РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Габрово, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Благовеста Костова
при участието на секретаря В. Й. Венкова
в присъствието на прокурора Т.Л.П.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244200600227 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК.
С присъда № 19 от 28.05.2024 г. по НОХД № 514/2023 г. по описа на Районен
съд – Севлиево подсъдимият И.Й.Й. от гр. Габрово е признат за ВИНОВЕН в това, че
на 16.03.2023 г., в гр. Севлиево, при условията на опасния рецидив - чл. 29, ал. 1, б.„а“
и б.„б“ от НК, от магазин „Кауфланд“, находящ се на ул. „Стара планина“ № 78, отнел
чужди движими вещи – 1 бр. бутилка коняк „Courvoisier XO“ 700 мл. на стойност
210,99 лв., 1 бр. мъжка тениска „Адидас“ на стойност 79,99 лв. и 1 бр. четка за зъби
„Sonicare“ на стойност 79,90 лв., всички вещи на обща стойност 370.88 лева,
собственост на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД гр. София, от владението на
управата на дружеството, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 при приложение на чл.
58а, ал. 1 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК, на
1
подсъдимия И.Й.Й. е определено едно ОБЩО наказание за изтърпяване от ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по определение № 186 от
21.07.2023 г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 1027/2023 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново, влязло в законна сила на 21.07.2023 г. и по така
постановената присъда по НОХД № 514/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево,
което да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС.
С присъдата, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, е зачетено и приспаднато
времето, през което по отношение на подсъдимия И.Й. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по НОХД № 1027/2023 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново, считано от 27.05.2023 г.
Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато от така
определеното по реда на чл. 23-25 от НК общо наказание лишаване от свобода
изтърпяната изцяло или отчасти част от наказанието по присъдата по НОХД №
1027/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
С присъдата подсъдимият И.Й.Й. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
- Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 922.38 лева
и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде
внесена доброволно, както и да заплати в полза на държавата и по сметка на Районен
съд – Севлиево направените по делото разноски в размер на 30.57 лева. Постановено е
вещественото доказателство - 1 бр. флаш памет, след влизане на присъдата в сила, да
се върне на собственика му – „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД гр. София.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия И.Й., чрез договорния защитник адв.
В.П., с основно оплакване, че наложеното наказание е несправедливо. Излага се
аргумента, че деянието, за което е осъден подсъдимият е същото, за което РС – Велико
Търново му е наложил наказание наполовина по-ниско от това, което му е наложил РС
– Севлиево. В жалбата се претендира за изменение на атакуваната присъда, като се
намали наложеното наказание лишаване от свобода.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от
подсъдимия Й. и защитника му адв. П. По съществото на делото подсъдимият и
защитникът му се придържат към съображенията, изложени в жалбата. В последната
си дума подсъдимият Й. изразява съжаление за постъпките си и моли за намаляване на
наказанието.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване
на присъдата. Намира, че наказанието е определено при отчитане на относимите
обстоятелства, като не са налице основания за намаляването му.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата с изложените в нея
2
доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, като приема за установено
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в
процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в
срока за обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият И.Й.Й. от гр. Габрово е предаден на съд по обвинение за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“
от НК.
Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на
чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие
подсъдимият Й. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК районният съд е приел, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че те ще бъдат ползвани, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК районният съд е възприел изцяло
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка в следния смисъл:
Подсъдимият И.Й.Й. е с обременено съдебно минало. Същият е осъждан
многократно за престъпления от общ характер, като осъжданията, които имат значение
за правната квалификация на настоящата му деятелност са, както следва:
1. С присъда № 2 от 19.01.2015 г. по НОХД № 112/2014 г. по описа на ОС -
Габрово, влязла в сила на 19.06.2015 г., Й. е осъден за извършено престъпление по
чл.199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от
НК на шест години и осем месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи
първоначално в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда на Й. е
определено общо наказание за изтърпяване от шест години и осем месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим по присъда № 2/19.01.2015 г.
на Окръжен съд - Габрово и по определение № 472 от 24.10.2014 г., с което е одобрено
споразумение по НОХД № 990/2014 г. по описа на Районен съд - Габрово.
С определение № 32 от 27.07.2015 г. по ЧНД № 59/2015 г. по описа на ОС -
Габрово, влязло в сила на 08.12.2015 г., на И.Й. било определено за изтърпяване едно
общо наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода по определение №
472 от 24.10.2014 г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 990/2014 г. по описа
на Районен съд - Габрово, по присъда № 593 от 10.12.2014 г. по НОХД № 931/2014 г.
по описа на Районен съд - Габрово, влязла в сила на 26.12.2014 г. и по присъда № 2 от
3
19.01.2015 г. по НОХД № 112/2014 г. по описа на ОС - Габрово, влязла в сила на
19.06.2015 г. Със същото определение било постановено Й. да изтърпи така
определеното му общо наказание лишаване от свобода първоначално в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Наказанието е
изтърпяно и И.Й. бил освободен от затвора на 22.10.2019 г.
2. С определение № 49 от 17.02.2022 г. било одобрено споразумение по НОХД
№ 4087/2021 г. по описа на РС - Бургас, влязло в сила на 17.02.2022 г., с което Й. бил
осъден за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК на три месеца
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим,
както и на глоба в размер на 1000 лева.
3. С определение № 10 от 27.01.2023 г. било одобрено споразумение по НОХД
№ 553/2022 г. по описа на Районен съд - Габрово, влязло в сила на 27.01.2023 г., с което
Й. бил осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на четири месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С определение № 38/13.02.2023 г. по ЧНД № 109/2023 г. по описа на РС -
Габрово, влязло в сила на 01.03.2023 г., на И.Й. било определено едно общо наказание
от четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим по определение № 49 от 17.02.2022 г., с което е одобрено споразумение по
НОХД № 4087/2021 г. по описа на РС - Бургас и по определение № 10 от 27.01.2023 г.,
с което е одобрено споразумение по НОХД № 553/2022 г. по описа на РС - Габрово.
Така определеното му общо наказание Й. изтърпял и бил освободен от затвора на
02.03.2023 г.
Подсъдимият И.Й. живеел в гр. Габрово. След освобождаването му от затвора
на 02.03.2023 г. не работел, не получавал доходи и не разполагал с парични средства,
поради което решил да си набави такива чрез извършване на кражби.
На 16.03.2023 г. Й. бил в гр. Севлиево. В същият град, на ул. „Стара планина“
№ 78, се намирал хипермаркет „Кауфланд“, който бил собственост на ощетеното
юридическо лице „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД гр. София. Подсъдимият
влязъл в магазина и решил да отнеме от него различни вещи. От различни места в
търговския обект взел един брой четка за зъби марка „Sonicare“, която прибрал в
раницата, с която бил, след което отишъл до щанда с алкохол и от него взел един брой
бутилка коняк марка „Courvoisier XO“ 700мл., която също поставил в раницата си.
След това от друг щанд в магазина взел и един брой мъжка тениска марка „Адидас“,
която скрил в панталоните си. Взел и други дребни вещи, които заплатил на касата на
обекта, но преминавайки през касовата зона не показал и не заплатил горепосочените
вещи, а именно четка за зъби „Sonicare“, бутилка коняк „Courvoisier XO“ 700мл. и
мъжка тениска „Адидас“, които бил взел със себе си. След това напуснал магазина.
4
В посочения магазин като охранител работела свидетелката Д.Д.Д. На
17.03.2023 г. последната била на работа и при извършения от нея преглед на записите
от камерите за видео наблюдение в търговския обект установила, че на предния ден -
16.03.2023 г., е извършена кражба на един брой четка за зъби „Sonicare“, един брой
бутилка коняк „Courvoisier XO“ 700мл. и един брой мъжка тениска „Адидас“.
Свидетелката Донкова уведомила ръководството на магазина за установената от нея
кражба, като същевременно подала сигнал и до РУ на МВР - Севлиево.
С протокол за доброволно предаване от 31.03.2023 г. свидетелката Д. предала
на полицейски служител флаш памет, съдържаща записи от камерите за
видеонаблюдение, монтирани в магазина.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия, както и при
извършения преглед на видеозаписите от охранителните камери било установено, че
извършител на деянието е подсъдимият И.Й.Й.
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице
Д.Д., което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и
законосъобразно, се установява, че стойността на вещите, предмет на деянието, е в
размер на 370.88 лева.
От заключението на видеотехническата експертиза, изготвена от вещото лице
инж. Н.Н., което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и
законосъобразно, се установява, че предоставената за изследване информация се
получила записана върху USB флашпамет с надпис „Media Range 16GB“, черна на
цвят с метален предпазител, приобщена с протокол за доброволно предаване от
31.03.2023 г. Записаната в устройството информация е организирана в директории,
като предмет на изследването са 20 видеофайла. Не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. В 19:21:30 ч. на 16.03.2023 г.
/четвъртък /, на записа се вижда лице от видим мъжки пол, късо подстригано,
облечено с черно яке и тъмни обувки, което взема кутия от стелажа с алкохолни
напитки в магазин „Кауфланд“ и я поставя на количката.Това лице е обозначено като
обект № 1. При извършения преглед на всички видеофайлове се установява, че обект 1
е със сходни общи черти на главата и лицето като тези на И.Й.Й. От лицето и неговите
действия са извлечени снимкови файлове, обработени и допълнително подобрени за
повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения „Adobe
Photoshop 2023“. От проведените сравнителни лицево-идентификационни изследвания
може да се направи извод, че на снимки /сн./ 1, 2 /сравнителен материал/ и сн.56, 58
/извлечени от видеозаписа/ най-вероятно е заснето едно и също лице, посочено като
И.Й.Й..
С произнасянето на определението си по чл. 372, ал. 4 от НПК
първостепенният съд е изразил становището си, че самопризнанието на подсъдимия
5
съответства на всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство, което е обусловило приемането за установени на
посочените в обвинителния акт факти.
След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства, въззивният съд
намира, че процедурата по съкратено съдебно следствие е проведена законосъобразно.
На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК изхожда от него с
подкрепата на неговия защитник Съдът е разяснил на Й. последиците от
самопризнанието му и същият доброволно е приел и се е съгласил с тези последици и
изрично е заявил, че не желае да се събират доказателства относно фактите, изложени
в обвинителния акт. В жалбата не се сочат и доводи, които да насочват, че
подсъдимият Й. не е направил свободно и информирано волеизявление.
Въззивният съд извърши проверка и на определението на първоинстанционния
съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. В контекста на събраните по делото материали,
настоящият състав намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят напълно от събраните годни доказателствени материали в
досъдебното производство - показанията на свидетелката Д.Д., писмените и
веществените доказателства, заключението на съдебно-оценъчната експертиза и
заключението на видеотехническата и лицево-идентификациона експертиза. Тези
доказателствени материали установяват по несъмнен начин фактите на осъществяване
на деянието и участието на подсъдимия Й.. С оглед изложеното въззивният съд счита,
че преценката на първоинстанционния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК е законосъобразна.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият И.Й. от обективна и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението кражба, квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, след като на 16.03.2023 г., в гр. Севлиево,
при условията на опасния рецидив - чл. 29, ал. 1, б.„а“ и б.„б“ от НК, от магазин
„Кауфланд“, находящ се на ул. „Стара планина“ № 78, отнел чужди движими вещи – 1
бр. бутилка коняк „Courvoisier XO“ 700 мл. на стойност 210,99 лв., 1 бр. мъжка тениска
„Адидас“ на стойност 79,99 лв. и 1 бр. четка за зъби „Sonicare“ на стойност 79,90 лв.,
всички вещи на обща стойност 370.88 лева, собственост на „Кауфланд България ЕООД
енд Ко“ КД гр. София, от владението на управата на дружеството, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои. От обективна страна е установено, че
подсъдимият е прекъснал фактическата власт на владелеца върху вещите, предмет на
престъплението, като е установил своя фактическа власт. Не е имал съгласие за
отнемане на вещите и е демонстрирал намерението си да ги присвои. Подсъдимият Й.
е действал в условията на опасния рецидив в двете хипотези по чл. 29, ал. 1 от НК,
което се обуславя от осъжданията му и изтърпяване на 22.10.2019 г. на общо
6
определено наказание от шест години и осем месеца лишаване, както и последвалите
осъждания, във връзка с които на 02.03.2023 г. изтърпял наказание от четири месеца
лишаване от свобода. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването в жалбата, поддържано
и в съдебно заседание, относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода
на подсъдимия И.Й..
За престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено
наказание от две до десет години лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия Й.
в размер на специалния минимум, след което по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК го е
намалил с една трета и е наложил наказание от една година и четири месеца лишаване
от свобода.
Въззивният съд счита, че не са налице основания за намаляване на размера на
наложеното на подсъдимия Й. наказание лишаване от свобода. При положение, че с
присъдата е определено наказание в размер на специалния минимум, което е
редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, допълнителното му намаляване е възможно
само при наличие на предпоставките по чл. 55 от НК. Извършеното престъпление не
се отличава от типичните и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното
проявление на две условия – наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото предвидено в закона наказание
се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания случай, както
правилно е приел и контролираният съд, не е налице кумулативност на двете условия,
а предвиденото наказание със специален минимум от две години лишаване от свобода
не е несъразмерно тежко за подсъдимия Й.. Стойността на предмета на
престъплението не е висока, но същата не е и пренебрежимо ниска, за да съставлява
само по себе си изключително смекчаващо обстоятелство. Освен изразеното
съжаление, настоящият състав не намира други смекчаващи обстоятелства. В тази
връзка следва да се обърне внимание, че неправилно като смекчаващо обстоятелство
районният съд е отчел самопризнанието на подсъдимия, като не е съобразил, че е
проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а наред с
това не отговаря на данните по делото изводът за оказано съдействие на разследването
в досъдебната фаза на процеса, тъй като е видно, че тогава Й. се е ползвал от правото
си да не дава обяснения. Правилно към отегчаващите обстоятелства са отнесени
данните за осъжданията на подсъдимия Й., извън тези, имащи значение за правната
квалификация на деянието, както и че деянието е извършено броени дни, след като
7
подсъдимото лице е освободено от затвора във връзка изтърпяване на наказание по
предходни осъждания. Въззивният съд следва да посочи, че отегчаващо се явява и
обстоятелствата на извършване на престъплението в условията на опасния рецидив не
само по едната, а по двете хипотези по чл. 29, ал. 1 от НК.
Настоящият състав намира за напълно несподеляем аргумента на подсъдимия
и защитника му за несправедливост на наказанието. Деянието, за което Й. е осъден по
настоящото наказателно производство не е „същото“, за което друг съд му е наложил
по-ниско наказание. Както първоинстанционният, така и контролиращият съд не са
обвързани с решенията на други съдебни състави. Коректността налага да се обърне
внимание и, че производството пред Районен съд – Велико Търново, на което се
позовават адв. П. и подсъдимият, е приключило със споразумение, а това води до поне
две заключения - първо, че причинените от деянието вреди са били възстановени,
което условие не е налице по настоящото дело, и второ, че в съответствие с
разпоредбата на чл. 381, ал. 4 от НПК е било допустимо определянето на наказанието
при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ЗИНЗС контролираният съд е определил първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Правилно и при съобразяване на данните за осъжданията на подсъдимия
районният съд е констатирал, че деянието по настоящото производство и това по
НОХД № 1027/2023 г. на РС – Велико Търново са в отношение на реална съвкупност.
Законосъобразно е определено общо наказание от една година и четири месеца
лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален строг режим, в
съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС.
Правилно контролираният съд е приспаднал от така определеното общо
наказание изтърпяната изцяло или отчасти наказание лишаване от свобода, наложено
на подсъдимия Й. по споразумението по НОХД № 1027/2023 г. на РС – Велико
Търново.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за дължимите
разноски във връзка с провеждане на наказателното производство, както и за
вещественото доказателство.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяната .
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
8
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 19 от 28.05.2024 г. по НОХД № 514/2023
г. по описа на Районен съд - Севлиево.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9