Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
гр. Велико Търново, 02.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 748 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК.
Жалбоподателката Р.К.Ф. ***, чрез ***Т.
от ВТАК, е обжалвала като незаконосъобразно писмо, изх. №РД9400 – 3089 - 1/22.11.2023
година, издадено от кмета на Община Горна Оряховица. Поддържа, че е българска
гражданка, пребиваваща временно на територията на САЩ, като от брака с Б.Ф.
/гражданин на САЩ/ има две деца, съответно К.Л.Ф. и Т.Г.Ф., родени там. При прибирането си в България е поискала да
извърши гражданска регистрация на тези деца /родени съответно през 2016 и 2018
години в САЩ/, като е подала заявления за издаване на актове за раждане и
формиране на ЕГН. Подадена са две заявления, като е поискано децата да бъдат с
имената, вписани в регистрите в САЩ, като и двете заявления са оставени без
уважение чрез оспореното понастоящем писмо. Поддържа се в този аспект, че това
писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, доколкото съдържа волеизявление на административен орган, натоварен с
публични функции, сред които са и тези, които касаят гражданската регистрация
на физическите лица, а жалбоподателката е заинтересовано лице, засегнато от
това писмо, тъй като е налице отказ да се извърши исканата от нея регистрация
на децата и. По същество се поддържа, че неправилно в писмото е посочено, че
ответникът не е компетентен да извърши исканата административна услуга, тъй
като компетентна била служба „ГРАО“ по чл.107 от Наредба №РД-02-20-9 от
21.05.2012 година за функционирането на Единната система за гражданска
регистрация, доколкото според законовата норма на чл.4, ал.3 от ЗГР кметовете
на общините са отговорни за гражданската регистрация на лицата. неправилно в
писмото е направено позоваване на разпоредбата на чл.13 от ЗГР, тъй като
приложима е разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗГР в съответната и редакция.
Тълкувани систематично, разпоредбите на чл.9, ал.1 и 23 от ЗГР според
жалбоподателката сочат, че родените в чужбина лица мотат да носят имената си,
получени при раждането си без оглед на българската традиция, като тези норми
имат материално правен характер и следва да се прилагат от длъжностните лица по
гражданската регистрация. всъщност такива били и разясненията, дадени на
официалната страница на Министерството на външните работи. Единният граждански
номер е сред основните данни, които се вписват в актовете по гражданска
регистрацияи следва да се даде на лица, подлежащи на вписване в регистъра на
населението, каквито са и двата случая, като съответното длъжностно лицее било да впише синовете в гражданските
регистри, да им издаде актове за раждане и съответно ЕГН. Претендира разноските
по делото.
Ответникът по делото, Кметът на Община
Горна Оряховица, чрез представителя си отрича допустимостта, респ.
основателността на жалбата. Аргументите за недопустимостта на жалбата, респ. за
неоснователността и са развити в представената по делото писмена защита.
Съдът,
като взе предвид становището на жалбоподателят и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима, а по същество е основателна.
Обжалваното писмо е връчено на
жалбоподателката на 23.11.2023 година, видно от изявлението върху самото него.
Жалбата е подадена до съда на 5.12.2023 година, т.е. в 14 дневния преклузивен
срок, като адресат на писмото е именно Р.Ф., следователно тя е легитимирана да
го оспори.
Както правилно сочи представителят на
жалбоподателката, писмото има правните параметри на индивидуален
административен акт. Същото е издадено по повод на две заявления за съставяне
на актове за раждане и издаване на удостоверения за родени в чужбина деца, които
заявления са отправени до кмета на общината в качеството му на длъжностно лице
по гражданската регистрация /аргумент от чл.4, ал.3 и чл. 35, ал.3 от ЗГР/. Въпросното
писмо съдържа на практика отказ да се извърши исканата административна услуга
/по смисъла на §1, т.2 от ЗА/, при което
е налице засягане на интереса на адресата му по смисъла на чл.21 от АПК.
Неоснователно се претендира от ответника, че услугата следвало да се извърши от
ТО „ГРАО“, доколкото от една страна заявленията за извършването на двете
административни услуги са отправени до органа, компетентен да ги извърши, а от
друга страна ответникът не е действал според приложимата в такъв случай процесуална
разпоредба на чл.31 от АПК, което съдът установи в хода на проведеното съдебно
заседание. Следва да се посочи, че дори и да се приеме съвсем условно, че
ответникът е бил длъжен да се съобрази със становището на ТЗ „ГРАО“, то в
случая това не означава, че този орган следва да издаде исканите от
жалбоподателката актове, а само, че ответникът би следвало да процедира по
правилата, разписани в разпоредбата на чл.53 от АПК.
Доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, установяват следната обстановка:
На 22.11.2023 година жалбоподателката
подава заявление до ответника с №9400-3091 относно роден български гражданин, с
което е заявила, че и се е родило дете от мъжки пол в САЩ на 26.05.2018 година,
като е представен акт за раждане. Посочено е, че желае за това дете желае да бъде издаден акт за раждане и да се
издаде удостоверение на същото, като имената му са Т.Г.Ф..
На същата дата е подадено още едно
заявление с №9400-3089 тносно роден български гражданин, с
което е заявила, че и се е родило дете от мъжки пол в САЩ на 28.09.2016 година,
като е представен акт за раждане. Посочено е, че желае за това дете желае да бъде издаден акт за раждане и да се
издаде удостоверение на същото, като имената му са К.Л.Ф..
Двата акта за раждане са заверени с
апостил от Щатският регистратор за Демографска статистика на щата Флорида, САЩ.
Съответно, с писмо, изх.№98/22.11.2023
година на длъжностно лице при Община Горна Оряховица, адресирано до ТЗ ГРАО е
подадено искане за даване на ЕГН по образец /приложение към чл.108, ал.2 от
Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация/ за българският гражданин Т.Г.Ф., като е посочено, че
основанието за даване на ЕГН съгласно чл.3, ал.2 от ЗГР е съставянето на акт за
раждане на български гражданин, роден в чужбина. Приложени са заявлението и свидетелството за раждане. Няма
данни дали искането е прието от служител на ТЗ ГРАО, доколкото липсва изявление
на такъв служител в представеното на съда писмено доказателство.
Аналогично, с писмо изх.№97/22.11.2023
година на длъжностно лице при Община Горна Оряховица, адресирано до ТЗ ГРАО е
подадено искане за даване на ЕГН по образец /приложение към чл.108, ал.2 от
Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация/ за българският гражданин К.Л.Ф., като е посочено, че
основанието за даване на ЕГН съгласно чл.3, ал.2 от ЗГР е съставянето на акт за
раждане на български гражданин, роден в чужбина. И в този случай са приложени заявлението и свидетелството за раждане. Няма
данни дали искането е прието от служител на ТЗ ГРАО, доколкото липсва изявление
на такъв служител в представеното на съда писмено доказателство.
На 22.11.2023 година е издадено и
обжалваното писмо. Видно от аргументацията в него, административната услуга по
издаването на актове за раждане и на удостоверения не е извършена, тъй като
според ответникът по делото ТЗ „ГРАО“ отказва да даде ЕГН на синовете на
жалбоподателката поради неспазването на чл.13 от ЗГР при формирането на
бащините им имена.
Какви са
изводите на съда?
Обжалваното
писмо е издадено от компетентен по степен и материя орган предвид разпоредбата
на чл.35, ал.3, предложение първо от ЗГР.
Същото обаче
е издадено при неспазване на административно – производствените правила и в
противоречие с материалния закон.
Според чл.70,
ал.1 от ЗГР „Български гражданин, който е поискал от местен орган по
гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е
длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не
по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на
българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно
му съобщи постоянния си адрес в Република България.“ Алинея втора от тази
разпоредба предвижда следното „Ако
българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен
орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или
консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице
по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2,
т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език.“.
В случая
жалбоподателката е заявила раждането на синовете си в посочения срок, като се е
снабдила със съответните американски свидетелства за раждане. Няма данни в
посочения в разпоредбата шестмесечен
срок жалбоподателката да е предала или изпратила и предала в българско
консулско или дипломатическо представителство, съобщавайки постоянният си
адрес, но в случая тя е представила посочените свидетелства на длъжностното
лице по гражданското състояние, и то заверени с апостил, както и легализирани и
в заверени преводи на български език.
Според чл.72,
ал.3, т.1 от ЗГР „Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за
гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис по ал.
1 следните данни: в акт за раждане - името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и
установения произход;“.
Чл.72, ал.4
от ЗГР предвижда следното „Ако преписът не съдържа всички необходими данни,
изисквани по този закон, се ползват данни от документите за самоличност или от
регистъра на населението. При невъзможност да се попълнят всички данни в акта
се вписват само наличните“.
