите органи, които процесуално-следствени действия били
обективирани в съставен на същата дата протокол.
Равностойността на сумата от 66
440 евро, съгласно официалния курс на БНБ към 07.10.2016 г. е била 129 945,35
лева, видно от представената по делото справка от БНБ /л.28 от ДП/.
Възприетите от въззивната инстанция
фактически положения /описани по-горе/ съответстват на направените от
първоинстанционния съд фактически констатации, като само ги допълват и детайлизират. Първостепенният
съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и
правилна интерпретация на доказателствата по делото без да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на
доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд в пълно съответствие със законовите изисквания е
обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по
делото свидетели, обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени
средства, поради което е приел
за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се
възприема и от настоящата инстанция.
Въззивният съд, в съгласие с
първоинстанционния такъв, кредитира изцяло показанията на свидетелите –
митнически служители К. Ц.в, П. И. и Т. И., тъй като същите са последователни,
детайлни, логични и пресъздават събитието по един обективен и безпристрастен
начин. Относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти,
които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно
установени, въззивният съд не констатира и никакво съществено
вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова
противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда. В
показанията си тези свидетели подробно изясняват обстоятелствата по установяването
във фактическата власт на подсъдимия Р.А. на процесните парични средства при
преминаването му през митническата граница на страната ни; неизпълнението на
задължението му за деклариране на посочената парична сума пред митническите
органи; непредприетите от подсъдимия действия по декларирането на носените от
него парични средства, въпреки отправената „покана” от страна на митническия
служител за декларирането й. Относно
всички тези факти, показанията на свидетелите – митнически служители намират
категорично потвърждение в данните, съдържащи се в огледния протокол,
обективиращ намерените в държане на подсъдимия парични средства – евробанкноти,
възлизащи на сумата от 66 440 евро,
както и описващ вещта, в която същите са били съхранявани при откриването им –
бял чорап с надпис „Пума”. Обсъжданите свидетелски показания отчасти
съответстват и на обясненията на самия подсъдим Р.А. относно съдържащата се в
последните доказателствена информация за предприетото от него пътуване за РБ.,
за пренасяната от него парична сума и нейния размер при влизане през границата
на страната на процесната дата, за начина и мястото на което паричната сума била
съхранявана от подсъдимия при пренасянето й през граничния пункт, за факта на
извършената му митническа проверка на МП К. и резултатите от нея.
Въззивната инстанция не дава вяра и отхвърли като противоречиви,
неубедителни и недостоверни обясненията на подсъдимия Р.А., относно твърденията
му, че не е разбрал какво го пита митническия служител и по-конкретно – че го
пита дали пренася в себе си парични средства; че след въвеждането му в гаража
за митническа проверка, когато митничаря го попитал дали има пари за
деклариране, той сам извадил всички пари, който носил в себе си и ги показал на
митническия служител; че веднага след това митническия служител взел чорапа с парите
в ръцете си и двамата напуснали гаража, като отишли в кабина на трасето. Цитираните
гласни доказателства, установени чрез обясненията на подсъдимия, се оборват и
опровергават по един категоричен и несъмнен начин от останалите събрани по
делото доказателства – показанията на свидетелите К. Ц., П. И. и Т. И.. Първоинстанционният
съд правилно е преценил, че посочените гласни доказателства, събрани чрез
обясненията на подсъдимия, не могат да бъдат поставени в основата на изводите
му по фактите, предвид тяхната противоречивост с останалия доказателствен
материал по делото. В тази насока, от въззивният съд следва да бъде обърнато
особено внимание на обстоятелството, че твърденията на подсъдимия заключаващи
се най-общо в това, че същия сам, доброволно извадил и показал на митническия
служител всички пари, които носил в себе си,
категорично се опровергават от показанията на свидетеля Ц.. Този
свидетел по недвусмислен начин заявява, че е попитал подсъдимия няколко пъти на
турски език дали има пари за деклариране /първо - при пристигането му с
автомобила на входящо трасе за митническа проверка, след това при въвеждането
му в гаража за извършване на щателна митническа проверка и последно - в
кабината, непосредствено преди извършения му личен преглед от св.Ц./, на които
питания не получил утвърдителен отговор от страна на подсъдимия, като намерил
процесната парична сума, укрита в чорап, поставен в панталона на подсъдимия,
при извършения му личен преглед. Обсъжданите обяснения на подсъдимия не намират
подкрепа и в показанията на свидетеля И., който също ясно заявява, че възприел
отправено от колегата му Ц. питане към подсъдимия, дали има да декларира пари пред
митницата, на което подсъдимия отговорил отрицателно, и едва в процеса на
извършения му личен преглед /проверка/ свидетеля Ц. открил в панталона, в
областта на слабините, бял чорап, съдържащ навити на руло евробанкноти. Освен
това, така описаното в обясненията на подсъдимия Р.А. негово поведение, не
намира логично оправдание с оглед неоспоримия по делото факт на недеклариране
пред митницата, на пренасяната от него през границата ни парична сума от 66 440
евро, както и предвид факта, че в нито един момент преди извършването на личния
му преглед от митническия служител, подсъдимия не е заявил желание и съответно
не е предприел действие за деклариране на тази сума.
Тези
посочени характеристики на обясненията на подсъдимия Р.А. – тяхната нелогичност
и противоречивост с останалите доказателства, дадоха основание и на въззивната
инстанция да не им се довери. Ето защо първоинстанционния съд обосновано и
законосъобразно е приел, че обясненията на подсъдимия в коментираните им части,
пресъздават защитната му версия. Чрез тях подсъдимия е реализирал правото си на
защита и те са съобразени изцяло с възприетата от него защитна позиция по
делото, обективирана в претенцията му да отрича умисъл в извършването на
инкриминираната му престъпна деятелност.
Вън от
това, настоящият състав на въззивната инстанция счита, че обсъжданото
противоречие между горепосочените доказателствени източници /обясненията на
подсъдимия от една страна и от друга – показанията на свидетелите Ц. и И./
относно обстоятелствата попитал ли е митническия служител подсъдимия дали
пренася парични средства за деклариране, на какъв език и разбрал ли е
подсъдимия отправеното питане, не е от съществено значение за правилното
решаване на делото. Това е така доколкото по делото безспорно установен е
фактът, че подсъдимия Р.А. фактически не е попълнил писмена митническа
декларация за пренасяните от него през границата на страната ни парични
средства от трета страна, която не е държава-член на ЕС и не е представил
такава пред митническите органи на МП К.. Това задължение на подсъдимия Р.А.,
като преминаващо през границата на страната ни лице и пренасящо подлежащи на
деклариране парични средства, произтича по силата на закона /чл.11а от ВЗ и
чл.2 ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. на министъра на финансите/, извършва
се по инициатива на лицето и по никакъв начин не е обвързано с покана от страна
на митническия служител или с даване на разяснения за това какво трябва да се
декларира. Аргумент в тази насока се извежда и от съдържанието на разпоредбите
на чл.11б от ВЗ и чл.3 от горецитираната наредба, които визират хипотезата на
деклариране на пренасяни през границата ни парични средства в размер на/над
10 000 евро, при поискване от страна на митническите органи, само в
случаите, че същите се пренасят за или от държава-членка на Европейския съюз. В
подкрепа на предложените съображения е и приетото от касационната инстанция в
решение № 60/23.03.2016 г. по н.д. № 198/2016 г. на 3 н.о. на ВКС.
В
контекста на очертаната аргументация, СОС в настоящия му състав счита за
необходимо да подчертае неоснователността на изнесеното с въззивната жалба
възражение на защитата, че поведението на подсъдимия Р. А. е последица от
недобросъвестността на митническия служител, който „вместо да разясни на Р.А.
разпоредбите и правилата за пренос на валута в РБ, го е подвел и създал
предпоставки за конфискуване на валутата”, която подсъдимия доброволно му е
обявил. Както бе посочено по-горе, тълкуването на установения нормативен
регламент уреждащ режима за пренасяне на парични средства през границата на
страната ни, към който препраща разпоредбата на чл.251 от НК, не само че не
предписва задължение на митническите органи да предоставят на преминаващите
през границата лица, митнически декларации, но и не очертават такова за
отправяне от тяхна страна на покана респ. поискване към тези лица да декларират
пренасяните от тях суми от или за трета държава – не членка на ЕС.
Въз
основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи
се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се
налага правният извод, че подсъдимия Р.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.251 ал.1 от НК, в какъвто
смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на
първоинстанционния съд относно извършването на това деяние, авторството на
деянието в лицето на подсъдимия Р.А., квалификацията на деянието и приложението
на материалния закон се основават на обективен и верен анализ на събраните по
делото доказателства.
Разпоредбата
на чл.251 ал.1 от НК е бланкетна такава и препраща към други нормативни актове,
като изпълнителното деяние на престъплението по този състав се изразява в
нарушаването на конкретни разпоредби, отнасящи се до реда и условията за
деклариране на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях, пренасяни през
границата на страната, която е външна на ЕС. От обективна страна подсъдимия Р.А.
е нарушил разпоредбите на чл.11а ал.1 от
Валутен закон и чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за
пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по
чл.10 от ВЗ. Съгласно първата от посочените разпоредби „пренасянето на парични
средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута за или от трета страна, подлежи на деклариране пред
митническите органи”, а съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от цитирания
подзаконов нормативен акт, в този случай „лицата задължително попълват и
представят пред митническите органи декларация по образец, утвърден от
министъра на финансите …”,т.е налице са две задължения – попълване на
митническа декларация, като по този начин се оповестява вида и размера на
пренасяните парични средства и представянето на тази декларация пред
митническите органи. В случая по несъмнен начин е установено по делото, че
подсъдимия Р.А. не е изпълнил тези свои задължения, защото фактически той не е
попълнил писмена митническа декларация по образец, за обявяване на пренасяната
от него сума от 66 440 евро и съответно не е представил такава декларация пред
митническите органи, с което е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.251 ал.1 от НК.
От обективна страна е налице и
предвидения от състава на престъплението по чл.251 ал.1 НК обективен признак –
стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимия Р.А., е в
особено големи размери. Тълкуването на признака „особено големи размери” е
дадено в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС и е в смисъл равностойността на 140
минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието.
Минималната работна заплата за страната към датата на процесното деяние,
определена с ПМС № 375/28.12.2015 г. е била 420 лева, а стойността на предмета
на конкретното деяние е била 129 945,35 лева към посочената дата.
Обосновани и верни са и изводите на
първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние. От субективна страна подсъдимият Р.А. е извършил
посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние –
пренасянето на парични средства в размер на 66 440 евро през границата на РБ от
трета страна, която не е член на ЕС, без да ги декларира в писмена митническа
декларация, както и съзнавал е и факта, че по този начин нарушава установения в
страната режим за пренасяне през границата й, на парични средства. Намерението
на подсъдимия Р.А. пренасяната от него парична сума да не бъде декларирана,
по-конкретно е било обективирано в бездействието на подсъдимия, осъществено към
момента, в който митническия служител – свидетеля К. Ц. го попитал дали носи
парични средства, подлежащи на деклариране пред митницата. В този именно момент
подсъдимият Р.А., като е знаел, че по собствена инициатива не е попълнил и
предал митническа декларация, обективно е имал възможността да уведоми
митническите служители за това, да им посочи какви са били конкретните причини
да не изпълни тези свои задължения до този момент, и съответно да ги изпълни.
Подсъдимият е имал възможност да обяви пред митническия служител пренасяната от
него парична сума и в момента, след въвеждането му в гаража за митническа проверка
с управлявания от него автомобил, когато седейки в последния, свидетеля Ц.
отново го запитал дали носи в себе си пари за деклариране. Дори и в този момент
подсъдимия не изявил желание да декларира носената от него сума, а единствено
му отговорил отрицателно.
С оглед
на така изложеното, неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че
подсъдимия Р.А. не е действал умишлено при извършването на инкриминираното му
деяние, тъй като е имал намерение да декларира пренасяната от него сума пари,
но митническия служител не му е предоставил възможност да го направи. По делото
липсват доказателства, от които да се установява, че подсъдимия наистина
обективно е бил възпрепятстван по някакъв начин да попълни митническа
декларация. Преди процесната дата същият няколко пъти /най-малко два пъти/ е
преминавал през държавната граница, което свидетелката К. Н., с която
подсъдимия живеел на съпружески начала, а и самия подсъдим са заявили при
разпита им пред първостепенния съд, с оглед на което много добре е бил запознат
както с изискванията за деклариране на пренасяни парични суми над определена
стойност, така и с реда, по който е ставало това. Освен това според показанията
на всички разпитани свидетели – митнически служители, на МП К. имало поставени
на три позиции преди линията за митнически контрол, информационни табели на
различни езици /включително и на турски език/, указващи какво преминаващите
през границата ни лица следва да декларират пред митническите органи.
Следователно дори и да не е знаел какво и как следва да декларира пред
митницата на страната ни, подсъдимия Р.А. е имал възможност да научи и
съответно да изпълни задълженията си да попълни и представи митническа
декларация. Неговото бездействие не е било продиктувано от никакви други
обстоятелства, които да са от такъв характер, че да му попречат той обективно
да попълни декларация. Напротив, видно от данните по делото, измежду които е
важно да се отбележат и тези относно начина на пренасяне от подсъдимия на процесната
парична сума, насочващ към нейното укриване, бездействието на подсъдимия Р.А. е
съзнателно осъществено, с явното намерение паричните средства да не бъдат
декларирани.
Въззивната
съдебна инстанция намери също така, че атакуваната присъда е напълно справедлива и в частта й относно
наложеното на подсъдимия Р. А. за
престъплението по чл.251 ал.1 НК наказание - лишаване от свобода за срок от 1
година. При индивидуализацията на наказанието в посочения размер,
първостепенния съд правилно е отчел като смекчаващи вината и отговорността на този
подсъдим обстоятелства, данните за личността му – чистото съдебно минало,
липсата на отрицателни характеристични данни за личността му, положителното му
процесуално поведение, към които въззивната инстанция следва да допълни и ниската
му степен на обществена опасност и тази на извършеното от него деяние,
трудовата му и семейна ангажираност. Отегчаващи отговорността обстоятелства относно
подсъдимия Р.А., не са били намерени от районния съд, но настоящата инстанция
следва да посочи от такова естество - високата стойност на предмета на престъплението,
надвишаваща двукратно „особено големите размери”, както и факта на укриване на
процесната парична сума, сочещ проявен от подсъдимия стремеж митническите
органи да бъдат заблудени и затруднени при намирането й. След съвкупната
преценка на посочените обстоятелства, правилно наказанието лишаване от свобода на
подсъдимия обективно е определено при голям превес на смекчаващите вината и
отговорността му обстоятелства, в резултат на което същото е отмерено в размер,
близък до минималния такъв на наказанието лишаване от свобода, предвиден в
общата част на НК.
Въззивната
инстанция се солидаризира изцяло и с решаващия довод на първия съд, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Р.А. не е наложително същия да бъде
изолиран временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното му
наказание 1 година лишаване от свобода, още повече, че в случая са налице и
формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението
му. Наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер съответства на
изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и предвид
приетите от първата и въззивната съдебни инстанции смекчаващи отговорността му
обстоятелства, същия не представлява голяма обществена опасност и целите на
наказанието по отношение на него могат да се постигнат и без ефективното му
изтърпяване. Определеният на подсъдимия размер на изпитателния срок /3 години/,
за който първата инстанция е отложила изтърпяването на наказанието му лишаване
от свобода, и според въззивния съд е съобразен със степента на обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, с констатираните смекчаващи и
отегчаващи отговорността му обстоятелства, и в най-голяма степен ще съдейства
за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и преди всичко за
поправянето на подсъдимия.
В
съответствие със закона е и решението на първия съд относно разпореждането му с
предмета на престъплението, в извършването на което подсъдимия Р.А. е признат
за виновен – отнемане в полза на държавата на паричната сума от 66 440 евро.
Предвид всичко
гореизложено
и след извършена на основание чл.314 от НПК служебна проверка на правилността
на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за
неговото отменяване, респ. изменение, или отменяване и връщане за
ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде потвърден
изцяло.
Воден
от горните мотиви и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, С. о. съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 261 от 10.10.2016 г. на Районен съд – гр.С.а, постановена по
н.о.х.д. № 717/2016 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/