№ 5879
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110146690 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е въз основа на искова молба на С. П. С. (ищец) срещу „.“ ЕАД
(ответник).
Ищецът твърди, че на 08. 06. 2017 г. срещу него е била издадена влязла в сила
заповед за изпълнение, въз основа на която бил издаден и изпълнителен лист. От
влизането в сила на заповедта за изпълнение в продължение на повече от пет години
не били извършвани изпълнителни действия. Образуваното изпълнително
производство трябвало да бъде прекратено, а паричните притезания по издадения
изпълнителен лист са се погасили по давност. Позовава се на съдебна практика, според
която определени процесуални действия в рамките на изпълнителното производство
не прекъсват течението на давността. Иска от съда да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата 2 533 лева и 36 стотинки, представляваща главница за
периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2016 г., както и сумата 333 лева и 72 стотинки,
представляваща мораторна лихва за периода 15. 07. 2015 г. – 16. 05. 2017 г.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Признава, че на 23. 08. 2017 г. в
негова полза е бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца, въз основа на който един
месец по-късно е поискал образуването на изпълнително дело. Поддържа, че
приложимата погасителна давност в случая всъщност е петгодишна. Обосновава
тезата, че влязлата в сила заповед за изпълнение следва да бъде приравнена на влязло
в сила съдебно решение, във връзка с което се позовава на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Поддържа
прекъсване на течението на давностния срок чрез възлагане на изпълнителни действия
с молбата за образуването на изпълнителното производство по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ още
през 2017 г. по изпълнително дело. Заявява, че са били предприети множество
изпълнителни действия. Позовава се на извънредното положение от 2020 г.
Противопоставя се на доводите на ищеца, че някои от предприетите действия на
1
принудително изпълнение са били незаконосъобразни и че не са прекъснали течението
на давността. Достига до извода, че към момента на подаването на исковата молба
погасителната давност не е изтекла. Иска от съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален
представител и отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Представеният
заверен препис от издаден изпълнителен лист доказва наличието на правен интерес на
ищеца да води отрицателен установителен иск, понеже съдебният изпълнител не може
да прилага служебно института на погасителната давност. Поради тези съображения
исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес да предяви
отрицателния установителен иск, както и точният момент, от който е започнала да
тече погасителната давност – влизането в сила на заповедта за изпълнение. В тежест
на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от
него основания за прекъсване на давността.
От събраните в рамките на първоинстанционното съдебно дирене
доказателствени материали първостепенният съд приема за установена следната
фактическа обстановка.
На 08. 06. 2017 г. 34-ти състав на Софийския районен съд издал по ч. гр. дело №
36495 по описа му за 2017 г. заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парични
задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия срещу ищеца. Преписът от
заповедта за изпълнение бил надлежно връчен на ищеца на 28. 07. 2017 г. След това
заповедният съд преценил, поради липсата на подадено възражение заповедта за
изпълнение е влязла в сила, поради което на 22. 08. 2017 г. разпоредил да бъде издаден
съответен изпълнителен лист в полза на ответника. Така на следващия ден в
изпълнение на разпореждането на 34-ти състав бил издаден изпълнителен лист, по
силата на който ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата в размер на 2 533
лева и 36 стотинки за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 02.06.2017 г. до
изплащането на вземането, лихва в размер на 333 лева и 72 стотинки за периода от
15.07.2015 г. до 16.05.2016 г., както и 57 лева и 34 стотинки за държавна такса и 50
лева възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът получил чрез упълномощен
процесуален представител изпълнителния лист на 05. 09. 2017 г. След това на 29. 09.
2017 г. ответникът подал молба образуването на изпълнително дело до частния
съдебен изпълнител Стоян Якимов, рег. номер 844, ареал на действие Софийския
градски съд. Въз основа на нея било образувано изпълнително дело № 3688/ 2017 г.,
като със същата молба на съдебния изпълнител били възложени всички действия по
чл. 18 ЗЧСИ. На 17.01.2018 г. 11. 01. 2018 г. съдебният изпълнител изпратил запорно
съобщение до работодателя на ищеца „Варт 2000“ ООД за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, но 24. 01. 2018 г. в кантората на съдебния
изпълнител постъпил отговор от работодателя, че вече имало наложен по-ранен запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца във връзка с друго изпълнително дело,
както и че съгласно „последните“ изменения на чл. 446 ГПК и Тълкувателно решение
№ 2 от 2013 г. (работодателят е допуснал техническа грешка, като е имал предвид
Тълкувателно решение № 2 от 2015 г.) по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС
2
ежемесечното трудово възнаграждение на длъжника, което е в размер равен или по-
малък от минималната работна заплата за страната, е несеквестируемо и срещу него не
можело да бъде насочено принудително изпълнение. След това на 16.08.2019 г.
съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения до „Юробанк България“ АД и
„Банка ДСК“ ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на ищеца. На
23.08.2019 г. в кантората на съдебния изпълнител било получено съобщение от „Банка
ДСК“ ЕАД, че успешно е наложен запор върху три платежни сметки на ищеца. Освен
това на 05. 09. 2019 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпило ново писмо от
„Банка ДСК“ ЕАД според отговора на банката запорът е бил изпълнен частично „до
размера на наличното салдо“, след което платежната сметка била закрита по съгласно
вътрешните правила на банката, а сумата е била преведена по посочената в запорното
съобщение сметка. По-нататък на 17.09.2019 г. ответникът подал молба до съдебния
изпълнител, с която поискал извършването на справка в НАП с оглед налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, както и съдебният изпълнител да
насрочи опис на движими вещи, собственост на ищеца. С разпореждане от 07. 02. 2020
г. съдебният изпълнител насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника, за
09. 03. 2020 г. от 09, 30 часа (в разпореждането няма данни къде е щял да се извършва
описа). Уведомлението за извършването на описа не било връчено надлежно на ищеца,
защото той не бил открит на съответния адрес. Сетне на 28.04.2021 г. било изпратено
запорно съобщение до работодателя на длъжника „Варт 2000“ ООД за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, но връчителят на съдебния
изпълнител не успял да открие служители на работодателя и връчването на запорното
съобщение било неуспешно. На 25.11.2021 г. ответникът подал молба до съдебния
изпълнител за налагането на запор върху банковите сметки и сейфове на ищеца, както
и за извършване на опис на движимите вещи на ищеца. Съдебният изпълнител
постановил разпореждане от 29. 07. 2022 г., с което насрочил опис и оценка на
движими вещи, собственост на ищеца, за 29. 09. 2022 г. от 11, 00 часа (отново без
обаче да посочва мястото на извършването на описа и оценката). Съобщението за
насрочения опис било редовно връчено на ищеца на 21. 08. 2022 г. На 25.08.2022 г. е
постъпила молба от ищеца, в която е посочил, че изплаща задължения по други
изпълнителни дела, като след погасяването им би могъл да сключи споразумение с
взискателя по процесното дело.
При така установената обстановка съдът направи следните изводи.
Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Според разясненията,
дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Под предприемане на действия на принудително изпълнение,
съответно извършване на изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни
способи, законът има предвид отправянето на волеизявления от кредитора до съдебния
изпълнител за прилагането на съответни изпълнителни способи (например запор на
вземания по банкови сметки, запор на моторно превозно средство, опис на движимо
или недвижимо имущество и др.). За прекъсването на течението на погасителната
давност е ирелевантно в кой точно момент съдебният изпълнител е пристъпил към
извършването на изпълнителните действия, които изграждат съответния способ, както
е ирелевантно и дали те са били успешно приложени или не. Прекъсва течението на
погасителната давност и всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително
3
действие при наличието на възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (съгласно вече
цитираната т. 10 от съответния тълкувателен акт).
Във връзка с приложимата погасителна давност съдът държи сметка, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.
Според приложимата редакция на чл. 414, ал. 2 ГПК, срещу заповедта за изпълнение
може да бъде подадено възражение в двуседмичен срок от връчването на преписа й.
При това положение и доколкото преписът от заповедта за изпълнение е бил връчен на
ищеца на 28. 06. 2017 г., то тя е влязла в сила на 13. 07. 2017 г. Това е началният
момент, от който е отпочнала да тече погасителната давност. Настоящият съдебен
състав приема, че с влизането на заповедта за изпълнение в сила въпросът за
съществуването на притезанията по нея не може повече да бъде пререшаван между
страните (освен в случаите на извънреден контрол по чл. 423 и чл. 424 ГПК). При това
положение влизането на заповедта за изпълнение в сила има аналогичен ефект с този
на влизането в сила на съдебно решение. Затова и следва да се приеме, че намира
приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че установените с влязла в сила заповед
за изпълнение задължения се погасяват с петгодишна давност. В сходен смисъл е
актуалната съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя (решение № 3,
постановено на 4.02.2022 г. по гр. дело № 1722 по описа на ВКС, IV г. о., за 2021 г.).
В настоящия случай с молбата от 29. 09. 2017 г. от страна на .“ЕАД
погасителната давност е била прекъсната, доколкото кредиторът към този момент и
взискател по изпълнителното дело е възложил правата по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Давността е прекъсната многократно с предприетите от съдебния изпълнител
изпълнителни действия съгласно възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (налагане на
запори върху трудови възнаграждения и вземания по банкови сметки на ищеца), както
и със самостоятелните искания на ответника да бъдат предприети конкретни
изпълнителни действия (насрочването на описи на движими вещи на ищеца). По този
начин приложимата петгодишна погасителна давност е била прекъсвана на 29. 09. 2017
г., 11.01.2018 г., 16.08.2019 г., 17.09.2019 г., 11.05.2021 г. давността е била прекъсвана,
като между никое от извършените действия не е изтекъл период от пет години.
Съдебното дирене е приключило на 27.05.2024 г., като към този момент също не са
изтекли пет години от последното извършено изпълнително действие, дори и без да се
отчита 70-дневния период на спиране на погасителната давност през 2020 г. във връзка
с обявеното тогава извънредно положение. С оглед гореизложеното безспорно
вземанията по издаденият на 23.08.2017 г. изпълнителен лист не са погасени по
давност, поради което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора правно на разноски има единствено ответното
дружество съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, като ответникът е поискал присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът в настоящия случай определя в размер
на 100 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. П. С. с ЕГН **********, адрес ., с правно основание чл.
439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за признаване за установено, че не
4
дължи на ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата 2 533
лева и 36 стотинки, представляваща главница за периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2016
г., както и сумата 333 лева и 72 стотинки, представляваща мораторна лихва за
периода 15. 07. 2015 г. – 16. 05. 2017 г., за които е бил издаден изпълнителен лист от
23.08.2017 г. по ч. гр. дело № 36485/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 34-ти
състав.
ОСЪЖДА ищеца С. П. С. с ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на
ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата в размер на 100
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5