Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................../ 01.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 586
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* срещу
Решение № 215 от 08.11.2019г. по гр.д. № 645/2019г. по описа на ДРС, II-ри състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК е отхвърлен
предявения от въззивника срещу П.З.С. с ЕГН ********** за приемане за
установено в отношенията между страните,
че П.З.С. с ЕГН ********** дължи на дружеството ищец сумата от 1 722.13 /хиляда седемстотин двадесет
и два лв. и тринадесет ст./ лева, представляваща главница, дължима за
консумирана и неплатена ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Д.,
ул. „П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с аб. № ********** и с кл. № **********, за
което задължение е издадена фактура № ********** от 12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.02.2019г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата в общ размер от 23.91 /двадесет и три лв. и деветнадесет и една ст./ лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 28.12.2018г. до 15.02.2019г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 311/2019г. по описа на ДРС.
Въззивната
жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Изложени са доводи, че в случая е налице правно основание за възникване на
вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в
обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл.
200, ал. 1 от ЗЗД. Отмяната на процедурата по чл. 47 от ПИКЕЕ /в сила от
16.11.2013г./ не означава, че дружеството доставчик не може да съставя частни
свидетелстващи документи, в които да вписва установените при проверка факти.
Ред за това е предвиден в ОУ/2014г. на електроразпределителното дружество.
Правото на оператора за едностранна корекция на сметки се основава на
констатациите на метрологичната проверка от БИМ за неточна работа на СТИ. Ето
защо изводът, че не е налице законово основание за прилагане на корекционна
процедура противоречи на материалния закон. Начислената сума представлява
стойност на реално доставена и потребена от ищеца електроенергия. Моли в тази връзка
да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на
жалбата П.З.С. оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената по
спора позиция, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ДРС е образувано по повод предявени
от „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна срещу П.З.С. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че има парично вземане от
ответника, произтичащо от договор за
продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът, в качеството
му на доставчик е доставял, а ответникът, в качеството му на потребител в обект
на потребление, находящ се в гр. Д., ул. „П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * с кл. № **********
и аб. № **********, поел задължение да заплаща стойността на потребената
електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в Общите условия към
договора, в следните размери: за сумата от 1 722.13
лева, представляваща неплатена главница по фактура №
**********/12.12.2018г. и начислена под формата на корекция на сметка за
консумирана ел. енергия за гореописания обект на потребление за периода от
25.11.2016г. до 24.11.2017г., ведно със законната лихва върху всяка главница,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.02.2018г. до
окончателното плащане на задължението, както и за сумата от 23.91 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
28.12.2018г. до 15.02.2018г.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: по силата на сключен между страните договор за продажба на
електрическа енергия, ответникът е клиент и потребител на доставената от ищеца
ел. енергия за обект на потребление с аб. № **********. Исковата сума е цена на
коригирано количество ел. енергия, начислена на основание чл. 50 от ПИКЕЕ за посочения
период, вследствие констатирано на 24.11.2017г. наличие на показания в
невизуализиран регистър. Констатацията е обективирана в КП, съставен от
служители на „Електроразпределение Север“ АД и подписан от двама свидетели. Предвид
неизпълнение на поетото от ответника задължение, по инициатива на ищеца е образувано
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 311/2019г. по описа на ДРС, по
което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът
депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Отправил искане за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответницата оспорила
предявените исковете по основание. Оспорила действието и валидността на ОУ на
договорите за продажба и за пренос; законосъобразността на извършената проверка
на СТИ; дължимостта на сумата, с аргумент за липса на реална доставка и
потребление на количеството, както и предпоставките на чл. 48-50 от ПИКЕЕ и
приложимостта на отменените правила за служебно начисляване на сметката и че не
е установен периода на грешно измерване или неизмерване на СТИ и дали това е
резултат от неправомерно действие на потребителя. Отправила искане в тази
връзка за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
В полза
на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 235 от 28.02.2019г. по ч.гр.д. № 311/2019г. по
описа на ДРС за парично задължение, представляващо цена на доставена
електрическа енергия – предмет на предявените искове в рамките на настоящето
исково производство. Заповедта е връчена надлежно на длъжника, а установителният
иск предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал.
4 от ГПК.
Няма спор по делото,
а и от съдържанието на Констативен протокол № 1104139/24.11.2017г.
се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и
свързващите ги инсталации на собствения на П.З.С. обект, в присъствие на двама
свидетели, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 286825.
Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от
свидетелите.
Демонтираният
електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 2373/06.12.2018г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея.
Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Въз основа на
последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от 10.12.2018г.
в размер на 10493 кWh за периода 25.11.2016г. – 24.11.2017г.
на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
От заключението на
приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се установява, че към датата
на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок на
метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър 1.8.3 сочи
извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез
претарифиране по отделните тарифи, като е въздействано чрез инфрачервения порт
на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата ел.
енергия по двете тарифи. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.
енергия в скрития регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен
отчет и реално не се заплаща.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от
фактическа страна, прави следните правни
изводи:
Искът
за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане.
Няма
спор, че между „Енерго-Про Продажби“ АД, като лицензиран доставчик на ел.
енергия и П.З.С., като потребител на ел. енергия за битови нужди е сключен
договор за продажба на ел. енергия и за измерване на потребената в обекта на
потребление ел. енергия е монтирано средство за търговско измерване. Обекта е
присъединен към електропреносната мрежа, поради което потребителят има
задължение да заплаща цената на ползваната ел. енергия.
Спорен
по делото е въпроса за законосъобразността на процедурата по установяване на
неизмерена ел. енергия в обекта, както и по начисляване на исковата сума, под
формата на корекция на сметка за минал период.
По
силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила,
по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /Определение № 556
от 21.06.2016г. по т.д. № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. С изменението в ЗЕ, Обн.
ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия,
какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от
приложимите ОУ на ДПЕЕ на въззивното дружество.
Извършената
от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от 24.11.2017г., за
установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена
след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, но към момента на проверката и
съответно извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от
06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, Обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г.,
с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна са
отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС
/в сила от 23.11.2018г./. Сега действащите Правила са приети
от КЕВР и са обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите
процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол.
Следователно
към момента на извършване на проверката на процесното СТИ – 24.11.2017г. и извършването на корекцията на сметка на
ищеца правилата, уреждащи реда и начина на извършване на проверки на
измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните
изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ
/отм./ са били отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи
правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с
оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия,
така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети правила към
момента на проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на
потребителя за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика на
електроенергия е лишена от нормативно основание.
Същевременно
въззивното дружество няма право да извършва едностранна корекция на
задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и
одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката правила за
измерване на количеството ел. енергия.
По
изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период
не обвързва потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се
дължи. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се
уважи. Идентичен правен резултат е постановил и първоинстанционният съд, чието
решение като правилно следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата има право на поискани разноски.
Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено
възнаграждение на адвокат в размер на 350 лв. В този размер, съответен на
минималния съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 1 от Наредба № 1/2004г. разноските
следва да се възложат в тежест на въззивника с извод за неоснователност на
евентуално наведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения
и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 215 от
08.11.2019г. по гр.д. № 645/2019г. по описа на ДРС, II-ри състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ ДА ЗАПЛАТИ на П.З.С. с ЕГН ********** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.