Решение по дело №403/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N156/28.12.2010г., постановено по гр.д. N 892/2010г., К.йският районен съд е отхвърлил предявеният от К. Д. К. от Г., с ЕГН *, против Ф. А. А. от С., О., с ЕГН *, установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: сумата от 1 700 лева - главница, представляваща заплатена сума за неосъщественото прехвърляне на 170 акции от капитала на "Р.-98"-К., сумата от 1 482,38 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 1 700 лева, за периода от 28.08.2003г. до 12.04.2010г., и законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2010г. до окончателното й изплащане; както и е осъдил К. Д. да заплати на Ф. А. А. направените по делото разноски в общ размер от 1 080 лева.

Постъпила е въззивна жалба от пълномощника на К. Д. К.. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Въззивницата моли съда да отмени решението на районния съд и да реши спора по същество като уважи предявеният иск.

В съдебно заседание се представлява от пълномощник. Поддържа жалбата си. Претендират се деловодни разноски.

Въззиваемият Ф. А. А., чрез пълномощника си оспорва жалбата. Депозирал е отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, в който излага становище по същество.

Пред въззивната инстанция и двете страни не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод, и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от К. Д. К. от Г., в която ищцата сочи, че на 27.08.2003г. с ответника Ф. М. А. от с. Р., О. сключили договор за продажба на акции от капитала на "Р.-98" Г., по силата на който ответника като продавач се задължил да й прехвърли 170 акции от капитала на дружеството, а в изпълнение на поетото задължение, в качеството й на купувач му заплатила договорената цена в размер на 1 700 лева, като подписите им били нотариално заверени на 09.06.2005г. пред нотариус №280 Е.К.. Излага твърдения, че прехвърлителния ефект на договора не настъпил, тъй като по вина на продавача не била спазена предвидената в чл. 187, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 185, ал.2 от ТЗ форма за прехвърляне на временни удостоверения, каквито ответникът притежавал, тъй като длъжникът през 2007г. предявил против нея и "Р.-98" Г. искове с правно основание чл. 71 от ТЗ и чл. 97 от ГПК/отм./ за признаване за установено, че притежава 170 бр. поименни акции от капитала на дружеството, по повод на което било образувано в ОС-К. т.д. № 17/2007г. Сочи, че в подкрепа на твърдението си, че не придобила собствеността на заплатените от нея 170 бр. акции от капитала на "Р.-98"-К. било и влязлото в законна сила решение №188/22.07.2009г. на ПАС, постановено по в.гр.д. №481/2009г., с което било отменено решение № 16/27.02.2009г. на ОС-К., постановено по т.д. № 271/2008г., вместо което било постановено друго, по съществото на спора, с което признало за установено по отношение на "Р.-98"-К., че М.К.Г., с ЕГН *, притежавала права върху 500 бр. поименни акции от капитала на дружеството, материализирани във временно удостоверение №00002, а Ф. М. А. от С., О., с ЕГН *, притежавал права върху 170 бр. поименни акции от капитала на същото дружество, материализирани във временно удостоверение №00020. Твърди, че въпреки многократните разговори за доброволно връщане на получената сума в размер на 1 700 лева, с която Ф. А. А. неоснователно се обогатил за нейна сметка, поради неосъщественото основание на договора, до 12.04.2010г. ответникът не й бил възстановил дължимата сума. Това наложило да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до РС-К. с вх. № 2513/13.04.2010г., въз основа на което впоследствие била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 656/2010г. по описа на КРС за сумата от 3 182,38 лева, от които 1 700лв., представляващи заплатената от нея на ответника сума за неосъщественото прехвърляне на 170 акции от капитала на "Р.-98" Г., и 1 482,38 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение в размер на 1 700 лв. за времето от 28.08.2003г. до 12.04.2010г., както и направените по делото разноски от 538 лева. На 03.05.210г. получила съобщение, с което била уведомена че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 656/2010г. по описа на КРС, е подадено в срок възражение от длъжника Ф. А. А.. Поради обстоятелството, че и до датата на подаване на исковата молба ответникът -длъжник категорично отказвал да й изплати претендираната сума, за нея възниквал правен интерес да защити правата си по съдебен ред, поради което предявява настоящия иск и моли съда на основание чл. 422, ал.1 от ГПК да признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 3 182,38 лева, представляваща заплатената от ищцата на ответника сума за неосъщественото прехвърляне на 170 акции от капитала на "Р.-98" Г. и 1 482,38 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 1 700лв. за времето от 28.08.2003г. до 12.04.2010г., както и за направените по делото разноски в общ размер от 563 лв., с които неоснователно се е обогатил за нейна сметка, поради ненастъпилия прехвърлителен ефект на договора, ведно със законната лихва върху главницата от 1700лв., считано от 13.04.2010г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявеният иск и прави възражение за изтекла погасителна давност; алтернативно релевира възражения за недопустимост на предявените искове поради различие между издадената заповед по чл. 410 от ГПК и предявеният иск.

От приобщените по делото доказателства се установява, че със Заповед №977/14.04.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и по силата на Разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка № 4437 от 04.12.2010г., постановени по ч.гр.д. № 656/2010г. по описа на КРС, е разпоредено ответникът Ф. А. А. да заплати на ищцата К. Д. К. сумата от 1 700 лева, представляваща задължение по Договор за покупко-продажба на акции от капитала на "Р.-98" , Г., от 27.08.2003г., както и сумата от 1 482,38 лева, представляваща лихва за периода от 28.08.2003г. до 12.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2010г. - датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 563 лева за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника Ф. А. А. на 19.04.2010г, и на 27.04.2010. същият в срок е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. С разпореждане на съда по заповедното производство от 27.04.2010г. е указано на заявителя К. К., че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок. Разпореждането е съобщено на същата на 03.05.2010г., установителният иск е предявен на 21.05.2010г.

Приети по делото като доказателства са Договор за покупко-продажба на акции от капитала на "Р. 98" , Г. от 27.08.2033г.; гр.д.№ 17/2007г. по описа на КОС, с приложеното към него гр.д.№718/2007г. по описа на ПАС; гр.д.№271/2008г. по описа на КОС, с приложените към него гр.д.№481/2009г. по описа на ПАС и т.д.№ 908/2009г. по описа на ВКС. От същите се установява, че с влязло в сила решение е признато по отношение на "Р. 98" , Г., че М.К.Г. от Г., притежава права върху 500бр. поименни акции от капитала на дружеството, материализирани във временно удостоверение № 0002, а Ф. А. А. от С., О. притежава права върху 170бр. поименни акции от капитала на същото дружество, материализирани във временно удостоверение № 0020.

По делото са приети заключенията по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, неоспорени от страните, които съдът кредитира.

При тези данни, въззивната инстанция намира, че следва да потвърди атакуваното решение като краен извод за отхвърляне на предявения иск, но по различни съображения.

На първо място следва да се отбележи, че заповедният съд е постановил Разпореждане по ч.гр.д. № 656/2010г. по описа на КРС за поправка на очевидна фактическа грешка № 4437 на 04.12.2010г. – т.е., в срока между приемане на настоящото дело за решаването му и произнасянето на съдебния акт, поради което първоинстанционният съд по исковото производство не го е съобразил.

На осн.чл.235, ал.3 от ГПК въззивният съд като съобрази и взе предвид цитираното по-горе Разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка № 4437 от 04.12.2010г., постановено в заповедното производство, не споделя изводите, изложени в атакуваното решение за липса на идентичност между заявеното в подаденото пред заповедния съд заявлението вземане - като основание и размер, и предявеното с исковата молба спорно право, с което е сезиран съдът в настоящото производство. Точно обратното, тази инстанция намира, че с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК К. К. е очертала основанието за вземането си, а именно – неосъществено основание за прехвърляне на акции от капитала на „Р. 98” , Г., и е посочила размера на вземанията, като ги е конкретизирала като главница, лихви и разноски. Издавайки Заповедта за изпълнение на парично задължение №977/14.04.2010г., и с постановеното по същото дело Разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка № 4437 от 04.12.2010г., заповедният съд се е произнесъл точно по предявеното вземане по основание и размер. С предявената в исковото производство молба ищцата К. е очертала в петитума й тъждествен спорен предмет.

С оглед обаче на своевременно направеното с отговора на исковата молба от ответника по иска възражение за изтекла погасителна давност, настоящата въззивна инстанция намира, че вземането на ищцата е погасено по давност, с оглед разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Съдът не споделя доводите на пълномощника на въззивницата, че давността е била прекъсната с предявяването на исковете за собственост на процесните акции, и това е така, тъй като от приобщените по делото гр.д.№ 17/2007г. по описа на КОС, с приложеното към него гр.д.№718/2007г. по описа на ПАС; гр.д.№271/2008г. по описа на КОС, с приложените към него гр.д.№481/2009г. по описа на ПАС и т.д.№ 908/2009г. по описа на ВКС се установява, че тези дела са с друг предмет, между различни страни и по никакъв начин не касаят спорното материално право, предявено в настоящия процес.

С оглед на този извод окръжният съд не следва да обсъжда заключенията по двете съдебни експертизи, доколкото същите са ирелевантни за крайния резултат.

Предвид изложеното по-горе, Окръжният съд намира предявеният иск по чл.422 от ГПК за неоснователен и недоказан, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и с оглед претенциите на страните за разноски, направени във въззивната инстанция, такива се следват в полза на въззиваемия Ф. А. А.. Тъй като обаче по делото не са представени доказателства за реално направени пред окръжния съд такива, съдът не следва да се произнася по искането.

Ето защо, и на осн.чл.271 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решениеN 156/28.12.2010г., постановено по гр.д.N 892/2010г. по описа на К.йския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.