Присъда по дело №1587/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Димитър Кръстев
Дело: 20214110201587
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Велико Търново, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
СъдебниБИСЕРА М. ДЖИВДЕРОВА

заседатели:ВИОЛЕТА Г. АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. И.А
и прокурора В. П. Г.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Наказателно дело от
общ характер № 20214110201587 по описа за 2021 година
въз основа данните по делото и Закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. К. М., ЕГН: **********, --, за ВИНОВЕН в
това, че на 29.08.2020г. в землището с. Н., чрез нанасяне на удари с дървена
тояга, причинил средни телесни повреди на И. П. Т., живущ в с.Н.,
изразяващи се в закрито счупване на осмо, девето и единадесето ребра в
лявата гръдна половина, причинило трайно затруднение в движението на
снагата над 30 дни със срок на лечение и възстановяване около 2 месеца,
както и тотален пневмоторакс в лява гръдна половина и частичен
пневмоторакс в дясна гръдна половина, общо причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота до времето на стабилизиране на
жизнените показатели и дихателната дейност, поради което за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 36 и чл. 54 от
НК, му налага НАКАЗАНИЕ една година лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия И. К. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
1
гр.Г.О., ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец И. П. Т., ЕГН: **********, с
адрес за призоваване: с.М. сумата от 20 000.00 лв. /двадесет хиляди лв./,
представляваща неимуществени вреди в резултат на престъплението по
обвинителния акт по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 29.08.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия И. К. М.,
ЕГН: **********, да заплати разноските по делото в размер на 709.90 лв.
/седемстотин и девет лв. и 90 ст./, сумата от 800.00 лв. /осемстотин лв./,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд, гр. В.
Търново, както и сумата от 5.00 лв. /пет лв./, представляваща държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 111 и сл. от НПК, ВРЪЩА на правоимащото лице И.
П. Т., ЕГН: **********, вещественото доказателство № 1 - дървен прът с
дължина 144 см. и д - 2 см. от едната страна с пластмаса в черен цвят с
дължина 50 см., а от другата - с метална кръгла обвивка със сив цвят с
дължина 20 см., запечатан с етикет по образец серия Д 6113, иззет с протокол
за оглед на местопроизшествие от дата 30.08.2020 г., след извършен оглед на
ВД от дата 16.11.2020 г. запечатан в хартиени пликове с етикет по образец,
след влизане в сила на присъдата, като ПОСТАНОВЯВА унищожаването му,
като вещ без стойност, ако не бъде потърсено в едногодишен срок.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския
окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към НОХД 1587/2021год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО е срещу подсъдимия ИВ. КР. М., ЕГН: **********, --
-, за това, че на 29.08.2020г. в землището с. Н., чрез нанасяне на удари с
дървена тояга, причинил средни телесни повреди на И.П.Т., живущ в с. с.Н.,
изразяващи се в закрито счупване на осмо, девето и единадесето ребра в
лявата гръдна половина, причинило трайно затруднение в движението на
снагата над 30 дни със срок на лечение и възстановяване около 2 м.; както и
тотален пневмоторакс в лява гръдна половина и частичен пневмоторакс в
дясна гръдна половина, общо причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота до времето на стабилизиране на жизнените показатели и
дихателната дейност - престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Представителят на ВТРП поддържа обвинението. Счита същото за
безспорно доказано. Описаните в обв.акт събития в хронологичен ред се
потвърдили от събраните в хода на съд.следствие доказателства. Касаело се
за причиняването на комбинирана средна телесна повреда на пострадалото
лице. От свидетелските показания и изслушаните медицински експертизи
безспорно е установен механизмът на причиняване на телесното увреждане.
Прокурорът отправя искане за налагане на наказание една година лишаване
от свобода около средния размер. По отношение на гражданския иск го счита
са основателен, като относно размера на обезщетението следва да се
произнесе съдът. При това не били налице условията за приложение на
института на неизбежната отбрана.
Допуснат е за съвместно разглеждане граждански иск, който е
предявен от пострадалия И.П.Т. против подсъдимия ИВ. КР. М. за сумата от
20 000.00 лв. /двадесет хиляди лв./ за причинените му неимуществени вреди в
резултат на престъплението по обвинителния акт, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането 29.09.2020г. до окончателното
плащане.
Пострадалият И.П.Т. е конституиран, като страна в производството, в
качеството на граждански ищец и частен обвинител.
Служ. повереник адв.В.Ф. поддържа обвинението по чл.129ал.2вр.ал.1
от НК, като счита, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода.
Предвид добрите характеристични данни на подсъдимия счита, че следва да
се приложи чл.66ал.1 от НК. Твърди, че обвинението е безспорно доказано от
свидетелските показания, СМЕ и писмените доказателства. Касаело се за
нанесени удари с дървена тояга по тялото на пострадалия от подсъдимия.
Характерът на телесното увреждане и механизма на същото са установени от
СМЕ. По отношение на гр.иск го счита доказан по основание и размер.
Защитникът на подсъдимия — адв.М.Н. счита, че от събраните
доказателства не може да бъде потвърдена описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка. Твърди, че подсъдимия е бил афектиран, поради
1
възникнал инцидент малко преди това, тъй като видял И.Т. да уврежда
електропастир на стопанисвано от баща му и него пасище. При това този
ел.пастир бил увреждан многократно, а имал информация, че това е било
сторено от Т.. Многократно му били правени забележки. При това Т. нанесъл
удар с овчарската си тояга по дясното рамо на М.. Последният паднал на
земята и след това се изправил. Т. извадил нож и посегнал към М.. При това
М. вземал сопата от земята и за да преустанови нападението на Т., с цел
защита, му нанесъл няколко удара. След това Т. пуснал ножа на земята и
паднал. Предвид на това защитникът твърди, че М. е действал в условията на
неизбежна отбрана. Отправя искане за оправдателна присъда и отхвърляне на
гражданския иск.
Подс.М. твърди, че на посочената в обв.акт дата е нанесъл няколко
удари с овчарската тояга на пострадалия Т.. Затова е бил провокиран преди
това от поведението на Т., който увреждал електропастира на пасището. При
приближаването до него получил удар по дясното рамо от страна на Т. с
тоягата, след което паднал. След изправянето бил заплашен от Т. с нож, като
да се защити му нанесъл удари с взематата от земята тояга. След инцидента Т.
си прибрал ножа и тръгнал да си ходи. След това М. забелязал, че е спукана
гумата на неговия автомобил и извикал баща си чрез телефонно обаждане.
При това дори предприел действия да поправя пастира. Счита, че следва да
бъде оправдан.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият ИВ. КР. М. е с адрес в гр.Г.Ор.. Заедно с баща си св.Кр.
М. стопанисвали ферма в село Н.. Във фермата, в която работел подс. И.М.,
отглеждали крави, като ползвали пасище в землището на село Н... Същото
била държавна собственост, стопанисвана от Министерство на културата в
близост до римското селище „Николопис ад иструм“. Поляната била ползвана
след устна договорка от бащата на подсъдимия - св. Кр. М. с Директора на
Националния исторически музей Велико Търново - И.Ц.. От м. април 2020г.
св.Кр. М. и подс.И.М. започнали да заграждат поляната с електропастир.
Гражданският ищец и частен обвинител св.И.Т. живеел сам в с. Н..,
дом № --. Къщата била собственост на св. П.Г., който стопанисвал ферма за
овце и Т. бил пастир при него. Всеки ден св. Т. водел животните на паша,
след което ги прибирал в обора. Св. Т. пасял овцете на поляни в местност в
близост „Никополис ад Иструм“ като минавал непосредствено до оградената
с електропастир поляна от М.и. Нееднократно подс. И.М. установявал
свалени колчета на електропастира, с който била оградена поляната.
Подсъдимият виждал многократно Т. да преминава по пътя между
електропастира и засят с царевица блок и за това подозирал, че той е събарял
коловете. Св. Кр. М. и подсъдимият били предупреждавали св.Т. да не събаря
колчета и проводника на електропастира. Гр.ищец Т. обаче продължил да
минава в близост до поляната, тъй като там бил пътя, а св. П.Г. му казал да не
2
се притеснява - въпросната поляна била държавна и М.и нямали право да я
ограждат.
На 29.08.2020 г., събота, подс. М. решил да отиде до поляната и по
конкретно да провери има ли съборени колчета. Преди това, св. Т. бил
излязъл рано сутринта с овцете и отишъл на поляна, която се намирала в
близост до «Никополис ад Иструм» и до заградената с електропастир поляна,
като минал непосредствено до нея. Подсъдимият установил, че този ден, за
пореден път имало съборени колчета и бил скъсан електропастир, ядосал се и
отишъл във фермата да подготвя нови колчета. Междувременно решил да
поиска обяснения от И.Т., тъй като устните предупреждения не довели до
преустановяване на посегателствата по оградата.
Пострадалият през целия ден бил на паша с овцете на П.Г..
Междувременно обвиняемият към 18 часа тръгнал с автомобил - „Форд
Рейнджър“ с peг. № -- към заградената поляната. В този момент, подс. И.М.
видял св. Т. да се изтегля с овцете към селото и се насочил към него.
Подсъдимият минал много бързо край стадото, овцете се изплашили и се
събрали в кръг и тогава пострадалият видял, че автомобилът не бил на Г..
Подсъдимият се насочил срещу И.Т., но последният се отместил в страни.
Тогава автомобила минал до левия крак на Т. и имало леко съприкосновения с
тялото на Т. в областта на ляв крак на нивото на коляното. Мястото на
инцидента е фиксирано в протокол за оглед от 31.08.2020год./л.32-41 от ДП,
вкл.приложен фотоалбум/, като същият е извършен в присъствието на
подсъдимия М.. При освидетелстването на лицето И.Т. в присъствие на
съд.лекар/протокол за освидетелстване от 17.09.2020год. л.70-76 от ДП №ЗМ-
679/2020год. на РУ В.Търново/ е констатирано в лявата задколенна ямка на
височина 58см. от петата бледо жълтеникаво кръвонасядане с размери 3х4см.
Това кореспондира с показанията на пострадалия, който твърди, че е ударен с
предната лява част на автомобила, управляван от И.М. в левия крак на
височината на коляното. При това е бил срещу автомобила, подпрян на
овчарската тояга, но за да не бъде премазан отскочил и се завъртял странично,
след което настъпило съприкосновението и пострадалия паднал на земята.
Видно от фотоалбума към протокол за оглед от 14.06.2021год./л.150-154 от
ДП/, височината на най-изпъкналата част на бронята на автомобила,
управляван от М. е около 60см. При това вещото лице д-р Г. в съдебно
заседание при докладване на допълнителната СМЕ /л.144-146/, счита, че
ударът е със слаб интензитет и е налице възможност да е налице
съприкосновение с левия крак на пострадалия. Това е признак за
достоверност на показанията на пострадалия Т.. След съприкосновението с
автомобила пострадалият залитнал и паднал на поляната. Подсъдимият
слязъл от автомобила, пострадалият се помъчил да се изправи, но И.М. го
ритнал веднъж с крак в гърдите. Св. Т. се опитал да се изправи отново като се
подпрял на дървената тояга с дясната си ръка, но И.М. я издърпал и започнал
да му нанася удари с тоягата по тялото над кръста. При първото замахване Т.,
ставайки от земята се опитал да се предпази с лявата си ръка, в който момент
3
тоягата ударила часовника му и той се счупил, което било в 18:45 часа.
Тогава св. Т. почувствал силна болка и се завъртял на дясната си страна, като
гърба му в лявата страна бил насочен нагоре. Въпреки, че пострадалият бил с
гръб, подсъдимият продължил побоя, като му нанесъл няколко силни удара с
тоягата в лявата част на гърба. След като подсъдимият се уверил, че
пострадалият вече е безпомощен, му казал „Защо продължаваш да идваш тук,
не те ли предупредихме“. Св. Т. почувствал задушаване и му отговорил:
„Какви ги вършиш бе момче“. Подс. М. хвърлил дървената тояга и тръгнал с
автомобила си, като оставил Т. на земята. В резултат на побоя с дървената
тояга, подсъдимият И.М. причинил на пострадалия И.Т. телесно увреждане
закрито счупване на осмо, девето и единадесето ребро в лявата гръдна
половина, изразяващо се в трайно затруднение в движението на снагата над
30 дни със срок на лечение и възстановяване около 2 м.; както и тотален
пневмоторакс в лява гръдна половина и частичен пневмоторакс в дясна
гръдна половина, общо причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота до времето на стабилизиране на жизнените показатели и
дихателната дейност. Тези увреждания представляват средни телесни повреди
по смисъла на НК. Останалите телесни увреждания - масивни кръвонасядания
по гръдния кош и кръвонасядането в областта на лявото коляно/в резултат на
съприкосновението с лекия автомобил/ са леки телесни повреди, като
първата е с разстройство на здравето. Причинените леки телесни повреди са
несъставомерен резултат, предвид повдигнатото обвинение. Характерът на
уврежданията е установено от съдебномедицинска експертиза/лист 58-61 от
ДП/, която е приета в съд.заседание. Вещото лице е категорично, че
счупванията на трите ребра са от нанесени няколко удара по тялото на
пострадалия, минимум два. Вещото лице изключва възможността това да се е
получило в резултата на падане върху терена от собствен ръст. При това
травмите са от двете страни на гръдния кош. Обективната находка от
освидетелстването/макар и проведено в отдалечено време от нанасяне на
уврежданията, предвид лечението/ и данните от медицинската документация
за лечението, дават основание на вещото лице да счита, че травматичните
увреждания са причинени от множество удари с твърд тъп предмет с
удължена повърхност, като е възможно механизма да съответства на начина
описан от пострадалия, т.е. удари по горната част на тялото с овчарската му
тояга. Това е още един обективен признак за достоверност на показанията на
пострадалия.
Св. Т. в резултат на тотален пневмоторакс в лява гръдна половина и
частичен пневмоторакс в дясна гръдна половина, получил задух, поради
наплив на кръв и въздух в белия дроб. Предвид на това се свлякъл на
земята.Успял да се изправи с много усилия, като си взел тоягата и тръгнал
към стадото, което се било отдалечило. Стадото вървяло по маршрута, по
който всеки ден минавало. Следвайки го, Т. едва стигнал до пътя, който водел
към селото. Не можел да диша и нямал сили да ходи и се свлякъл до пътя.
Това място е фиксирано в протокола за оглед от 30.08.2020год. /лист 29-30 от
4
ДП/. По това време до мястото с лекия си автомобил минал св. И.И. от с. Н..,
който видял падналия Т. и спрял до него, тъй като видял че имало човек в
безпомощно състояние. Ил. познал пастира на Г. и му дал вода, а Т. успял да
му каже, че е бит от И.М., като охкал и пъшкал. Това се установява от
показанията на Ил. в хода на съд.следствие. Направил опит да звънне на П.Г.,
но не успял, като се обадил на приятел на дъщерята на П.Г.. На място дошла
съпругата на св. П.Г. - св. И.Г.. Ил. си тръгнал, когато пристигнала И.Г.. Г. се
обадила на тел. 112 и подала сигнал. Видно от изслушания запис на
материален носител/сд – диск/, изпратен от нац.тел 112 и протокола за оглед
от 02.12.2020год. на същия от ДП/л.83-84 от ДП/, е видно, че Г. е подала
сигнал за пострадал от ПТП в ОДЧ МВР В.Търново. Това е логично предвид
обстоятелството, че пострадалия се намирал до пътното платно. Предвид на
това на място пристигнали първоначално полицейските служители - св. Аз. и
св. Г., които са служители на Сектор ПП. Видно от показанията на св.Г.. Г.
пострадалия бил контактен. Заявил, че побоя с гегата му бил нанесен от И.М.,
като преди това го бил бутнал с автомобил до пасище в близост до водната
кула. Пострадалият Т. разказал , че е бил бит от подс. И.М. и тогава е подаден
сигнал за криминален екип от РУ В.Търново. На място до пострадалия била
овчарската му тояга, която по късно е приобщена като веществено
доказателство с протокола за оглед. Часовникът на Т. бил счупен.
Пострадалият бил откаран от линейка в МОБАЛ «Д - р Ст. Черкезов», гр. В.
Търново и бил хоспитализиран. Проведено било лечение, вкл.оперативно.
Проведен бил оглед на 30.08.2020год. за времето от 00.35 до 01.05ч./протокол
за оглед лист 29-30 от делото/. Иззети били веществени доказателства,
вкл.дървен прът вд 1, часовник с метална верижка счупено стъкло със стрелки
на 18.45ч, 3 бр.връхни дрехи. Впоследствие ВД са били предмет на оглед
/протокол от 16.11.2020г л.77 – л.82 от ДП/. Същите са върнати на
пострадалия Т. с изкл.ВД 1.
Видно от заключението на назначената съдебно - медицинска
експертиза на Т. е, че той е получил закрито счупване на осмо, девето и
единадесето ребро в лявата гръдна половина; тотален пневмоторакс в лявата
гръдна половина; частичен пневмоторакс в дясна гръдна половина; наложена
оперативна торакоцентеза в лява гръдна половина; масивни кръвонасядания
по гръдния кош. кръвонасядане в областта на ляво коляно. Съгласно
заключението, описаните травматични увреждания са в резултат от
множество удари с твърд тъп предмет с удължена повърхност.Телесните
увреждания причинили на Т.:счупването на три ребра в лява гръдна половина
е причинило трайно затруднение в движението на снагата над 30 дни, със
срок на лечение и възстановяване около 2 месеца; тоталния пневмоторакс
/наличие на кръв и въздух в гръдната клетка/ и частичния такъв в дясна
гръдна половина в съвкупност са причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота, до времето на стабилизиране на жизнените
показатели и дихателната дейност. Видно от допълнителната съдебно-
медицинска експертиза по делото е възможно кръвонасядането в
5
задколянната ямка на пострадалия Т. да е получено в резултат на лек
удар/съприкосновение/ с изпъкналата част на лек автомобил „Форд
Рейнджър“ с peг. № --. Това обстоятелство е обсъдено по-горе в мотивите.
Не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия И.М.. Същият
отрича де е имало съприкосновение между предната лява част на
управлявания от него автомобил и левия крак на височината на коляното на
пострадалия И.Т.. От събраните и обсъдени по-горе доказателствени
материали се установи това обстоятелство. Това е обективен признак за
недостоверност на обясненията на М.. В обясненията си подс.М. твърди, че
първоначално е получил един удар с овчарската тояга по рамото, като бил
нанесен от горе надолу. След това паднал на земята и си ударил крака. При
това бил заплашен от Т., който извадил от областта на кръста си, вероятно в
кания, голям касапски нож и тръгнал срещу него със заплашителни думи.
Изправяйки се М. вземал падналата на земята овчарска тояга на Т. и за да се
предпази нанесъл с нея на последния няколко удара по тялото. След като се
уверил, че Т. изпуснал ножа и паднал на земята, преустановил това свое
защитно действие. При това видял, че Т. се изправил и тръгнал след стадото.
След това започнал да оправя падналия електропастир, а междувременно се
обадил на баща си, че е спукал гума на управлявания от него пикап. Баща му
пристигнал на мястото с друг автомобил, за да донесе крик. Гумата била
сменена на място. Това обстоятелство е възпоризевдено и в показанията на
св.Кр. М. – баща на подсъдимия. Последният твърди, че синът му
впоследствие му разказал, че е нанесъл ударите на Т. с тоягата, но извършил
това, за да се предпази от нападението с нож. Действително на 01.09.2020год.
е издадено СМУ №84/2020год. от д-р Г.../лист 47 от делото/. В него са
фиксирани телесни увреждания на подсъдимия И.М.. Установени са охлузна
рана в областта на дясната раменна става и на дясната колянна става с оток,
кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на дясната раменна става,
на дясната лопатка на гърба и в теменно-тилната част на главата, субективни
оплаквания от главоболие. Видно от заключението по СМЕ /л.65-67 от ДП/ с
вещо лице д-р Г. и изслушване в съд.заседание, вещото лице е категорично,
че отока на главата и телесните увреждания в областта на рамото не могат да
бъдат получени с един удар. Това се отнася и по отношение на коляното, като
се съобщава за падане на земята. Твърди се от подсъдимия, че си е ударил
коляното и главата при падането. При това в СМУ не е описано точно в коя
област от рамото е кръвонасядането по дясната лопатка. По този начин не
може да се даде категоричен отговор дали уврежданията в областта на рамото
могат да са получени от един или два удара. Ако има разстояние между двете
кръвонасядания ударите са повече от един. Ако не, то е възможно да са от
един удар. Следва да се съобрази обстоятелството, че СМУ на М. е издадено
на 01.09.2020год., а процесното събитие на 29.08.2020год., т.е три дни след
това. На другия ден обаче 30.08.2020год. полицейските служители св.И.К. и
св.М. М. са провели беседа с подс.М. в с.Н... На тях подсъдимия казал, че
установил повредения елексропастир и в близост бил пострадалия И.Т.. След
6
това разговаряли и възникнало пререкание. Пострадалият бил заявил, че има
в себе си нож и смята да го използва. След това И.М. издърпал овчарската
тояга и с нея нанесъл удари на Т.. Приобщени са показанията на тези
свидетели от ДП частично. При разговора с полицейските служители М. не
заявил да му е нанасян удар преди това с тоягата по рамото от Т. или същият
действително да е предприел нападение с нож. При това положение съдът
приема, че обясненията на подсъдимия в съдебно заседание следва да се
тълкуват като една последваща позиция и измислена защитна версия. По
делото освен недостоверните обяснения на подсъдимия М. липсват
доказателства, които да обосновават версията за наличието на някакво
предшестващо противоправно действие от страна на пострадалия, което да
представлява непосредствена и реална заплаха за живота или телесната
неприкосновеност на подсъдимия. Възникналото словесно пререкание, дори
и предупреждението от страна на Т., че има в себе си нож, не представлява
непосредствено противоправно нападение. Това е така , тъй като създадената
опасност трябва да е действителна. Тъй като не е установено пострадалият
И.Т. да е осъществил непосредствено противоправно нападение срещу
телесната неприкосновеност на подсъдимия И.М., то неговата дейност няма
как да се приеме като защитна. При това положение е изключено
приложението на института на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 от
НК, като обстоятелство изключващо обществената опасност на деянието на
М..
Предвид на изложеното подсъдимият ИВ. КР. М., е осъществил от
субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр.
с ал. 1 от НК, тъй като на 29.08.2020г. в землището на с. Н., чрез нанасяне на
удари с дървена тояга, причинил средна телесна повреда на И.П.Т., живущ в
с. Н., обл. В. Търново, дом № --, изразяваща се в закрито счупване на осмо,
девето и единадесето ребра в лявата гръдна половина, причинило трайно
затруднение в движението на снагата над 30 дни със срок на лечение и
възстановяване около 2 м.; както и тотален пневмоторакс в лява гръдна
половина и частичен пневмоторакс в дясна гръдна половина, общо причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота до времето на
стабилизиране на жизнените показатели и дихателната дейност. Причинените
леки телесни повреди не са съставомерен резултат, тъй като по-тежния
резултат го поглъща. Безспорно същите са в пряка причинна връзка и са
причинени от деянието на И.М..
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като
форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и е предвиждал престъпния му резултат,
следователно е разбирал свойството и значението на извършеното от него,
като същевременно пряко е целял неговите общественоопасни последици.
При определяне на наказателната отговорност следва да се вземе
7
предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство - чистото съдебно
минало, добри характеристични данни и състоянието на обикновено
раздразнение при извършване на деянието. Отегчаващи обстоятелства –
механизъм на деянието и липса на критично отношение към извършеното.
Причини за извършване на инкриминираното деяние са незачитане и
неспазване на установените правила и норми за поведение в обществото от
страна на подсъдимия.
С оглед изложеното и като съобрази мотивите и подбудите за
извършване на престъплението, личността на подсъдимия, наличието на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че целите на
наказанието по чл. 36 от НК ще се постигнат като се наложи наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно на основание чл. 129, ал. 2 вр. с ал.1 от
НК, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК, му налага НАКАЗАНИЕ една година лишаване
от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на
така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
По отношение на предявения граждански иск: При това решение по
повдигнатото обвинение, основателен се явява и гражданският иск на И.П.Т.
за заплащане на сумата от 20000 лв., като обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди - болки и страдания. По делото се установи
фактическия състав пораждащ отговорността при непозволено увреждане,
съдържащ - факта на извършеното престъпление от подсъдимия, причинната
връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди - разстройство на
здравето и свързаните с това физически болки и страдания, претърпени от
пострадалия. При определяне конкретния размер на обезщетението, съдът взе
предвид характера на телесната повреда и продължителността на
причиненото разстройство на здравето. Причиненото закрито счупване на
осмо, девето и единадесето ребро в лявата гръдна половина; тотален
пневмоторакс в лявата гръдна половина; частичен пневмоторакс в дясна
гръдна половина; наложена оперативна торакоцентеза в лява гръдна
половина; масивни кръвонасядания по гръдния кош и кръвонасядане в
областта на ляво коляно, водят до засягането на здравето на пострадалия,
което неминуемо е свързано със страдание. Това съставлява значителни
неимуществени вреди, които трябва да се обезщетят. Закономерна последица
са причинените душевни болки, които също съставляват неимуществени
вреди и следва да бъдат обезщетени. Ето защо, съдът уважи изцяло
предявения граждански иск, като осъди подс.М. да заплати на пострадалия
Т. сумата от 20000 лева, обезщетение. Това обезщетение, според съда,
справедливо ще репарира причинените неимуществени вреди - съгл. чл.52 от
ЗЗД. Същото е съобразено, с размера на причинените неимуществени вреди.
Както се посочи по-горе касае се до неимуществени вреди свързани с
разстройство на здравето, за период определен от експертизите. По делото не
се претендира загуба или намаляване на трудоспособност или функция на
орган, за период извън оздравителния. Присъдена е и поисканата законна
8
лихва от датата на увреждането 29.08.2020год. до окончателното плащане.
Присъдени бяха разноски по делото в размер на 709.90 лв. и 800.00 лв.
ДТ върху уважения размер на гр.иск в полза на бюджета на съд.власт. ВД –
дървен прът, следва да бъде върната на правоимащото лице И.Т. след влизане
присъдата в сила, респ.при непоискване в едногодишен срок унищожено като
вещ без стойност.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:




9
Съобщи за изтекли лични данни