ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1226
гр. Бургас, 27.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100501569 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от ,,Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Полина
Балабанова, против Разпореждане№4302 от 02.08.2021г., постановено по ч.гр.д.
№5008/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, в която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника А.М.Ч., ЕГН
**********, за вземане, произтичащо от Договор за паричен заем, за сумата от 40.52лв.
(четиридесет лева и петдесет и две стотинки)- договорна лихва за периода от 17.06.2019г. до
02.09.2019г.
В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на
разпореждането в обжалваната част.
Жалбоподателят намира за неоснователни и несъобразени с константната съдебна
практика, изложените от районния съд изводи за накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД. Развива подробни съображения в тази насока, позовавайки се
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
Излага аргументи, че в конкретния случай, кредиторът попадал в обхвата на
небанковите финансови институции по смисъла на ЗКИ.
Посочва, че доколкото възнаградителната лихва представлявала цена за ползване на
1
заетата сума, размерът на годишния лихвен процент се обосновавал с разnодите, направени
от заемодателя, както и с поетия риск.
Подчертава, че процесният догоовр бил сключен след изменение на ЗПК от
23.07.2014г., поради което ГПР не следвало да надвишава петкратния размер на законната
лихв ( чл.19,л.4 от ЗПК).
Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираната със заявлението сума от 40.52 лева-
договорна лихва за периода от 17.06.2019г. до 02.09.2019г, дължима по договор за паричен
заем, както и присъждане на направените в настоящотото произвдство разноски да
държавна такса в размер на 15 лева и юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-
легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като
съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и
приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството по делото първоначално е образувано пред Районен съд- Стара
Загора, въз основа на депозирано заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение от ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против длъжника А.М.Ч., ЕГН
**********, за следните суми: главница в размер на 800 лева, дължима по договор за
паричен заем,№612481/ 10.06.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
24.02.2021г. до окончателното й изплащане; договорна лихва- 40.52 лева за периода от
17.06.2019г. до 02.09.2019г.; сумата от 235.44 лева-обезщетение за забава за периода от
18.06.2019г.(дата на настъпила предсрочна изискуемост на първата неплатена вноска) до
24.02.2019г.(датата на подаване на заявлението), както и присъждане на сумите за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от Договор за паричен заем№612481 от 10.06.2019г , сключен
с ,,Креди Йес“ООД, по който на длъжника е предоставена сума при договорените между
страните условия в размер на 800 лева. По силата на Приложение№1 към Договор за
покупко- продажба на вземания(цесия)от 06.11.2019г. между ,,Креди Йес“ООД и ,,Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено вземането на
цедента към длъжника.
С Определение№ 260626 от 26.02.2021г., постановено по ч. гр. д.№1010 по описа за
2021г. на Районен съд- Стара Загора, производството по делото е прекратено и изпратено на
Районен съд- Бургас, съгласно чл.411,ал.1,изр.3 от ГПК .
С Разпореждане от 14.07.2021г. по ч.гр.д.№5008/2021г. по описа на Районен съд-
Бургас, на основание чл.411,ал.2,т.1 от ГПК, на заявителя са дадени указания, в тридневен
2
срок от получаване на съобщението, да посочи подробно начина на формиране
претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва- 235.44 лева.
В изпълнение на дадените от съда указания, с молба, вх.№12930/29.07.2021г.,
заявителят е посочил, че за периода от 18.06.2019г. до 12.03.2020г. е начислено обезщетение
за забава върху сумата от 840.52 лева(неплатена лихва и договорна лихва) в размер на 62.81
лева; за периода от 14.07.2020г. до 24.02.2021г. е начислено обезщетение за забава върху
сумата от 840.52 лева(неплатена главница и договорна лихва) в размер на 52.77 лева.
Заявителят е пояснил, че на основание чл.7 от договора за паричен заем, страните
договорили, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска(главница+лихва),
заемателят дължал обезщетение в размер на законната лихва за забава, определена съгласно
чл.86,ал.2 от ЗЗД(Постановление на МС).
Към заявлението са приложени: Договор за паричен заем№612481 от 10.06.2019г.,
ведно с погасителен план; Общи условия за дейността по предоставяне на заеми от ,,Креди
Йес“ООД; Пълномощно.
Районен съд – Бургас е издал в полза на кредитора ,,Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, Заповед№1973 от 30.07.2021г., за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, за следните суми: сумата от 800 лева- дължима главница по Договор за
паричен заем№612481 от 10.06.2019г , сключен с ,,Креди Йес“ООД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.02.2021г. до окончателното й изплащане; сумата от
59.78лева- обезщетение за забавено плащане за периода от 18.06.2019г. до 12.03.2020г.;
сумата от 50.22 лева- обезщетение за забавено плащане за периода от 14.07.2020г. до
24.02.2021г., както и сумата от 23.79 лева- разноски по делото за държавна такса ,
съразмерно с уважената част от заявлението и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане от 30.07.2021г., Бургаският районен съд е отхвърлил
частично заявлението на кредитора ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,, като е оставил
без уважение искането в частта за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за парично вземане за заплащане на сумата от 40.52 лева- договорна лихва за периода от
17.06.2019г. до 02.09.2019г., както и за разликите над сумите 59.78 лв. и 50.22лева до
пълните претендирани размери на претенциите за мораторна лихва от 62.81 лева и 52.77
лева, представляващи обезщетения за забавено плащане на възнаградителната лихва,
съответно- за перода от 18.06.2019г. до 12.03.2020г. и от 14.07.2020г.до 24.02.2021г.
В мотивите си, заповедният съд е посочил, че искането за издаване на заповед за
изпълнение за възнаградителна лихва е в противоречие с добрите нрави( чл.411,ал.2, т.2 от
ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД), тъй като уговореният ГЛП -40.08% надвишавал
значително трикратния размер на законната лихва- основание за нищожност ,различно от
това по чл. 19 ал. 5 ЗПК, представляващо уговорка във вреда на заемателя и в разрез с
3
изискването за добросъвестност, което води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.В този смисъл е посочил ,че е недопустимо поставянето на
субектите ,предоставящи потребителски /бързи/ кредити в по-благоприятно положение чрез
приравняването на ГЛП с ГПР ,от останалите заемодатели и на потребителите в по-
неблагоприятно положение от другите заематели /доколкото голяма част от заемните
правоотношения не попадат в обхвата на ЗПК/.Първоинстанционният съд се е позовал и на
съдебна практика, цитирана както следва: (Решение№906/30.12.2004г. по гр.д.№1106/2003г.
на ВКС, ІІ-ро г.о.; Решение№378/18.05.2006г.по гр.д.№315/2005г. на ВКС,ІІ-ро г.о.;
Решение№1270/09.01.2009г. по гр.д.№5096/2007г. я ВКС, ІІ-ро г.о.;
Определение№901/10.07.2015г. по гр.-д.№6295/2014г. на ВКС, ІV-то г.о.№.).
При установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира
от правна страна следното:
Спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните
вземания, обект на заявлението по чл.410 ГПК, е приложим Законът за потребителския
кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши
проверка: дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. Видно от
депозираното пред съда заявление, вземанията на заявителя са индивидуализирани в
достатъчна степен.
В конкретния случай, вземането произтича от договор за паричен заем, сключен
между ,,Креди Йес“ООД“ и А.М.Ч., по който на заемателя е отпусната сума в размер на 800
лева. Твърди се, че по силата на Приложение№1 към Договор за покупко- продажба на
вземания(цесия)от 06.11.2019г. между ,,Креди Йес“ООД и ,,Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено вземането на цедента към
длъжника.
От съдържанието на договора за паричен заем е видно, че включва следната
информация: обща сума на кредита: 800 лева;: размер на погасителна вноска-70.04 лв.; ден
на плащане- понеделник; вид вноска:седмична; ГПР-49.055%; Брой вноски: 12; Месечен
лихвен процент:3.340%; Дата на първо плащане: 17.06.2019г. Обезпечение- съгласно чл.6 от
договора; Дата на последно плащане-02.09.2019г.; Такса за усвояване :няма; Обща сума за
плащане :840.52 лева.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК "годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит".
Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора
4
за кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената
е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да
бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител да разбере
икономическите последици от сключването на договора. При конкретна преценка на
клаузи от договори за кредит, в които размерът на възнаграждението (лихвата) на търговеца
е изразен в абсолютна стойност като процент към момента на сключване на договора, е
прието, че е спазено изискването за яснота и разбираемост.
Така уговореният годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване
да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, че клаузата от
договора, определяща размера на годишния лихвен процент/възнаградителна лихва/е
нищожна поради противоречие на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва.
Процесният договор за паричен заем е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, поради което нормите му следва да бъдат съобразени от съда
служебно. Длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от закона,
съответно заявителят се явява кредитор /чл. 9, ал.4/, тъй като се предоставя кредит под
формата на заем.
В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е
насочен към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-
слабата страна, като законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна
лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, тъй като към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисионни и други разноски и те
да влошат положението на кредитополучателя. Именно затова е наложен максимален размер
на ГПР съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с постановление №426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договорения
ГПР не надвишава 50%.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните са свободни
да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са
ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че
уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и годишен лихвен
процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл.19, ал.4 ЗПК,
то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните уговарят и по-голям от
трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.
5
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
разпореждане следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за
издаване на заповед за изпълнение за процесната сума от 40.52 лева, представляваща
неизплатено задължение за договорна лихва за периода от 17.06.2019г. до 02.09.2019г.
С оглед основателността на частната жалба, следва да бъдат присъдени направените
от жалбоподателя разноски за държавна такса в размер на 15 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане №4302 от 02.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№5008/2021г. по
описа на РС-Бургас, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника А.М. Ч., ЕГН **********, за вземане,
произтичащо от Договор за паричен заем№612481 от 10.06.2019г, за сумата от 40.52лв.
(четиридесет лева и петдесет и две стотинки)- договорна лихва за периода от 17.06.2019г. до
02.09.2019г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в полза на
,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2,ОФИС 4, за вземане по Договор за паричен заем№612481 от 10.06.2019г., за сумата от
40.52 лева представляваща (четиридесет лева и петдесет и две стотинки)- договорна лихва за
периода от 17.06.2019г. до 02.09.2019г.
ОСЪЖДА А.М. Ч., ЕГН **********, с адресгр. *** ул.*** № * вх.* ет.* ап.**, да
заплати в полза на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2,офис 4,сумата от 15лв.(петнадесет лева), представляващи разноски за
държавна такса пред настоящата инстанция., както и юрисконсултско възнаграждени в
размер на 50 лева.
6
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за посочените в диспозитива на настоящото съдебно определение суми.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7