№ 9443
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110101646 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът - ЗК „Л,8, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„,А, твърди, че на 28.05.2021г., около 08:00 часа, на АМ „Хемус", на 54км. в
посока гр. София, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието
на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег. № ЕН , КТ и лек
автомобил марка „Дачия", модел „Сандеро", с рег. № ,0 СК, собственост на
„П," ЕООД.
Твърди, че процесното ПТП е било причинено от водача на лек
автомобил с рег. № ЕН , КТ, който застигнал движещия се пред него, в същата
лента, лек автомобил с рег. № , СК и реализирал ПТП, вследствие на ПТП бил
съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 28.05.2021г., от който
било видно, че водачът на л. а. „Фолксваген", модел „Голф", с рег. № ЕН , КТ
бил виновен за настъпването на процесното ПТП.
Към датата на настъване на произшествието, увреденият автомобил с
рег. № , СК бил застрахован по застраховка „Каско на МПС" при ищцовото
застрахователно дружество, като бил сключен застрахователен договор по
полица № 93,83 със срок на валидност от 21.09.2020 г. до 20.09.2021г.
Автомобилът на посочения като виновен за настъпилото ПТП водач бил
1
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена с ответното застрахователно дружество, по застрахователна полица
№ BG/30/121000676735, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, била образувана
щета №2211-12,78, като след оглед на увредения лек автомобил, били
констатирани увеждания. З," определило и изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 1850,72 лв. на собственика на л. а. с рег. № ,0 СК -
„П," ЕООД.
Застрахователят реализира своето право да се суброгира в правата на
своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите -
З,е", до размера на изплатеното обезщетение (1850,72 лв.) и обичайните
разноски за неговото определяне (15 лв).
След изплащане на застрахователното обезщетение на увредения
автомобил, З," АД е отправило регресна покана към ЗАД „Д,г: Живот и
здраве". Ответното застрахователно дружество е възстановило само
половината от претендираното обезщетение, а именно сума в размер на 917,86
лв. Предявена е претенция за разликата до пълната сума - 917,86 лв.
Изтъква се още, че на основание чл. 86 33Д, за ищеца е възникнало
правото за получаване на законна лихва за забава върху размера на дължимого
за възстановяване обезщетение по застраховка „Каско на МПС", в размер на
336,25 лв., за периода от 10.01.2022г. до 10.01.2025г.
Моли се да бъде осъден ответникът - З,е" да заплати на З," АД сумата от
917,86 лв., представляваща незаплатена от ответника част ор изплатено
застрахователно обезщетение по щета №2211-12,78 за отстраняване на вреди
по лек автомобил марка „Дачия", модел „Сандеро", с рег. № , СК, настъпили
вследствие на ПТП, реализирано на 28.05.2021г. на АМ „Хемус", на 54 км. в
посока гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 10.01.2025г., до окончателното изплащане на
сумата, както и с правно основание чл. 86 3ЗД, за сумата от 336,25 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата (917,86 лв.), за
периода от 10.01.2022г. до 10.01.2025г. Претендира направените в
производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество – ЗАД „Д,Г: ,5, със
2
седалище и адрес на управление - гр. София, 1172, р-н „Изгрев", ж.к. „Д, 1,
представлявано от Изпълнителните директори - То,нов, чрез юрк. Ни,лев, е
подало отговор на исковата молба, с която се оспорват така предявените
искове - по основание и по размер.
Посочено е, че не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" сключена по
отношение на л. а. „Фолксваген", модел „Голф", с рег. № ЕН , КТ.
Оспорват се механизмът на настъпване на пътнотранспортното
произшествие и представения Двустранен протокол в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП", като посочва, че констатациите не отговарят на
действителните факти, както и че протоколът е частен документ и няма
доказателствена сила.
Оспорено е и представеното заявление за изплащане на обезщетение,
доколкото отразените в него констатации не отговаряли на действителните
факти и събития.
Наведени са твърдения за неоснователност на иска, като се оспорва
наличието на виновно противоправно поведение на водача на л. а.
„Фолксваген", модел „Голф", рег. № ЕН , КТ - М. В..
Твърди, че вината за процесното ПТП е на водача на МПС марка
„Дачия", модел „Сандеро", рег. № , СК - З. К., който без причина намалил
рязко скоростта и предприел рязко спиране, като по този начин нарушил
разпоредбата на чл. 24 от ЗДвП.
Поддържа, че водачът на МПС с рег. № ЕН , КТ е предприел всички
възможни действия, за да избегне процесното ПТП, а водачът на другия
автомобил е разполагал с възможността да предотврати настъпването на удара
и на вредите, поради което счита, че З. К. е съпричинил настъпването на ПТП-
то, като посочва, че приносът му е в степен от поне 50%, поради което моли да
бъде намалено съразмерно претендираното обезщетение. По тези
съображения, на 26.08.2021г., ответникът е заплатил на ищеца сума в размер
на 932,86 лв., която представлява 50% от претендираното застрахователно
обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Оспорена е и стойността на причинените вреди, както и настъпването на
твърдените вреди, като се твърди, че не всички посочени щети са в причинно-
следствена връзка с процесния удар.
3
Възразява се срещу всички наведени от ищеца твърдения, свързани с
възникването на вземанията за главница и лихви.
Моли се да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани,
така предявените искове, а при условията на евентуалност - да бъде намален
размера на обезщетението. Претендират се направените по делото разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи,съгласно чл. 12
и чл. 235, ал.2 от ГПК намира за установено следното:
По иск с правно основание чл. 411 КЗ:
От фактическа страна:
Ответникът признава наличие на валидно застрахователно
правоотношение с деликвента по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 28..05.2021г. Също така не оспорва и
извършеното от ищеца плащане на сумата от 932, 86 лв., представляващо 50 %
от застрахователното обезщетение за причинени имуществени вреди по МПС
„Дачия Сандеро“ , застраховано при ищцовото дружество със застраховка
„Каско“, с включени 15 лв. ликвидационно разноски. Поради което съдът ги
приема за установени.
От изготвения двустранен протокол за ПТП и САТЕ се установява, че на
28.05.2021г. около 8 часа сутринта е настъпило ПТП, което е предизвиквано от
водача на л.а. с рег. № ЕН , КТ. Последният в нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 23, ал.1 от ЗДвП, поради неспазване на
необходимата дистанция с намиращото пред него и движещото се в същата
пътна лента МПС, осъществява ПТП, като блъска задната част на л.а. с рег. №
,0 СК и му причинява вреди, подробно описани в „Опис – заключение по
щета“ (л.25).
Лек автомобил с рег. № ,0 СК е бил застрахован със застраховка „Каско“
по застрахователна полица, сключена с ищеца З,“ с № 93,83 валидна от
21.09.2020 г. до 20.00.2021 г.
Причинителят на ПТП към момента на извършване на вредоносното
деяние е с валидно сключен договор за задължителна застрахователна полица
"Гражданска отговорност", сключена с ответника ЗАД. "Д,е“.
4
След настъпването на ПТП е изготвен двустранен протокол от двамата
водачи на участващите в ПТП леки автомобили (л. 17). В двустранният
протокол водачът на л.а. с рег. № № ЕН , КТ М. В. е признал, че виновно е
причинил ПТП с л.а. с рег. № ,0 СК, който е бил управляван от З. К..
Протоколът е подписан и от двамата участници в ПТП, което го прави частен
свидетелстващ документ относно механизма на ПТП.
Допуснатите на ищеца и ответника свидетели, водачи на МПС, не се
явяват.
След настъпване на ПТП, водачът З. К. подава уведомление за
настъпило застрахователно събитие по полица 93,83 към ищеца „Л,“ АД,
който извършва съответните огледи и констатира наличието на вреди (л.25) и
тяхната стойност в размер на 1850,72 лв, от които 1834,72 лв. (л.24) за
извършения ремонт и 15 лв. разноски за обработка на щетата.
Застрахователното обезщетение е изплатено на собственика „П,“ ЕООД
на увредения л.а. с рег. № ,0 СК. С факта на плащане възниква регресно
вземане към ответника, който се явява застраховател на на л.а. с рег. № ЕН ,
КТ, с който е причинено процесното ПТП. Ищецът е изпратил регресна
покана до ответника за плащане на сумата от 1850,72 лв., но ответникът е
платил само 50 % от нея, а именно 932,86 лв., видно от платежно нареждане,
приложено към отговора на исковата молба (л.37), тъй като е счел, че водачът
на МПС, което е застраховано при ищцовото дружество е съпричинил на 50%
настъпването на ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Основателността на претенцията по чл. 411 КЗ предполага наличие на 1)
валиден договор за имуществена застраховка „Каско" между ищеца, в
качеството му на застраховател, и увреденото лице; 2) плащането на
застрахователното обезщетение на застрахования, респективно на сервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил; 3) размерът на обезщетението,
респективно на вредите; 4) наличието на предпоставките по чл. 45 3ЗД -
противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна
връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования
вреди; 5) наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и собственика на
5
автомобила, причинил виновно ПТП.
Тъй като ответното дружество е платило частично претенцията на
ищеца, а и от приложените към делото доказателства, съдът следва да приеме
за установено, че е налице валиден договор за имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца в качеството му на застраховател и увреденото лице,
която е сключена на 20.09.2020 г. (л.8) и която е била валидна към момента на
настъпването на застрахователното събитие. Безспорно е и наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" между ответника и собственика на автомобила, причинил
виновно ПТП, което ответникът е потвърдил и с отговора на исковата молба.
Спорните въпроси в случая са наличието на вина, както и размерът на
причинените щети от страна на водача на лек автомобил "Фолксваген Голф“ с
рег. № ЕН , КТ.
Макар двустранният констативен протокол да не ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на
участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при
предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в
ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само
материални щети, които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен
ход - арг. чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл. 125а, ал. 2
ЗДвП), то отразеното в него в случая се потвърждава и от останалите
доказателства, вкл. и от заключението по САТЕ, прието без възражения от
страните. Видно от двустранния констативен протокол, подписан и от двете
страни, те са постигнали съгласие относно виновното поведение на
управляващия л.а. "Фолксваген Голф". Вината на водача се потвърждава и от
заключението на вещото лице инж. Й. Д. Й. (л.63) по назначената и изготвена
САТЕ, която съдът кредитира като необходима, обективна и компетентно
изготвена, и съгласно която причината за ПТП е единствено поведението на
водача на лекия автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ЕН , КТ.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
6
поведението на делинквента, увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. ).
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 233Д е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. В тежест на ответника е да обори законовата презумпция за
вина по чл. 45, ал. 2 33Д, която не беше опровергана в хода на производството.
Още повече в хода на делото и след направената САТЕ (по-конкретно от
даденият отговор на десета задача) вещото лице установи, че причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил
"Фолксваген Голф", с рег. № ЕН , КТ, който е нарушил задължението си по чл.
23, ал.1 от ЗДвП да се движи със съобразена скорост и да спазва необходимата
дистанция с превозните средства, движещи се пред него, което да му позволи
безпрепятствано спиране, при възникване на опасна ситуация. Вещото лице
установява също, че увреденото лице е нямало възможност със свои
действия/бездействия да предотврати настъпването на удара.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че е налице виновно
противоправно поведение от страна на водачът на лек автомобил "Фолксваген
Голф" с рег. № ЕН , КТ, осъществяващо състава на чл. 45 ЗЗД, доколкото
съгласно чл. 23, ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. Съдът счита, че в конкретния случай водачът не е положил
дължимата грижа при управление на МПС по възможно най-безопасен начин,
като това обстоятелство е довело до настъпването на процесното ПТП.
Доколкото представените доказателства сочат, че ищцовото дружество е
заплатило на застрахованото лице обезщетение в размер на 1835,72 лв. от
което ответникът е възстановил само половината в размер на 917,86 лв., то за
остатъка от 917,86 лв. съдът счита, че в полза на ищеца е възникнало право на
суброгация срещу третото лице делинквент, респективно неговият
застраховател, съгласно чл. 411 от КЗ, тъй като ответникът не успя да проведе
7
пълно и главно доказване относно факта на погасяване на претендираната
сума.
Относно възражение на ответника за прекомерност на претендираните
932,86 лв., явяващи се остатък от регресното вземане на ищеца, съдът счита
следното.
Съгласно изготвената САТЕ се установи, че средните пазарни цени за
ремонт на щетите, описани в исковата молба и възприети от вещото лице, към
датата на настъпване на ПТП 28.05.2021 г. са в размер на 3690,64 лв. Като
допълнително е направено и изчисление на стойността на ремонта по средни
пазарни цени към датата на настъпване на ПТП в сервизи, различни от
официалния за марката „Дачия“, като сумата възлиза на 3565,84 лв.
Следователно с оглед на това, претендираната от ищеца сума в размер от
917,86 лв. (част от 1835,72) не е прекомерна и следва да бъде изплатена в
пълен размер.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Ищецът носи тежестта да докаже наличието на парично задължение на
ответника, както и настъпилата забава на последния за изпълнението му,
респективно - размерът на мораторната лихва и момента, от който същата се
дължи.
Ответникът е длъжен, в случай, че ищецьт установи посочените по-горе
обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено изпълнение на
задължението си за плащане.
За вземането на ищеца законът е предвидил срок за изпълнение, поради
което едва след изтичането му е налице изпадане в забава. Този срок е
определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията
пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване
основанието и размера на вредата съгласно ал. 2 на чл. 412 КЗ. От приетата по
делото покана за плащане, е видно, че е получена от ответника на 02.08.2021
г., при което срокът за плащане е изтекъл на 02.09.2021 г.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху дължимата главница за периода от 10.01.2022 г. до 10.01.2025г. в размер
на 336,25 лв., като искът за плащане на лихва за забава следва да бъде уважен
в пълният размер от 336,25 лв. за периода 10.01.2022 г. до 10.01.2025г.
По разноските:
Ищецът е направил искане пред съда за присъждане на разноски в
размер на 402 лв., от които 52 лв. за държавна такса, 250 лв. депозит за
САТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение 100 лв. След разпореждане на
8
настоящия състав е освободена внесената от ищеца сума за разпит на свидетел
в размер на 50 лв., поради което същата не следва да се присъжда. Тъй като
искът на ищеца е уважен напълно, то на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му бъдат присъдени направените разноски в пълен размер – 402 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д,Г: ,5, със седалище и адрес на управление - гр.
София, 1172, р-н „Изгрев", ж.к. „Д,ад", бул. „Д-р Г. М. Д,в" ДА ЗАПЛАТИ на
ЗК „Л,8, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „,А, на
основание чл. 411 КЗ сумата от 917,86 лв.– представляваща обезщетение за
имуществени вреди платено по щета №2211-12,78, образувана във връзка с
ПТП от 28.05.2021г., между л.а. марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег. №
ЕН , КТ и л.а. марка „Дачия", модел „Сандеро", с рег. № ,0 СК, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 336,25 лв., представляваща мораторна
лихва върху главница за периода 10.01.2022 г. до 10.01.2025г., ведно със
законна лихва върху тази сума от 10.01.2025 г. до момента на окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Д,Г: ,5, със седалище
и адрес на управление - гр. София, 1172, р-н „Изгрев", ж.к. „Д,ад", бул. „Д-р Г.
М. Д,в" ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л,8, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „,А, сумата от 402 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9