Р Е Ш Е Н И Е
№ 260869 17.03.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при
секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6809 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД против В.С.М. и
уточняваща молба от 13.07.2020г. се твърди, че между „Теленор България” ЕАД и
ответника били сключени допълнително споразумение по договори за мобилни услуги
с предпочетен номер ****
за срок от 24 мес., като М. не изпълнявала задълженията си по споразумението в
общ размер от 23.59 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
период 10.10.2017г. – 09.11.2017г. На 08.06.2017г. бил сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **** за срок от 24 мес., като ответницата не изпълнявала
задълженията си в общ размер от 19.97 лв. – неплатена абонаментна такса и
използвани услуги за отчетен период от 10.10.2017г. – 09.11.2017г. На дата
08.06.2017г. бил сключен и договор за лизинг, по който М. дължала заплащане в
общ размер на 143.82 лв., формирана от лизингови вноски за отчетен период
10.10.2017г. – 09.01.2018г. Сочи се, че въпреки неизплатената лизингова цена,
предоставеното устройство не било върнато на молителя. Задълженията били
индивидуализирани във фактури № ****.,
№ ****. На *** бил
сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, по който била дължима сумата от
30.34 лв. неплатени абонаментни такси за периода 05.09.2017г. – 04.11.2017г.
Задълженията били индивидуализирани във фактура № ****. и ****г. Изложени са обстоятелства за
проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3710 по описа на
ПРС за 2020г., заповедта по което била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се предявявали настоящите искове. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се установи съществуването на вземания в
размер на 217.72 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащането на сумата.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Оспорват се твърденията, че ответницата е била
задължена и обвързана от облигационни отношения, възникнали въз основа на
валидни договори за предоставяне на мобилни услуги и лизинг. Ищецът не
представял общи условия, които да твърди да са приложими и действали към
момента на сключване на договора за мобилни услуги от ***, допълнително
споразумение към него от 29.06.2016г. и договорите за мобилни услуги от
08.06.2017г. и 07.08.2017г. Оспорва се потребяването на услугите,
предоставянето на фактическа власт върху таблет, изискуемостта на вземанията.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.дело № 3710 по описа на ПРС за 2020г. се установява,
че е издадена заповед № ****
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 06.03.2020г., по силата на
която е разпоредено В.С.М. да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от
217.72 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението – 05.03.2020г. до изплащането им, както и разноските в размер на 25
лв. внесена държавна такса и 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото са представени фактура № **** от 10.11.2017г. на стойност 60.89 лв., фактура № **** от 10.01.2018г. на
стойност 601.36 лв., фактура № ****
от *** на стойност 16.99 лв., фактура № **** от 05.11.2017г. на стойност 34.88 лв.
Представен е договор за мобилни услуги, сключен между страните по делото
на ***., Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от
дата 07.04.2016г., Допълнително споразумение от *** към договор за мобилни
услуги с мобилен/фиксиран номер ***, Приложение – ценова листа от 29.06.2016г.,
договор за мобилни услуги, сключен между страните на 08.06.2017г., договор за
лизинг от ***, Приложение – ценова листа от 08.06.2017г., договор за мобилни
услуги от 07.08.2017г., Приложение – ценова листа от 07.08.2017г., в оригинал.
Представени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010г., последно
изм. 18.06.2013г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Не е спорно между
страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 3710 по описа на
Пловдивски районен съд за 2020г., че издадената заповед № **** за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 06.03.2020г. е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като
в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради
което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните
процесуални предпоставки.
С оглед на представените
договор за мобилни услуги от 07.04.2016г., Приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от дата 07.04.2016г., Допълнително
споразумение от 29.06.2016г. към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран
номер ****, Приложение
– ценова листа от 29.06.2016г., договор за мобилни услуги, сключен между
страните на 08.06.2017г., договор за лизинг от 08.06.2017г., Приложение –
ценова листа от 08.06.2017г., договор за мобилни услуги от 07.08.2017г.,
Приложение – ценова листа от 07.08.2017г., съдът намира, че по делото е
установено съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните
във връзка с предоставянето на мобилни услуги, както и по договор за лизинг, поради
което и следва да се приеме, че ответницата е била наясно с предмета на
договорите, цените, сроковете за плащане. По силата на Общите условия за ищеца
е съществувало задължение да издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на
името на потребителя, а за последния – да плаща цените на потребените услуги в
срок, указан във фактурата.
Неоснователно е формулираното с отговора на
исковата молба възражение, че не е предоставена фактическата власт върху
движимата вещ – таблет. В представения по делото договор за лизинг от
08.06.2017г. – чл.4 е договорено, че с подписване на договора
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
устройството във вид, годен за употреба и изрядно функциониращо, заедно с
цялата документация, вкл. гаранционна карта, като се съдържа и описание на
марка, модел, сериен номер, IMEI,
принадлежности, документация относно устройството. Положените от ответницата
подписи в представените от ищеца документи не са оспорени, тоест няма
доказателства за неавтентичността им, поради което и следва да се приеме, че
договорът за лизинг има значението на приемо-предавателен протокол. Не се
твърди от ответницата, респективно не са ангажирани от нейна страна
доказателства за връщане на предадената й лизингова вещ, поради което и следва
да се приеме, че на заплащане подлежи общата лизингова цена по чл.1, ал.1 в
размер от 183.77 лв. Претенцията на ищеца е за сумата от 143.82 лв. неплатени
лизингови вноски за периода от 10.10.2017г. – 09.01.2018г.
Претендирана е и сумата от 30.34 лв. неплатени
абонаментни такси за отчетен период 05.09.2017г. – 04.11.2017г. по договор за
мобилни услуги от 07.08.2017г., както и сумата от 23.59 лв. неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение от
29.06.2016г. за отчетен период 10.10.2017г. – 09.11.2017г., както и сумата от
19.97 лв. неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни
услуги от 08.06.2017г. Видно от представените писмени доказателства първите
неплатени фактури са от дата 05.10.2017г. и 10.11.2017г., следователно
ответницата е изпълнявала задълженията по сключените договори определен период
преди да преустанови плащанията на месечните си задължения.
Съдът намира, че е установен и размерът на
претендираните вземания за неплатени абонаментни такси и използвани услуги,
както и за неплатени лизингови вноски. Безспорно е настъпил и падежът за
плащане на задълженията, тъй като задълженията по представени фактури са
платими в срокове съответно до 25.11.2017г., 25.01.2018г., 20.10.2017г., 20.11.2017г.,
следователно вземанията са изискуеми. До даване ход на устните състезания по
делото ответницата не ангажира доказателствени средства за установяване на
факта на плащане на неплатените суми. Поради това съдът намира, че исковете са
установени по основание и размер и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на страните следва да се присъдят направени по
делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Разноските на ищцовото дружество в заповедното производство
възлизат на сумата от 25
лв. за ДТ и 360 лв. за адвокатско възнаграждение, а в исковото производство – на сумата от 75
лв. внесена държавна такса, 150 лв. внесен депозит за особен представител и 360
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, по представения списък по чл.80 ГПК.
От особения представител на ответницата бе формулирано възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, но с оглед цената на
иска, същото е в минималния размер по Наредба № 1 от 2004г., поради което не са
налице предпоставки за неговото редуциране.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.С.М., ЕГН ********** *** дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 217.72
лв. /двеста и седемнадесет лева и 72
ст./, представляваща сбор от сумата от 23.59 лв. главница за незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с предпочетен вомер **** от 29.06.2016г., 19.97 лв. главница за незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги от
08.06.2017г., 143.82 лв. главница за лизингови вноски по договор за лизинг от
08.06.2017г., 30.34 лв. по договор за мобилни услуги от 07.08.2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.03.2020г. до
изплащането им, за които суми е издадена Заповед № **** от 06.03.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3710 по описа на ПРС за 2020г.
ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН
********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда 6 сумата от 385 лв. /триста
осемдесет и пет лева/ разноски за производството по частно гр. дело № 3710 от 2020г. и 585 лв. /петстотин осемдесет и пет лева/
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Н. СЛАВЧЕВА
Вярно с оригинала.
М.К.