Най – сетне,
разпоредбата на чл.72, ал.6 от този закон предвижда следното: “Длъжностното
лице по гражданското състояние в общината след съставянето на акта въз основа
на преписа по ал. 1 при поискване или служебно изпраща удостоверението за
раждане или за граждански брак или препис-извлечение от акта за смърт на
Министерството на външните работи, което го препраща на дипломатическото или
консулското представителство за връчване на заинтересуваните лица.“.
В случая няма
спор, че двете деца са български граждани по произход – аргумент от чл.8 от
ЗБГ.
Посочената
уредба предвижда действията в условията на обвързана администрация на
длъжностното лице, когато констатира, че са налице законовите предпоставки за
това. Както се установява от съдържанието на самата
норма, тя не изисква, нито предпоставя за пораждане на последиците
си наличие на документ или доказателство, издадено от ТЗ ГРАО за предоставен на
съответното лице ЕГН. Единственото изискване е да се предостави на длъжностното
лице по гражданската регистрация документът, посочен в нормата на чл.71 от
закона, което в случая е налице, тъй като са предоставени заверени преписи от
свидетелствата за раждане в едно с легализирани превод на
български език, заверени надлежно.
Посоченият
извод намира подкрепа и в уредбата на чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № РД-02-20-9
от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация
/Наредбата за лаконичност/, според която „Актът за раждане се съставя въз
основа на един от следните документи: препис или извлечение от
акт за раждане, съставен от български дипломатически или консулски представител
или от чуждестранен местен орган по гражданското състояние;“.
Недопустимо
ответникът е смесил производството по формиране на ЕГН по смисъла на чл.104 и
следващите от Наредбата с производството, разписано в разпоредбите на чл.69 –
72 от ЗГР и в разпоредбите на чл.7 – 15 от Наредбата. Както е видно от нормата
на чл.108, ал.2 от Наредбата, формирането на ЕГН на лице, подлежащо на вписване
в регистъра, не е предпоставка за провеждането на производството по чл.69 – 72
от ЗГР, респ. по чл.7-15 от Наредбата, а и формирането на ЕГН на подлежащо на
регистрация лице не е обусловено от обстоятелството, посочено в процесното
писмо. Липсата на наставката „ев“ или „ов“ не е пречка за издаването на акт за
раждане по реда на чл.69 - 72 от ЗГР, респ. по реда на Наредбата. Както
обосновано сочи представителят на жалбоподателя, в случая приложение намира
разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗГР според която вписването на бащино име в акта
за раждане на роден в чужбина български гражданин е факултативна възможност,
зависеща от заявеното от родителя или друг законен представител. Извън това,
според чл.9, ал.3 от този закон при съставяне на акт за
раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България,
бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев и
окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три
години от раждането на лицето, като в случая липсва такова изрично изявление.
Идентична е и уредбата в Наредбата. Според чл.12, ал.2 от Наредбата „Бащиното и
фамилното име на титуляря може да се впишат с наставки -ов или -ев и окончание
съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от
раждането на лицето.“. както съдът отбеляза, в случая не е заявено изрично в
посочения срок, че бащиното име на двете деца на жалбоподателката следва да
притежават наставка „-ов“ или „-ев“, поради което – както впрочем се отбеляза –
този посочен в мотивите на писмото аргумент е необоснован и незаконосъобразен.
Поради
изложените съображения процесното писмо е незаконосъобразно и следва да се
отмени. Следва преписката по двете заявления на жалбоподателката да се върне на
ответника по делото, който да издаде искането актове за раждане и удостоверенията
за раждане по чл.14, ал.1 от Наредбата.
С оглед на
този изход на спора, на жалбоподателката следва да се присъдят сторените от нея
разноски, които представляват внесена държавна такса от 10 лв. и 1000 лв.
ефективно заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ писмо, изх. №РД9400 – 3089 -
1/22.11.2023 година, издадено от Кмета на Община Горна Оряховица.
ИЗПРАЩА преписките по заявление №98/22.11.2023
година и заявление №9400-3091/22.11.2023 година на Р.К.Ф. *** на кмета на
Община Горна Оряховица за извършване на исканите административни услуги в
седемдневен срок от влизането на решението в сила.
ОСЪЖДА Община Горна Оряховица да заплати
на Р.К.Ф. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от 1010 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :