Присъда по дело №208/2018 на Районен съд - Ботевград

М  О  Т  И  В  И

към присъда по НОХД №208/2018г.

по описа на  Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД

 

                  Подсъдимият К.К.П., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, ж.к.***, бл.60, вх.А, ет.1, ап.1, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,  за това, че на 07.12.2017г. в град Б. на кръстовището на ул.“****“ и ул.“****“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Мултипла“ с регистрационен номер ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2,47 на хиляда, установено по надлежният ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен номер ARSM 0194.

                  В съдебно заседание, представителят на Б.ска районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимия К.К.П., така както е предявено с обвинителния акт и внесено в БРС за разглеждане. Прокурорът счита, че са налице достатъчно доказателства, сочещи, че К.К.П. е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност и че за същото на подсъдимия следва да бъде наложено наказание около средния размер, както и да бъде постановено да изтърпи и наложеното му наказание лишаване от свобода размер на 1година, наложено му по НОХД №183/2012г. на БРС.                   

       В съдебно заседание,  защитникът - адвокат С.Ц. от САК пледира за това,  подсъдимият да бъде признат на невиновен в извършване на инкриминираното деяние с произтичащите от това правни последици, като сочи, че обвинението не е доказано. Защитникът твърди, че не са налице достатъчно убедителни доказателства, че на процесната дата и място именно подс.П. е управлявал автомобила си.

       Подсъдимият поддържа казаното от защитника му.

                 След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

                 На  07.12.2017г. следобяд подс. К.К.П. управлявал собствения си лек автомобил м.“Фиат Мултипла“ с рег.****, като се движел от централния вход на стадиона в гр.Б.  по ул.“Г. С. Раковски“, непосредствено до кръстовището с ул.“****“,  като с него  пътувал и св.Е.Х.Г., който седял на предната дясна седалка. В следващия момент  подс.П.  се ударил с  управлявания от него автомобил в близкия  уличен  ел. стълб, като удара бил в предната част на превозното средство, след което то спряло почти перпендикулярно на улицата. Тогава  св. И.Т.И.  управлявал  автомобила си по ул.“Г. С. Раковски“  и бил на около 50м., когато видял пресичането на улицата от автомобила, управляван от подс.П. и последващия удар в стълба. Св.И. продължил движението си по ул.“Г. С. Раоковски“ и след като завил по ул.“Бенковски“, веднага спрял и излязъл от автомобила си и се насочил към  мястото, където подс.К. се ударил с управляваното от него МПС. В този момент св.Е.Х.Г. излязъл от предната дясна врата на автомобила м.“Фиат Мултипла“  и се отдалечил в посока към зала „Балкан“ и автогарата. Веднага след това, от претърпелия пътно-транспортното произшествие автомобил м.“Фиат Мултипла“,  от мястото на водача, от предната лява врата излязъл  подс.П.. Тогава св.И. се намирал на около 2-3метра  от автомобила, управляван от подс.П.. Подсъдимият се затичал   в същата посока, в която се отправил и св.Г., но на около 5м. от автомобила бил настигнат и спрян от св.И., който го хванал за дрехите и му заявил, че ще остане до пристигането на полицаите. След няколко минути при подс.П. и св.И. пристигнал, живущия в близост св.А.И.М., който видял от балкона си автомобила м.”Фиат” непосредствено след удара в ел.стълб. Малко след това, след около десет минути  при тях пристигнали и полицейските служители св.П.А.А. и св.В.Д.В., пред които подс.К.П. заявил, че той е управлявал автомобила си  и че  е употребил алкохол, поради което те  поискали съдействие от мл.автоконтрольор при РУ-Б.. Веднага на място пристигнали св.И.И.И. и св.К.А.К.  - полицейски служители от дежурния автопатрул при РУ – Б..  След като техните колеги им обяснили за случая, св.И.И.  изпробвал  подс.К.П. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410”, с фабричен номер ARSM 0194, в резултат на което апаратът отчел положителна проба за алкохол в издишания въздух, а именно 2.47 на хиляда.  Изпробването на подс.П. било извършено в присъствието на св.В.В., св.П.А. и  св.К.К.. Въз основа показанията на техническото средство, св.И.И. съставил акт за установяване на административно нарушение на подс.П. с бл.№534671 от 07.12.2017 г., който му бил предявен за запознаване и подписан от него без възражение. Св. И.И. съставил талон за изследване  с № 0018951 от 07.12.2017г. , съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обнародвана в държавен вестник брой 61 от 28.07.2017, в сила от 29.09.2017 г., в който талон подсъдимият  собственоръчно попълнил, че  приема показанията на техническото средство,  което удостоверил с подписа си.

         Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на св. П.А.А., св.В.Д.В., И.И.И., К.А.К., А.И.М. и И.Т.И., както и от приетите писмени доказателства - АУАН №534672 от 07.12.2017г., АУАН №534871 от 07.12.2017г., талон за изследване №0018951 от 07.12.2017г., справка за нарушител/водач К.К.П., оригинал на декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на К.К.П., декларация на К.К.П.; справка за съдимост рег.№236 от 12.03.2018г. на подсъдимия, характеристична справка, справка за лице – установен извършител на престъпление от 20.03.2018г.,  протокол от лаборатория за проверка на СИ от 29.11.2017г. и  справка за съдимост №278/08.04.2019 г.

      Съдът кредитира изцяло показанията на св. И.Т.И., който е очевидец на извършеното престъпление, като лично е възприел управлението на процесното МПС от подс.К.,  задържал го е до идването на полицейските служители, които са установили  самоличността му и са го изпробвали с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта му. Съдът намира показанията на И. за логични, последователни  и подробни, като отчита, че разпита му на досъдебното производство е проведен формално, като разследващият полицай е отразил фактите, свързани с механизма и авторството на престъплението по един доста пестелив  начин.  Въпреки това съдът се доверява изцяло на показанията, дадени   от св.И. пред съда, като същите се подкрепят и от показанията, дадени в съдебното следствие и от св.В.В., който в съдебно заседание, заявява, че на процесната дата преди да бъде изпробван  подс.П. с техническото средство, същият му е споделил, че именно той е управлявал автомобила си и че е употребил алкохол. Съдът кредитира изцяло и показанията, дадени от св.А.М.  в съдебното производство, като намира същите за много подробни и логични, като  отчита, че на досъдебното производство, показанията му са пресъздадени в протокола за разпит общо и декларативно. Съдът не взе предвид показанията на св.М., дадени  по досъдебното производство, с оглед на това, че те  не са толкова подробни, както са тези, дадени в съдебно заседание и не съдържат никакви контролни факти. Съдът отчита, че към процесната дата  св.А.М. е бил на 70години и в действителност му е било необходимо време от няколко минути, както той е посочил в показанията си на съдебното следствие, за да се облече, обуе и отиде до претърпелия ПТрП автомобил. Това време именно кореспондира и с времето, което е посочил св.И., от удара до задържането на подс.П. и пристигането на св.М.,  а не както е било отразено в протокола за разпит по досъдебното производство. В същия е посочено, че след като веднага е излязъл на улицата, св.М. е видял водача да слиза от автомобила, който се е бил ударил в стълба и едва чак тогава е забелязал св.И. да го задържа. В този смисъл съдът, намира, че въпреки, че св.М., не сочи лицето, което е управлявало автомобила м.“Фиат Мултипла“, с показанията му се подкрепят свидетелските показания на св.И., относно това, че  от предните две врати на автомобила са слезли по едно лице, както и че подс.П. е направил опит да напусне мястото на ПТрП и че св.И. го е задържал до приситгане на полицейските служител. На следващо място съдът кредитира изцяло и показанията, дадени от полицейските служители св. П.А.А., св.В.Д.В., И.И.И., К.А.. Съдът не установи противоречия между показанията, дадени от тези  свидетелите по досъденото производство и тези в съдебното следствие. Същите свидетели  добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото.  Показанията на тези свидетели съдът оценява като логични, последователни, непротиворечиви както вътрешно така и помежду им, и кореспондиращи с приобщените по делото АУАН и талон за изследване. Свидетелите А., В., И. и А. не са   очевидци на изпълнителното деяние на подс.П.,  но с техните   показания се подкрепя соченото от  св.И., което последният им е   споделил  относно възприетите от него факти за управлението на МПС от страна на подсъдимия на процесната дата и място. На следващо място с показанията на св. А., В., И. и А. се установяват факти относно установяването на концентрацията на алкохол у подсъдимия и спазването на установения за това ред. От друга страна от показанията на св.В., както се посочи по-горе се установява, че  подс.П. е  споделил, че тогава именно той, след употреба на алкохол е управлявал процесния автомобил, което се подкрепя и от факта, че е подписал съставените му  АУАН без възражения.

             Съдът не даде вяра на  показанията, дадени от св. Н.И.Н.  като намира, че  същите са вътрешно противоречиви, нелогични  и   не кореспондират с други доказателства, остават изолирани  и  противоречат на показанията на св.И. и св.М., които се кредитират  изцяло. На първо място съдът намира, че показанията на Н. са вътрешно противоречиви, като в първоначалния си разпит св.Н. твърди, че на процесната дата е видял възникването на ПТрП, след което едно лице е слязло от предната лява врата и е побягнало, както и че след това  е помогнал на подс.П. да излезе от автомобила си, като същият е слязъл от предната лява врата, тъй като другата не е могла да се отвори, а при  повторния му разпит  заявява, че не е помагал на подс.П. да излезе от автомобила, а само му е предложил помощта си, но подсъдимият е отказал. На следващо място св.Н. в показанията  си заявява, че след възникналото ПТрП, на което е станал очевидец е спрял на около 20м. от местопроизшествието, но в същото време е отишъл до автомобила, в които е бил подс.П. за около две минути, както и че тогава не е забелязал други лица в близост до същия, което е житейски нелогично и противоречиво с показанията на св.И. и св.М..  Съдът не кредитира и показанията на св.Е.Х.Г., като намира същите за противоречи с показанията на св.И. и св.М.,  изолирани и неподкрепени от други доказателства. Показанията на св.Г. са противоречиви дори и с тези, дадени от другия свидетел на защитата – тези на св.Н.. На първо място и св.И. и св.М. сочат, че след ПТрП две лица са излезли от предните врати, а св.Г. сочи, че  при възникването на ПТрП той е управлявал автомобила на подс.П., и след като се е ударил в ел. стълб той си е излязъл  от предната лява врата,  а непосредствено след него и подсъдимият е излязъл от нея, тъй като друга предна врата се е повредила от удара. Така заявеното от св.Г. противоречиви и на твърденията на св.Г., че той е заварил сам в автомобила подсъдимия, като другото лице /св.Г./ е избягало преди това. Всичко това сочи към недостоверност на показанията както на св.Н., така и на  и св.Г.. От друга страна съдът констатира, че последният е  в близки, дългогодишни приятелски отношения с подсъдимия  и  е  заинтересован от изхода на делото, и счита, че показанията му са дадени, за да подпомогнат защитата на подс.П.. В този смисъл съдът не възприе като достоверни твърденията в показанията на св.Г., че на процесната дата и място автомобила м.“Фиат Мултипла“ е бил управляван от него, а не от подсъдимият. Съдът не взе предвид показанията на  Христо И. Лалински, тъй като с тях  не се установява кой е управлявал автомобила м.”Фиат Мултипла” с рег.№**** при възникването на ПТрП на ул.“Г. С. Раковски“. В показанията си, св.Лалински сочи единствено същият ден кой е потеглил  със  автомобила на подс.П. от дома му, където преди това са употребили алкохол заедно с подсъдимия и св.Г..

           Въз основа на изложените фактически обстоятелства от правна страна съдът приема, че  подсъдимия П.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, за което следва да понесе предвидената от закона наказателна отговорност.

           От обективна страна подс.П. *** на кръстовището на ул.“****“ и ул.“****“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Мултипла“ с регистрационен номер ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2,47 на хиляда, установено по надлежният ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен номер ARSM 0194.    

    В хода на производството се установи, че  07.12.2017г. в град Б. подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда, а именно 2.47 на хиляда,  както и че е спазен реда   за установяването й, определен в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обнародвана в Държавен вестник бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.   Към момента на деянието е действала разпоредбата на чл.6, ал.3 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обн. ДВ № 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., съгласно която при установено съдържание на алкохол в издишаният от водача въздух чрез техническо средство и водачът приеме тези показания, не се извършва установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Видно е от приложения талон за медицинско изследване, че подсъдимият собственоръчно е отразил "Приемам" относно показанията на техническото средство, което е удостоверил със своя подпис, поради което на основание цитираната разпоредба меродавно в случай се явява показанието на техническото средство, установяващо концентрация на алкохол 2.47 на хиляда в издишаният въздух. Макар посочената разпоредба да е отменена към настоящия момент, несъмнено към 07.12.2017 г. е осъществен надлежния ред по установяване на конкретната концентрацията на алкохол, с която подс.П. е управлявал описаното моторно превозно средство в посочените момент и място.

   От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма и вид на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици от него и ги е искал. Същият е  съзнавал, за факта, че управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол.

               Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни твърденията на защитника относно недоказаност на обвинението, като ги намира за голословни.

                С оглед гореизложеното, съдът призна подс. П. за виновен в това, че  на 07.12.2017г. в град Б. на кръстовището на ул.“****“ и ул.“****“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Мултипла“ с регистрационен номер ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2,47 на хиляда, установено по надлежният ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен номер ARSM 0194.

      Съдът, след като призна подсъдимият К.К.П. за виновен в извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, прие  при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно:  затрудненото му имотно и социално положение  и влошеното му здравословно състояние. Като оттегчаващо отговорността обстоятелство на подс.П.,  съдът отчете  предходното  му осъждане, както и сравнително  високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. С оглед на изложеното съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, и на основание  чл.54 от НК му определи наказание лишаване от свобода  в размер на 1 /една/ година и  2 /два/  месеца, което е около  минималния размер, определен по чл.343б, ал.1 от НК, а именно една година. В случая не са налице законовите предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид на това, че спрямо подсъдимия е  налице предходно осъждане с наложено наказание лишаване от свобода в размер на  1/една/ година, наложено му  по н.о.х.д. № 183 / 2012 г. на РС-Б. с присъда, влязла в сила от 17.12.2015г., изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3/три/ години. Поради това и като взе предвид, че  настоящото престъпление е извършено в определения изпитателен срок, като  сборът на двете наказания  надвишава  две години,  съдът   постанови  така определеното на подс.П. наказание лишаване от свобода  в размер на 1 /една/ година и  2 /два/  месеца,  на основание чл.57, ал.1, т.2 б.”в” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване.  Съдът   наложи на подс.П. и кумулативно предвиденото в чл.343б, ал.1 от НК наказание „глоба” в размер на 300.00/триста/ лева, като счита, че с оглед, изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, посоченият размер, който е към минималния предвиден, е достатъчен за постигане целите на наказанието.

               Съдът, счита тези наказания за най-справедливи  и че  съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и че са в състояние да постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.

               Причини за извършване на престъплението  - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

             Деянието, за което подсъдимият  беше признат за виновен с настоящата присъда, е извършено в изпитателния срок -3 години, за който е отложено изпълнение на наказанието,  наложено му  с присъда, влязла в сила от 17.12.2015г.   по н.о.х.д. № 183 / 2012 г. на РС-Б., в размер на 1 /една / година лишаване от свобода. В случая  са налице предпоставките за приложението на чл.68, ал.1 НК, на което основание с настоящата присъдата, съдът  приведе в изпълнение  отложеното наказание лишаване от свобода  по н.о.х.д. № 183 / 2012 г. на РС-Б., което подс.П. да изтърпи отделно  при  първоначален общ режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.      

            Тъй като не констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът не следва да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

             Подсъдимият К.К.П. е правоспособен водач на МПС и с оглед на обществената опасност на деянието и при съобразяване с горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства,  на основание чл.343г  вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът го  лиши от право да управлява МПС за срок от  1 /една/година и 6/шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.

                      По изложените съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №208/2018г. по описа на Б.ски районен съд.

                                              

                                          

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ :