Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 12315 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на Л.З.С. срещу „З.Б.И.“ АД, за присъждане на сумата
200000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в
резултат на ПТП настъпило на 20.02.2017г., около 23.20часа, в гр.Русе, по бул.
„България“, по платното за движение към хипермаркет „Метро“, в района на
бензиностанция „Лумакс“, причинено виновно от К.Й.А.,
при управление на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Р ****ВТ, който в нарушение на правилата
за движение по пътищата, с несъобразено висока скорост, движейки се по
преходната дъговидна крива навлязъл в платното за движение на ускорителната
пътна лента за ускоряване на автомобилите към бул. „България“, където блъснал
предприелата пресичане на пътното платно откъм затревената ивица между двете
пътни платна пешеходка З.Д.С. – майка на ищцата и в резултат причинил по
непредпазливост смъртта и, за което е постановена Присъда № 24/11.09.2019г., от
ОС Русе, по НОХД № 750/2018г., влязла в сила на 03.01.2023г., чиято отговорност
била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при„З.Б.И.“
АД, по застрахователна полица № BG/02/116002547930,
валидна от 12.10.2016г. до 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 26.08.2017г., когато е изтекъл тримесечният срок за
произнасяне по извънсъдебната претенция за изплащане на обезщетение към
застрахователя, до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че в резултат на смъртта на майка си З.Д.С. преживяла
изключителни болки и страдания. Загубата била внезапна и много тежка, т.к.
починалата била само на 33 години, и била единствен родител за ищцата, която
към него момент била на крехката възраст от 13 години. Оказала сериозно
негативно отражение върху нейната душевност. Станала и към момента още е
подтисната и затворена в себе си, загубила детската си жизнерадост и безгрижие,
изпитвала чувства на мъка, отчаяние, печал и безнадеждност. Растяла и живеела с
мисълта, че повече никога няма да я види. Все я търсела и питала за нея.
Твърди, че на 25.05.2017г. предявила пред „З.Б.И.“ АД извънсъдебна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но такова и към момента не
било изплатено.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Р ****ВТ,
управляван от водача К.Й.А., по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при„З.Б.И.“ АД, по застрахователна полица № BG/02/116002547930, валидна от 12.10.2016г. до 11.10.2017г., както и факта на
ПТП и настъпилата в резултат на същото смърт на родственицата на ищцата З.Д.С..
Не оспорва и, че на 25.05.2017г. ищцата е предявила извънсъдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, но такова и към момента не е
изплатено.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Р ****ВТ
К.Й.А. няма вина за настъпването му, защото вредоносни последици са резултат от
случайно деяние.
В евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която предприела неправомерно пресичане на пътното платно на
нерегламентирано за това място, в тъмната част на денонощието, облечена в тъмни
дрехи, без да съобрази възможността за опасно приближаване на превозни
средства, с което поставила сама себе си в опасност.
Оспорва и наличието на причинна връзка между твърдените вреди и смъртта на З.Д.С.
с възражението, че е живяла разделено от ищцата, в друго населено място, поради
което между двете не е имало значима в емоционален план връзка. В евентуалност
оспорва вредите по интензитет и проявление.
В евентуалност оспорва претенцията по размер.
В депозираните допълнителна искова
молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и допълнителен отговор в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК не са направени нови твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Присъда № 24/11.09.2019г., от ОС Русе, по НОХД № 750/2018г., влязла в
сила на 03.01.2023г. се установява, че ПТП е настъпило на 20.02.2017г., около
23.20часа, в гр.Русе, по бул. „България“, по платното за движение към
хипермаркет „Метро“, в района на бензиностанция „Лумакс“,
където К.Й.А., при управление на л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Р ****ВТ, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, с несъобразено висока скорост – 99-100 км/ч
при ограничение 80км/ч, движейки се по преходната дъговидна крива навлязъл в
платното за движение на ускорителната пътна лента за ускоряване на автомобилите
към бул. „България“, където блъснал предприелата пресичане на пътното платно
откъм затревената ивица между двете пътни платна пешеходка З.Д.С. – майка на
ищцата и в резултат причинил по непредпазливост смъртта и.
От заключението по първоначалната и допълнитела САТЕ се установява, че ПТП е
настъпило на ускорителната пътна лента за ускоряване на автомобилите към бул.
„България“, на около 0.5 метра от десният му край. Пешеходката се е намирала
върху платното за движение. Бул. „България“ се състои от две платна, разделени
със затревен остров и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в тъмната част от
денонощието с добра метеорологична видимост и улично осветление, което е
работело.
Съгласно заключението причина за ПТП е в субективните действия на водача на
л.а. с органите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната
система на автомобила своевременно, при което е реализирал закъснение, от което
е последвал удара с пешеходката. Причина са и субективните действия на пешеходката,
която е навлязла върху платното за движение в момент, в който към нея е
приближавал процесния втомобил,
намирайки се в зона, която не е била обозначена за движение на пешеходци.
От преписката по ДП се установява, че към момента на ПТП пешеходката е била
облечена в тъмни дрехи.
От заключението по приетата СМЕ се
установява, че в резултат на ПТП починалата е получила съчетана
травма, която е станала причина за смъртта и.
От показанията на разпитаният свидетел Р.Д.Д.– сестра на
починалата, леля на ищцата се установява, че отношенията между починалата и
ищцата били прекрасни. Л. много обичала майка си и много трудно понесла
загубата. Все питала дали не може да отидат на гроба и. От раждането се грижела
майка и за нея. Живеели в гр.Русе на квартира с мъжът си. Починалата имала още
едно дете – Н.. Мъжът и ги напуснал и тя не можела да се грижи сама за тях.
Много и било трудно. Живеели на квартира. Сега Л. живеела в Трявна в приемно
семейство, защото имала мнго таланти и там учела, а
свидетелката в Габрово със семейството си. Л. често гостувала и все питала за
майка си и много тъгувала. Свидетелката не можела да я вземе, защото и на тях
им било трудно. Когато разбрала за смъртта на майка си Л. се затворила в себе
си.
От показанията на свидетеля Т.Д.С. се установява, че е сестра на починалата, леля на
ищцата. Идентично със свидетеля Р.Д.Д.излага, че
между починалата и ищцата имало топли, изпълнение с обич взаимоотношения.
Ищцата много страдала заради смъртта и. След като я напуснал мъжът и починалата
не можела да се грижи сама за децата и изпратила Л. ***. Починалата постоянно
си идвала на село, пращала подаръци, грижела се за нея. Вземала я понякога, но
като цяло не можела за постоянно. После като пораснала живяла при майка си
известно време. Ходела си и на село. Месец преди да почине баба и починалата
пратила Л. да живее в гр.Трявна, при нейни познати. Да учи там, защото имала
много таланти – рисувала и пеела много хубаво. Л. много обичала майка си, много
милеела за нея. Все бленувала за нея и чакала с нетърпение да я вземе и да са
заедно. Събирали се по празници при бабата. Майката организирала рожденните дни на Л.. Л. много тежко приела смъртта на
майка си. И до сега не можела да излезе от тази дупка, в която паднала.
Променила се много след смъртта на майка си. Все гледала публикации на убийства
в интернет. Занижила успеха си в училище.
Свидетелката я виждала рядко, защото мъжът и не и позволявал да я вземе, а и
много приличала на майка и и детето се натъжавало.
От показанията на свидетеля К.Й.А. се установява, че качвайки се към бул. „България“,
където било тъмно, му излязъл човек в ускорителната лента. Човекът бил тръгнал
да пресича. Опитал се да избегне удара но ударил човека и после се ударил с
колата в мантинелата.
При така установеното съдът формира
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди основани на твърдението, че
при наличие на предвидените в закона предпоставки, ответникът дължи да заплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач вреди.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
в тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните
предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; настъпването на застрахователно
събитие механизмът на ПТП, всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди
– противоправно деяние, изразяващо се в управление на
пътно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и твърденият вредоносен резултат, вида
на вредите и тяхната стойност.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, в т.ч.
главно и пълно и направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, респ., че същият има
значителен принос за настъпване на вредоносния резултат.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на К.Й.А., водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Р ****ВТ,
е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „З.Б.И.“
АД, по застрахователна полица № BG/02/116002547930,
валидна от 12.10.2016г. до 11.10.2017г., както и, че на 25.05.2017г. ищцата
поискала от застрахователя изплащане на обезщетение, но такова и до момента не
и е изплатено.
Въз основа влязлата в сила Присъда № 24/11.09.2019г., от ОС Русе, по НОХД №
750/2018г., влязла в сила на 03.01.2023г. и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача К.Й.А., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Р ****ВТ,
и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение, причинена по
непредпазливост смърт на З.Д.С. – майка на ищцата, са установени в настоящия
процес.
Намира заключенията по приетите САТЕ и СМЕ за обективни и компетентно
дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло. Дава вяра и на показанията на свидетеля К.Й.А., доколкото с тях излага
личните си, субективни възприятия за настъпване на ПТП. Въз основа тях приема
за доказано възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата З.Д.С. – майка на ищцата. Същата
е предприела неправомерно пресичане на пътното платно на нерегламентирано за
това място, в тъмната част на денонощието, облечена в тъмни дрехи, без да
съобрази възможността за опасно приближаване на превозни средства. С това си
поведение е допринесла в значителна степен за настъпване на неблагоприятните
последици – ударът от лекият автомобил и последвалата и смърт.
Съгласно заключението причина за ПТП е както в субективните действия на
водача на л.а. с органите за управление на автомобила, така и субективните
действия на пешеходката, описани по-горе. С оглед изложеното, настоящия състав
определя 50% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на последната.
Съдът цени показанията на разпитаните свидетели Р.Д.Д.и
Т.Д.С. при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, като дадени в резултат на
преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви, в съответствие
едни с други и с останалите доказателства по делото. Въз основа тях приема, че
пострадалата З.Д.С. е била грижовна, отговорна и добра майка, въпреки начина,
по който е отглеждала ищцата за значителен период преди смъртта си – отделно, в
друго населено място, при баба и или с трето лице. Приема, че този начин на
отглеждане е резултат от нелеките обществено икономическите условия и нуждата
да осигури издръжка и нормален живот на детето си. Детето е отглеждано
преимуществено от баба си и по късно, след смъртта и от трето лице, като
майката е поддържала постоянни контакти с него. Посещавала го е често,
изпращала му е пари, подаръци, присъствала е на значимите за него празници. Всичко
това е създало силна привързаност на детето към майката още по значима и поради
обстоятелството, че тя е била негов единствен родител. Фактът, че смъртта на
майката е била внезапна, в млада възраст, безспорно и е довело негативни изживявания за детето.
Усетило е липсата и, търсело я, станало затворено, скърбяло и все питало за
нея, искало да отиде на гроба и. Натъжавала го приликата на леля му с
починалата му майка.
Като взе предвид, че детето е било в незряла възраст към момента на смъртта
на майката и е останало лишено завинаги от възможността да общува с нея, да има
емоционална връзка с нея, да чувства нейната грижа и внимание, морална опора и
подкрепа, както и факта, че със смъртта и е загубило своя единствен родител
съдът намира за доказан по основание искът за неимуществени вреди в полза на
ищцата.
Събразявайки изложените
обстоятелства, обществено икономическите условия в страната към настъпване на
инцидента и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата
200000.00лв. би обезщетила детето – към момента пълнолетната ищца Л.З.С. за
причинените и неимуществени вреди от смъртта на майката.
След приспадане от размера на определеното обезщетение за неимуществени
вреди и от размера на определеното в полза на ищцата Л.З.С. обезщетение за
имуществени вреди на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 100000.00лв.
За сумата 100000.00лв., която е горница над присъдените 100000.00лв. до
общо претендираните 200000.00лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, искът следва да бъде отхвърлен поради установеното съпричиняване.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателно е искането с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Съобразно направеното искане главницата за
неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва считано от
26.08.2017г., когато е изтекъл тримесечният срок за произнасяне по извънсъдебната
претенция за изплащане на обезщетение към застрахователя, до окончателното им
изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат
в полза на ищеца.
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Претендира да бъде присъдено в полза на адв.Н.М.
– САК, в качеството на процесуален представител на ищцата, адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
което възлиза на 6325.00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
4000.00лв., както и сумата 350.00лв., представляваща сторени разноски от
бюджета на съда за вещи лица съобразно уваженият иск.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец“, бул. „****, представлявано от С.С.П.– изп.директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Л.З.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат Н.А.М. –
САК, сумата 100000.00 /сто хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП
настъпило на 20.02.2017г., около 23.20часа, в гр.Русе, по бул. „България“, по
платното за движение към хипермаркет „Метро“, в района на бензиностанция „Лумакс“, причинено виновно от К.Й.А., при управление на
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с
рег. № Р ****ВТ, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, с
несъобразено висока скорост, движейки се по преходната дъговидна крива навлязъл
в платното за движение на ускорителната пътна лента за ускоряване на
автомобилите към бул. „България“, където блъснал предприелата пресичане на
пътното платно откъм затревената ивица между двете пътни платна пешеходка З.Д.С.
– майка на ищцата и в резултат причинил по непредпазливост смъртта и, за което
е постановена Присъда № 24/11.09.2019г., от ОС Русе, по НОХД № 750/2018г.,
влязла в сила на 03.01.2023г., чиято отговорност била застрахована със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при„З.Б.И.“ АД, по
застрахователна полица № BG/02/116002547930,
валидна от 12.10.2016г. до 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 26.08.2017г., когато е изтекъл тримесечният срок за
произнасяне по извънсъдебната претенция за изплащане на обезщетение към застрахователя,
до окончателното им изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 100000.00
/сто хиляди/лв.,, която е разлика над присъдените 100000.00 /сто хиляди/лв.
до общо претендираните 200000.00 /двеста хиляди/лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, поради установеното съпричиняване, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 26.08.2017г., когато е изтекъл тримесечният срок за произнасяне по
извънсъдебната претенция за изплащане на обезщетение към застрахователя, до
окончателното им изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец“, бул. „****, представлявано от С.С.П.– изп.директор, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н.А.М. – САК, в качеството на процесуален представител
на Л.З.С., ЕГН **********, сумата
6325.00 /шест хиляди триста двадесет и пет/лв., представляваща адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец“, бул. „****, представлявано от С.С.П.– изп.директор, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 4000.00 /четири хиляди/лв., представляваща държавна такса,
както и сумата 350.00 /триста и
петдесет/лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда за вещи
лица съобразно уваженият иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: