№ 436
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20203100901197 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д. № 1197 по описа за 2020г. на Окръжен съд Варна
е образувано по молба на „УП България 11“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.Позитано № 2 ет.5,
представлявано от Аристотелис Хантавас–управител, чрез пълномощник
адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно
кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик
№258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К.- членове на УС, са
предявени искове за присъждане на
1.1.сумата от 52 587.67 лева, представляваща дължима, но незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ „Комарево 1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ,
състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №
16095.20.172 в землището на гр.Шабла, м-ст Комарево, общ.Шабла,
обл.Добрич, произведена през м. ноември 2017г., на основание Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 135 от 20.04.2010г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
1.2.сумата от 14 987.52 лева, обезщетение за забава в плащането на
главницата от 52 587.67 лева за периода от 29.12.2017г. до датата на подаване
на исковата молба, на осн. чл.86 от ЗЗД
2.1.сумата от 132 225.60 лева, представляваща дължима, но незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник –– ВяЕЦ „Комарево 1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ,
1
състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №
16095.20.172 в землището на гр.Шабла, м-ст Комарево, общ.Шабла,
обл.Добрич, произведена през м. декември 2017г., на основание Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 135 от 20.04.2010г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
2.2.сумата от 36 692.62 лева, обезщетение за забава в плащането на
главницата от 132 225.60 лева за периода от 29.01.2018г. до датата на
подаване на исковата молба, на осн.чл.86 от ЗЗД
Претендират се сторените разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на
ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата
на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на обект на
независим производител на ел.енергия № ДУА-978/16.06.2008-3056-ВГ-
22.07.2008-4024-ВГ-27.05.2009 от 02.06.2009г.
За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор
за изкупуване на електрическа енергия № 135 от 20.04.2010г., по силата на
който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от
производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011г.,
и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за
регулиране на цените на електрическата енергия.
Сочи, че през м. Ноември 2017 г. ищецът произвел и доставил на
ответника енергия в размер на 370,232 MWh, за която е издал фактура
№112/30.11.2017г. на стойност 83 653.18 лева, като продажната цена за
количеството от 370,232 MWh е 188.29 лв./ MWh – преференциалната цена,
дължима по т.1.7 от Решение СП-1, тъй като съответните количества
ел.енергия са произведине, докато централата за м.ноември работила при
надхвърлен праг от 2000 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW
мощност, но без да достигнала 2250 ефективни часа и прга от 2 300 MWh
НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност.
Твърди, че ответникът е заплатил част от сумата в размер на 31 065.52
лева, като остава дължима сума в размер на 52 587.76 лева с ДДС. Настоява
се, че дължима е и сума в размер на 14 987.52 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 29.12.2017г.
до датата на подаване на ИМ.
Сочи се, че за м. Декември 2017г. ищецът произвел и доставил на
ответника ел.енергия в размер на 638,997 MWh, за което издал фактура №
114/31.12.2017г. на стойност от 141 663.24 лева с ДДС при продажна цена за
количеството от 491,406 MWh е 188.29 лв./ MWh (съотв. приложима
преференциална цена по т.1.7 от Решение СП-1) преди достигане на 2250
ефективни часа. Продажната цена да количеството 147,591 MWh е 177.95 лв/
MWh (съотв. приложима преференциална цена по т.1.8 от Решение СП-1)
след надхвърляне на 2250 ефективни часа. Ищецът е издал фактура по тази
цена, т.к. през м.декимври количеството ел.енергия от 4911406 MWh е
произведено, докато централата е работила при надхвърлен праг от 2000
MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност, но преди да е
2
достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 MWh
НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност. За количеството ел.енергия
от 147,591 MWh произведено през същия месец декември 2017г. централата
вече е надхвърлила с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е
достигнала прага от 2300 MWh на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност.
Счита се, че цялото количество ел.енергия, произведено през м.декември на
2017г. (за работа до и над 2250 ефективни часа) подлежи на изкупуване по
двете преференциални цени по т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1, доколкото през
целия месец не е достигнат прага от 2300 MWh НСП на ел.енергия от
инсталиран 1 кW мощност.
Сочи се, че по фактура № 114/31.12.2017г. от страна на ответника е
заплатена само сумата от 9 437.64 лева и е дължима сумата от 132 225.60 лв.
