О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 646 от 03.10.2019 г., гр. Кюстендил
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията
частно административно дело № 466 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 60, ал. 5 – 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Делото е образувано по жалба
от „Т***ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г. Л. Г. – управител и едноличен собственик на капитала,
срещу обективираното в Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 0417183/27.08.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности” в главна дирекция (ГД) „Фискален контрол” при централното управление
(ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), разпореждане за допускане на
предварителното й изпълнение. Изложени са доводи за
незаконосъобразност на оспореното разпореждане поради липсата на конкретни
фактически основания, обусловили необходимостта от предварително изпълнение на заповедта.
Посочено е, че неиздаването на фискален бон за сумата от 0,80 лева е инцидентно,
а не практика на търговеца, видно и от установената разлика в размер на 10,78
лева между разчетената касова наличност от монтираното в обекта фискално
устройство (ФУ) съгласно дневен отчет от 23.08.2019 г. в размер на 1817,81 лева
и наличността в касата на обекта в размер на 1807,03 лева). Иска се отмяна на
обжалваното разпореждане.
От ответника е
представено заверено копие от административната преписка.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП е определено директорите на дирекции „Контрол”
в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности”
в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП да
издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
На 23.08.2019 г. в 11.05 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС – бензиностанция, находящ се на адрес: гр. Кюстендил, ул. „***” № 5, стопанисван от „Т***ЕООД ЕООД, и е констатирано, че последното, като задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18/13.12.2006
г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба чрез издаване на фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ. При проверката е
установено, че при извършена контролна покупка на 1 брой кафе на стойност 0,80
лева не е издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта модел OS с ИН на ФУ 005445 и ФП № 58005447, или от кочан с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Покупката е извършена преди легитимацията на проверяващите, заплатена е в брой,
в лева, в 11.05 часа от З. З. П. – инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на
НАП. Сумата е приета от М.Е. Л.за сметка на „Т***ЕООД. След
легитимацията на проверяващите от ФУ е отпечатан КЛЕН от дата 23.08.2019 г., в
който са отразени всички извършени продажби за деня, и Дневен финансов отчет от
23.08.2019 г., от които е видно, че сумата от 0,80 лева не е отразена като
регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. При проверката е
изброена касовата наличност в касата на обекта за ФУ с № 005445 и е съставен
опис на парите, от който се установява, че парите в касата са в размер на 1807,03
лева. Разчетената касова наличност от монтираното в обекта ФУ съгласно дневен
отчет от 23.08.2019 г. е в размер на 1817,81 лева. При съпоставка на двете
стойности е установена разлика в разчетената касова наличност в размер на 10,78
лева (съдът намира за необходимо да отбележи, че тази разлика няма пряко
отношение към налагането на ПАМ и разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на заповедта – дори да се приеме наличие на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г.,
това не е основание за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, а и установената
отрицателна „касова разлика” свидетелства,
че са изваждани пари извън касата от реализиран оборот (при начално салдо „0”), а не че са
въвеждани такива от неотчитани продажби). С оглед резултатите от проверката на
27.08.2019 г. началникът на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”
при ЦУ на НАП е издал процесната заповед. В мотивите на заповедта е посочено,
че „Т***ЕООД не
е спазило чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., и на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” и чл. 187 от ЗДДС е постановено запечатване на търговския обект и
забрана за достъп до същия за срок от 14 дни. Със същата заповед на основание чл.
188 от ЗДДС във вр. с чл. 60 от АПК е разпоредено предварителното изпълнение на
наложената ПАМ. Посочено е и че запечатването следва да се извърши на втория
ден, считано от деня на връчване на заповедта, а в случай че същият е
неприсъствен – на първия присъствен ден, в час, определен от връчителя при
връчване на заповедта. Заповедта е връчена на дружеството жалбоподател на
27.09.2019 г. и в разписката е посочено, че запечатването ще се извърши на
29.09.2019 г. в 10.30 часа.
С оглед така
установената фактическа обстановка и като съобрази наведените в жалбата
оплаквания съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 60, ал. 5 от АПК във вр. с
чл. 188 от ЗДДС (на 27.09.2019 г.) и от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 188 от ЗДДС принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от същия закон
подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулираният текст на закона,
който изрично препраща към реда и предпоставките на АПК за допускане на предварителното
изпълнение, налага издаване на изрично и мотивирано разпореждане за допускането
му и посочване на конкретната хипотеза от чл. 60, ал. 1 от АПК, която е
налице. В производството по чл. 60, ал. 5 – 8 от АПК съдът следва да извърши
проверка за законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение, като
провери налице ли е някоя от визираните в ал. 1 предпоставки.
В разпоредбата
на чл. 60, ал. 1 от АПК са уредени
няколко хипотези, при наличието на които органът, издал акта, може да разпореди
предварителното му изпълнение – когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в
защита на особено важен неин интерес (като в последния случай административният
орган изисква съответната гаранция).
В случая
разпореденото предварително изпълнение е мотивирано с необходимостта от предотвратяване
и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят
особено важен държавен интерес, а именно – интересът от спазване на фискалната
дисциплина, както и интереса на потребителите, който е обществено значим, а и
поради опасност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди –
съществено отклонение от данъчно облагане, като са изброени фактическите
основания за предварителното изпълнение: характерът на нарушението – неиздаване
на фискален бон от монтирано и работещо в обекта ФУ при продажба на стоки, и търговското
значение на местоположението на обекта, имащо потенциал за реализиране на
значителни обороти.
Съдът намира, че
обжалваното разпореждане е издадено от административния орган след немотивирана
и неаргументирана преценка, че предварителното изпълнение на заповедта е
наложително, за да се защитят интересите на държавния бюджет и на
потребителите, както и да се предотврати настъпването на значителни или трудно
поправими вреди за бюджета. За допускане на предварително изпълнение в тежест
на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да
посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на
предварителното изпълнение на акта, което в настоящия случай не е направено.
Административният орган не мотивира необходимостта от налагане на
предварителното изпълнение и връзката на това изпълнение със защитимите
държавен и обществен интерес, нито сочи конкретни и относими обстоятелства, при
наличието или липсата на които недопускането на предварително изпълнение би
довело до опасност от значителни или трудни поправими вреди за бюджета.
Сочените от органа вреди са презюмирани и не обуславят засягане на
квалифицирания държавен или обществен интерес, бранен с предварителното
изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК. Декларативното
посочване на възможното засягане на събирателната функция на бюджета и
настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска не може да се свърже
с обстоятелствената част на акта, съдържаща установявания за пропуск на
адресата му да издаде фискална касова бележка за извършена касова продажба на стока
на стойност 0,80 лева. Липсват изложени мотиви какви биха могли да бъдат
вредите за фиска, за да се прецени дали същите са значителни, за да могат да
обосноват особено важен държавен интерес, съответно дали от закъснялото
изпълнение могат да възникнат значителни или трудно поправими вреди.
Обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки
или услуги във или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните
интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но в законово очертаните
рамки – съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 от АПК) и без да се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта,
за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 от АПК). Законодателят
не приема, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато
се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е
предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона. Затова
административният орган следва да изложи мотиви и да посочи убедителни
доказателства за наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК при допускане
на предварителното изпълнение във всеки отделен случай. В настоящия случай
освен общото позоваване на защитата на държавния интерес и интереса на
потребителите, който е обществено значим, в заповедта не са изложени
допълнителни съображения, обуславящи наличието на посочените предпоставки.
Мотивите на административния орган се основават на нуждата да се предотврати
хипотетична възможност за извършване на нови нарушения, но преустановителен и
превантивен характер има самата принудителна административна мярка, а не
нейното предварително изпълнение. Формалното изпълнение на задължението за
мотивиране на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, без обвързване
с конкретни факти и вреди, е равнозначно на липса на мотиви и води до
незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение (вж. в т. см.
Определение № 142/07.01.2019 г. на ВАС по адм. дело №15361/2018 г., VIII о.,
Определение № 14560/27.11.2018 г. на ВАС по адм. дело №14101/2018 г.,
Определение № 6333/15.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 5610/2018 г., VIII о. и
Определение № 5978/09.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 14554/2017 г., I о.). По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ обективираното в Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 0417183/27.08.2019 г., издадена от
началника на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, разпореждане
за допускане на предварителното й изпълнение.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: