Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. Перник, 06.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ КОВАЧКА
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от мл.съдия
К. Костадинова в.гр.д. № 4 по описа
на съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение №
1084/05.11.2018 г., постановено по гр.д. № 3073/2017 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил претенцията на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК: ********* с правно основание по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК против Л.Б.Д., с ЕГН: **********
като е
признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1250 лева,
представляваща част от непогасена главница в размер на общо 59 375 лева,
по сключен с „Уникредит Булбанк“ АД Договор за банков револвиращ кредит № ***, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2017 г. до окончателно изплащане на
вземането, което вземане е прехвърлено от „Уникредит Булбанк“ АД на ищеца по
силата на Договор за цесия от 07.09.2015 г.
и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 710/23.02.2017 г. по ч.гр.д. № 881/2017 г. по описа на РС –
гр. Перник.
Със същото
решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил Л.Б.Д.
да заплати на ищеца сумата от 75 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 881/2017 г. по
описа на ПРС и сумата от 205 лева – разноски в производството по гр.д. № 3073/2017
г. по описа на същия съд.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 31625/26.11.2018 г. от
Л.Б.Д. чрез процесуалния му представител – адв. И.А.. Излагат се съображения за
необоснованост и неправилност на атакуваното решение поради нарушение на
материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е встъпил в дълга на
кредитополучателя „Болдитранс“ ЕООД, както неправилно е приел районният съд.
Уточнява се, че цялата сума по процесния кредит е усвоена само от посоченото
дружество. Навеждат се подробни доводи относно института на солидарността в
гражданското право, както и относно тълкуването на договорите при условията на
чл. 20 от ЗЗД. С тези аргументи се твърди, че ответникът се е задължил да
отговоря спрямо изпълнението на задълженията по процесния договор за кредит
като поръчител. В тази връзка се посочва, че отговорността му като такъв следва
да се счита за погасена, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД. На следващо място се оспорват изводите на районния съд относно
предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит,
доколкото се твърди, че такава не е настъпила. На последно място се посочва, че
ищецът по делото не е страна по договора за кредит, поради което и няма право
да претендира изпълнение по същия. В тази връзка се твърди, че от
доказателствата по делото не се установява процесното вземане да е цедирано на
ищеца, както необосновано бил приел първоинстанционният съд. В тази връзка се
иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се
разноски за производството по делото и пред двете инстанции. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – юрк. П.К., е постъпил писмен
отговор с вх. № 34871/27.12.2018 г., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излагат се съображения за правилност и
обоснованост на атакуваното съдебно решение. Твърди се, че в процесния договор
за кредит жалбоподателят изрично се е задължил като солидарен длъжник, поради което
фактът, че сумата по кредита е усвоена от другия длъжник не е от значение за
изхода на делото. Акцентира се върху обстоятелството, че солидарната
отговорност на ответника произтича именно от разпоредбите в договора за кредит,
доколкото е уговорена в него. Излагат се съображения, че в случая не може да се
приеме наличие на договор за поръчителство, поради което и солидарната
отговорност на жалбоподателя Д. не може да се счита за погасена по чл. 147 от ЗЗД. Оспорват се твърденията в жалбата, че вземането по кредита не било
достатъчно индивидуализирано в договора за цесия като се излагат подробни
аргументи в тази насока. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено
изцяло. Претендират се разноски пред въззивния съд. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован, не се
явява. Не се явява и процесуалният му представител – адв. А.. От последния е
постъпила молба, с която въззивната жалба се поддържа, като се оспорва
депозираният от насрещната страна отговор. Иска се обжалваното решение да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция
да бъде отхвърлена изцяло предвид доводите в жалбата. Претендират се разноски,
за които се представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемото
дружество, редовно призовано, не се явява в съдебното заседание пред въззивния
съд и не изпраща представител.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Перник от 05.06.2017 г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Със
същата е предявен установителен иск съгласно чл. 422,
вр. с чл. 415 ГПК
като се иска съдът да признае за установено, че Л.Б.Д., в качеството му на
солидарен длъжник, дължи на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща част от
непогасена главница в размер на общо 59 375 лева, по сключен между
„Уникредит Булбанк“ АД и ответника Договор за банков револвиращ кредит № ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се и разноски в исковото производство.
Искът
е с правно основание чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 240 от ЗЗД – за
установяване вземането на ищеца към ответника въз основа на Договор за
банков револвиращ кредит от ***, за което е издадена заповед № 710 от 23.02.2017 г. по ч.гр.д.
№ 881/2017 г. на РС – гр. Перник за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, като е оспорил дължимостта на претендираната сума. В
тази връзка и в нормативно установения срок кредиторът е предявил посочения
установителен иск като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването
на вземането по съдебен ред в исково производство.
В исковата
молба се твърди, че на *** между „УниКредит Булбанк“ АД, от една страна, и „Болдитранс“
ЕООД, като кредитополучател, и Л.Б.Д., като солидарен длъжник, от друга страна,
е сключен Договор за банков револвиращ кредит № ***, по силата
на който банката е отпуснала на „Болдитранс“ ЕООД кредит в размер на
60 000 лева с краен срок за издължаване 27.11.2013 г. Уточнява се, че
впоследствие страните са подписали Анекс № 1 към посочения договор като са
уговорили крайната дата на издължаване на кредита да бъде 27.11.2014 г. Посочва
се, че към 07.09.2015 г. и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК не е погасена главница с настъпил падеж в общ размер от 59 375 лева,
от която с депозираната искова молба се претендира сума в размер на 1250 лева –
изрично посочена като частично вземане от 59 375 лева. На следващо място в
исковата молба се твърди, че на 07.09.2015 г. между „УниКредит Булбанк“ АД и
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който вземанията на банката по договор № *** са цедирани
на ищцовото дружество. Уточнява се, че цедентът изрично е упълномощил „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД да уведоми от името на банката всички длъжници за извършената
цесия. Представя уведомление за осъщественото прехвърляне на вземания като моли
ответника да се счита за уведомен за цесията с връчване на препис от исковата
молба ведно с приложеното уведомление. С допълнение към исковата молба ищецът
изрично уточнява, че ответникът се е задължил като солидарен длъжник по
цитирания договор № *** заедно с
дружеството кредитополучател „Болдитранс“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва
изцяло като недопустим, евентуално като неоснователен. Относно допустимостта се
посочва, че ответникът не е индивидуализиран достатъчно ясно в исковата молба. Във
връзка с основателността на предявената претенция се твърди, че Д. не е бил
уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит,
каквото било изричното изискване на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. На следващо място се
оспорва посоченото от ищеца прехвърляне на вземания. В тази връзка се акцентира
върху обстоятелството, че от представения договор за цесия и приложенията към
него не може да се направи извод „УниКредит Булбанк“ АД да е прехвърляло свои
вземания спрямо ответника на ищцовото дружество. Изрично се посочва, че е
налице несъвпадение между номера на договора за банков револвиращ кредит и
номера на договора, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
По подадения отговор е постъпило становище
от страна на ищеца. В същото се уточнява, че твърдяното от ответника
несъвпадение в номерата на договора се дължи на обстоятелството, че в
приложението към договора за цесия вземането по договора за банков кредит е
посочено под друг номер. Оспорва се доводът за липсата на уведомяване за
предсрочна изискуемост, доколкото такава въобще не се твърди от ищцовото
дружество.
В депозирана от ответника писмена
защита се излагат доводи за погасяване на претенцията спрямо него поради
изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, доколкото същият се бил задължил по
договора за банков кредит като поръчител.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: уведомление за извършено прехвърляне на вземания, Договор за банков
револвиращ кредит № ***, Общи
условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност, Анекс № 1 от 26.11.2013 г. към Договор за
банков револвиращ кредит № ***, Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 07.09.2015 г., Приложение № 1 към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 07.09.2015 г. между „УниКредит
Булбанк“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, потвърждение за извършена цесия на парични
вземания на основание чл. 99 от ЗЗД, пълномощно от „УниКредит Булбанк“ АД и
удостоверение за актуално състояние на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, В хода на делото
пред първостепенния съд е извършена и приета съдебно икономическа експертиза (СИЕ).
От заключението на същата, както и от разясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание се установява, че въз основа на Договор за банков револвиращ
кредит № ***
кредитополучателят „Болдитранс“ ЕООД е усвоил сума в размер на 61 600
лева. От същата експертиза е видно, че по посочения договор са извършвани
плащания за погасяване на дълга, като към момента на изготвяне на експертизата
дължимото изискуемо вземане на кредитора възлиза на 59 375 лева – главница
и 17 403.66 лева – договорни и наказателни лихви.
Към гр.д. № 3073/2017
г. по описа на РС – гр. Перник е приложено ч.гр.д. № 881/2017 г. по описа на
същия съд.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел за установено, че между „УниКредит Булбанк“ АД, ответника Л.Д. и дружеството
„Болдитранс“ ЕООД е сключен Договор за банков револвиращ кредит № ***, по силата
на който банката е отпуснала на кредитополучателя „Болдитранс“ ЕООД сума в
размер на 60 000 лева като срокът за връщане на заема е 26.11.2014 г. Въз
основа на посочения договор дружеството „Болдитранс“ ЕООД е усвоило сума в
размер на 61 600 лева чрез превеждането й по негова банкова сметка ***. Прието
е за установено също, че съгласно сключения договор за кредит ответникът Л.Д. е
приел да отговаря като солидарен длъжник спрямо банката за задълженията на
кредитополучателя.
На следващо
място районният съд е приел, че на 07.09.2015 г. между „УниКредит Булбанк“ АД и
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е сключен договор за цесия като сред прехвърлените в полза
на ищеца вземания е и вземането на банката срещу „Болдитранс“ ЕООД. Като е взел
предвид изготвената по делото СИЕ първоинстанционният съд е достигнал до
извода, че размерът на непогасената част от задължението по договора за кредит
възлиза на 59 375 лева като не е налице предсрочна изискуемост, а
договорна такава.
След като е
подложил на анализ приложените по делото доказателства, районният съд е приел,
че ответникът има качеството на лице, встъпило в процесния дълг, поради което отговаря
солидарно с дружеството „Болдитранс“ ЕООД за задълженията на последното по
Договор № *** Приел е
също, че вземането на банката по посочения договор е валидно цедирано на ищеца
като в тази връзка е изложил съображения за идентичност на прехвърленото
вземане и претендираното, макар и частично, такова в настоящото производството.
На последно място районният съд е приел, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия, чрез получаване на препис от исковата молба ведно с
приложено към нея уведомление.
При така
формираните изводи първоинстанционният съд е уважил предявения иск в пълния
претендиран размер, като е присъдил разноски в полза на ищеца.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр. Перник в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните
части.
По въпросите
за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна се установява, че на *** между „Болдитранс“
ЕООД като кредитополучател и Л.Д. като солидарен
длъжник от една страна, и „УниКредит Булбанк“ АД като кредитор е сключен
Договор за револвиращ банков кредит за сумата от 60 000 лева. По силата на последния банката е отпуснала на „Болдитранс“
ЕООД сума в размер на 60 000 лева, която дружеството се е задължило да върне при условията и в сроковете, посочени в договора. При
същите условия да върне посочената сума се е съгласил и ответникът Л.Д. в
качеството си на „солидарен длъжник“ заедно с дружеството. Като крайна дата за
погасяване на главницата по сключения договор е уговорена датата 27.11.2013 г. От
изготвената и приета по делото СИЕ се установява, че въз основа на посочения
договор сума в размер на 61 600 лева е била усвоена чрез превеждането й по
сметка с титуляр „Болдитранс“ ЕООД (на четири части: 1/ 44 800 лева
– на ***; 2/ 14 800 лева – на 28.11.2012 г.; 3/ 1 400 лева –
27.05.2013 г. и 4/ 600 лева – на 28.05.2013 г.). Съгласно Анекс № 1 към договор
№ *** крайният срок за издължаване на
главницата по договора е променен на 27.11.2014 г., като анкесът е подписан от
представител на кредитора, на кредитополучателя и от солидарния длъжник Л.Д..
На следващо
място от представен по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
07.09.2015 г. и Приложение № 1 към него е видно, че „УниКредит Булбанк“ АД е
прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД свое вземане срещу „Болдитранс“ ЕООД под № ***
с размер от 59 375 лева. Установява се и че
банката като цедент е упълномощила цесионера да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне.
Съгласно
приетата по делото СИЕ по банков кредит с *** са
извършвани плащания за погасяване на дълга като въпреки тези плащания
непогасена е останала сумата от 59 375 лева, представляваща главница по
договора.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Между „Уникредит Булбанк“ АД, дружеството
„Болдитранс“ ЕООД и Л.Д. е налице валиден договор за кредит за сумата от 60 000
лева. По силата на последния сума в размер на 61 600 лева е преведена по
банкова сметка ***. Задължение за връщане на отпуснатите средства обаче е поето
освен от кредитополучателя и от ответника Л.Д., подписал договора като
„солидарен длъжник при условията на чл. 101 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ“. В тази връзка
настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че правната теория и
практика познават най-общо два вида отговорност при поемането на задължения от
няколко лица – разделна отговорност и солидарна отговорност. В гражданското право
по арг. от чл. 121 от ЗЗД по принцип отговорността е разделна, а солидарната
отговорност е предвидена по изключение, докато в търговското право е възприето
обратното разрешение, обективирано в разпоредбата на чл. 304 от ТЗ. Видът на
отговорността може да произтича от различни източници – договорни или
извъндоговорни, както и да следва по силата на закона. В настоящия случай
предвид твърденията на страните, а и съдържанието на процесния договор,
приложение следва да намери института на солидарната отговорност като с оглед
наведените във въззивната жалба доводи основният спорен по делото въпрос е за
основанието, под което следва да бъде подведена отговорността на ответника
досежно погасяването на процесното вземане.
Общата
уредба на солидарната отговорност се съдържа в разпоредбите на чл. 121 до чл.
127 от ЗЗД, където изрично се предвижда възможността същата да възникне по
силата на уговорка между страните по дадена сделка. Едновременно с това правилата
на солидарната отговорност с известни особености намират приложение по силата
на нарочната воля на законодателя и при други институти, каквито са встъпването
в дълг – уредено в чл. 101 от ЗЗД, поръчителството – по чл. 141, ал. 1 от ЗЗД,
деликтната отговорност по чл. 50 от ЗЗД и др. Когато солидарната отговорност
произтича от сделка от волята на страните по същата зависи и основанието за
възникването й – напр. поемане на общо задължение – съдлъжничество,
присъединяване към чуждо задължение – встъпване в дълг, обезпечаване на чуждо
задължение – поръчителство. В тази връзка предвид и принципа на договорната
свобода, уреден в чл. 9 от ЗЗД, няма пречка по силата на правна сделка две или
повече лица да поемат общо задължение спрямо трето лице при условията на
солидарност, поради което становището на жалбоподателя, че солидарна
отговорност „по принцип не съществувала“ само по себе си не може да бъде
възприето.
В настоящия
случай с оглед повдигнатия спор, за да се достигне до извод за действителната
воля на страните относно отговорността на ответника за процесните вземания
следва да се вземе предвид съдържанието на представения договор за кредит в
съответствие с правилото на чл. 20 от ЗЗД (в този смисъл – Решение №
213/06.01.2017 г. по гр.д. № 5864/2015 г. на 4-то г.о. на ВКС). От същия
е видно на първо място, че Л.Д. е приел да се задължи като солидарен длъжник при
условията на чл. 101 от ЗЗД, която законова разпоредба урежда института на
встъпването в дълг. Съдържанието на отговорността му в съществената си част е
подробно уредено в разпоредбите на т.15.3 до 15.6 и т. 16 от процесния договор.
В посочените текстове е уговорено, че солидарният длъжник приема да отговоря
солидарно с кредитополучателя за задълженията на последния по сключения договор
в пълен размер като встъпва в изпълнението на същите. Установено е освен това,
че вземанията на кредитора подлежат на събиране от кредитополучателя и
солидарния длъжник изцяло от всеки един от тях и от всички заедно при условията
на солидарност като всеки отговаря за изпълнението на цялото задължение. На
последно място, както от титулната част на договора, така и от положените на
всяка страница подписи, може да се направи обоснован извод за намерението на
ответника да поеме отговорност за изпълнението на задълженията по сделката
именно като страна по същата – солидарен длъжник. По тази съображения
въззивният съд намира, че ответникът следва да отговаря солидарно за
задълженията на кредитополучателя като лице, встъпило в дълга. Обстоятелството,
изтъкнато от жалбоподателя, че сумите по кредита са изцяло усвоени от дружеството
„Болдитранс“ ЕООД не може да обоснове освобождаването му от отговорност, тъй
като това е въпрос на вътрешни отношения между него и кредитополучателя, които
нямат отношение към отговорността им спрямо кредитора (в тази насока – Решение
№ 11/01.02.2019 г по гр.д. № 686/2018 г. на 3-то г.о. на ВКС). Същевременно
посочената уговорка опровергава и твърденията на въззиваемия, че в случая е
налице съдлъжничество, доколкото от последната може да се направи извод, че възникването
на отговорността на солидарния длъжник е обусловено от възникването на отговорността
на кредитополучателя. Въпреки това и за пълнота въззивният съд намира за нужно
да отбележи, че независимо дали ответникът има качеството на съдлъжник или на
встъпило в дълга лице, то същият при всяко положение е солидарно отговорен с
кредитополучателя досежно погасяване на процесното вземане.
С оглед
наведените във въззивната жалба доводи, че ответникът е приел да отговаря за
процесното вземане като поръчител, настоящият съдебен състав счита, че действително
между института на поръчителството и този на встъпването в дълг са налице
редица общи характеристики. В тази връзка и поръчителят и встъпилото в дълга
лице отговорят солидарно с главния длъжник за изпълнение на дадено задължение
като тази отговорност може да бъде уговорена, както едновременно с възникване
на главното задължение, така и в един по-късен момент. Освен това границата на
отговорността и на двамата зависи от параметрите на задължението, така както е
поето от главния длъжник, доколкото никой от тях не може да отговаря при
по-тежки условия от него. На последно място отговорността и на поръчителя и на
встъпилия в дълг следва да се приеме за акцесорна на тази на главния длъжник,
тъй като евентуална недействителност на неговото задължение води до
недействителност, както на поръчителството, така и на съглашението за встъпване
в дълг поради липсата на предмет. Последното обстоятелство в крайна сметка
отличава и тези два института от съдлъжничеството, където не е налице подобна
зависимост между задълженията на солидарните длъжници и недействителността на
едно от тях по правило не се отразява на останалите. Различна е обаче същността,
а в крайна сметка и целта на встъпването в дълг и поръчителството. При
встъпването в дълг встъпилото лице приема да отговаря за дълга като за свое
собствено задължение и става на общо основание длъжник заедно с първоначалния
такъв и то на същото основание. В този смисъл целта на встъпващото в дълг лице
е да поеме отговорност за задължението (да се задължи) заедно с първоначалния
длъжник. По тези съображения кредиторът очаква изпълнение от всеки от двамата
длъжници. При поръчителството се носи отговорност за едно чуждо задължение. При
нормалното развитие на главното правоотношение кредиторът очаква изпълнение
единствено от длъжника по същото и не може да търси такова от поръчителя. Целта
на последния е гарантира, да обезпечи изпълнението на главното задължение, а не
да изпълни същото. Отговорността на поръчителя може да бъде ангажирана
единствено при неправомерно поведение от страна на длъжника, изразяващо се в
неизпълнение на неговото задължение. В този смисъл основанието за отговорността
на поръчителя е именно това неизпълнение от страна на длъжника. Настоящият
случай обаче не е такъв, доколкото, както бе посочено и по-горе, от
съдържанието на процесния договор следва обоснован извод, че солидарната
отговорност на ответника произтича от същото основание и при същите условия
като тази на главния длъжник. В тази връзка еднозначно изразена в договора е
волята на кредитора да очаква изпълнение от всеки от двамата длъжници – като
задължението съответно отговорността на солидарния длъжник не е обусловена от
неизпълнение от страна на кредитополучателя. Еднозначна е и волята на
солидарния длъжник – да се задължи заедно с кредитополучателя и независимо от
неговото поведение досежно погасяване на вземането по договора. По тези
съображения отговорността на Л.Д. не може да се приеме за погасена при
условията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, доколкото същият отговаря за изпълнението
на процесното вземане като встъпило в дълга лице, а не като поръчител.
Като
неоснователно следва да се приеме и възражението, че претендираното вземане по
договора за кредит не е цедирано на ищеца в настоящото производство. В тази
връзка следва да се отбележи, че действително процесният договор за кредит е с
номер № ***, докато в
приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.09.2015
г. е посочено, че на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се прехвърля вземане срещу „Болдитранс“
ЕООД под № ***. Посоченото различие обаче е обосновано от ищеца, доколкото
същият е изложил доводи, че сигнатурата „№ ***“ е
индивидуализиращ признак на договора за кредит в отношенията между банката и
длъжника, а сигнатурата „№ ***“ индивидуализира същото вземане, но вече в
отношенията между цедент и цесионер по договора за прехвърляне на вземания.
Освен това, както правилно е посочил и районният съд, цедираното в полза на
ищеца вземане е достатъчно ясно описано в приложението към договора за цесия,
като е посочен неговият размер – 59 375 лева, както и наименованието на
длъжника „Болдитранс“ ЕООД с отбелязан ЕИК. В тази насока не може да се
възприеме и доводът на жалбоподателя, че сумата по кредита била 60 000
лева, а вземането, предмет на цесията – 59 375 лева. Посоченият извод
следва от установеното в изготвената СИЕ обстоятелство, че по договора за
кредит са извършвани плащания, в резултат на които дължимата главница е била
погасена частично като е останала незаплатена такава в размер на 59 375
лева. Именно с такъв размер съгласно исковата молба е и цедираното вземане в
полза на ищеца. По тези съображения настоящият съдебен състав споделя извода на
първоинстанционния съд за идентичност между вземането по договора за банков
револвиращ кредит и вземането, прехвърлено на ищеца с договора за цесия. В тази
връзка по силата на последния за кредитор на процесното вземане следва да се
счита именно дружеството „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, поради което същото разполага с
материално правна легитимация да търси изпълнение по договора за банков кредит.
На последно
място като неоснователно следва да се приеме и възражението на жалбоподателя,
че не е бил уведомен за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за
банков кредит. В тази връзка следва да се отбележи, че такава предсрочна
изискуемост въобще не се твърди от ищеца. Освен това видно от приложения по
делото анекс № 1 към процесния договор страните по него – в това число
солидарният длъжник, са уговорили като краен срок за издължаване на главницата
по кредита датата 27.11.2014 г. Доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено едва през януари 2017г., то в случая
заплащането на процесната сума се претендира поради настъпила договорна, а не предсрочна
изискуемост на вземането по кредита.
По
гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за
изцяло неоснователна, а атакуваното решение за правилно, поради което и същото
следва да бъде потвърдено изцяло.
По исканията
за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството пред въззивния съд са направили и двете страни по
делото. С оглед изхода на същото обаче такива следва да се присъдят само на
въззиваемата страна. Дружеството претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева. Действително посочената сума е в рамките, предвидени в чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правна помощ, но последната се явява завишена с оглед фактическата и правна
сложност на делото. В тази връзка следва да се отбележи, че пред въззивния съд
е проведено едно единствено съдебно заседание, на което представител на
дружеството не се е явил, не са събирани доказателства и не са извършвани други
процесуални действия. По тези съображения и предвид правомощието си по на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, която разпоредба възлага на съда да определи възнаграждението,
присъждано в полза на юридическо лице, каквото е „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, когато
същото е било защитавано от юрисконсулт, настоящият състав определя на
процесуалния представител на дружеството юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Предвид
изхода на делото пред въззивния съд искането за разноски на жалбоподателя Л.Б.Д.
следва да бъде оставено без уважение.
Доколкото
предявеният по делото иск е за сумата от 1250 лева, то независимо че същият е
заявен като частичен от общо 59 375 лева, за цена на иска следва да се
приеме сумата от 1250 лева поради което по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г.
по гр.д. № 1/2001 г. ОСГК на ВКС решението не подлежи на обжалване пред
касационна инстанция.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1084/05.11.2018 г., постановено по гр.д. № 3073/2017 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 вр. с чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ Л.Б.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление –
гр. София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 6, сграда
„Матрикс Тауър“, сумата от 100 лева, представляваща разноски –
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.