Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/30.03.2020г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от председателя
адм. д. № 6/2020г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по
жалба на Е.Е.М. с ЕГН ********** *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0851-000559/10.12.2019г., издадена от началника на сектор
“ПП” при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а, б. “а” от ЗДвП
на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № ********* и
2 броя рег. табели с № *****. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно
административният орган е наложил процесната ПАМ спрямо жалбоподателката, тъй
като тя в качеството си на собственик не е предоставяла управлението на
автомобила на неправоспособен водач. Твърди се, че в деня на издаване на
заповедта М. е предоставила автомобила си на С.Н.А., който е правоспособен
водач, поради което не става ясно защо административният орган е счел, че тя е
предоставила автомобила си на неправоспособно лице. Сочи се, че в този ден са
съставени три броя АУАН, в които е отбелязано, че в един и същи час две лица едновременно
са управлявали автомобила на жалбоподателката. Твърди се, че не е ясно кой
реално е управлявал процесното МПС, както и че лицето, което е допуснало
управлението от неправоспособен водач, не е собственик на автомобила, поради
което не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл.171,
т.2а, б.”а” от ЗДвП. Иска се отмяна на заповедта, както и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът
– началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, не изразява становище по
жалбата.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
Със заповед № 19-0851-000559/10.12.2019г. началникът на сектор “ПП” при ОД
на МВР – Добрич е наложил на Е.Е.М. принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № ********* и 2
броя рег. табели с № *****. Принудителната административна
мярка е наложена на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП за това, че на
10.12.2019 г. жалбоподателката като собственик на лек автомобил „Ауди Q5“ с рег. № ***** е допуснала управлението му от Н.Н.А., ЕГН **********, който
не притежава съответното СУМПС. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателката
на 17.12.2019г., видно от приложената към акта разписка.
От данните по административната преписка се установява, че срещу водача Н.Н.А.
е съставен АУАН № 129353/10.12.2019 г. за това, че на 10.12.2019 г., в 13, 00
часа, в гр.Добрич, по бул. “Добруджа”, преди кръстовището с ул. “Отец Паисий”, в
посока Обувен завод, управлява лек автомобил “Ауди Q5” с рег. № *****, без
да е правоспособен водач (не притежава СУМПС). Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.150 от ЗДвП, като едновременно със съставянето на акта са
иззети регистрационните табели на автомобила и СРМПС. Въз основа на съставения
акт е издадено и НП № 19-0851-002314/02.01.2020 г., с което на Недков е наложена
глоба в размер на 300 лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Срещу водача е съставен още един АУАН № 57189/10.12.2019г. за управление на
автомобила след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с
техническо средство.
Съставен е и трети АУАН № 134183/ 10.12.2019 г. срещу лицето С.Н.А.с ЕГН **********
за това, че на същата дата и час в град Добрич, по бул. “Добруджа”, на
кръстовището с ул. “Отец Паисий”, в посока ул. “Никола Петков” управлява процесното
МПС след употреба и под въздействието на наркотични вещества или техни аналози,
установено с техническо средство.
И двамата водачи Ники и Светослав Антонови са задържани за 24 часа със
заповеди с рег. №№ 357зз-48/10.12.2019 г. и 357зз-49/ 10.12.2019 г., и двете
издадени от полицейски органи при Първо РПУ – Добрич.
От приложената по делото докладна записка от мл. инспектор Деян Желев
Дончев се установява, че на 10.12.2019г. дежурният полицейски патрул засича
неправоспособния водач Н.Н.А. да управлява автомобила на М.. По време на
движение Антонов се премества на задната седалка, а на шофьорската седалка сяда
С.Н.А., което налага съставянето на АУАН и срещу двете лица.
По делото не се спори, че автомобилът е собственост на жалбоподателката Е.Е.М.,
както и че лицето Н.Н.А. е неправоспособен водач - не притежава СУМПС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правно страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно заповед №
357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР – Добрич, която е служебно
известна на съда. Актът съдържа необходимите реквизити и при издаването му не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията за фактическо
и правно мотивиране съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, във
вр. чл.172, ал.1 от ЗДвП. В заповедта е цитирана приложимата законова
разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл.171, т.2а, б. “а”
от ЗДвП (редакция - ДВ, бр.77/2017г.). Посочени са и фактическите основания за издаване на
заповедта – управление на МПС от неправоспособен водач. Описани са регистрационният
номер и марката на управляваното МПС, мястото, датата и часа на управление на
автомобила, данните за неговия собственик, както и за лицето, което го е
управлявало.
Заповедта е издадена и в
съответствие с материалния закон и неговата цел.
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в
закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач - за срок
от 6 месеца до една година – т.2а, б.“а“, предл.последно на чл.171 от ЗДвП (редакция,
ДВ, бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г.). Следователно единствените правнорелевантни факти за налагането на ПАМ по този
текст са : лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС, и това
МПС да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава СУМПС. В случая всички тези обстоятелства са налице, като М.
не е опровергала нито едно от тях в хода на съдебното производство.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че не е безспорно
установено кой е управлявал процесното МПС, тъй като има съставени два АУАН
срещу две различни лица за това, че са карали едновременно автомобила в един и
същи ден и час. Действително от данните по делото е видно, че освен на
неправоспособния Н.Н.А. е съставен АУАН и на още едно трето лице – С.Н.А., но това
не променя факта, че е налице управление на МПС от неправоспособен шофьор, доколкото
от приложената по делото докладна записка се установява, че двата акта са последица
от поведението на водачите, които са си разменили местата по време на движение
на автомобила.
Ирелевантно е възражението на жалбоподателката, че неправилно е
ангажирана нейната отговорност, тъй като тя не е предоставяла управлението на
автомобила си на неправоспособен водач. Принудителната административна мярка
няма санкционен характер и не изисква наличието на противоправно поведение от
страна на лицето, спрямо когото се прилага. Хипотезата на
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП предвижда, че принудителната административна мярка
се налага на собственика, чието МПС е управлявано от лице, което не притежава
СУМПС, като законът не се интересува от това дали управлението на МПС е
допуснато от неговия собственик или от трето лице. Вината на собственика на МПС
е без правно значение за прилагане на обжалваната мярка, защото нейното основно
предназначение е да преустанови извършването на нарушението и да предотврати
настъпването на вредни последици от него. Отговорът на въпроса кой, кога и как
е предоставил управлението на автомобила не променя адресата на принудителната
административна мярка. Решаващото в случая е, че притежаваният от жалбоподателката
автомобил е управляван от неправоспособен водач, което в условията на обвързана
компетентност задължава административният орган да издаде заповед с посоченото
в закона съдържание, без да има право на
избор и свободна преценка дали да го стори или не.
Следователно оспореният
административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на ПАМ е фактически
и правно обосновано и съответства на непосредствената
цел на закона да се преустанови шофирането от неправоспособно лице и да се осигури безопасността на движението
по пътищата. Мярката е съответстваща на деянието, за което
е приложена. Правната квалификация отговаря на описаните фактически обстоятелства,
като правилно е определен и срокът на действие на мярката. Регистрацията на ППС
е прекратена за срок от 190 дни, който е към
законоустановения минимум и не противоречи на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
С оглед на изложеното съдът
намира, че обжалваната заповед не страда от пороци, съставляващи отменителни
основания по чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Предвид на изхода от спора
жалбоподателката няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал
разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Е.М. с ЕГН ********** *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0851-000559/10.12.2019г., издадена от началника на
сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а, б. “а”
от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС
№ ********* и 2 броя рег. табели с № *****.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: