№ 35604
гр. София, 27.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110126539 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Б. К. срещу „И. А. М.“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „И. А. М.“ АД.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2025 г. от
13:45 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане от Р. Б. К. срещу „И. А. М.“ АД частичен осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищцата сумата в размер на 1,00 лева – част от вземане в общ размер на 40,60 лева,
представляващо недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем №
/04.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
09.05.2025 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът Р. Б. К. е сключил с ответника „И. А. М.“ АД
договор за паричен заем № /04.01.2023 г. за сумата от 800,00 лева, вид на вноската –
седмична, а лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните
се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: две физически лица
– поръчители, които следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да
е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или
поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД, да нямат неплатени
осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови
институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е
със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на договора за
заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция № /04.01.2023 г. с „Ф. Б.“
ЕООД, по силата на който посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред
1
заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да
заплати възнаграждение на гаранта в размер на 239,40 лева, което било разсрочено заедно с
вноските по кредита. В чл. 3 от договора за гаранция било предвидено, че „И. А. М.“ АД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
заплащане на възнаграждение по този договор. С влязло в сила решение № 6815/15.04.2024
г. по гр. д. № 62503/2023 г. по описа на СРС, 43 състав, съдът е признал за установено в
отношенията между Р. Б. К. и „Ф. Б.“ ЕООД, че договор за предоставяне на гаранция №
/04.01.2023 г. е недействителен поради протИ.речие със закона и накърняване на добрите
нрави. Ищецът поддържа, че при изложените в решението на СРС, 43 състав, мотиви,
недействителен е и договор за паричен заем № /04.01.2023 г. Допълнително сочи, че към
последния има включена застрахователна полица, във връзка с която е заплатена
допълнителна сума от 30,00 лева, който също следва да бъде включен в ГПР. Сочи, че
всички суми извън чистата стойност на кредита се явяват недължимо платени, поради което
за него е възникнал правен интерес от завеждане на делото. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „И. А. М.“ АД, с който ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е
действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
– 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е
посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан
в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че
възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй
като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на
„общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1./ сключването на договор за паричен заем № /04.01.2023 г. с „И.
А. М.“ АД, с посоченото в исковата молба съдържание, който протИ.речи на императивни
материалноправни норми, заобикаля закона или накърнява добрите нрави; 2./ извършено
плащане на сумите по договора за паричен заем в полза на ответното дружество.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно, че договор за
паричен заем № /04.01.2023 г. е действителен.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото открито съдебно заседание да
изразят становище и ангажират доказателства за наличие/липса на неравноправни клаузи в
оспорените договори.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба под № от 1 до 4, при депозит в размер на 400,00 лева, вносим от ищеца в 3-дневен
срок от връчване на настоящото определение, като ОТХВЪРЛЯ искането за назначаване на
счетоводна експертиза по въпроси № 5 и 6, като ненеобходимо.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за снабдяването му със СУ като
2
неотносимо и ненеобходимо.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба.
Да се уведоми вещото лице.
Определението не подлежи на обжал
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3