Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 59 26.02.2021
г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
ДАРИНА
ДРАГНЕВА
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева
КАН дело №428 по описа за 2020 год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР
Стара Загора против Решение №260137/29.10.2020г., постановено по АНД №3249/2019г.
по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №19-1228-002400/24.10.2019г издадено от Началник група в сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора с наложена на Х.В.К. административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, за
това, че на 15.09.2019г в 11.20ч в град Стара Загора на ул. „Августа Траяна“
управлява в посока изток-запад срещу магазин Жабките, лек автомобил *** с рег.
номер **** като не пропуска преминаващите по пешеходна пътека тип „Земра“ м 8.1
пешеходци, с което виновно е нарушил чл.119 ал.1 от ЗДвП. Нарушението е
установено с АУАН серия GA
№73663, съставен на 15.09.2019г в присъствието на водача, връчен и подписан без
възражения.
С
въззивната си жалба К. твърди, че не е извършил нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, тъй като описаната обстановка не
отговаря на истината. Навлязъл в зоната на пешеходната пътека още преди да има
преминаващи или стъпили на нея пешеходци и едва след като е навлязъл на
пътеката, на нея стъпили пешеходци за да преминат. С оглед на това, той като
водач на МПС стъпил първи на пътеката има предимство и не дължи да ги пропусне.
Съгласно чл.119 ал.1 от ЗДвП задължението се отнася за водачи, които
приближават пешеходната пътека, но не и за тези, които вече са стъпили на нея.
Липсва пълно описание на фактическите обстоятелства в АУАН и съответно в НП. Не
е посочено точното място на деянието, тъй като липсва номер на улицата.
Собственик на МПС е В. Г.К., а не вписания в АУАН В. М., който е вписан само с
две имена и не може да бъде идентифициран. Счита, че са допуснати нарушения на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които са основание за отмяна на наказателното
постановление.
За да отмени наложеното административно
наказание,, РС Стара Загора е приел, че нарушението не е описано, тъй като
нямало данни кой/кои са пешеходците. Не е посочено точно коя пешеходна пътека,
тъй като на кръстовището на ул. „Августа Траяна“ има две пешеходни пътеки и
двете са срещу магазин Жабките. Това нарушава изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, защото липсват фактическите обстоятелства. За да е безспорно установено
нарушението на чл.119 ал.1 от ЗДвП следва категорично да е доказано, че
пешеходец е стъпил на пътеката, което задължава приближаващия водач на МПС да
спре или да намали, за да го пропусне. Доказателствата по делото обаче не
подкрепят такъв извод по фактите, поради което и обвинението остава недоказано.
С касационната жалба се релевират следните
пороци на въззивния съдебен акт: в АУАН и в НП са описани мястото, както и
обстоятелството, че на пешеходната пътека е имало стъпил пешеходец преди
водачът на МПС да навлезе в нея. Освен това е посочен типа на пешеходната
пътека, което позволява да се установи коя точно от двете е място на
нарушението. Не е необходимо да се установи и самоличността на пешеходеца. В
началото на своето решение съда описва пътеката като повдигната, докато
по-нататък неясно защо приема, че са две въпреки, че повдигната е само една и е
посочена в АУАН и в НП. Ако е съществувало съмнение дали и другата пешеходна
пътека е повдигната, то съдът е бил длъжен да изиска служебно доказателства за
проверка на това обстоятелство. Местонахождението на пешеходеца на пътеката е
установено от свидетелските показания разпитаните по делото свидетели на
обвинението. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено
процесуално нарушение и да се постанови друго за потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира възнаграждение за юрисконсулт, а в условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако е заплатено и уговорено в по-голям размер, съобразно
правилото на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответника Х.В.К. не представя писмен отговор
против касационната жалба. Явява се лично в съдебно заседание и поддържа, че не
е извършил нарушение и иска от съда да остави в сила въззивното съдебно
решение.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за правилност и законосъобразност на Решение №260137/29.10.2020г,
постановено по АНД №3249/19г по описа на РС Стара Загора и предлага на съда да
бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Правното основание за налагане на административното
наказание посочва изискуемите по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН фактически
обстоятелства, при които е предприето поведението на наказаното лице. Съгласно чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП с глоба в
размер на 100лв се наказва водач, който не осигури предимство, когато преминава
през пешеходна пътека. Оттук необходимите фактически обстоятелства по смисъла
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са онези, които задължават водача да осигури
предимство и при чието съществуване неговото поведение се явява съставомерно и наказуемо
деяние тоест налице е основание за правната му квалификация като
административно нарушение. В АУАН и в НП се дължи описание и на деянието –
действие или бездействие, предприети при съзнаване или задължение и възможност
за съзнаване на онези факти / фактическите обстоятелства по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, при съществуването на които е забранено осъщественото човешко поведение
или причинения от него резултат, съответно тези обстоятелства ще бъдат от
значение за прилагане на квалифициран или привилегирован състав, или ще се
преценяват като не съставомерни, относими към тежестта на извършеното по
основния. Административно наказващия
орган сочи разпоредбата на чл. 119 ал.1 от ЗДвП като вменяваща задължение да
водача да осигури предимство на пешеходците при преминаването му през
пешеходната пътека. Следователно фактическите обстоятелствата, които следва да
бъдат вписани в АУАН и в НП за конкретния случай са следните: пешеходна пътека
и преминаващи или стъпили на нея пешеходци, както и да се опише действието или
бездействието на водача на нерелсовото пътно превозно средство при тяхното
съществуване и съзнаване от дееца тоест деянието от обективна и субективна
страна, като за последната се съди по онова, което обективно е възприето от
дееца, защото то определя отношението му към предприетото поведение или
причинен резултат. Текста на съставения АУАН е следния: В град Стара Загора, на
улица Августа Траяна, а не на кръстовището с ул. „Хаджи Димитър Асенов“, и
срещу магазин „Жабките“ управлява лек автомобил **** с регистрационен номер
като водача не пропуска преминаващите по пешеходна пътека тип Зебра М8.1 пешеходци.
Посочено е мястото на поведението, а то не е очертаното в синьо, на
представената снимка, кръстовище на ул. Хаджи Димитър Асенов и ул. Августа
Траяна като и пешеходеца да е идвал от юг и да е пресичал на север, вписано е в
какво се състои – не пропуска, фактическите обстоятелства, които съществуват на
мястото на управление, а те са пешеходна пътека и преминаващи по нея пешеходци.
Личността на пешеходеца не е от значение, тъй като законът въвежда ред за упражняване на дейността по управление
на МПС, който защитава здравето и живота на всички участници в движението, без
значение на личността. Не е необходимо като свидетел-очевидец да бъде вписан непременно преминаващ пешеходец.
Свидетел –очевидец може да бъде и длъжностно лице, имащо компетентността на контролен
орган по спазване на правилата по ЗДвП. Ето защо деянието и фактите, които го
определят като съставомерно са описани в повдигнатото фактическо обвинение. То
се квалифицира като нарушение - правна категория относима към конкретното
социално поведение или причинен резултат – реална промяна на действителността,
които са забранени под страх от административно или углавно наказване. Описанието,
изискуемо по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН се отнася до фактическото обвинение тоест
до конкретното поведение и обстоятелствата, при които е предприето, за да е
възможно да се прецени съществува ли основание за административно наказване
тоест има ли деяние, отговарящо на определението по чл.6 ал.1 от ЗАНН и кое е
законно определеното за неговото извършване административно наказание – състава
на кое нарушение е осъществен, чрез неговото изпълнение. Акта е подписан от
нарушителя без възражения, като с въззивната си жалба и в хода на съдебното
следствие той твърди, но не сочи доказателства, че е стъпил с предните си две
гуми на пешеходната пътека преди пешеходците. Освен това присъствал е на
разпита на свидетеля И., който е потвърдил с показанията си мястото,
обстоятелствата по извършване на нарушението, точната пешеходна пътека е тази
посочена в АУАН, стояща на запад от предходната на кръстовището, както и
посоката на пресичане на пешеходците. При разпита на този свидетел, чиито
показания са средствата за доказване на обвинението в настоящия случай,
жалбоподателя не е твърдял, че мястото на нарушението е предходната на кръстовището
пешеходна пътека, нито че показанията са неверени. На последното съдебно
заседание представя снимка, направена от него и твърди, че е преминал през
пешеходната пътека на кръстовището, която е преди посочената в НП, и че
свидетеля И. е излъгал. Съдът е дал вяра на обясненията на дееца, които не са
средства за доказване, а трябва да се проверят, чрез годни такива, каквито не са посочени от дееца. Неправилно е приложен
и чл.119 ал.1 от ЗДвП, защото дори и да е достигнал до пешеходната пътека,
водачът на моторното превозно средство дължи предимство на пешеходеца, който
вече е стъпил на нея. Съгласно ТР №2/22.12.2016г на ВКС предимството на
пешеходците е абсолютно, когато пресичат пътното платно на специално
сигнализирана пешеходна пътека. Деецът не сочи и доказателства, че не е възприел пешеходците по обективни причини, което
да потвърди, че в съзнанието му не са допуснати съществуващите фактически
обстоятелства, които го задължават да спази предписанието на чл.119 ал.1 от ЗДвП и да спре. Когато деецът няма други представи за реалността, той допуска
съществуващите съставомерни, при които поведението му е забранено, а оттук
умисъл към деянието е формиран, при това отношението към него е от вида пряк.
Противното означава да се изисква, например, един извършител на митническата
контрабанда непременно да е наясно с вида на забранената за пренасяне стока и
нейната стойност, а е вярно точно обратното – достатъчно е да липсва съзнание,
че пренася предмети, които не са предмет
на забрана тоест да има неверни, но убедителни представи, че поведението му не
е съставомерно. Ето защо, когато водачът не провери за пешеходци, той при
допускане на съставомерните факти формира решение да наруши правилата за
движение. Оттук не може да се приеме тезата, че пешеходеца не е осигурил
предимство на водача, която е и правно не подкрепена от съдържанието на
правилото за поведение по чл.119 ал.1 от ЗДвП. Известно е, че северния тротоар на улица
„Августа Траяна“ срещу магазин „Жабките“ не препятства видимостта тоест няма причина
водачът да има представи за реалността, различни от описаните в АУАН, като
твърдението му за внезапно предприето от пешеходеца пресичане на пътното платно,
в нарушение на чл.114 от ЗДвП, е недоказано. Следователно водачът съзнателно не
изпълнява задължението си да осигури предимство и това се потвърждава от
изложеното във въззивната му жалба разбиране за съдържанието на правната норма,
а именно че трябва да спре само, ако преди да стигне до пешеходната пътека на
нея вече има пресичащи пешеходци, но разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП
изисква да пропусне и стъпилите тоест при приближаване към пътеката той е
длъжен да провери за пешеходци, които чакат да пресичат, да спре и да им
осигури предимството, което имат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№260137/29.10.2020г., постановено по АНД №3249/2019г. по описа на Районен съд Стара
Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1228-002400/24.10.2019г на
Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР Стара Загора с наложена на Х.В.К. ЕГН **********
глоба в размер на 100лв/сто/ на основание чл.185 ал.5 т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х.В.К. ЕГН ********** да заплати
на ОД МВР Стара Загора сумата от 80лв /осемдесет/, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт по КАНД №428/20г по описа на АС Стара Загора
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.