Решение по дело №1641/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 22
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20204110201641
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Велико Търново , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20204110201641 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Л.Е. Е.Р. С.Р.Л." ООД, представлявано по пълномощие от
адв. М.А. от АК - Русе, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 2800187, издаден
от Главна дирекция "Национална полиция", с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на дружеството е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева. Претендира се неговата отмяна
оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на разноски.

Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по
жалбата.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е започнало със съставянето на Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К № 2800187, издаден от Главна дирекция "Национална полиция", с
който на дружеството -жалбоподател, за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
1
наказание глоба в размер на 400.00 лева. Същият е издаден, затова, че на 15.05.2019 год., в
15:49 ч., в общ. Велико Търново, с. Въглевци, на път ІІ-55, км. 18+052, в посока гр. Гурково,
с МПС – автобус "Сетра", с рег. № В24SRF, е извършено нарушение за скорост, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М 514, като при ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място, е установена скорост на движение на посоченото
МПС – 90 км/ч и превишението е от 40 км/ч. Приспаднат е толеранс от - 3 км/ч.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, която според
удостоверение от 24.02.2010 г. е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 г.
От протокол № 1-6-18 се установява, че на 10.10.2018 г. е извършена периодична проверка
на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М 514, според който съответства на одобрения
тип.
В протокол от 16.05.2019 г. е удостоверено, че на 15.05.2019 г., на път ІІ-55, км. 18+052, за
времето от 13:30 до 17:00 часа, е използвана мобилна система за видеоконтрол TFR1-М 514.
Видно от приложения учредителен акт дружеството-жалбоподател е със седалище в гр.
Букурещ, Р. Румъния и се представлява от законен представител Л.С..
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство /в случая ползвателя/, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното и
заплащане. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е специална по отношение на
разпоредбите на общия административнонаказателен процес – конкретно чл. 57 от ЗАНН,
поради което при преценка на формалната законосъобразност следва да се държи сметка на
спазването на намиращата приложение специална норма. Само по отношение на
неуредените случаи по отношение на АУАН и НП, намират приложение общите правила -
според изричната норма на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП. Ето защо, съдът не констатира формално
нарушение в производството по налагане на санкция чрез ел. фиш, за нарушение установено
с техническо средство, тъй като отговаря на всички лимитивно изброени реквизити по
чл.189, ал.4 от ЗДвП.
2
Няма съмнение, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на заснемането
му е била 90 км/ч при ограничение за населено място - 50 км/ч, с което по този признак е
реализиран състава на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Скоростта е фиксирана
със система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за
измерванията от председателя на Българския институт по метрология, вписана е в регистъра
за одобрените типове средства за измерване.
От преписката обаче не се установява дали е приложена предвидената процедура в чл.189а
от ЗДвП, за получаване на информация за регистрацията на МПС от чужда държава, член на
ЕС. Видно от отразеното в електронния фиш и приложените от жалбоподателя
доказателства, касае са за юридическо лице което е регистрирано извън територията на
Република България, в страна членка на ЕС – Р. Румъния.
В преписката не се съдържат доказателства, да е изпратено до собственика уведомително
писмо, в което да е указана възможността в срок до 60 дни от датата на получаването му да
посочи данни за лицето, управлявало пътното превозно средство, с което е извършено
нарушението. Така е нарушена специалната разпоредба на чл.189а, ал. 5 от ЗДвП, при която
е налице възможност за анулиране на фиша от наказващия орган. По този начин
съществено е ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като е препятствана
възможността да му бъде разяснена процедурата за установяване на виновното лице. В
резултат се е достигнало до налагане на санкция на собственика, а не на лицето управлявало
автомобила и извършило нарушението, което противоречи на целите на административното
наказване и принципа за лична отговорност на извършителя по чл. 24, ал. 1 от ЗАНН.
Отговорността на собственика по ЗДвП е изключение от общото правило и се реализира
само в изрично посочените в закона случаи, при спазване на предвидената процедура. В
случая нарушението при уведомяването на санкционирания субект е препятствало правото
му на защита, като не му е разяснена процедурата за посочване на извършителя на
административното нарушение.
На следващо място, с налагане на глоба на юридическото лице, е приложен неправилно и
материалния закон, тъй като този вид санкция може да се налага само на физически лица. За
неизпълнение на задълженията от страна на юридическите лица може да се налага само
имуществена санкция на основание чл. 83 от ЗАНН, каквато обаче не се предвижда за
нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Редът по чл. 189, ал. 4 и чл. 189а от ЗДвП също предвижда възможност за санкциониране на
нарушителите, но само с наказание глоба, което сочи, че е приложим единствено за
физическите лица.
Като окончателен са налага изводът, че електронният фиш се явява незаконосъобразен и
като такъв следва да се отмени.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
3
присъждане на разноски, поради което и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да бъде
уважена.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 2800187, издаден от Главна дирекция
"Национална полиция", с който на "Л.Е. Е.Р. С.Р.Л." ООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00
лева, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" да заплати на "Л.Е. Е.Р. С.Р.Л." ООД
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4