Твърди се, че дължима е и сума в размер на 36 992.64 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата от 132 225.60 лв. за периода
от 25.01.2018г. до датата на подаване на ИМ.
Сочи се, че договорът за изкупуване се е изпълнявал през процесния
период и до влизане в силана промените в ЗЕ (ДВ бр.38 от 08.05.2018г.), в
резултат на което от 01.01.2019г. действието на договора е прекратено, но
процесните количества са произведени и доставени при условията на
сключения между страните договор.
Излага се, че към момента на сключване на договора за изкупуване и
през следващите години се прилага преференциалната цена, определена в
Решение № Ц-10/30.03.2010г. на ДКЕВР. След приемане на Решение № - Ц-10
/30.03.2011г. на ДЕКВР следвало да се прилага определената в него
проференциална цена относно цялото произведено от ищеца и изкупено от
ответника количество ел.енергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011г.
тази цена остава в сила съгласно договора между страните, и запазва
действието си.
Поддържа се, че при определяне на преференциалните цени по Решение
№ - Ц-10 /30.03.2011г. ДЕКВР въвежда специален критерий по отношение на
производителите на ел.енергия на Вятърни електроцентрали, а именно :
„наличен ресурс на първичния източник при пълни ефективни годишни
часове за работа при ветровите генератори – до 2250 часа вкл. и над 2250 часа
годишни часове“.
Така за производителите на ел.енергия от вятърни ел.централи били
определени две разлечни префенециални цени за изкупуване на ел.енергия,
които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала
съответната вятърна ел.централа. Сочи, че в т.8 на Решение Ц-10 е
определена цена от 188.29 лв./MWh за вятърни ел.ценрали, работили до 2250
часа, а в точка т. 9 на Решение Ц-10 е определена цена от 172.95 лв./MWh за
ВяЕЦ, работили над 2250 часа. В този смисъл по силата на Решение Ц-10
производителите на ел.енергия от ВяЕЦ следва да фактурират произведената
от тях ел.енергия по преференциална цена по т.8 до достигане на 2250 еф.часа
работа на единица инсталирана мощност, а след достигането на 2250 часа – по
преференциална цена, определена в т.9. Изтъква се, че такава била и трайната
практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила повече от 6
години, както и в отношенията между други производители на електрическа
3
енергия от вятър и ответника.
Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към
процесното правоотношение. Позовава се на незаконосъобразност т.1.7 на
Решение №СП-1/31.07.2015г., с което се установява НСП на ел.енергия, въз
основа на което са определени преференциални цени със съответните
решения на КЕВР през периода 2008-2015г. за изкупуване на енергията от
възобновяеми източници. Позовава се на ретроактивното действие на
обявената с решение №6355/29.10.2019г. по адм.дело №4422/2019г. на ОССГ
нищожност на Решение № СП-5/28.03.2019г. Въведено е искане за
произнасяне по реда на чл.17, ал.2, изр.1 от ГПК по отношение валидността
на Решение № СП-5/28.03.2019г.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“
АД ЕИК ********* гр. Варна чрез адв.А.Т. от САК, оспорва предявените
исковете като неоснователни.
Не се оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект
ВяЕЦ „Комарево 1“ с обща инсталирана мощност от 3000 кВт, находящ се в
землището на гр.Шабла, присъединена към електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца
договор и анекс към него. Не спори, че между него и ищеца е сключен
договор за изкупуване на произведените количества енергия № 135 от
20.04.2010г., като съгласно чл.18 от договора цената на изкупуваната ел.
енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за
количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз
основа на което са определени преференциалните цени, а количествата
надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия
пазар, съгл.чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
Сочи се, че с писмо от 24.01.2018г. ответникът е информирал ищеца, че
се оспорват издадените фактури, тъй като производителят е фактурирал
продадената ел.енергия над лимита по чл.31 от ЗЕВИ, с указания да бъдат
издадени кредитни известия за корекция на цената до приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар, в съответствие със становището на НЕК,
което не е сторено.
Направен е анализ на развитието на правната уредба по отношение на
процесните отношения, като се сочи, че съгласно ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр.56 от
24.07.2015г.), обществения доставчик, съотв.крайните снабдители се
задължение да изкупуват произведената ел.енергия по преференциална цена
до достигане размера на НСП, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата,
надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар.1, т.29 от
ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието „нетно специфично
производство“.
Оспорва се твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-10/30.03.2011г. на
ДКЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР се определят две различни
преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на
едногодишен период в зависимост от достигането на 2250 работни часа, т.к.
4
това противоречи на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
Сочи, че с Решение №СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, в частта му по
т.1.7 е отменено като незаконосъобразно с Решение №1177 от 23.02.2018г. по
адм.д. №8522/2015г. на Административен съд София глад. С Решение № 1115
от 28.01.2019г. по адм.д. № 5284/2018г. ВАС е потвърдил решението в частта,
в която е отменена т.1.7 от Решение СП-1 и е обезсилил решението в частта, с
която е отменена т.1-8 от Решение №СП-1.
След окончателната отмяна на т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015г. КЕВР
приема Решение № СП-5/28.09.2019г., с което на основание параграф 17 от
ЗИД на ЗЕ (обн.ДВ бр.56 от 2015г.) установява, считано от 31.07.2015г. НСП
в размер на 2000 КВтч, въз основа на коено е определена преференциална
цена за ВяЕЦ, работещи по 3350 часа по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г. на
КЕВР.
Настоява се, че достигането на НСП при всички случаи съставлява
прага, до който де дължи преференциалната цена. Количествата на
произведената и продадена ел.енергия след достигане на НСП от 2000 КВтч
за 1 КВт инсталирана мощност следва да се заплащат по цена за излишък, т.к.
ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал
принадлежността си към групата ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Доколкото
ответникът е изправна страна по договора, намира, че не е изпаднал в забава и
не дължи обезщетение за това.
Поддържа се, че е продал на НЕК ЕАД процесното количество
ел.енергия на цената, на която е изкупил същата от ищеца, в съгласие с чл.94
от ЗЕ.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова
молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника.
Изтъква се, че ответникът не изпълнява договорните си задължения
само поради отказа на НЕК в последствие да заплати произведената от ищеца
ел.енергия по преференциална цена след достигане на НСПЕ в размер на 2000
кВтч. Подчертава, че Решение СП-1 е отменено в приложимата т.1.7 към
настоящия случай, а впоследствие приетото Решение СП-5/28.03.2019г. на
КЕВР, което установява същото НСПЕ и го въвежда с ретроактивен ефект,
все още не е влязло в сила. Позовава се на чл. 18 от договора за изкупуване.
Сочи, че с решение № 3312 от 04.03.2020г. по адм.дело № 14112/2018г.
на ВАС е потвърдено решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело
№8493/2015г. на АССГ, с което е отменено Решение СП-1 в частта по т.2.7 и
т.2.8. Позовава се на мотивите на решението, за да обоснове тезата си, че
процесната централа не може да бъде причислена към една от двете групи
производители – тези, работещи до 2250 часа годишно и тези, работещи над
2250 часа годишни като юридически е възможно централата да попада и в
двете групи производители на ел.енергия. Счита се, че с отмяната на
посочените точки от Решение СП-1 с обратна сила са отпаднали праговете на
НСП, поради което за ищеца не съществува нормативно ограничение да
продава произведената от него ел.енергия през 2017г. на преференциални
цени и по двете тарифи.
Поддържа се искането за произнасяне по валидността на Решение СП-5
5
като релевантно за изхода на настоящия спор. Моли също да бъдат
разгледани и аргументите за нищожност на ретроактивното приложение на
Решение СП-5 поради противоречие с разпоредбите на закона, както и с
диспозитива на Решение №1115/28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. по
описа на ВАС, според които на КЕВР не е предоставена възможност да
приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото
Решение СП-1.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора и отново излага анализ на
нормативната уредба приложима към процесните отношения.
Сочи, че с влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ се
създава изцяло нов механизъм за определяне на количествата ел.енергия,
които се изкупуват по преференц.цени като се предвижда краен момент, в
който тази цена е дължима. Този нов механизъм е приложим за заварените
случаи и занапред. Оспорва се твърдението, че становището на НЕК като
обществен доставчик на пазара на енергия, е без правно значение. Позовава се
на Решение № 1115/28.01.2019г. по адм.дело № 5284/2018г. на ВАС, с което е
обявена незаконосъобразността на т.1.7 от Решение №СП-1 от 31.07.2018г. на
КЕВР, в чиито мотиви съдът приема за неоснователно твърдението, че по
отношение на един и същи производител се прилагат двете тарифи в
зависимост от часовете работа, като съдът съобразява измененията в
приложимата нормативна уредба и регулаторна практика на КЕВР.
По искането за провеждане на инцидентен съдебен контрол за
валидност и законосъобразност на Решение СП-5/28.03.2019г. по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК счита, че същото не е от преюдициално значение за изхода
на спора и е недопустимо. Излага, че решение № 6355 от 29.10.2019г.,
постановено по адм. дело № 4422/2019г. по описа на АССГ, с което е обявено
за нищожно Решение № СП-5 от 29.03.2019г. на КЕВР е отменено с влязло в
сила Решение № 1873/12.02.2021г. по адм.дело №2016/2020г. на ВАС и
делото е върнато за разглеждане от друг състав на АССГ като ВАС е приел, е
срокът, въведен с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не установява изрично времева
компететност на адм.орган, а цели своевременно регулиране на
нововъведените с изменението на чл.31, ал.5 отношения.
Претендира се отхвърляне изцяло на исковете.
С определение № 486 от 28.04.2021г. в качеството на трето-лице
помагач на ответника е конституирано Национална електрическа компания
ЕАД ЕИК *********, което в писмено становище намира исковете за
неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ищецът „УП България 11“ ЕООД ЕИК ********* е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект –ВяЕЦ
„Комарево 1“ с обща инсталирана мощност от 3000 кВт, находящ се в
землището на гр. Шабла, м-ст Комарево, общ.Шабла, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД /с
предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор
6
за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия № ДУА-978/16.06.2008-3056-22.07.2008-4024-ВГ-27.05.2009 от
02.06.2009 г.
Ответникът „Енерго- Про Продажби" АД е титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004
год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год.
на ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е
задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми
източници при условията на същата норма, като част от електрическата
енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга
част по цени за излишък.
Третото лице помагач на ответника - „Национална електрическа
компания" ЕАД е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен
доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от
ДКЕВР.
Като обществен доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ НЕК ЕАД е
задължено да купува от „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на
краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго-Про
Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е
закупена от производителя.
Между „Енерго-Про Продажби" АД и „УП България 11“ ЕООД ЕИК
********* е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 135 от 20.04.2010г. По
силата на този договор „УП България 11“ ЕООД произвежда, доставя и
продава електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен
обект -вятърна електроцентрала „Комарево 1“ на „Енерго-Про Продажби" АД
в качеството му на купувач. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба
на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР.
Към момента на сключване на договора, цената, по която производителят
продава на купувача произведената ел.енергия е тази по Решение на ДКЕВР
под №Ц-04 от 30.03.2009г.
Прието за безспорно установено по делото между страните е, че
ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и
присъединена към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител с
електрическа енергия; между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на Договор № 135/20.04.2010г.; Ответникът е
продал на обществения доставчик „НЕК" ЕАД , на основание чл. 94 от ЗЕ,
процесните количества електрическа енергия по цената, по която ги е купил
от ищеца; до началото на м.ноември 2017г. ищецът е продавал на ответника
ел.енергия по преференциална цена от 188.29 лв./ MWh, утвърдена с т.8 от
Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР; не се спори относно количеството
продадена ел.енергия през м. ноември и декември 2017г., както и че за
количествата над НСП от 2000 кВтч ответникът е заплатил на ищеца цената
за излишък, съответстваща на часовете производство, вместо
преференциалната цена по т.8 и т.9 на Решение № Ц-10/303.2011г.; за
произведените през м.ноември 2017г. количества ел.енергия ищецът е
7
получил плащане в размер на 31 065.52 лв. с ДДС за доставените 370,232
MWh, като произведеното до НСП от 2000 кВтч количество ел.енергия в
размер на 111,638 MWh е заплатено от ответника по преференциалната цена
по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г на КЕВР или общо сумата от 25 224.38
лева с ДДС, а произведеното количество ел.енергия над НСП от 2000 кВтч от
258,594 MWh – по цена за излишък на балансиращия пазар на обща стойност
от 5 841.13 лв. с ДДС; за м.декември 2017г. ищецът е получил плащане в
размер на 9 437.64 лв.с ДДС за цялото произведено количество от 638, 997
MWh.
Действащият към момента на сключване на договора за изкупуване на
ел.енергия Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и
биогоривата е отменен със Закона за енергията от възобновяеми източници (в
сила от 03.05.2011г.). Установява се по делото, че с влизане в сила на ЗЕВИ
цялото количество ел.енергия е изкупувано по цената, определена с Решение
№Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР. Това е било извършвано до влизане в сила на
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014г., съгласно което крайният
снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по
преференциална цена за количествата до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени
количества – по утвърдени цени за крайните снабдители.
В сила от 24.07.2015г. е извършена промяна в разпоредбата на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ, съгласно която крайният снабдител има задължение да
изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до
размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решение на КЕВР, а
за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени за
излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно
специфично производство на електрическа енергия" (НСП) е дефиниран в §1,
т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
КЕВР е длъжна да приеме решение, с което да установи НСП на ел.енергия
(§17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ).
С Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР са определени различните
стойности на НСП, в съгласие с които се прилагат определените
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане на
ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015г., като е приложен критерий за диференциация – до и
над 2250 годишни часове работа на ветровите генератори.
Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на които са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на
КЕВР е в размер на 2000 kWh, при определена цена – 188.29 лв./MWh, без
ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определена
цена – 172.95 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи над 2 250 часа /т.1.8/.
С Решение № 1115 от 28.01.2019г. по адм.дело № 5284/2018г. на ВАС е
обявена незаконосъобразността на т.1.7, раздел първи, от Решение СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР за определяне на нетно специфично производство на
8
електроенергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР.
На параграф 17 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е прието Решение СП-5 от
28.03.2019г., съгласно което, считано от 31.07.2015г. е установено НСП в
размер на 2000 КВтч, въз основа на което и определена преференциална цена
за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г. на
КЕВР.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца : чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът настоява, че договорът между страните дава основание да
продава на ответника и по двете преференциални цени - по т.8 и по т.9 от
Решение № Ц-10 произведената ел.енергия тъй като предвид отмяната на
т.1.7 от Решение СП-1 на практика не е налице НСПЕ, което да се приложи, и
единствените обвързващи параметри по отношение на приложимата
преференциална цена е обстоятелството дали централата на ищеца работи до
или над 2250 годишно. В това се състои и основния правен въпрос, поставен
на разглеждане по делото.
Както се посочи по-горе след изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от
01.01.2014г. крайният снабдител е задължен да изкупува произведената
ел.енергия на преференциални цени само количествата ел.енергия до размера
на определената средногодишна продължителност на работа съгласно
решението на КЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за
горницата – по утвърдената от КЕВР цена, по която обществения доставчик
продава ел.енергия на крайните снабдители и ел.разпределителните
дружества.
Със следващото изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 24.07.2015г., по
преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера
на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на които са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи това производство по цена за излишък на
балансиращия пазар. Т.е. с това изменение се въвежда критерий нетно
специфично производство, който съгласно параграф 1, т.29 от ДР на ЗЕВИ е
средногодишното производство на ел.енергия от 1 kW инсталирана мощност
съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след
приспадане на собствените нужди.
Съгласно пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ комисията приема решение, с което
установява НСП, въз основа на което са определени преференциалните цени,
приети преди влизането на закона, а именно – Решение № СП-1 от
31.07.2015г.
Както се посочи по-горе с Решение № 1115 от 28.01.2019г. по адм.дело №
5284/2018г. на ВАС е отменена т.1.7 от Решение № СП-1 от 31.07.2015г.
Отмяната на решение СП-1 в частта по т.1.7, обаче, не води до отпадане с
обратна сила на ограничението за прилагане на НСП към обема на
ел.енергията, която производителят може да продаде по преференциална цена
на крайния снабдител, на осн.чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. Решение СП-1 е
декларативен административен акт, издаден при условията на обвързана
9
компетентност и няма конститутивно действие, т.к.правото на производителя
да продава по преференциална цена енергията си до размера на НСП,
съответно задължението на крайния снабдител да заплаща преференциална
цена до този праг са въведени от закона. В резултат на отмяната за КЕВР
възниква задължение да извърши установяване на съответното НСП по
предвидения в закона ред, като издаде нов ИАА, който да замести Решение
СП-1. Така, КЕВР приема Решение №СП-5/28.03.2019г., с което на осн.
пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, считано от 31.07.2015г. е установено НСП в
размер на 2000 КВтч, въз основа на което е определена преференциална цена
за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа по т.8 от Решение Ц-10.
С решение №6355 от 29.10.2019г., постановено по адм.дело №
4422/2019г. по описа на Адм съд София град, Решение №СП-5/28.03.2019г. е
обявено за нищожно. С решение №1873 от 12.02.2021г., постановено по
адв.дело № 2016/2020г. ВАС отменя посоченото решение и връща делото за
ново разглеждане от друг състав, с мотиви, че срокът, въведен с § 17 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ не установява изрично времева компетентност на адм.орган, а
цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл.31,
ал.5 отношения. С оглед на което следва да се приеме, че решението на КЕВР
е породило действие и следва да бъде съобразено в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК ако нищожността на
адм.акт не е прогласена от адм.съд, това може да бъде сторено от
гражданския съд. За да се осъществи косвен съдебен контрол от настоящия
съд, е необходимо поставеният въпрос да е с преюдициално значение за
разрешаване на гражданско-правния спор и адм.акт да се противопоставя на
страна по делото, която не е била участник в адм.производство по издаването
и обжалването му. В конкретния случай предвид действието на оспорения
адм.акт и претендираните права на ищеца, осъществени в определен период
от време, следва да се приеме, че липсва връзка на преюдициалност между
факта на проверка действителността на Решение СП-1, доколкото към
процесния период АА е породил правно действие. В този смисъл
разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК е неприложима.
Дори и да се приеме противното, то липсва основание и при настоящото
произнасяне да се заключи, че е налице нищожност на Решение №СП-
5/28.03.2019г. на КЕВР, доколкото на първо място, по изложените
съображения, се налага извод, че решението е прието в изпълнение на
законовите изисквания, регламентирани с изменението чл.31, ал.5 от ЗЕВИ за
установяване на НСП, като, на следващо място, срокът за постановяването му
е инструктивен и неговото изтичане няма за последица погасяване
материалната компетентност на органа.
Освен това, както се посочи по-горе, новата правна уредба /чл.31, ал.5
от ЗЕВИ/ предвижда заплащането на произведена електрическа енергия от
възобновяем източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ по преференциални цени
да става не съобразно фактически произведените количества до един от двата
прага на достигнато нетно специфично производство на ел.енергия, а
съобразно технологичната годност за работа на обекта през календарната
година до 2250 часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две ветрови зони
още с Решение №Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР. Целта е не да се ограничава
производството на електрическа енергия от вятърните електроцентрали само
10
до или над 2250 годишни часа, а да се създадат условия да бъдат изкупувани
по преференциални цени само количествата електрическа енергия, които
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР – т.е. да се постигне
баланс между заложените в тези цени ценообразуващи елементи и
действителните приходи на производителите от възобновяеми източници,
съгласно мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ /обнародван в ДВ, бр.56/
24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, с който е изменена нормата на чл.31,
ал.5 – ЗЕВИ. Нормата на закона е императивна и следва да се прилага към
договора, вкл. и според изричната уговорка между страните – чл.18 от
договора, съгласно която произведената ел.енергия се изкупува по
определената от КЕВР преференциална цена, в съответствие с разпоредбите
на ЗЕВИ. Подробен анализ на нормативната уредба в тази насока е изложен в
решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018г. на ВАС.
Посочено е, че за първи път през 2006 г. в решение № Ц-13 от 28.06.2006 г.
ДКЕВР е разгледал същността на тези централи и факторите, пряко относими
към ценообразуването. В мотивите към решението е отразено, че пълните
ефективни часове на работа се определят на база прогнозното количество
енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на
ветровата централа. Ефективните часове на работа се съобразяват с
изследванията на БАН за потенциала на вятъра, съобразно които, страната е
разделена на две ветрови зони. Първата зона е с пълни ефективни годишни
часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително. Втората
зона съответно е над 2 250 часа. По тези съображения, в решението за първи
път се определят преференциални цени, като те са различни в зависимост от
ветровия генератор и пълните ефективни годишни часове на работа.
Впоследствие с приемането на новата норма на чл.19а от НРЦЕЕ,
разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет
специален критерии при определяне на преференциални цени на ел.енергия,
произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при
пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са
по т.1 и над 2250 часа по т.2. Разделението по специфичния критерий е
продължено в следващите ценови решения на комисията, в това число и в
решение № Ц-010/2011 г., в което е посочено, че преференциалните цени са
определени за електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250
часа, а не за електроцентрали, работили до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би следвало категорията, към която
принадлежи съответната електроцентрала, да се определи едва след края на
годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса за преизчисляване на вече
фактурираното и заплатено по по-високата преференциална цена количество
електроенергия, част от която би била недължимо платена.
Доколкото ищецът сам е определил принадлежността на централата си
към категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и по този начин е получил за
производството си от началото на календарната 2015г. преференциална цена,
съответстваща на тази за категорията.
Подходът на законодателя е принципен и се ръководи от параметрите
на централата и възможността й за ефективна работа, поради което съдът
11
счита, че една ВяЕЦ не може да попада в две тарифни групи. Този извод се
съдържа и в Решение на ВАС № 1115/28.01.2019г. по адм.дело № 5284/2018г.,
с което е обявена незаконосъобразността на т. 1.7 от Решение № СП-
1/31.07.2015г. В мотивите съдът приема, че е неоснователно твърдението на
производителя на енергия от ВяЕЦ, че по отношение на един и същ
производител се прилагат двете тарифи в зависимост от часовете работа, като
съдът съобразява измененията в приложимата нормативна уредба и
регулаторна практика на КЕВР.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователна се явява
и акцесорната претенция за обезщетение за забава за период до датата на
предявяване на иска, както и за присъждане на законна лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задълженията.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК сторените от ответника в производството
разноски. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение в исковото производство е основателно, доколкото, когато с
една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение,
е сборът от цената на всички искове (Определение № 29 от 20.01.2020г.,
постановено по ч.т.д. № 2982/2019г., ВКС, второ т.о.). Освен това, делото не
се характеризира с висока фактическа и правна сложност, като по същото е
проведено едно открито съдебно заседание. На осн. чл.7, ал.2, т. 5 и параграф
2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на ответника следва да бъде присъдени сторените
разноски за един адвокат в размер на 7 511.84 лева с ДДС.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „УП България 11“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Позитано № 2
ет.5, представлявано от Аристотелис Хантавас–управител, чрез пълномощник
адв.Р.М., Видинска адв.колегия, в условията на обективно кумулативно
съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К.- членове на УС, искове за
присъждане на
1.1.сумата от 52 587.67 лева, представляваща дължима, но незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ „Комарево 1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ,
състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №
16095.20.172 в землището на гр.Шабла, м-ст Комарево, общ.Шабла,
обл.Добрич, произведена през м. ноември 2017г., на основание Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 135 от 20.04.2010г., ведно със
12
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
1.2.сумата от 14 987.52 лева, обезщетение за забава в плащането на
главницата от 52 587.67 лева за периода от 29.12.2017г. до датата на подаване
на исковата молба, на осн. чл.86 от ЗЗД
2.1.сумата от 132 225.60 лева, представляваща дължима, но незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник –– ВяЕЦ „Комарево 1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ,
състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №
16095.20.172 в землището на гр.Шабла, м-ст Комарево, общ.Шабла,
обл.Добрич, произведена през м. декември 2017г., на основание Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 135 от 20.04.2010г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
2.2.сумата от 36 692.62 лева, обезщетение за забава в плащането на
главницата от 132 225.60 лева за периода от 29.01.2018г. до датата на
подаване на исковата молба, на осн.чл.86 от ЗЗД
ОСЪЖДА „УП България 11“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, пл.Позитано № 2 ет.5, представлявано от
Аристотелис Хантавас–управител да заплати на „Енерго-Про Продажби“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, сумата от 7511.84.84 лева с ДДС
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, като трето лице –
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
и третото лице помагач на ответника.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13