Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 640 21.02.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17598 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищцата З.Н.Б., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Е.И., е предявила против „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от у. К. Ч. Н., иск за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 3 411, 50 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: *********, прехвърлена с договор за цесия от 23.02.2015 г., сумата от 55, 91 лева- лихва за забава за периода 05.12.2010 г.- 10.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2011 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото: държавна такса- 69, 35 лева и юрисконсултско възнаграждение- 348, 04 лева, по издаден изпълнителен лист от 25.10.2011 г. по частно гр. дело № 13430/ 2011 г. на ПРС, XIII гр. с-в, по който е образувано *** *** ***. Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: *********, по частно гр. дело № 13430/ 2011 г. на ПРС, XIII гр. с-в, бил издаден изпълнителен лист от 25.10.2011 г., по силата на който ищцата била осъдена да заплати следните суми: сумата от 3 411, 50 лева- главница, дължима по договор за кредит, сумата от 55, 91 лева- лихва за забава за периода 05.12.2010 г.- 10.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2011 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото: държавна такса- 69, 35 лева и юрисконсултско възнаграждение- 348, 04 лева. На 17.02.2015 г. „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД променило търговското си наименование на „Транзакт Юръп“ ЕАД. Въз основа на изпълнителния лист било образувано *** *** ***. С договор за цесия от 23.02.2015 г. „Транзакт Юръп“ ЕАД прехвърлило на ответника вземането по договора за кредит, ведно с всички привилегии и обезпечения. В тази връзка с постановление на *** ответникът бил конституиран като взискател по ***. Твърди се, че сумата не била дължима поради изтекла давност, поради което се моли за постановяване на решение, с което това обстоятелство да се признае за установено. Моли и за разноски.
В
първото съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в
чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от изпълнителния лист, молбата на взискателя за образуване на ***, поканата за доброволно изпълнение, молба за конституиране на нов взискател- цесионер, съобщения на *** до длъжника за наложени запор и възбрана.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на управление на ответника на 19.11.2019 г., като ответникът е бил редовно призован за първото по делото заседание на същия адрес чрез получена там призовка на 07.01.2020 г. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, съдържащи се в ***, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 155, 40 лева (лист 14), която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар (л. 16), в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. Е.И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение за иска от 501, 94 лева, в който размер разноските следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от у. К. Ч. Н., че З.Н.Б., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла давност следните суми: сумата от 3 411, 50 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: *********, прехвърлена с договор за цесия от 23.02.2015 г., сумата от 55, 91 лева- лихва за забава за периода 05.12.2010 г.- 10.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2011 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото: държавна такса- 69, 35 лева и юрисконсултско възнаграждение- 348, 04 лева, по издаден изпълнителен лист от 25.10.2011 г. по частно гр. дело № 13430/ 2011 г. на ПРС, XIII гр. с-в, по който е образувано *** *** ***.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от у. К. Ч. Н., да заплати на З.Н.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 155, 40 (сто петдесет и пет лева и четиридесет стотинки) лева- разноски по делото за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от у. К. Ч. Н., да заплати на адвокат Е.Г.И.- М., със служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца З.Н.Б., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 501, 94 (петстотин и един лева и деветдесет и четири стотинки) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!ВГ