РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 12.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8323 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал.1 КЗ (отм).,
за сумите от по 120 000 лв., претендирани от всеки от ищците М.Г.П. и А.Г.Б.,
и за сумата от 150 000 лв., претендирана от Г.П.Б., представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на техния наследодател Б.Л.Б., настъпила вследствие на ПТП, на
03.03.2014 г., около 18:45 ч., в гр. София, в района на кръгово движение при
пътен възел 4-ти километър, по вина на А.Н.Я.– водач на лек автомобил марка
“БМВ”, модел “120 Д”, с peг. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество.
Ищците твърдят, че вината на водача на лекия
автомобил, който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и е блъснал
пешеходката Б.Б.е доказана с влязла в сила присъда на наказателния съд.
Претендират и законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на
деликта до окончателното му изплащане.
В исковата молба се поддържа, че смъртта на Б.Б.е
нанесла непреодолима мъка и непоправима
загуба на ищците, които са претърпели и продължават да търпят неизмерими
болки и страдания от смъртта на най-близкия си
човек – своята майка и съпруга. Смъртта й е настъпила в момент, в който
спокойно е живяла старините си, след като се е доказала в обществото, дълги
години е работила, създала е семейство и е отгледала двете си деца, на което е
помагала и се е радвала. Б.Б.е била стожер на семейството, тази, която ги е
събирала и сплотявала по празниците.
Ищците сочат, че окончателно са лишени в бъдеще
да се уповават на духовната подкрепа на своята майка и съпруга, животът им е
променен изцяло, чувстват се неспособни за справяне с ежедневните дейности,
плачат непрекъснато. Най - тежко го изживяват съпругът и дъщерята на
загиналата, който постоянно изпадат в депресионни състояния, нямат здрав сън и
са станали емоционално нестабилни.
Ответникът „З. "Б.И.“ АД оспорва исковете
по основание, като твърди, че не са представени доказателства за наличието на
валидно застрахователно правоотношение. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата
наследодателка на ищците, която е пресичала неправилно и в нарушение на
правилата за движение по пътищата, без да положи необходимата грижа за
безопасността си, пресичайки на необозначено за целта място – след пешеходна
пътека, считано от посоката на движение
на автомобила и без да се съобрази с посоката и скоростта му.
Оспорва
претенциите по размер като силно завишени с оглед претърпените вреди. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенция за лихва.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961
г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение
за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да
искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал
гражданската отговорност на деликвента.
По този иск
ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач
на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между този водач и ответника -
застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от
посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.
Видно от удостоверение за наследници №4475/27.04.2017 г., на общинска
администрация гр. Търговище, че ищците се явяват законни наследници на починалата на 03.03.2014 г. Б.Л.Б.,
а именно: Г.П.Б. - съпруг, М.Г.П. - дъщеря и А.Г.Б. – син.
Предвид задължителната сила на влязлата в сила
присъда №237/30.09.2015 г., на СГС, 21 с-в, постановена по НОХД №2248/2015 г.,
на основание чл. 300 ГПК, не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: на
03.03.2014 г. около 18:45 ч. в гр.София на локално платно, свързващо пътен
възел „4-ти километър“ с бул. “Цариградско шосе“ в района на бензиностанция
„Еко“ с посока на движение от пътен възел „4-ти километър“ към бул.“Цариградско
шосе“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “БМВ 120 Д”,
с ДК № *******, А.Н.Я.е
нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Б.Л.Б., което деяние представлява
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”в” от НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съдът
намира за неоснователно релевираното възражение за съпричиняване по реда на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, от страна на ответника, по следните съображения:
Видно от
заключението на автотехническата експертиза, водачът на процесния автомобил е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходката, във
всички варианти на движение на пешеходката – спокоен ход, бърз ход и спокойно
бягане.
За
установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства. Разпитан е Т.Б.В., който дава сведения за близките отношения,
които са съществували в семейството на починалия, както и че много трудно са приели
смъртта му и не могат да преодолеят болката. Първоначално всички са живеели в
Търговище, като впоследствие М. и съпрузите поотделно в София, а А. е заминал
за САЩ.
От
приложената справка от ГФ се установява, че е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с З. „Б.И.“ АД, покриваща отговорността за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил
При така
установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 от КЗ (отм.) и в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от
загубата на близък човек.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. (решение
№ 15 от 12.02.2018 г.
на ВКС по
т.д. 1423/2017 г.
на ІІ Т.О.,
ТК; решение №
2 от 21.03.2018 г. на
ВКС по т.
д. № 1089/2017 г.,
II Т.О.). Съдът взе предвид освен близките семейни връзки
между ищците и починалата, обстоятелството, че Б.Б.е била стожер на
семейството, както и че ищците ще продължават да страдат от загубата на морална
опора и помощ. Съобразявайки се с тези обстоятелства и икономическите условия в
страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е в размер в размер на по 120 000 лв. за всеки ищците от
М.Г.П. и А.Г.Б., и за сумата от 150 000 лв.
за Г.П.Б.. Законна лихва върху
главницата, с оглед възражението по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, релевирано от
ответника, следва да бъде присъдена от 29.06.2014 г.
Относно разноските
На основание
чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 15 600 лв., представляваща държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на Б.Л.Б., причинена в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на на
03.03.2014 г., около 18:45 ч., в гр. София, в района на кръгово движение при
пътен възел 4-ти километър, по вина на шофьора Асен
Николаев Янков, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление на лек автомобил марка “БМВ”, модел “120 Д”, с
peг. № *******, към посочената дата е застрахована при ответника, както
следва:
- на Г.П.Б. с ЕГН **********,***, сумата от 150 000 лв., ведно със законната лихва от 29.06.2014 г. до
окончателното й изплащане.
- на М.Г.П. с ЕГН **********,*** сумата от 120 000 лв., ведно със законната лихва
от лихва от 29.06.2014 г. до окончателното й изплащане.
- на А.Г.Б. с ЕГН **********, гр. Варна, кв. „*******, сумата от 120
000 лв., ведно със законната лихва от лихва от 29.06.2014 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 15 600 лв.,
представляваща държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: