Решение по дело №352/2024 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 154
Дата: 9 юли 2024 г.
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20244410100352
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. ЛЕВСКИ, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палмира Д. А.а
при участието на секретаря Янка Д. И.ова
като разгледа докладваното от Палмира Д. А.а Гражданско дело №
20244410100352 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните са установени
търговски отношения, изразяващи се в извършване на услуга за нуждите на
ответника със специализирана техника /машина за балиране/, изразяваща се в
балиране на слама, която услуга е приета от ответника, без каквито и да било
възражения за количество, качество и др.
Твърди се, че за извършената услуга, съгласно изискването на чл. 321 от
ТЗ ищецът е издал на ответника надлежно оформена данъчна фактура №
135/31.10.2023 г. на стойност 2280 лв., в която са описани вида услуга,
количество, единична и обща цена, начин на плащане и др., като фактурата е
приета и подписана от ответника. Твърди се, че цената по фактурата ответника
е следвало да заплати чрез банков превод в 14-дневен срок, съгласно
изискването на чл. 303а ал. 3 от ТЗ, а именно в срок до 14.11.2023 г., което не е
сторено. Твърди се, че ответникът не е извършил плащане до момента на
подаване на исковата молба.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 2280 лв., представляваща неплатена сума за
извършени от ищеца на ответника услуги, съгласно фактура № 135/31.10.2023
г., и сумата от 98,40 лв. на основание чл. 86 от ЗЗД, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху стойността на
издадената и неплатена фактура за услугите от датата на падежа й до
завеждането на исковата молба, а именно от 14.11.2023 г. до 07.03.2024 г.,
1
както и законната лихва върху главницата от 2280 лв., считано от 07.03.2024 г.
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответника е представил отговор
на исковата молба, в който е заявил, че признава предявения иск и заявява
намерението си да плати дължимите суми в най-кратък срок. Заявено е
желание за доброволно уреждане на спора.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото е представено заверено копие от фактура № 135/31.10.2023 г.,
обективираща договор за изработка между страните – извършването на
посочената работа – „балиране“ на слама, със стойност на извършената работа
от 2280 лв. платима чрез платежно нареждане.
По делото няма представени доказателства дължимите суми по тази
фактура да са платени от ответника и същия признава задължението си към
ищеца. Въпреки признаване на задължението, по делото не са представени
доказателства за предприети каквито и да било действия от страна на
ответника за заплащане на дължимите се суми към ищеца.
Предвид изложеното и предвид липсата на доказателства за извършени
плащания, съдът приема, че ответника дължи на ищеца претендираната
главница от 2280 лв. в пълен размер.
По претенцията за лихва, съдът приема, че и тя е основателна.
Задължението за лихва има акцесорен характер на главното задължение за
главница. Предвид изхода на настоящия спор в частта за претендираната
главница, съдът приема, че и акцесорното задължение за заплащане на лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба е
основателно. Размера на претендираната лихва също не е оспорен от
отевтника и съдът приема, че и този иск следва да бъде уважен в пълен
размер.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца направените деловодни разноски. Видно от представения списък на
разноските от ищцовата страна е, че същия претендира разноски в размер на
1178,33 лв., включваща заплатените държавни такси, адвокатско
възнаграждение и пътни разходи. За направените разноски са представени
писмени доказателства, установяващи, че размера им е съответен на
посочените суми в списъка на разноските и че същите са заплатени.
Договореното адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден размер в
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, като към
договорения минимален размер е добавена и сумата за дължимо се ДДС,
предвид заявеното от адвоката, че е регистриран по ЗДДС. Ответната страна
2
оспорва като прекомерни претендираните разноски. По изложените по-горе
съображения, съдът приема, че претендираните разноски не са прекомерни, а
представляват действително направени такива и договорено и заплатено
възнаграждение в минимален размер. Ответната страна се позовава на
недължимост на разноските, поради направеното признание на иска. Както бе
посочено по-горе въпреки направеното признание и изминалия значителен
период от извършване на работата и издаване на фактурата, както и от
предявяване на иска и признаване на вземането на ищеца, ответника не е
предприел каквито и да е било действия за извършване макар и на частични
плащания, нито е представил доказателства в тази насока.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. Е., ЕГН ********** в качеството му на З. „И. Е.“, с
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ц. А.
С., ЕГН **********, в качеството му на З. Ц. А. С., с БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 2280 лв. - главница,
представляваща неплатена цена за извършена работа съгласно фактура №
135/31.10.2023 г., законната лихва върху главницата от 2280 лв., считано от
07.03.2024 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до пълното й изплащане,
сумата от 98,40 лв. – представляваща обезщетение за забава на плащането
на дължимата се сума по посочената по-горе фактура за периода от датата на
падежа й – 14.11.2023 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба –
07.03.2024 г., както и направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 1178,33 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
3