Решение по дело №162/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 488
Дата: 21 юли 2020 г.
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20207150700162
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 488/21.7.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Десислава Кривиралчева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1. Георги Петров

                                                                             2. Христина Юрукова

При секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административно дело № 162, по описа на съда за 2020 г. За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, подадена чрез юрк. Ч., и касационна жалба на А.Г.Г. срещу Решение № 947/18.12.2019 г., постановено по АД № 1138/2019 г. на Административен съд Пазарджик. А.Г. обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен и иска да се уважи изцяло. Съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт в отхвърлителната му част са посочени като отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. С допълнение към касационната жалба се посочва, че решението се обжалва и в прекратителната му част с молба да се уважи предявеният иск.

Касаторът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“София, обжалва решението в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на А.Г. 400 лева за претърпени неимуществени вреди. Посочва отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По депозираните касационни жалби не са представени писмени отговори по указаната от съда възможност.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

След като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и съображенията на страните, Административен съд Пазарджик, ХІ, състав приема следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими.

По жалбата на А.Г..

С цитираното решение в обжалваната му част Административен съд Пазарджик е отхвърлил като неоснователен предявеният от Г. иск за период 14.08.2018г. до 07.10.2019г.(без период 09.03.2019г. до 31.08.2019г.) против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" над сумата от 400 лв. до пълния размер от 60 000 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са установени други незаконосъобразни действия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на Г., освен липсата на достатъчно жилищна площ. Хигиената в килията е следвало да се поддържа от самия лишен от свобода, поради което не може да се твърди, че за лошата хигиена носи отговорност администрацията на затвора. Представен е график за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията. Не са установени нарушения от администрацията при инцидент на ищеца с друг затворник при побой. За период 09.03.2019г. до 31.08.2019г., съдът е счел, че няма доказателства и твърдения ищецът да е пребивавал в Затвора, поради което в тази част приема, че искът е недопустим и прекратява производството.

Решението е правилно в частта, с която се отхвърля иска за размера на 400 лева до 60 000 лв. и неправилен в частта, с която се определя законната лихва и в частта, с която иск за период 08.03.2019г. до 31.08.2019г. е оставен без разглеждане и производството е прекратено.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи за претъпени неимуществени вреди, които определя в размер на 400 лева, които изводи се споделят от настоящата инстанция и съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди над присъдения размер за липсата на достатъчно жилищна площ. За останалите твърдения в исковата молба не са установява незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик.

Законната лихва върху присъденото обезщетение е неправилно определена. Предвид това и като съобрази т.4 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от датата на преустановяване на доказаните по делото незаконни фактическите действия и бездействия на администрацията на затвора в гр.Пазарджик по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, т.е от деня, следващ последния ден на съответния исков период, до окончателното изплащане на сумата.

В частта, с която искът за период 09.03.2019г. до 31.08.2019г. е оставен без разглеждане и делото е прекратено в тази част, решението е неправилно и следва да бъде отменено, като същото бъде върнато на съда, за разглеждане и произнасяне по същество. Ищецът е изложил в исковата молба, че предявява иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. за периода 14.08.2018г. до 07.10.2019г. В обстоятелствената част на исковата молба и допълнението към нея ищецът е изложил обстоятелства за целия този период. Неустановяване на обстоятелствата, че в процесния за делото период, ищецът не е бил в затвора, не е въпрос на допустимост на исковата претенция, а по нейната основателност, която следва да бъде разгледана по същество и по която съдът следва да се произнесе с крайния акт по делото.

По отношение на касационната жалба на ГДИН София, съдът счита същата за неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража ( ЗИНЗС) във връзка с чл.203 от АПК. Искът е срещу ГДИН и е за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които оценява на 60000 лева от бездействието на длъжностни лица в ГДИН за осигуряването на нормални хигиенни-битови условия. За да уважи частично иска, съдът е приел за установено, че през процесните периоди - 14.08.2018г. до 07.10.2019г.(без период 09.03.2019г. до 31.08.2019г.) ищецът е пребивавал в Затвора, където е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията, изразяващи се в неосигуряване на жилищна площ, съгласно законовите изисквания. Съдът е изложил подробни мотиви за процесния период и размерите на обитаваните помещения и полагаемата се жилищна площ. Съдът е посочил, че според оборимата презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагали до доказване на противното, което в случая не било проведено успешно от ответника. При определяне на размера на обезщетението, съдът е преценил характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, както и времето на престоя на ищеца при тези условия и е определил справедлив размер от 400 лева. Изводите в тази насока са правилни и обосновани. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обоснован и верен решаващият извод на съда за наличието на всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.284, ал.1 и 2 ЗИНЗС, вр. с чл.204, ал.4 от АПК и присъждане на обезщетение в размер на 400 лева. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба на ГДИН София отменителни основания, поради което решението, в тази му част като законосъобразно, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Административен съд Пазарджик, ХІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 947/18.12.2019 г., постановено по АД № 1138/2019 г. на Административен съд Пазарджик, в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане исковата молба на А.Г.Г., с която е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., (ведно със законната лихва от 14.08.2018 г. до крайното изплащане), отнасящ се за периода от 09.03.2019 г. до 31.08.2019 г., като твърденията са, че вредите са му причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови условия и не са му се притекли на помощ навреме на датата 23.11.2018 г., когато друг затворник му е нанесъл телесни повреди и e прекратено делото в тази му част.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба в тази й част.

Отменя Решение № 947/18.12.2019 г., постановено по АД № 1138/2019 г. на Административен съд Пазарджик в ЧАСТТА, с която е присъдена законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на сумата, и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на А.Г.Г., законна лихва върху присъдената сума за обезщетение, считано от 01.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 947/18.12.2019 г., постановено по АД № 1138/2019 г. на Административен съд Пазарджик в ОСТАНАЛАТА му част.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                        

 2./п/