РЕШЕНИЕ
гр. Пловдив, 07.08.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Ваня Петкова като разгледа адм. дело № 1079 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
„Е.” ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“****“ № 92, вх.2, ап.2
чрез адв. П.В. от САК, съдебен адрес: ***, е обжалвал ревизионен акт №
Р-24-1403503-091-001 от 04.03.2015 г., издаден от Й.Т.М., началник сектор
„Ревизии“ в ТД Пловдив на НАП, и ДАИ, главен инспектор по приходите в ТД
Пловдив на НАП, потвърден с решение № 414 от 22.05.2015 г. на директора на
дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП в
частта относно допълнително начисления ДДС в размер на 163 275,27 лева, непризнат
данъчен кредит в размер на 172 117,87 лева, начислени лихви за ДДС в
размер на 128 367,15 лева и допълнително установени лихви върху авансови
вноски за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 155,39 лева и изменен със
същото решение, в частта за допълнително установения корпоративен данък за 2009
г. от 6 330,45 лева на 6 225,22 лева, за 2010 г. от 2 600,39
лева на 2 112,70 лева, за 2011 г. от 6 299,29 лева на 5 998,09
лева, за 2012 г. от 81 606,56 лева на 79 134,94 лева и за 2013 г. от
10 232,67 лева на 2 963,20 лева, ведно с прилежащите лихви. В жалбата се твърди незаконосъобразност на РА поради
неправилно прилагане на материалния закон, неспазване на процесуалните правила
и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят оспорва фактическите и правни изводи в ревизионния акт и
ревизионния доклад.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. П.В. от САК,
който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалвания РА. В писмени бележки
излага съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът – директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез процесуален представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена по мотиви, подробно изложени в приложени
по делото писмени бележки.
Ревизията е започнала въз основа на заповед
за възлагане на ревизия № 1403503 от
06.08.2014 г., издадена от Галена Недкова, началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД Пловдив на НАП, и изменена със заповеди за възлагане на
ревизия № Р-24-1403503-020-02 от 14.11.2014 г. и № Р-24-1403503-020-03 от
13.12.2014 г., издадени от Й.М., началник сектор „Ревизии“ в ТД Пловдив на НАП.
Обхватът на ревизията е установяване на задължения за корпоративен данък за
периода 02.01.2009 г. – 31.12.2013 г. и за ДДС за периода 01.06.2009 г. –
30.06.2014 г. Въз основа на събраните при ревизията доказателства е съставен
ревизионен доклад № Р-24-1403503-092-01
от 29.01.2015 г. Констатациите в ревизионния доклад са дали основание за
издаване на ревизионен акт № Р-24-1403503-091-001 от 04.03.2015 г. – предмет на
настоящото съдебно производство.
Заповедите за възлагане на ревизия са издадени от
длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповед № РД-09-518 от
30.04.2014 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, и в рамките на предвидените по
ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода
на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на
основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК и от компетентните
органи по приходите. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и
решението на горестоящия в приходната администрация
решаващ орган са били надлежно съобщени на дружеството жалбоподател,
което в предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвало.
Ревизията е проведена по реда на чл.122 ДОПК, тъй като
органите по приходите са установили наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.2, 4 и 5 ДОПК. На основание чл.124, ал.1 ДОПК на дружеството е връчено
уведомление за това, че данъчната основа за облагане с ДДС и корпоративен данък
ще бъде определена по реда на чл.122 ДОПК.
Основната дейност на „Е.“ ЕООД е строителство на
жилищни сгради. При ревизията дружеството не е представило всички фактури за
продажби, издадени през ревизирания период, всички фактури за покупки, по които
е ползван данъчен кредит и са отчетени разходи за периода 2009 г. – 2012 г.,
всички банкови документи, синтетична и аналитична счетоводна отчетност за
периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г.
Ревизиращият екип е установил, че информацията по
представените оборотни ведомости не съответства на данните в съставените
годишни финансови отчети, отчетите за приходите и разходите и декларираните
приходи и разходи в подадените годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО.
Констатирано е също, че заведената счетоводна отчетност не отговаря на
изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В
подадените справки-декларации и дневници за продажби по ЗДДС не са включени
издадени от дружеството фактури, които са декларирани в дневниците за покупки
на неговите клиенти, като някои от тези сделки са отразени в заведената
счетоводна отчетност чрез отписване на съответните активи. Извършени са
продажби на недвижими имоти, документирани с нотариални актове, за които не са
издадени фактури, не е начислен ДДС и не са отчетени приходи съгласно
изискванията на данъчното и счетоводно законодателство.
Въз основа на тези констатации
е направен извод, че воденото счетоводство не представя вярно осъществените
през ревизирания период стопански операции, съставените счетоводни статии не
съответстват на издадените и получени първични счетоводни документи, налице са
и записвания по счетоводните сметки без основание, както и неотчетени приходи,
документирани с фактури и нотариални актове, т.е. налице са
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, 4 и 5 ДОПК.
По ЗДДС:
При определяне на данъчната основа е извършен анализ
на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК и са
взети предвид всички извършени от дружеството продажби на стоки и услуги,
представляващи облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, както и получените
доставки, за които данъкът е изискуем от получателя – издадените фактури за
продажби, които са декларирани и които не са декларирани в подадените
справки-декларации и дневници за продажби, извършените облагаеми доставки на
недвижими имоти по нотариални актове, които не са декларирани в подадените
справки-декларации и дневници за покупки.
За извършените продажби на недвижими имоти и
ограничени вещни права по нотариални актове, за които ревизираното лице не е
начислило данък, при ревизията е начислен допълнително ДДС в размер на 129
660,60 лева, в това число 19 769,06 лева по два нотариални акта за дарения от
16.12.2013 г.
Органите по приходите са приели, че основната дейност
на дружеството е строителство на сгради и дружеството е приспаднало данъчен
кредит във връзка с това строителство, следователно е налице хипотезата на
чл.6, ал.3, т.2 ЗДДС. Тъй като дружеството не е представило счетоводна
отчетност, от която да може да се установи каква е себестойността на дарените
апартаменти, при ревизията данъчната основа е определена в размера на
посочената в нотариалните актове данъчна оценка на имотите, която е приета за
най-близка до себестойността им с оглед на начина, по който се определя по
принцип данъчната оценка по ЗМДТ, отчитайки местоположение, големина, вид на
строителството и др., което я доближава максимално до реалната стойност на обекта.
За извършени продажби на стоки, за които ревизираното
лице е издало фактури, но не ги е включило в дневника за продажби, но са
включени в дневника за покупки от контрагентите му, при ревизията е начислен
допълнително ДДС в размер на 33 614,67 лева през м.04.2012 г., като са обложени
само тези продажби, за които има отразяване както в счетоводството на
ревизираното лице, така и в дневника за покупки на неговите контрагенти.
Предмет на фактурите са материали и ДМА, които „Е.“ ЕООД е отписало в счетоводството
си.
При ревизията не е признат данъчен кредит в размер на
139 393,50 лева по 41 фактури, които не
са били представени от ревизираното лице, а именно: фактури № 233 от
При извършената проверка в
информационната система на НАП ревизиращият екип е установил, че „Е.“ ЕООД е
включило процесните фактури в дневника за покупки и е
приспаднало данъчен кредит. Данъчният кредит е отказан на основание чл.71, т.1 ЗДДС, тъй като дружеството не е спазило задължението по чл.58, ал.2 ППЗДДС да
уведоми за евентуално изгубване, унищожаване или кражба на оригинала
териториалната дирекция на НАП по регистрацията си и да осигури фотокопие от екземпляра
на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява
в счетоводството си. В хода на
ревизионното производство дружеството не е представило нито оригинали, нито
заверения копия на фактурите, а твърдението, че тези документи се намират в
бившата счетоводителка на дружеството Ваня Петкова, е останало недоказано. В
хода на ревизията органите по приходите са изискали документите от Ваня
Петкова, която е заявила, че всички първични счетоводни документи, регистри и
други документи е предала лично на управителката на „Е.“ ЕООД Т.К.на 03.02.2014
г. в присъствието на Д.М.Д..
За м.05.2012 г. на основание чл.70, ал.5 ЗДДС не е
признат данъчен кредит в размер на 3 536,20 лева по фактура № 20 от 31.05.2012
г., издадена от „Д.-09“ ЕООД, с предмет на доставката – реклама в заведение.
При извършената насрещна проверка на доставчика са
представени заверени копия на издадената фактура, договор за реклама от
01.02.2011 г. и пет приходни касови ордери за плащане в брой, но не са
представени никакви документи за осъществяване на дейност в заведението
(кафе-бар „Опиум“ в Старозагорските минерални бани), в което според договора е
трябвало да се извършва рекламната дейност, за предаването на рекламните
материали и за начина, по който е извършвана рекламата. Към издадената фактура
не са приложени фискални бонове, а в представеното извлечение от сметка 411
доставката е отразена с дата 07.01.2014 г.
Ревизиращият екип е установил, че „Е.” ЕООД не е
осчетоводило покупки на рекламни материали, не притежава документи,
удостоверяващи предаването им на „Д.-09“ ЕООД, както и приемането на
извършената работа.
От извършената проверка в информационната система на
НАП е установено, че „Деби–09” ЕООД не е декларирало осъществяване на дейност в
кафе-бар „Опиум”, няма регистриран ЕКАФП в търговски обект през 2011 г. и 2012
г. и не е включило процесната фактура в
справката-декларация и дневника за продажби.
С оглед на тези констатации органите по приходите са
отказали правото на приспадане на данъчен кредит поради недоказана реална дост
За м.05.2012 г. на основание чл.70, ал.5 ЗДДС не е
признат данъчен кредит в размер на 6 220,08 лева по фактура № 41 от 28.05.2012
г., издадена от „**“ ЕООД, с предмет на доставката – стоки по опис.
При извършената насрещна проверка на доставчика са
представени заверено копие на издадената фактура и спецификация (опис на
стоките), справка-декларация и дневник за продажби за м.06.2012 г., но не са
представени документи, удостоверяващи придобиването на стоките, тяхното
съхранение, транспортиране и предаване на представител на „Е.” ЕООД. Предвид
писмените обяснения на управителя, че сумата по фактурата е постъпила по
личната му сметка, а материалите са закупени от него като физическо лице,
ревизиращият екип е направил извод, че „**” ЕООД не е притежавало стоките,
предмет на процесната доставка, нито е получило
приходи от тяхната продажба. Доставчик се явява физическото лице, а не
дружеството, поради което данъкът е неправомерно начислен и на основание чл.70,
ал.5 ЗДДС не е налице право на приспадане.
При ревизията не е признат данъчен
кредит в размер на 22 968,09 лева по 18
фактури, за които управителят на „Е.“ твърди в сигнал до прокуратурата, че с
тези доставчици не са му известни извършени сделки (таблица стр.8 от
решението). Органите по приходите са приели, че след като управителят на
ревизираното дружество сам твърди, че не са извършени доставки по цитираните
фактури и с посочените във фактурите доставчици, данъкът по тези фактури е
начислен неправомерно и не възниква право на приспадане на данъчен кредит по
силата на чл.70, ал.5 ЗДДС.
По ЗКПО:
При ревизията на основание чл.122, ал.2 ДОПК органите
по приходите са извършили корекция на данъчната основа за облагане с
корпоративен данък, като към сумата на приходите са включени и продажбите на
недвижими имоти по нотариални актове, които приходите от продажби са намалени с
осчетоводените разходи, документално обосновани чрез първични счетоводни
документи и отговарящи на изискванията на ЗКПО за признаване на разходи, и с
определената от органи по приходите балансова (отчетна) стойност на продадените
активи. Данните за определените при ревизията приходи и разходи, както и
основанията за тяхното включване или непризнаване при формиране на данъчната
основа за облагане с КД са обобщени в изготвени таблици по години. След анализ
на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК е
формирана данъчната основа за облагане с корпоративен данък за всяка от
ревизираните години.
В хода административното обжалване директорът на ДОДОП
Пловдив е изменил издаденият ревизионен акт в тази част, като е приел, че
неоснователно разходите за амортизация, заплати, осигуровки и услуги, които са
били отчетени от дружеството-жалбоподател и за които не са били представени
документи при ревизията, не са признати, защото чл.4, ал.1, т.4 ЗСч., чл.78 ЗКПО и чл.122, ал.1 и ал.2 ДОПК изискват за установените приходи да се
определят и признаят всички полагащи се разходи. Прието е, че при определяне на
данъчната основа за облагане с корпоративен данък по чл.122 ДОПК неоснователно
не са формирани и включени в общите разходи разходите за амортизация, заплати,
осигуровки и услуги с единственото основание липса на документ, поради което
решаващият орган е приел отчетените такива от дружеството жалбоподател
по години, с които е намалена данъчната основа за всяка от ревизираните години.
Съответно ревизионният акт в частта по ЗКПО е изменен, като са намалени
допълнително установените задължения по корпоративен данък за 2009 г. – 2013 г.
При второто разглеждане на
делото в първа инстанция /настоящото производство е трето, след отмяна по
чл.237 и сл. от АПК/ е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза.
Както се посочи при новото разглеждане на делото е преразпитано
вещото лице, като същото е заявило, че поддържа заключението си, което е прието
без въпроси и възражения от страните. Съдът намира, че същото следва да бъде кредитирано
като компетентно и безпристрастно изготвена. Вещото лице е посочило, че при извършен
преглед на първичните счетоводни документи в счетоводството на жалбоподателя не
намерил следните фактури: № ********** от
Съгласно данните в представения по делото хронологичен
регистър за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. са
взети счетоводни записвания само по фактура № 6/04.09.2009г., а именно: дебит
сметка 411 „Клиенти“, кредит сметка 453/2 „Начислен ДДС на продажбите“ и кредит
сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“. Фактурите от месец април 2012г.,
които не са включени в дневника за продажбите на жалбоподателя за същия данъчен
период не са осчетоводени в хронологичния регистър.
Няма счетоводни регистри, от които би могло да се
определи себестойността на всички апартаменти. Вещото лице не може да даде
отговор как ревизиращият екип е изчислил посочените стойности на
себестойността, съгласно приложение № 8 към ревизионния доклад. Поради тази
причина не може да се направи извод за коректното облагане на жалбоподателя.
Статистическите данни за средна себестойност на
единица площ могат да бъдат само ориентир за средната себестойност на единица
площ строителство на територията на гр. Стара Загора. За коректно определяне на
себестойността на сградите следва вещо лице строителен инженер – оценител да
определи каква е била себестойността на всеки един апартамент към момента на
продажбата му, в зависимост степента на завършеност. Следва да бъде извършена и
пазарна оценка на правото на строеж, тъй като в част от извършените сделки
предмет на продажба е само правото на строеж.
Вещото лице не е могло да извърши проверка при
доставчиците по отношение продажбите на стоки по фактурите, по които не е
признато право на приспадане на данъчен кредит, посочени в табличен вид на стр.
5 и 6 от заключението (л. 33 – 34 от адм. дело №
887/2017г., цитираните по-долу страници и листове са от същото дело). Съгласно
информацията от дневниците за продажби на доставчиците (обобщена в таблица на
стр. 6 – 8 от заключението (л. 34 – 36) общият размер на ДДС по фактурите,
невключени в дневниците за продажби на лицата, възлиза на обща стойност
64 779,24лв.
Съгласно данни от информационния масив на НАП
доставчиците, по издадените фактури, от които е отказан данъчен кредит, са разполагали
с наети лица по трудови правоотношения. Периодът на наемането и и длъжностите,
на които са наети, са посочени от вещото лице в таблици на стр. 8 – 14 от
заключението (л. 36 – 42).
Вещото лице е проследило извършените продажби на
апартаменти и права на строеж хронологично, като е започнало от данъчен период
м. 06.2009г. и е приключило с данъчен период м. 06.2014г. – стр. 14 – 31 от
заключението (л. 42 – 59). Извършено е преизчисление
на дължимия ДДС, като са съобразени фактите на извършени продажби на апарт
-за м. 06.2009г. не са издадени фактури за продажба на
паркоместа на обща стойност 3 912,48лв., за
които е дължим ДДС в общ размер на 652,08лв. Резултатът за периода би следвало
да
-за м. 09.2009г. не са издадени фактури за продажба на
апартаменти на две лица, като дължим е ДДС в размер на 9 453,18лв. по
продажбата на лицето В.Б.. По отношение фактура № 7/01.10.2009г. е
констатирано, че фактурата, заедно с други две издадени фактури е включена в
данъчен период м. 10.2009г., съответно ДДС е начислен в данъчен период м.
10.2009г. Резултатът за периода би следвало да бъде ДДС за внасяне в общ размер
на 12 499,22лв. (3 046,04лв. начислен ДДС по декларирани доставки +
9 453,18лв. дължим ДДС по недекларирани доставки).
-за данъчен период м. 02.2010г. е извършена корекция
във връзка с фактура № 12/30.11.2009г. с начислен ДДС в размер на
3 700лв., която е включена в дневника за продажби за данъчен период м.
02.2010г.
-за данъчен период м. 07.2010г. е начислен ДДС в
размер на 6 666,67лв. за извършена продажба по НА № 62/09.07.2010г., за
която не е издадена фактура.
-за данъчен период м. 07.2011г. е начислен ДДС в общ
размер на 10 118,56лв. за извършени продажби по НА № 172/19.07.2011г. и НА
№ 174/19.07.2011г., за които не са издадени фактури.
-за данъчен период м. 01.2012г. е изчислена данъчна
основа на извършени сделки на обща стойност 307 422,20лв., с дължим ДДС в
общ размер на 61 484,42лв. по нотариални актове посочени в таблица на стр.
21 от заключението (л. 49).
Според вещото лице включените сделки по извършени
продажби от 2010г. и 2011г. са неправилни, поради следните констатации: НА
62/ІV/559 от 09.07.2010г. е издаден на А.С., не на **** и е с предмет продажба
на апартамент № 2 с площ 56,45кв.м, 7,136% идеални части от общите части =
6,59кв.м и 7,136% от идеалните части от отстъпено право на строеж за сумата от
40 000лв. В данъчния период на издаване на НА с ревизионния акт е начислен
ДДС в размер на 6 666,67лв.
За данъчен период м. 05.2011г. е прехвърлено право на
строеж на **** и на ****, за които са издадени фактура № 28/27.05.2011г. и
29/27.05.2011г. съответно на стойност 40 000лв. и 42 000лв. без ДДС.
Стойностите на издадените фактури не съвпадат със стойностите, посочени в НА,
като са намалени съответно с 28 250лв. и 28 000лв.
За прехвърленото право на строеж по НА №
173/19.07.2011г., 47/29.08.2011г. и 72/02.09.2011г. не са издадени фактури, но
не следва да бъде доначисляван ДДС.
За извършените продажби на апартаменти с НА №
13/15.12.2011г. и 188/22.12.2011г. не са издадени фактури, но ДДС следва да
бъде начислен през данъчен период м. 12.2011г., а не през м. 01.2012г.
Изместването на датата на данъчното събитие по всички
посочени нотариални актове води до изкривяване на финансовия резултат за 2011г.
и 2012г.
-за данъчен период м. 04.2012г. е извършена корекция
на резултата за периода, тъй като по фактурите, посочени на стр. 2 от
заключението жалбоподателят е приспаднал неправомерно данъчен кредит в периода.
-за данъчен период м. 05.2012г. е увеличена данъчната
основа със сумата на издаденото КИ № 19/30.05.2012г. – 3 585,69лв.,
съответно ДДС със сумата в размер на 717,14лв., поради повторно приспадната
договорена отстъпка. Вещото лице е констатирало, че във фактура №
18/30.05.2012г. няма приспадната отстъпка, която да е приспадната втори път с
издаденото кредитно известие.
-за данъчен период м. 06.2012г. е начислен ДДС в
размер на 7 627,24лв. за извършена продажба по НА № 17/04.06.2012г., за
която не е издадена фактура.
-за данъчен период м. 07.2012г. е начислен ДДС в общ
размер на 11 233,33лв. за извършени продажби по НА № 69/04.07.2012г. и
111/06.07.2012г., за които не са издадени фактури.
-за данъчен период м. 12.2012г. не е издадена фактура
за продажба на паркомясто с НА № 119/03.12.2012г.
Според ревизиращите органи по приходите се касае за продажба на паркомясто № 19 на Б.Й., за което е издадена фактура №
28/05.11.2012г. и за продажба на паркомясто № 2 на Б.Д.,
за което не е издадена фактура. Дължимият ДДС възлиза общо на 1 341,67лв.,
получен като сбор от доначисления данък по
доставката, за която не е издадена фактура и доставката, за която не е
фактурирана пълната стойност по НА. Вещото лице е констатирало, че за данъчен
период м. 05.2013г. е издадена фактура № 32/30.05.2013г. с получател Б.Д. за
продажба на паркомясто с данъчна основа 5 300лв.
и начислен ДДС в размер на 1 060лв.
-за данъчен период м. 01.2013г. е начислен ДДС в
размер на 332,92лв. за продадено паркомясто на ВВна стойност 1 997,5лв.
-за данъчен период м.10.2013г. са извършени продажби с
НА № 134/30.10.2013г., за която са издадени фактури, включени в данъчен период
м. 06.2014г. и продажби с НА № 83/09.10.2013г., за която са издадени 1 фактура
през м. 10.2013г. и 5 фактури, издадени през 2014г. Доначислен
е ДДС в общ размер на 8 369,64лв. по фактурите, издадени през 2014г.,
съгласно таблица втора на стр. 27 от заключението (л. 55).
-за данъчен период м. 11.2013г. са извършени продажби
с НА № 167/19.11.2013г., за която са издадени 2 фактури, съответно през 2013г.
и 2014г. и с НА № 163/15.11.2013г., за която са издадени 3 фактури, съответно
през 2013г. и 2014г. Начислен е ДДС в общ размер на 15 298,01лв. по
фактурите с получател Д.М., издадени през 2014г. (таблица последна на стр. 27
от заключението, л. 55), по фактурите с получател Р.П., издадени през 2014г.
(таблица на стр. 26 – 27 от заключението, л. 54 гръб – 55) и по фактурата с
получател А.М., издадена през 2014г. (таблица четвърта на стр. 27, л. 55).
Резултатът за периода е променен на ДДС за внасяне в размер на
15 964,67лв.
-за данъчен период м. 12.2013г. са извършени продажби
с НА № 42/20.12.2013г., за която са издадени 3 фактури през 2014г. и с НА №
19/13.12.2013г., за която са издадени 3 фактури през 2014г. За направеното
дарение няма издадена фактура, поради което са определени следните данъчни
основи: в размер на 31 924,77лв. и ДДС – 6 384,95лв. и в размер на
66 920,58лв. и ДДС – 13 384,11лв. Съгласно данни от НА №
23/16.12.2013г. данъчната оценка на правото на строеж на апартамент № 2 и
апартамент № 4 е в общ размер на 126 614,41лв. (34 872,80лв. +
80 383,70лв.). Начисленият ДДС е в общ размер на 33 377,63лв. по
фактурите с получател Д.Б., издадени през 2014г. (таблица трета на стр. 28 от
заключението, л. 56), фактурите с получател М.Г., издадени през 2014г. (таблица
втора на стр. 28, л. 56) и във връзка с направеното дарение.
-за данъчен период м. 02.2014г. са включени фактури №№
1, 4 и 5 с получател М.Я.(таблица първа на стр. 29, л. 57), които се отнасят за
по-късно фактурирани сделки във връзка с осъществени продажби с НА.
Допълнително начисленият ДДС за периода е по фактури №№ 2/05.02.2014г. и
3/05.02.2014г. с получател АД. Налице е промяна в резултата за периода, като
дължимият ДДС е намален от 3 296,53лв. на 1 666,66лв.
-за данъчен период м. 03.2014г. е включена фактура № 6
с получател Д.М. (таблица втора на стр. 29, л. 57), която се отнася за по-късно
фактурирана сделка във връзка с осъществена продажба с НА. Допълнително
начисленият ДДС за периода е по фактура № 7/14.03.2014г. с получател СА. Налице
е промяна в резултата за периода, като дължимият ДДС е намален от
3 003,15лв. на 1 336,48лв.
-за данъчен период м. 05.2014г. е включена фактура №
14 с получател Д.Б. (таблица на стр. 29 – 30, л. 57 – 58), която се отнася за
по-късно фактурирана сделка във връзка с осъществена продажба с НА.
Допълнително дължимият ДДС за периода е 23 125,09лв. (27 525,09лв.
деклариран от лицето – 4 400лв. по фактура № 14/12.05.2014г.).
-за данъчен период м. 06.2014г. са включени фактури №№
30, 31, 33, 25, 26, 28, 101, 103,
За финансовата 2009г. приходът от продажба на
апартаменти е правилно определен в размер на 256 914,53лв. Няма информация
за начина на изчисление на себестойността, поради което вещото лице не може да
направи извод и за допълнително определения корпоративен данък.
За финансовата 2010г. приходът от продажба на
апартаменти следва да бъде в размер на 167 169,74лв., която сума
представлява разликата между изчисления от ревизиращия екип размер на приходите
от 169 086,41лв. и стойността на включената два пъти фактура №
23/28.05.2010г. Отново няма информация за начина на изчисление на себестойността,
поради което вещото лице не може да направи извод и за допълнително определения
корпоративен данък.
За 2011г. и 2012г. приходите от продажби на
апартаменти в размер на 109 080,51лв. е неправилно определен, тъй като
приходите от продажби на право на строеж с НА № 62/09.07.2010г.,
74/27.05.2011г., 173/19.07.2011г., 47/29.08.2011г., 72/02.09.2011г.,
13/15.12.2011г. и 188/22.12.2011г. следва да бъдат признати на датата на
извършване на продажбите по НА, независимо от неиздадените или късно издадени фактури,
а не както е в РА – за данъчен период м. 01.2012г. Отново няма информация за
начина на изчисление на себестойността, поради което вещото лице не може да
направи извод и за допълнително определения корпоративен данък.
За 2013г. приходите от продажби на апартаменти е
неправилно определен, тъй като в него е включена стойността на фактура №
32/30.05.2013г., която е издадена за извършена през 2012г. продажба, за която е
издаден НА. Налице е несъответствие в стойностите на фактурата и НА, които са
съответно 5 300лв. без ДДС и 2 300лв.
Ревизиращият екип е изготвил справки, представляващи
приложение № 8 към ревизионния доклад, които са изготвени по обекти и е
посочена „изчислената себестойност“ във връзка с извършените продажби. За
жилищната сграда в гр. Стара Загора, кв. „**“, ул. „**“ № 24 е приложена само
справка за извършените продажби съгласно НА и издадените в тази връзка фактури.
Не е изготвена справка за изчислената себестойност на обектите в тази сграда.
През 2010г. и 2011г. има извършени продажби на право
на строеж, обобщени в табличен вид на стр. 32 (л. 60), като вещото лице е
посочило, че по тях не е начисляван ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2
от ЗДДС учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена
доставка до момента на завършване на сградата в груб строеж, за която се
учредява или прехвърля правото на строеж, като в него не се включват
извършените СМР. С разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС е регламентирано
правото на избор за доставчика дали доставките по ал. 1 да се третират като
облагаеми. Следва да се има предвид, че правото на избор може да се упражни
чрез посочване на размера на данъка във фактурата за доставката, като същото
може да бъде упражнено и чрез посочване във фактурата на основанието за
осъществяване на избор доставката да е облагаема.
В разпита си в съдебното заседание по приемане на
заключението на 29.06.2017г. вещото лице е направило допълнения и пояснения (л.
87 гръб – 89). Направено е частично възражение от процесуалния представител на
ответника, че на стр. 32 от заключението вещото лице е дало отговор на правен
въпрос, което от компетентността на съда.
При второто разглеждане на
делото в първа инстанция /настоящото производство е трето, след отмяна по
чл.237 и сл. от АПК/ е била допусната и приета и съдебно-техническа експертиза.
Както се посочи при новото разглеждане на делото е преразпитано
вещото лице, като същото е заявило, че поддържа заключението си, което е прието
без въпроси и възражения от страните. Съдът намира, че същото следва да бъде
кредитирано като компетентно и безпристрастно изготвена.
В заключението си вещото лице
е установило себестойността на продаваните обекти, съгласно РА на жалбоподателя
за процесния период, като определил тяхната
себестойност, както следва:
1.В табличен вид подробно е
посочена себестойността на апартаментите и продажбата на обекти от жилищна
сграда със застроена площ 201,04 кв.м. и разгъната застроена площ 676,80 кв.м.,
намираща се в УПИ № XVII – 481
от кв.651 в кв. „**“ по плана на гр.Стара Загора, с идентификатор **по КККР на
гр.Стара Загора, с адрес гр.Стара Загора, кв.“**“, ул.“**“ №7, като е посочена
обща стойност на земя, сграда и паркоместа по
договореност 430 953,79 лв., а към момент на сделка 374 770,34 лв. Посочено е
себестойност на сграда и паркоместа по договореност
416 053,79 лв., а към момент на сделка 359 870,34 лв. Стойност на дворно място
по договореност 14 900,00 лв., а към момент на сделка 14 900,00 лв., експертът
е посочил, че е отчетена по данни от
акта за собственост и същата е приета за себестойност на обекта. За три паркоместа няма данни да са прехвърляни, но същите са
реализирани на място. Изложено е, че сградата е напълно завършена и се обитава,
като всички строителни и монтажни работи са изпълнени. Тъй като в представената
документация няма данни за договорена степен на завършване, вещото лице е
приело същата за стандартно и напълно завършени обекти. В заключението е
посочено, че тъй като към момента на сключване на сделките част от имотите не
са били завършени и сградата е била в процес на строеж, в графа „Обща стойност
към момент на сделка“ експертът е отчел състоянието на сградата, респективно на
обекта, към посочения момент и е намалил стойността на същия с коефициент на
завършеност към момента на сделката. Вещото лице е посочило подробно в табличен
вид и себестойността на обекта с всички разходи за труд, материали, механизация
и други към съответните години, като всичко общо е 436 065,79 лв.
2. В табличен вид подробно е
посочена себестойността на отделните обекти в жилищна сграда в УПИ №II 409 от кв.6503 по плана на гр. Стара
Загора, представляващ ПИ с идентификатор **по кадастралната карта на гр.Стара
Загора, с админ.адрес: ул.** № 24 (сега ул.“**“ №
19), като е посочена себестойност на сграда и паркоместа
по договореност 890 237,58 лв., а към момент на сделка 847 767,67 лв. Стойност
на дворно място по договореност 26 334,00 лв., а към момент на сделка 26 334,00
лв., експертът е посочил, че е отчетена
по данни от акта за собственост и същата е приета за себестойност на обекта.
Вещото лице е посочило, че сградата е напълно завършена и се обитава, като
всички строителни и монтажни работи са изпълнени. В експертизата е посочено,
че в представените нотариални актове има
данни за договорената степен на завършване – по БДС, на замазка и шпакловка, с
изградени инсталации без зареждане и завършени общи части, поради което е приел
същата за обектите. В заключението е посочено, че тъй като към момента на
сключване на сделките част от имотите не са били завършени и сградата е била в
процес на строеж, в графа „Обща стойност към момент на сделка“ експертът е
отчел състоянието на сградата, респективно на обекта, към посочения момент и е намалил
стойността на същия с коефициент на завършеност към момента на сделката. Вещото
лице е посочило подробно в табличен вид и себестойността на обекта с всички
разходи за труд, материали, механизация и други към съответните години, като
всичко общо е 916 581,58 лв.
3. В табличен вид подробно е
посочена себестойността на апартаменти /паркоместа/
дворно място и продажбата на обекти от жилищна сграда в УПИ №XII – коо, 493 от
кв.440 по плана на гр. Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор **по
кадастралната карта на гр.Стара Загора, с админ.адрес:
ул.** № 13а, като е посочена себестойност на сграда и паркоместа
в двора по договореност 1 035 854,04 лв., а към момент на сделка 968 102,92 лв.
Стойност на дворно място по договореност 33 000,00 лв., и към момент на сделка
33 000,00 лв., експертът е посочил, че е
отчетена по данни от акта за собственост и същата е приета за
себестойност на обекта. За две паркоместа вещото лице е посочило, че няма данни да са
прехвърляни, но същите са реализирани на място. Вещото лице е посочило, че
сградата е напълно завършена и се обитава, като всички строителни и монтажни
работи са изпълнени. В експертизата е посочено, че в представените нотариални актове има данни
за договорената степен на завършване – по БДС, на замазка и шпакловка, с
изградени инсталации без зареждане и завършени общи части, поради което е приел
същата за обектите. В заключението е посочено, че тъй като към момента на
сключване на сделките част от имотите не са били завършени и сградата е била в
процес на строеж, в графа „Обща стойност към момент на сделка“ експертът е
отчел състоянието на сградата, респективно на обекта, към посочения момент и е
намалил стойността на същия с коефициент на завършеност към момента на
сделката. Вещото лице е посочило подробно в табличен вид и себестойността на
обекта с всички разходи за труд, материали, механизация и други към съответните
години, като всичко общо е 1 072 187,16 лв.
И за трите сгради е посочено,
че в себестойността не е включена пазарната стойност на правото на строеж за
всеки обект, защото е включена стойността на земята, както и че при
строителството няма направени разходи за правото на строеж.
В разпита си в съдебното заседание по приемане на
заключението на 29.09.2017г.
вещото лице е направило пояснения (л. 145 гръб), че това което са определили на
първата кооперация са само разходи за изграждането на самата сграда, но не и за
паркоместата към сградата, направени са разходи за
изкоп, облицовка с камък, които е посочил отделно и това се получава от
разликата. Продадени са после и имат стойност. Вещото лице е посочило, че става
въпрос за себестойност на строителството, като не са начислявани печалба и
други разходи.
Както се каза производството по настоящото дело е
трето поред, след отмяна по реда на чл.237 и сл. от АПК на Решение № 2309 от
21.12.2017г. постановено по адм. дело № 887/2017 г.
на Административен съд-Пловдив, оставено в сила с решение № 13244 от
31.10.2018г. на Върховен административен съд, осмо отделение по адм.д.2567/2018г. В отменителното
решение е прието, че представено Удостоверение на Окръжна прокуратура-гр.Стара
Загора за образувано досъдебно производство, срещу неизвестен извършител, за
това, че за периода м.07.2009-07.2014г., като представител на „Е.“ ЕООД, в условията
на продължавано престъпление е избегнал установяване и заплащане на данъци по
ЗДДС, като използва документи с невярно съдържание представлява ново
обстоятелство, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, от съществено значение за
делото, тъй като би могло да доведе до различно решение по спора.
С насрочването на делото съдът е
изискал пълна справка от ОП – Стара Загора за движението по досъдебно
производство № 349ЗМ-167/ 2016 г. на ОДМВР – Стара Загора. В постъпил отговор
се сочи, че досъдебното производство е образувано на 20.10.2016 г. с
постановление на ОП – Стара Загора за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр.
чл.26 от НК с предмет данъчни задължения по ЗДДС на „Е.“ООД – Стара Загора,
делото е на производство, като по същото се провежда разследване и към
настоящия момент /18.04.2019 г./ няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
В хода на съдебното производство е разпитана като
свидетел И.П.. Същата сочи, че работела в счетоводна кантора, която през 2014
г. поела счетоводството на „Е.“. Когато била поискана документацията на
дружеството, същата била в „насипно състояние“. След като управителката на
дружеството заявила, че при нея няма „почти нищо“, отишли при „колежката“
/очевидно друг счетоводител/. Последната започнала да вади „документи от торби,
от шкафове, от разни купища бумаги“ и започнала да
разпечатва ведомостите от компютъра. Друга конкретна информация свидетелката не
посочва.
Посочи се, че са преразпитани
вещите лица по назначените и изслушани при предходното разглеждане ССЕ и СТЕ.
Същите заявяват, че поддържат заключенията си, които са приети без въпроси и възражения от страните. Други доказателства
не са събирани, тъй като страните не са направили доказателствени
искания.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на ревизионното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават отмяна на ревизионния акт само на това основание.
Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.
Както бе посочено по – горе в настоящото решение
ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1
и чл.119, ал.2 ДОПК и от компетентните органи по приходите. Както ревизионният
доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия
в приходната администрация решаващ орган са били надлежно съобщени на
дружеството жалбоподател, което с предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвало.
На дружеството е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в
пълен обем. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя за
неспазване на процесуалните правила.
За основанията за провеждане на ревизията по реда на
чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът счита следното:
На първо място следва да се отбележи, че дружеството
жалбоподател не оспорва наличието на основания за извършване на ревизията по
особения ред на чл.122 ДОПК.
Съдът споделя констатацията на органите по приходите
за наличие на основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, доколкото дружеството
жалбоподател не излага доводи, че всички извършени от него продажби на жилища
са декларирани и включени в годишните финансови отчети на дружеството.
Относно наличието на основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, съдът счита, че правилно ревизиращия екип е приел, че заведената
счетоводна отчетност на дружеството не отговаря на изискванията на Закона за
счетоводството.
В действителност, чрез ССЕ и разпита на свидетеля в
хода на съдебното производство се потвърдиха твърденията на жалбоподателя, че
през 2014г. счетоводството на дружеството е поето от друг счетоводител и че
част от счетоводната документация на дружеството се намира при бившата
счетоводителка, но това не означава, че е нейна вината за нередовно воденото
счетоводство. Нещо повече с тези твърдения управителят на дружеството
жалбоподател не оспорва по същество констатацията на органите по приходите за
наличието на основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, следователно налице е
основание за извършване на ревизия по особения ред.
Съдът следва да отбележи, че в чл.16 ал.1 от Закона за
счетоводството са описани правата и задълженията на ръководителя на предприятието,
които са следните: 1.
утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието; 2. организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с
разпоредбите на този закон; 3.
утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано
осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично)
счетоводно отчитане; 4.
отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и
на годишните доклади, изисквани по този закон; 5. определя периодичността на финансовите отчети за нуждите на
управлението на предприятието; 6.
отговаря за извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори; 7.
определя реда и начина за извършване на инвентаризация; 8. отговаря за съхраняването на счетоводната информация по реда
и в сроковете по раздел ІІІ; 9.
определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното
създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или
предаването им съгласно този закон.
Следователно без значение в процесния
случай е евентуалната пряка вина на бившата счетоводителка, тъй като както бе
изложено по-горе ръководителя на дружеството носи отговорност за организиране
на текущото счетоводно отчитане в съответствие с действащото законодателство,
както и за съхраняването на счетоводната информация.
Относно наличието на основание по чл.122, ал.1, т.5 от ДОПК, съдът счита, че правилно ревизиращия екип е приел, че липсват документи
необходими за установяване на основата за облагане, каквито твърдения са налице
и от страна на дружеството жалбоподател,
че документите се намират в бившата счетоводителка.
При определяне на данъчната
основа е извършен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК, като в констативната част на
ревизионния доклад са описани относимите към
ревизираното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.
По ЗДДС:
За определяне на основата за
облагане по ЗДДС са използвани фактури за
продажби, издадени от „Е.” ЕООД; нотариални актове за продажба на
недвижими имоти, дневник за покупки и дневник за продажби на дружеството и неговите
контрагенти /клиенти и доставчици/, протоколи от извършени насрещни проверки на
доставчици.
За да определят данъчната
основа за съответния период органите по приходите са използвали както данни по
фактурите, така и данни от нотариалните актове, тъй като за продажбите на част
от недвижимите имоти не са издавани фактури. Възприетият подход е съобразен с
обстоятелството, че при ревизията не са представени освен фактурите за
извършени продажби и фактурите за извършени покупки на стоки, за които е упражнено
право на приспадане на данъчен кредит. Това е потвърдено в заключението на
вещото лице по назначената ССЕ, съгласно констатациите в което през 2014г.
счетоводството на дружеството „е поето“ от нов счетоводител, който е
констатирал непълноти и е започнал издаването на фактури през месец юни 2014г.
за извършени продажби на недвижими имоти с НА през 2013г. Според вещото лице
дружеството е наясно, че за периода от 2009г. до 2013г. има извършени продажби
на недвижими имоти с НА, както и на права на строеж, също с НА, но „е огромна
работа за новия счетоводител да се върне“ и да проследи сделките от 2009г. до
2013г., съответно тяхното счетоводно отчитане.
Съдът кредитира заключението
на вещото лице като обосновано и даващо отговор на поставените задачи, но същевременно
съобрази, че по делото не са представени доказателства за начина на
осчетоводяване на фактурите за продажби на недвижими имоти, за които се твърди
да е започнало да бъдат издавани през месец юни 2014г. Вещото лице, също така,
не е направило констатации, че в счетоводството на жалбоподателя са направени
корекции на констатирани допуснати счетоводни грешки по чл. 75 от ЗКПО, които
касаят ФР за съответния данъчен период, съответно подадени уведомления по чл.
126, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, касаещи се до корекции в резултатите за данъчни
периоди по ЗДДС.
При ревизията е констатирано,
че е начислен допълнително ДДС в общ размер на 129 660,60лв. във връзка с
неотчетени продажби на недвижими имоти, като в тази стойност е включена
стойността на допълнително начислен ДДС в размер на 19 769,06лв. по
нотариални актове от 16.12.2013г. с предмет дарение. Използвани са данни от
нотариалните актове или данни от извършени продажби, за които са издадени
фактури, но не е ясно дали за извършените продажби е начислен ДДС или ДДС е
включен в продажната цена, съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Така
например, във нотариалния акт за продажба на апартамент № 2 през м. 07.2010г. е
посочена продажна цена от 40 000лв., без изрично отбелязване дали в нея е
включен дължим ДДС, а в нотариалния акт за продажба на апартамент № 57 от
08.03.2010г. е посочено изрично, че в продажната цена е включен ДДС. Поради
тази причина възможно най-обективният подход е да се приеме, че продажната цена
е включен дължимият ДДС, който е начислен в данъчния период, в който е
осъществена продажбата с нотариалния акт. Доколкото са налице издадени фактури
за продажби в следващи данъчни периоди (в по-голямата си част през 2014г. за
извършени продажби през 2013г.), които са включени в данъчните периоди на
издаването им, начисленият от ревизираното лице ДДС е намален, като в този
смисъл са налице изрични констатации и в заключението на вещото лице.
В този смисъл, следва да бъде
посочено, че в заключението на вещото лице са проследени последователно действията
на органите по приходите, свързани с допълнително начисляване на ДДС, като са
налице изрични констатации за данъчни периоди, в които е следвало да бъде
начислен ДДС, въз основа на нотариални актове, но не е извършена корекция,
данъчни периоди, в които е следвало да намерят отражение продажби на права на
строеж. В тази връзка, съдът действително констатира, че в заключението са
посочени неточности, но същите не оказват влияние върху допълнително начисления
ДДС във връзка с неосчетоводените продажби по НА или се касае за начисляване на
ДДС в данъчен период, следващ данъчния период на издаване на НА, което е
по-благоприятно за лицето, най-малкото поради по-малък размер на прилежащите
лихви. По отношение неотчетените продажби на права на строеж следва да бъде
съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗДДС същите
представляват освободени доставки до момента на завършване на сградата в груб строеж, за която се
учредява или прехвърля правото на строеж, като в него не се включват
извършените СМР. Това означава, че включването им в данъчните периоди на
изповядване на сделките с НА няма да промени резултата за съответния данъчен
период, което е съобразено и от ревизиращия екип. Отражение ще окаже
неосчетоводеният приход от продажбата им за облагането с корпоративен данък,
както правилно е посочено от вещото лице в заключението. Доколкото, обаче, се
касае за приход от продажба на право на строеж за 2010г. и 2011г., който е
намерил отражение за 2012г., това отново е по-благоприятно за ревизираното лице,
най-малкото поради по-малък размер на прилежащите лихви.
По отношение неяснотата в подхода на ревизиращите
органи по приходите за определяне себестойността на продадените недвижими
имоти, дарените недвижими имоти и правата на строеж, приходите от които не са
отчетени от жалбоподателя, следва да бъде съобразено следното: съгласно
разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на Закона за счетоводството (отм., действал
през процесните периоди) себестойност е оценката
на произведените (създадените) в предприятието активи, в която не се включват
административните разходи, разходите за продажби, финансовите и извънредните
разходи. Това означава, че в себестойността на актива се включват натрупаните
разходи за материали, работни заплати, осигурителни вноски и др., както правилно
е посочено в решението на горестоящия административен
орган, но това следва да се направи, когато е налице редовна счетоводна
отчетност. В настоящия случай, липсва такава отчетност, поради което
строителната себестойност е определена от ревизиращите органи по приходите въз
основа на данни от продажби на обособени обекти в сградите. Именно поради
липсата на редовно заведена счетоводна отчетност при съдебното обжалване е
ангажирано изготвянето на заключение по СТЕ, в която вещото лице е посочило
себестойност на извършвани СМР въз основа на данни от строителен бюлетин „С.
СЕК“ за съответния период. Това, обаче са стойности на СМР, които следва да
бъдат извършени при строителството на сграда от съответния тип, като по делото
не са представени каквито и да било доказателства от жалбоподателя за конкретно
закупени и вложени материали, труд на работниците и извършени други съпътстващи
строителството разходи. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че не е
признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице, поради
непредставени от него оригинални екземпляри на фактури за извършени покупки на
стоки и услуги.
Поради
тази причина заключението на вещото лице по назначената СТЕ не следва да бъде
кредитирано, тъй като се основава само и единствено на данни за стойности на
СМР, които не е ясно в какво количество, съответно обем са изпълнение от
жалбоподателя на строителните обекти.
По
делото не са ангажирани доказателства за опровергаване останалите констатации в
обжалвания ревизионен акт, касаещи непризнаване правото на приспадане на
данъчен кредит на различни правни основания и допълнително определените лихви
за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък. Поради тази причина
РА е правилен и законосъобразен и в тази си част и следва да бъде потвърден.
Следва
да се отбележи, че т.нар. „ново обстоятелство“ от
съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което е станало
причина за сегашното разглеждане на делото и което евентуално би могло да
доведе до различно решение по спора, само по себе си и без събиране на други доказателства не може
да доведе до никакви различни изводи от гореизложените. Същото може да се каже
и за свидетелските показания на св.Пенчева, чиито общи и неконкретни показания
не носят информация, която да доведе различни изводи от гореизложените. Вещите
лица потвърждават своите заключения, които са обсъдени по-горе подробно за
целите на настоящото решение. След като са налице основанията от чл.122 от ДОПК, доказателствената тежест е за жалбодателя, като и при настоящото разглеждане не са
представени, съответно събирани доказателства, чрез които да бъде оборена доказателствената сила на фактическите констатации,
направени от приходните органи. След
като не е спорно и не е оборено по никакъв начин, че ревизираното дружество е
извършило продажби на недвижими имоти и вещни права в полза на трети лица в
ревизираните периоди, за които продажби не е издало данъчни фактури и не е
начислило ДДС, с РА този данък е законосъобразно начислен. Данъчната основа на
продажбите е определена в размер на продажната цена по нотариалните актове, при
спазване на разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗДДС, като е прието, че данъкът е
включен в цената. Неоснователно в тази връзка е оплакването за неправилно
определяне на данъчната основа за облагане на тези продажби. На основание
чл.26, ал.2 от ЗДДС, който транспонира разпоредбата на чл.73 от Директивата за
ДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва
възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с
доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки,
без данъка по този закон. Затова няма законово основание поддържаното в
писмените бележки, че коректната данъчна основа следва да се изчисли като
разлика между продажната цена на всеки недвижим имот и себестойността му,
изчислена от вещото лице по техническата експертиза. По същите съображения
неоснователно се твърди, че неправилно е определена и облагаемата основа по
ЗКПО, тъй като финансовият резултат за всеки един от ревизираните периоди се
определя като от посочените от самото ревизирано лице приходи от продажбите на
недвижими имоти и вещни права би следвало да се извадят само документално
обосновани разходи за вложени в строителството материали, труд и други
съпътстващи строителството разходи, каквито в случая липсват. Липсват конкретни оплаквания и относно останалите
основания за облагане, поради което настоящият състав намира, че жалбата е напълно неоснователна и следва да
бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно
своевременно направеното искане, на ответника следва да бъде присъдена сумата
от 24 400, 50 лв., представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита за всички съдебни инстанции.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Е.” ЕООД (в
несъстоятелност), с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.“****“ № 92, вх.2, ап.2, срещу ревизионен акт № Р-24-1403503-091-001
от 04.03.2015 г., издаден от Й.Т.М., началник сектор „Ревизии“ в ТД Пловдив на
НАП, и ДАИ, главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, потвърден с
решение № 414 от 22.05.2015 г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Пловдив при ЦУ на НАП в частта относно допълнително начисления ДДС в
размер на 163 275,27 лева, непризнат данъчен кредит в размер на
172 117,87 лева, начислени лихви за ДДС в размер на 128 367,15 лева и
допълнително установени лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за
2010 г. в размер на 155,39 лева и изменен със същото решение, в частта за
допълнително установения корпоративен данък за 2009 г. от 6 330,45 лева на
6 225,22 лева, за 2010 г. от 2 600,39 лева на 2 112,70 лева, за
2011 г. от 6 299,29 лева на 5 998,09 лева, за 2012 г. от
81 606,56 лева на 79 134,94 лева и за 2013 г. от 10 232,67 лева
на 2 963,20 лева, ведно с прилежащите лихви.
ОСЪЖДА
„Е.” ЕООД (в
несъстоятелност), с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.“****“ № 92, вх.2, ап.2, да
заплати на дирекция
”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 24 400, 50 лв., представляваща равностойността
на осъществената юрисконсултска защита за всички
съдебни инстанции. Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: