№ 14809
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110102978 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявило против В. Д. Д. и Л. А. Д.,
положителни установителни искове, с които се иска признаване за установено, че
ответниците дължат разделно – всеки по 1/2 част от суми, за които има издадена
заповед по чл.410 ГПК от 07.10.2021г. по ч.гр.д. № 56237/2021г. по описа на СРС, 27
състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот
в гр.София, ж.к. „Младост 1“, бл. 71, вх. 2, ет. 14, ап. 139, аб.№ 220959, като за периода
01.05.2018г. до 30.04.2020г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителите,
остойностена в размер на 2112,68лв., представляваща главница за топлинна енергия,
върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 333,95лв. за
периода 15.09.2019г. до 15.09.2021г., така и била осъществена услугата дялово
разпределение в периода 01.08.2018г. до 30.04.2020г., остойностена в размер на
39,28лв.-главница, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в
размер на 8,55лв. за периода 01.10.2018г. до 15.09.2021г.
Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на ищеца от 29.09.2021г., на
07.10.2021г. по ч.гр.д. № 56237/2021г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която от В. Д. Д. и Л. А. Д. процесните суми са
претендирани по равно спрямо всеки ответник.
1
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника В. Д. Д., като в
срока е депозиран отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
от 01.01.2013 г. не живее в процесния имот, като същият се ползва единствено от
ответника Л. А. Д., който е неин съпруг.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л.
А. Д., в който намира исковете за неоснователни. Оспорва исковата претенция по
основание и размер. Заявява, че имотът е ползван през процесния период само от него
и от 01.01.2013 г. ответникът Д. не е живяла в същия, като от страна на ищцовото
дружество неоснователно е отказвано да се отрази това обстоятелство и да се води
кореспонденция единствено с ответника Д. по повод претендираните вземания. Сочи,
че в разрез със задълженията си, съобразно действащите в процесния период общи
условия, ответното дружество не е изпълнило задължението си да представи на
ответника данъчни фактури относно процесните задължения. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Нелбо“ ЕАД, което не е взело становище по същество по делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 56237/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че въз основа на заявление вх.№ 61367/29.09.2021г., на 07.10.2021г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено ответниците да платят разделно (при равни квоти от ½) на ищеца
претендираните в заявлението суми, а именно: главница в размер на 2 112,68 BGN /двe
хиляди сто и дванадесет лева и 68 стотинки/, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, аб.№ 220959, ведно със
законна лихва от 29.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
15.09.2019г. до 15.09.2021 г. в размер на 333,95 BGN /триста тридесет и три лева и 95
стотинки/, главница в размер на 39,28 BGN /тридесет и девет лева и 28 стотинки/,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.09.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2018г. до 15.09.2021 г. в размер на 8,55 BGN /осем лева и 55 стотинки/. В срока
по чл.414 ГПК е подадено възражение от В. Д., в което твърди, че не живее на имота, а
титуляр на партидата е Л. Д.. Подадено е възражение и от Л. Д., в което също посочва,
2
че В. Д. не живее на адреса. Съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК
в изпълнение на които и в срок е предявен настоящият иск.
По делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот от
02.10.1998г., съгласно който ответниците (като съпрузи) закупуват процесния
недвижим имот в гр. София, *****. Приета е молба от Л. Д. от 02.04.1995г., съгласно
която моли да бъде разкрита партида на адреса в гр. София, *****. С доклада по делото
е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответниците са
съсобственици на процесния имот като съпрузи.
По делото е приет Договор от 18.09.2002г. между ЕС и ТЛП за извършване на
услугата дялово разпределение, така и протокол от ОС на ЕС от 16.09.2002г., съгласно
който е взето решение за избор на фирма за отчитане на изразходвана топлинна
енергия и поставяне на уреди за топлинно отчитане – именно ТЛП. Приет е и договор
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл.139в от ЗЕ от 02.06.2007г., между ищеца и ТЛП. По делото са приети
индивидуални справки за отопление и топла вода и главни отчети, с положен подпис на
клиента (Л.Д.), за процесния период, изготвени от ТЛП.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
процесния период – м.05.2018г. до м.04.2020г. стойността на доставената топлинна
енергия е в размер на общо 2086.60лв. (включваща сума за сградна инсталация,
отопление на имот и битово горещо водоснабдяване, след изравняване). От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния
период няма отчетени плащания от абоната, сумата от изравнителните сметки е
61.47лв., като общата стойност на начислената от ищеца топлинна енергия, след
приспадане на сумата от изравнителните сметки е 2086.60лв., като законната лихва
върху сумата за процесния период е 409.21лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с
3
правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска
да бъде признато за установено, че ответниците дължат суми за ползвана топлинна
енергия, услуга дялово разпределение и лихви върху тях, за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал
на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия,
качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да докаже, че ответниците
имат качеството потребители на топлинна енергия за процесния обект, че е доставено
твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в процесния период. Във
връзка с твърденията, че за процесния имот била начислена сума за топлинна енергия
по прогнозни месечни вноски за дялово разпределение, следва да установи наличието
на договор между ищеца и потребителите в сградата, както и да установи размерът на
начислените прогнозни месечни вноски, вкл. изравнителните сметки за тях на база
реален отчет.
От приетото по делото молба за откриване на партида от Л. Д. се установява, че
именно той е поискал разкриване на партида при ищеца, с което се е обвързала по
договор с топлопреносното предприятие. С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС
по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, е допустимо
откриване на индивидуална партида между трето ползващо лице (което да не е
собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното предприятие, който
договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова съгласие (между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи
условия, съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи
цената на доставената енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл,
съдът прие за доказано, че ответникът Л. Д. има качеството на потребител по см. на
пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ. Това се доказва, както от молбата, така и от представените от
ТЛП подписани от ответника (съответно неоспорени в тази част) главни отчети.
Поради това съдът приема, че Л. Д. е пасивно материалноправно легитимирана да
4
отговаря по исковете.
От друга страна, съдът приема, че В. Д. не притежава пасивна материалноправна
легитимация, доколкото се установява, че между Т.С. ЕАД и Л. Д. има сключен
договор за доставка на топлинна енергия, поради което исковете срещу този ответник,
който е съсобственик следва да се отхвърлят изцяло с оглед съображенията по т.1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС –
(съ)собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (какъвто е
настоящият случай), през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й.
По отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия, съдът
кредитира заключението на вещото лице по СТЕ. Съгласно същото се установява, че за
процесния недвижим имот, за процесния период е била ползвана услугата за топла
вода, така и за отопления на имота и сградна инсталация, като в част от процесния
период абонатът осигурил достъп за отчет на ИРРО и водомерите и главните отчети са
подписани, което се потвърждава и от представени от ТЛП главни отчети касателно
процесния период. В този смисъл ищецът е доказал доставяне на топлинна енергия за
процесния период общо в размер на 2086.60лв. Претендирал е сумата от 2112.68лв. в
условията на разделност от двамата ответници, като с оглед приетата неоснователност
на исковете срещу В. Д., то искът срещу Л. Д. е основателен за сумата от 1043,3 лв.
От приетия протокол за проведено ОС на ЕС за избор на фирма за отчитане на
изразходвана топлинна енергия, Договор при общи условия за извършване услугата
дялово разпределение, сключен между ищеца и ТЛП, представените от ТЛП
изравнителни сметки и главни отчети, така и от заключението по СТЕ се установява, че
за процесния имот, в сградата в режим на ЕС е имало сключен договор за извършване
услугата „дялово разпределение“ с третото лице-помагач (ТЛП), така и между ищеца и
третото лице - помагач е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. В тази връзка съдът приема за
установено, на база цитираните писмени доказателствени средства, че услугата е била
осъществена, като с оглед чл.22, ал.2 от Общите условия ответникът дължи
заплащането на ищеца на осъществената услуга дялово разпределение в претендирания
размер на 38,57 лв. С оглед приетата неоснователност на исковете срещу В. Д., то
искът срещу Л. Д. е изцяло основателен за сумата от 19,64лв.
Съгласно приетите по делото ОУ на ищеца – в чл.33 е уредено, е клиентите на
топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45–дневен
5
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след изтичане на срока, се дължи
законна лихва от деня на забава до плащането (чл.33, ал.5), поради което съдът приема
акцесорните искове за лихви за основателни. С оглед приетата неоснователност на
исковете срещу В. Д., то исковете за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия срещу Л. Д. е основателен за сумата от 166,98лв. (с оглед заключението на
в.л. по ССчЕ), съответно искът за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение е изцяло основателен за сумата от 4,28лв.
Оттук исковете срещу В. Д. следва да се отхвърлят изцяло, а исковете срещу Л.
Д. са основателни за сумата от: 1043,3 лв. главница за топлинна енергия, 166.98лв.
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, 19.64лв. дялово разпределение
и 4.28лв. мораторна лихва върху главницата от дялово разпределение.
По разноските:
Разноски е претендирал само ищецът, който е доказал сторени разноски в
размер на 49.89лв. д.т. и 50лв. юрк. възнаграждение по ч.гр.д. № 56237/2021г., както и
184,62лв. за д.т., юрк. възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото съдът определи в размер на 100лв., така и 400лв. депозити за
експертизи. Ищецът има право на разноски само срещу ответника Л. Д., които с оглед
частичната основателност на исковете се явява основателни до сумата в общ размер на
437,63лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***** и
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**** положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Л. А. Д.. ЕГН: **********, гр.София, ****
дължи сумите от: 1043,3 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, *****, аб.№ 220959, ведно със законна лихва от
29.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 15.09.2021
г. в размер на 166,98лв., главница в размер на 19,64 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 29.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 15.09.2021 г. в
размер на 4,28лв., з които суми има издадена Заповед № 14300/07.10.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 56237/2021г. по описа
6
на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата
от уважения размер до пълния претендиран такъв от 1056,34лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***** и със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „**** положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че В. Д. Д., ЕГН: **********, гр.София,
**** дължи сумите от: 1056,34лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, *****, аб.№ 220959, ведно със законна лихва от
29.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 15.09.2021
г. в размер на 166,98лв., главница в размер на 19,64 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 29.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 15.09.2021 г. в
размер на 4,28лв., з които суми има издадена Заповед № 14300/07.10.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 56237/2021г. по описа
на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Л. А. Д.. ЕГН: **********,
гр.София, **** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***** и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „**** разноски в общ размер на 437,63лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Нелбо“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7