№ 397
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 265622 от 07.09.2021г., постановено по гр.дело № 16361/2019г.
на Софийския градски съд, ГО, 27 състав, ЗД „Евроинс” АД, е осъдено, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, да плати на В. М. М. сумата 25 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 791 лева, като обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 09.08.2018г., реализирано от
водача на л.а. „Фиат Улайс” с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 09.01.2019г.-датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ,
до окончателното плащане, като искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до 35 000 лева; на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД „Евроинс” АД е осъдено да плати по сметка на
СГС сумата 1398 лева за дължимата държавна такса и изплатеното от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното
производство СМЕ; на основание чл. 38 ЗАдв, ЗД „Евроинс” АД е осъдено да
плати на адв. М. Б. сумата 1280 лева, за осъщественото процесуално
представителство на ищцата В.М. за оказаната й безплатна правна помощ, а на
основание чл. 78, ал.3 ГПК В.М. е осъдена да плати на ЗД „Евроинс” АД разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 682,14 лева.
Въззивна жалба е подадена от ЗД „Евроинс” АД, чрез пълномощника юрк.С.
К., против решението на СГС в осъдителните му части. Жалбоподателят смята, че
размерът на приетото от СГС обезщетението за неимуществени вреди е в
противоречие с правилото на чл. 52 ЗЗД и не е съобразен нито със съдебната
практика по сходни случаи, нито с икономическата конюнктура, стандарта на
1
живот в държавата и нивата на застрахователните покрития към датата на
инцидента. Твърди, че съдът е нарушил и разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, като
въпреки събраните по делото доказателства, не е отчел приноса на пострадалата за
настъпването на вредоносния резултат. Поддържа, че по делото е установено, че в
нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, пешеходката макар да е пресичала
пътното платно на разрешено място, не е съобразила скоростта и дистанцията на
приближаващото МПС, като по този начин е допринесла за настъпването на
инцидента и за собственото си увреждане с 50%. Предвид изложеното
застрахователното дружество иска да бъде отменено решението в обжалваните
части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени или да бъде редуциран размерът им с отчитане на 50% принос на
пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от въззиваемата ищца В. М. М., чрез
пълномощника адв. Б. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва, като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и
обоснованост на решението в обжалваните части.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. М. М. с искова молба, с която
против ЗД „Евроинс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер 35 000 лева и за имуществени вреди в размер 791
лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2018г. в гр.София, ищцата пресичала
на пешеходна пътека бул. „Братя Бъкстон” и била блъсната от л.а. „Фиат Улайс”
с рег. № ***, управляван от Б. В. И.. Сочи се, че в резултат на инцидента получила
счупване на горната част на тибията - закрито вляво, скъсване на коленни връзки,
охлузвания и други телесни увреждания. Твърди се, че възстановяването било
бавно и мъчително, налагало се да ползва чужда помощ за елементарното си
битово обслужване, тъй като била в невъзможност свободно да се придвижва, не
можела да се грижи и за семейството си; заради причинените увреди била
обездвижена, а и към момента движенията на увредения крайник били
ограничени.
Ищцата твърди, че в резултат на причинените при ПТП травми търпяла
интензивни болки и страдания и битови неудобства, като инцидентът й причинил
и силен стрес, получените увреждания се отразили негативно на психиката й-не се
чувствала пълноценна, изпитвала безпокойство, че това може да й се случи
отново. Сочи, че във връзка с лечението направила разходи в общ размер 791 лева
- за плащане на рентгенография, изследване на ЯМР, закупуване на патерица и
физиотерапия.
В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за увреждащия л.а. Фиат
2
Улайс имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество, поради което на 09.10.2018г. ищцата сезирала ответника с искане да й
бъде платено застрахователно обезщетение за причинените вреди. Сочи се, че
ответникът платил 15 000 лева, но според ищцата определеното и платено от
застрахователя обезщетение не съответства на претърпените от нея болки и
страдания, както и на продължителността на лечебния и възстановителен период.
Предвид всичко изложено иска да бъде осъдено ответното дружество да й плати
претендираните суми, като обезщетения за причинените при ПТП вреди, както и
разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Евроинс” АД оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за л.а. Фиат Улайс, но оспорва описания в
исковата молба механизъм на ПТП и наличието на причинна връзка между
инцидента и твърдените вреди. Според ответника ищцата е съпричинила
настъпването на вредоносния резултат, като е предприела пресичане на пътното
платно без да се съобрази с движението на приближаващото се МПС, което е било
видимо за нея и по този начин сама се е поставила в опасност и е създала
предпоставки за настъпване на ПТП, като е нарушила чл.107 от ЗДвП.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 09.08.2018г. около 17,30 часа в гр. София на бул. „Братя Бъкстон“ е
настъпило ПТП между л.а. „Фиат Улайс” с рег. № ***, управляван от Б. В. И. и
пешеходката В. М. М., при което на последната са причинени телесни
увреждания.
С протоколно определение № 34 от 30.08.2019г., постановено по нохд №
120/2018г. на Софийския военен съд е одобрено споразумение, по силата на което
Б. В. И. е признат за виновен в това, че на 09.08.2018г. около 17,30 часа в гр.
София на бул. „Братя Бъкстон“ при управление л.а. „Фиат Улайс” с рег. № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.119 ал.1-при приближаване към
пешеходна пътека, водачът ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и
чл. 119, ал.4 - водачите на завиващи ППС са длъжни да пропуснат пешеходците и
при завиване наляво от ул. „Българска Легия“ по бул. „Братя Бъкстон“ не
пропуснал движещата се по обозначена пешеходна пътека тип „М8.1.“ пешеходка
В. М. М., като спре, и предизвикал ПТП, блъскайки я с автомобила си, вследствие
на което по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на горния край на голямо пищялната кост на левия крак, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни от датата на травмата, като деянието е извършено на пешеходна пътека –
престъпление по чл.343 ал.3 б. „а“ вр.ал.1 б. „б“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Обстоятелствата при които е настъпил пътния инцидент не са спорни между
страните. От представените и приети в първоинстанционното производство
констативен протокол за ПТП № К-525/09.08.2018г., протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него; събраните гласни доказателства-
показанията на водача на л.а. Фиат Улайс и въз основа на приетото заключение на
САТЕ, изготвено от вещото лице Х. И., въззивният съд намира за установен
3
следния механизъм на ПТП: на 09.08.2018г. в гр.София около 17,30 часа в
светлата част на денонощието от ул. „Родопски извор” към ул. „Преки път” по ул.
Българска легия се движи л.а. Фиат Улайс, управляван от Б. И.. На кръстовището
между ул. Българска легия и бул. Братя Бъкстон, водачът И. извършил маневра
завой наляво със скорост 15 км/час за да продължи движението си по бул. „Братя
Бъкстон“. В същото време отдясно наляво, спрямо посоката на движение на
автомобила, пешеходката В.М. пресича на пешеходна пътека пътното платно на
бул. „Братя Бъкстон“ със скорост не по-висока от 5,2 км/час, като мястото, на
което предприема пресичането, е в района на кръстовището, образувано между
ул. „Българска легия“ и бул. „Братя Бъкстон“. Траекториите на движение на
пешеходката и на лекия автомобил се пресичат и настъпва ПТП помежду им, като
контактът е осъществен с предната броня на лекия автомобил в левия крак в
областта на коляното на пешеходката. Вещото лице автоексперт И. е установил,
че от удара пешеходката пада на асфалтовата настилка, като според протокола за
оглед по лекия автомобил са констатирани следи от забърсвания и деформации по
предния капак. Установено е, че ударът е настъпил на пешеходната пътека - по
ширината на платното-на около 3,5-4,5 метра вляво от десния край на платното за
движение на бул. Бр.Бъкстон. Вещото лице, след като е отчело съдържащите се в
материалите по делото травматични увреждания на пострадалата е направило
извод, че в момента на удара тя е била в профил, пресичайки ходом. Експертът е
посочил, че с оглед установения механизъм на удара между МПС и пешеходката,
мястото на удара и зоната за контакт между участниците в ПТП не може да се
приеме, че пострадала е навлязла внезапно на платното за движение; в момента на
удара ищцата се е движела, не е била спряла на платното за движение, нито е била
спряла на пешеходната пътека. Вещото лице е обяснило, че по делото липсват
данни за препятствия или други условия, които биха могли да ограничат или
намалят видимостта на водача на лекия автомобил спрямо пресичащата
пешеходка. Посочило е, че при определения ход на движение на пешеходката,
водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез
спиране, с оглед скоростта, с която се е движил и отстоянието му до мястото на
удара. Според експерта, водачът на лекия автомобил би могъл да предотврати
удара, ако при извършването на маневрата „завой наляво“ по бул. „Братя
Бъкстон“ се беше убедил, че на платното за движение пред управлявания от него
автомобил няма преминаващи пешеходци. Обяснил е, че причина за настъпването
на ПТП е несвоевременното възприемане от страна на водача на МПС на
пешеходката и движението й по пътното платно. Посочил е, че ищцата не е могла
да предположи, че водачът на лекия автомобил не би се съобразил с нейното
присъствие върху пешеходната пътека.
В първоинстанционното производство е приета многобройна медицинска
документация въз основа на която е изготвено от д-р Б. Б.-хирург, ортопед-
травматолог и прието заключение на СМЕ. Лекарят е установил, че в резултат на
ПТП на 09.08.2018г. ищцата е получила закрито неразместено счупване на
външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица, довело до трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни - в
случая 4,5 месеца. Д-р Б. е установил, че спешна медицинска помощ е оказана на
пострадалата в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”, където след извършени изследвания
и консултации със специалисти, е било взето решение за провеждане на
неоперативно лечение-продължително обездвижване на левия долен крайник с
гипсова имобилизация, с препоръки да не се стъпва на увредения крак за срок до
4
три месеца, поради това, че фрактурата е била локализирана във външния
латерален кондил без разместване. Посочено е, че ищцата е била поставена на
строг постелен режим с включена инфузионна, антикоагулантна и обезболяваща
терапия; след престой от 6 дни в лечебното заведение е била изписана на
14.08.2018г. с подобрение и лечението й е продължило амбулаторно-с назначени
контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи и антикоагуланти. Вещото
лице е установило, че ищцата е провела физиолечение и рехабилитация по повод
„Счупване на левия голям пищял в горната му част“, а на 23.10.2018г. след
проведено рентгеново изследване й е било разрешено постепенно натоварване на
увредения ляв крайник с продължаване на рехабилитацията. Д-р Б. е посочил, че
общо лечебният и възстановителен период е бил 4,5 месеца, през който
пострадалата временно е била нетрудоспособна-в болничен отпуск до 12.12.2018г.
- общо за 134 дни; че през посочения 4-месечен период е търпяла болки и
страдания-най-интензивни през първите два месеца непосредствено след
злополуката и около две-три седмици в началото на проведената рехабилитация, а
извън посочените периоди е търпяла само периодични явяващи се болки, най-вече
при рязка промяна на времето; заради забраната да стъпва на пострадалия долен
крайник, през първите три ищцата е изпитвала затруднения при придвижването и
самообслужването в ежедневието си.
При извършения личен преглед на пострадалата- две години след инцидента,
ищцата е съобщила за единични болки в лявото коляно, които отзвучавали след
употреба на аналгетици. Лекарят е посочил, че лечебният и възстановителен
период е завършил отдавна; счупеният голям пищял на лявата подбедрица е
зараснал окончателно без отчетено разместване на костните фрагменти или
увреда на ставата след фрактурата. Обяснил е, че по делото липсват данни по
време на лечението и възстановяването ищцата да е претърпяла някакви
негативни последствия или усложнения от процесното счупване. Посочил е, че на
едно от изследванията на ядрено-магнитен резонанс е отбелязано „съмнение за
частично разкъсване на предната кръстна връзка на лявото коляно“, но такава
диагноза не е била потвърдена нито с ново изследване, нито с някаква
хирургическа намеса. Установил е, че към момента на прегледа пострадалата се
придвижва самостоятелно, без помощни средства с щадяща походка; че има
известни затруднения при клякане и слизане по стълби, като е обяснил, че тези
прояви са типични за пострадалите с минали вътреставни фрактури в областта на
коляното.
Вещото лице е установило, че във връзка с лечението и възстановяването
ищцата е направила разходи в общ размер 791 лева-за ЯМР, физиотерапия,
закупуване на помощни средства-патерици. Обяснило е, че НЗОК заплаща за
пострадалите при злополуки само проведеното болнично лечение като
медицинска услуга по съответната Клинична пътека на здравното заведение,
провело лечението. Всички останали разходи по време на амбулаторното лечение
НЗОК не ги заплаща, като те се заплащат от пострадалите пациенти.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания и техния
интензитет, в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят И. Й. М. твърди, че живее на семейни начала с ищцата и че
веднага след инцидента тя му се обадила по телефона и той отишъл при нея.
Спомня си, че тя била в лек шок от случилото се; той я закарал в Пирогов, където
5
останала пет дни, като през това време ходил по няколко пъти на ден, за да й
помага с обслужването, тъй като не можела да стъпва; носел й храна всеки ден.
Твърди, че след като се прибрала в къщи той продължил да се грижи за нея-
помагал й за тоалета и да се изкъпе, имала болки и пиела обезболяващи, като
първите 30 дни била с шина, с която кракът бил обездвижен. Сочи след това
ежедневно ходела на рехабилитация, като стъпила на крака си на четвъртия месец,
като до месец декември 2018г. използвала патерици, а след това тръгнала на
работа и се налагало свидетелят да я води и взема оттам. Твърди, че започнала да
ходи интензивно от пролетта на 2019г., като дотогава не могла да стъпва с цялата
си тежест и през този период не ходила на работа. Сочи също, че и до днес
проблемите с крака продължават, а вследствие ПТП ищцата била стресирана-
изпаднала в депресия, не искала никой да я вижда, затворила се в себе си, станала
по-емоционална и по-агресивна, не можела да пресича самостоятелно по
пешеходни пътеки, притеснява се, когато свидетелят шофира.
Не се спори по делото, че към 09.08.2018г. за л.а. Фиат Уайлс с рег. № *** е
имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество,
че ищцата е сезирала ответника с претенция за плащане на обезщетение за
причинените при ПТП вреди, както и че ЗД „Евроинс” АД е платило на
пострадалата застрахователно обезщетение в размер 15 000 лева.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до категоричния извод
за наличие на виновно и противоправно поведение на застрахования при
ответното дружество водач на л.а. Фиат Уайлс - Б. И., който в нарушение на
разпоредбата на чл. 119, ал.1 и ал.4 ЗДвП, при маневра завой наляво, не е
пропуснал движещата се по пешеходна пътека ищца, като намали скоростта или
спре; налице е вредоносен резултат-причиняване на телесни увреждания на
ищцата, както и причинна връзка между противоправното поведение на водача и
настъпилото ПТП и причинените на ищцата В.М. травми, установени и с влязло в
сила определение на наказателен съд, с което е утвърдено споразумение между
виновния водач и прокуратурата, задължително за този съдебен състав, на
основание чл. 300 ГПК, относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съществувалото към 09.08.2018г.-датата
на ПТП, валидно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между виновния водач и ЗД „Евроинс” АД и
наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД е основание за ангажиране на
отговорността на застрахователното дружество - ответник по реда на чл.432, ал.1
КЗ, защото със застрахователния договор по задължителна застраховка ГО
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят дължи
обезщетение за всички вреди, които са в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие, само когато застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице, т. е. отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител.
Спорните въпроси пред тази съдебна инстанция, очертани от оплакванията
във въззивната жалба на застрахователното дружество, са за справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на пострадалата и
6
съпричинила ли е тя настъпването на вредоносния резултат и ако да, в каква
степен.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на лечебния и
възстановителен период, наличието или липсата на трайни последици за здравето
на увредения, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в
ППВС № 4/1968 г.).
В случая за да определи справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди този състав на САС съобрази: брой, вид и тежест на
причинените на ищцата телесни увреждания и техния медикобиологичен
характер: закрито неразместено счупване на външния кондил на големия пищял
на лявата подбедрица, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за 4,5 месеца; вида и продължителността на
проведеното лечение и свързаните с това ограничения-болнично лечение за 6 дни
без проведени оперативни интервенции, медикаментозно лечение и домашно
амбулаторно; продължителността на лечебния и възстановителен период,
установена от заключението на СМЕ и събраните гласни доказателства-4,5
месеца. САС съобрази и настъпилата негативна промяна в психичното състояние
на пострадалата, както и обстоятелство, че по време лечебния и възстановителен
период е изпитвала болки и страдания-най-интензивни в първите 2 месеца от
злополуката и около 2-3 седмици в началото на рехабилитацията, както и че е
имала затруднения и неудобства от битов, социален и личен характер. Съдът взе
предвид обясненията на вещото лице-медик, че счупеният голям пищял на лявата
подбедрица е зараснал окончателно, липсата на клинични данни за усложнения
или негативни последици от увредите, както и че ищцата вече се придвижва
самостоятелно, без помощни средства с щадяща походка. Възззивният съд отчита
и установените от д-р Б. затруднения на ищцата при клякане и слизане по стълби.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 36
годишна, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 09.08.2018г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори,
съставът на САС намира, че сумата 40 000 лева би обезщетила справедливо
ищцата за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди.
В пряка причинна връзка с процесния пътен инцидент ищцата е направила
разходи за лечение и медицински изследвания и закупуване на помощни средства
в общ размер 791 лева, които също следва да бъдат обезщетение от
застрахователното дружество.
По втория спорен по делото въпрос, въззивният съд намира следното:
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че за да бъде
редуцирано дължимото на пострадалия от деликт обезщетение за обезвреда по
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приносът му следва да бъде надлежно релевиран в
процеса чрез защитно възражение и да бъде доказан при условията на пълно и
7
главно доказване от страната, която го твърди. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на категорично доказани конкретни
действия или бездействие на пострадалия, с които той обективно да е способствал
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
Съставът на САС, като съобрази установения механизъм на ПТП, смята, че
пострадалата, участвала като пешеходец в движението и намираща се към
момента на удара на пътното платно, пресичайки го на обозначено за целта място,
по никакъв начин не е допринесла за настъпването на инцидента и за собственото
си увреждане. За да направи този извод, съдът съобрази заключението на САТЕ,
относно мястото на удара - по средата на пешеходната пътека и поведението на
участниците в инцидента, както и изводите на вещото лице автоексперт, че
причина за настъпването на ПТП е единствено противоправното поведение на
водача на автомобила, като пешеходката, която вече се е предвижвала по
пешеходната пътека не е имало как да предположи, че водачът няма да се
съобрази с това обстоятелство.
Предвид изложеното и като съобрази, изплатеното от ответното
застрахователно дружество застрахователно обезщетение в размер 15 000 лева,
въззивният съд намира, че искът с правно основание чл. 432 КЗ за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата 25 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019г. до окончателното
плащане.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд поради което решението в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на
адв. Б. адвокатски възнаграждение в размер 1280 лева за осъщественото през САС
безплатно процесуално представителство на въззиваемата ищца.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265622 от 07.09.2021г., постановено по гр.дело №
16361/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 27 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38 ЗАдв, ЗД „Евроинс“ АД
да плати на адв. М. Б. адвокатско възнаграждение в размер 1 280 лева за
осъщественото през САС безплатно процесуално представителство на
въззиваемата ищца В.М..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9