Определение по дело №818/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327 от Търговския закон и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба ищецът – „М. К.” Е. Г., твърди, че е предоставил на ответника „Т. – К.” О. Г. 165 броя поцинковани контейнери, всеки от които срещу единична цена в размер на 420 лева без ДДС, а всички на обща стойност 83 160 лева с включен ДДС. Сключената между страните сделка била обективирана с данъчна фактура № 1327/30.10.2009 г. Твърди, че между страните е налице търговска сделка, при която ищецът е предал закупените стоки, фактурирал е същите, а длъжникът е приел отчетността на сделката. Към настоящия момент ответникът купувач не бил изпълнил точно задължението си за заплащане на пълния размер на продажната цена като извършил по банков път частични плащания, както следва: на 12.11.2009 г. е извършил частично плащане по дълга в размер на 13 860 лева; на 29.06.2011 г. е извършил частично плащане по дълга в размер на 9 300 лева; на 13.12.2011 г. е извършил частично плащане по дълга в размер на 6000 лева; на 09.02.2012 г. е извършил частично плащане по дълга в размер на 10 000 лева; на 13.03.2012 г. е извършил частично плащане по дълга в размер на 2000 лева и на 18.04.2012 г. е извършил частично плащане по дълга в размер на 5000 лева или дължимия от ответното дружество на ищеца остатък за плащане от главницата възлизал на 37 000 лева. Върху тези суми ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на дължимата главница от дадената фактура от момента на падежа до предявяване на исковата претенция като се взема предвид извършените частични погашения, както и лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане. Твърди също, че в случая ответникът е приел продадените стоки като посочената във фактурата дата е момента, в който стоките са получени от ответното дружество, поради което и последното е изпаднало в забава за сумите по фактурата от деня, следващ тяхното издаване. Твърди, че едновременно с предаването на стоките, в същият ден купувачът изпада в забава без да е нужна друга покана. Твърди също, че към деня на подаване на исковата молба, ответникът дължи общо сумата в размер на 17 698.27 лева, като в исковата молба са посочени подробно конкретните размери на обезщетението за забавено плащане за съответните периоди. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 37 000 лева, представляваща непогасена част от парично задължение за заплащане на главница за продажните цени срещу продадените 165 броя поцинковани контейнери съгласно данъчна фактура № */30.10.2009 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху вземанията за главница, считано от деня, следващ издаването на фактурата до датата на подаване на исковата молба, съобразено с извършените частични погашения по дълга в размер на 17 698.27 лева, както и обезщетение за забавено плащанев размер на законната лихва върху вземането за непогасената част от главницата в размер на 37 000 лева по процесната данъчна фактура за продажба на контейнери, считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира всички направени от дружеството разноски по делото, включително и за адвокатски хонорар. В съдебно заседание, чрез неговия процесуален представител, оттегля иска за главницата, с правно основание чл.327 от ТЗ, за разликата от 31 752 лева до 37 000 лева и иска за мораторни лихви, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за разликата от 17 608.53 лева до 17 698.27 лева, като в тази част производството по делото е прекратено. Поддържа предявените искове в останалата им част, съответно – иска с правно основание чл.327 от ТЗ за сумата от 31 752 лева и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 17 608.53 лева и представя писмена защита, в която излага подробни съображения.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „Т. – К.” О. Г. е подал писмен отговор, в който прави довод за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес. Прави възражение, че не е налице валидно правоотношение между двете дружества, че представената фактура е негодна, тъй като липсва подпис в графата за получател. При условията на евентуалност прави довод за неоснователност на предявените искове, възразява, че е сключен договор между страните, както и че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си за предаване на вещите. Твърди, че е налице частично изпълнение от страна на ищеца, тъй като са били предадени само 102 броя поцинковани контейнери, за които е платена сумата от 46 160 лева, а останалите 63 броя поцинковани контейнери не били предадени от ищеца. Оспорва изцяло иска за обезщетение за забавено плащане. Не оспорва обстоятелството, че има търговски отношения между двете дружества, както и че има издадена осчетоводена данъчна фактура. В съдебно заседание ответникът, чрез своите процесуални представители, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски по делото.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетата по делото като доказателство данъчна фактура № */ 30.10.2009 г. се установява, че ищецът е фактурирал на ответника 165 броя поцинковани контейнери, всеки от които с единична цена в размер на 420 лева без ДДС, а всички на обща стойност 83 160 лева с включен ДДС. От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че данъчна фактура № */30.10.2009 г. е осчетоводена при ищеца през месец октомври 2009 г. като продажба на стоки на стойност 69 300 лева без ДДС, както и че същата е осчетоводена от ответника също през месец октомври 2009 г. като покупка на стока. Експертизата установява, че от издаването на фактурата на 30.10.2009 г. ответникът „Т. – К.” О. Г. е направил плащания по посочената фактура по разплащателна сметка на „М. К.” Е. Г. общо в размер на 51 408 лева, от които: на 11.11.2009 г. – 13 860 лева, на 28.06.2011 г. – 9 300 лева, на 12.12.2011 г. – 6 000 лева, на 09.02.2012 г. – 10 000 лева, на 13.03.2012 г. – 2 000 лева, на 18.04.2012 г. – 5 000 лева, на 25.07.2012 г. – 5 000 лева и на 03.08.2012 г. (след уточнение от вещото лице в съдебно заседание за допусната от него техническа грешка в датата) – 248 лева. Съгласно експертизата, фактура № */30.10.2009 г. е включена в дневниците за покупки и продажби на страните за месец октомври 2009 г., съответно в дневник продажби за месец октомври на „М. К.” Е. Г. и дневник покупки на „Т. – К.” О. Г., като същата участва в резултата по Справката – декларация по ЗДДС за съответния данъчен период и на двете дружества. Видно от експертизата, ответникът е ползвал правото си на данъчен кредит по фактура № */30.10.2009 г. в размер на 13 860 лева.

С оглед така съставената фактура № */30.10.2009 г. и предвид възраженията на ответника, че от посочените във фактурата 165 броя поцинковани контейнери ищецът е предал реално само 102 броя, респективно – не е предал останалите 63 броя поцинковани контейнери, по делото е поставена допълнителна задача на назначената съдебно – счетоводна експертиза. От допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че съгласно справка в счетоводството на „Т. – К.” О. Г. стоката по процесната фактура не е получавана в склад на дружеството в Г., тъй като тя е била предназначена за общини на територията на страната и от гледна точка на спестяване на разходи за транспорт е транспортирана от Г. до поделенията на „Т. – К.” О. гр. К. в съответните градове, за които са предназначени контейнерите. Видно от същото заключение, за периода от 15.07.2009 г. до 30.10.2009 г. „М. К.” Е. Г. е издал на „Т.-.” О. Г. три фактури, както следва: фактура № 1246/ 15.07.2009 г. на стойност 16 800 лева (без ДДС) и 20 160 лева (с ДДС) за 40 броя поцинковани контейнери; фактура № 1247/ 30.07.2009 г. на стойност 14 280 лева (без ДДС) и 17 136 лева (с ДДС) за 34 броя поцинковани контейнери и процесната фактура № 1327/30.10.2009 г. на стойност 69 300 лева (без ДДС) и 83 160 лева (с ДДС) за 165 броя поцинковани контейнери. Съгласно експертизата, за периода от 13.07.2009 г. до 29.09.2009 г. „Т. – К.” О. Г. получава в поделенията си в страната от „М. К.” Е. Г. общо 176 броя поцинковани контейнера, от които през месец юли 2009 г. – 91 броя поцинковани контейнера, през месец август 2009 г. – 32 броя поцинковани контейнера и през месец септември 2009 г. – 53 броя поцинковани контейнера, както следва: на 13.07.2009 г. – в поделението на „Т. – К.” О. Г. в гр.Г.О. – 31 броя поцинковани контейнера; на 22.07.2009 г. – в поделението на „Т. – К.” О. Г. Ô гр.Смолян – 29 броя поцинковани контейнера; на 30.07.2009 г. – в поделението на „Т. – К.” О. Г. в гр. С. – 31 броя поцинковани контейнера; на 25.08.2009 г. – в поделението на „Т. – К.” О. Г. в гр.С. – 32 броя поцинковани контейнера; на 16.09.2009 г. – в поделението на „Т. – К.” О. Г. в гр. С. – 19 броя поцинковани контейнера и на 29.09.2009 г. – в поделението на „Т. – К.” О. Г. в гр.С. – 34 броя поцинковани контейнера.

От допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза се установява също така, че към 31.05.2009 г. в М. К.” Е. Г., на база справка в счетоводните документи – представена справка на счетоводна сметка 304 /стоки/ - партида 53 /контейнери/, има налични 300 броя контейнера. Експертизата установява също, на база предоставени справки за счетоводна сметка 304 /стоки/ – партида 53 /контейнери/ за месеците: юли, септември и октомври 2009 г., че през месец юли 2009 г. са продадени 74 броя контейнера, през месец септември 2009 г. са продадени 33 броя контейнера и през месец октомври 2009 г. са продадени 193 броя контейнера. В тази връзка, вещото лице сочи в своето допълнително заключение, че през месец октомври 2009 г. партида 53 /контейнери/ от счетоводна сметка 304 /стоки/ е занулена, като през месец октомври са продадени всички останали до този момент контейнери – 193 броя. Експертизата установява също така, че от представените справки за месеците юли, септември и октомври 2009 г. не може да се направи извод за момента на предаване на стоката, както и за това на кого е предадена.

По отношение на предявения иск, с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, за заплащане на сумата от 31 752 лева (след направен отказ от иска в останалата част), от обсъденото по – горе допълнително заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, се установи, че за периода от 15.07.2009 г. до 30.10.2009 г. ищеца е издал на ответника три фактури, както следва: фактура № 1246/15.07.2009 г. за 40 броя поцинковани контейнери, фактура № 1247/30.07.2009 г. за 34 броя поцинковани контейнери и процесната фактура № 1327/30.10.2009 г. за 165 броя поцинковани контейнери, или общо за 239 броя поцинковани контейнера по трите фактури. Установи се също, че стоката по тези фактури не е получавана в склад на „Т. – К.” О. в гр. К., тъй като тя е била предназначена за общини на територията на страната, като от гледна точка на спестяване на разходи за транспорт е транспортирана от гр. Б. до поделенията на „Т. – К.” О. гр. К. в съответните градове, за които са предназначени контейнерите. Все в тази връзка, от експертизата се установява, че за периода от 13.07.2009 г. до 29.09.2009 г. „Т. – К.” О. Г. получава в поделенията си в страната от „М. К.” Е. Г. общо 176 броя поцинковани контейнера, от които през месец юли 2009 г. – 91 броя поцинковани контейнера, през месец август 2009 г. – 32 броя поцинковани контейнера и през месец септември 2009 г. – 53 броя поцинковани контейнера.

От гореизложеното съдът приема, че между страните са съществували договорни отношения, по силата на които ищецът е доставял на ответника поцинковани контейнери, за което е съставял и съответните фактури. Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В тази връзка, релевантен за спора по делото е въпроса доставена ли е стоката по процесната фактура – поцинковани контейнери, а с оглед възражението на ответника – осъществена ли е реално доставката на 63 броя поцинковани контейнера от общо фактурираните 165 броя, доколкото за останалите 102 броя не се спори, че са били получени от ответника.

Установено е по делото, че процесната данъчна фактура № */ 30.10.2009 г. на стойност 83 160 лева /с ДДС/ е осчетоводена през месец октомври 2009 г. при ищеца и при ответника, като същата е включена в дневниците за покупки и продажби на страните за месец октомври 2009 г., както и че същата участва в резултата по Справката – декларация по ЗДДС за съответния данъчен период и на двете дружества. Установено е също, че ответникът е ползвал правото си на данъчен кредит по посочената фактура, както и че по нея „Т. – К.” О. Г. е направил плащания по разплащателна сметка на „М. К.” Е. гр. Б. общо в размер на 51 408 лева.

Тук следва да се посочи, че осчетоводяването на процесната фактура от страна на ответното дружество, включването й в дневника му за покупки и ползването на данъчен кредит по нея, може да е основание да се приеме, че стоката по фактурата реално е доставена, освен ако последното не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.

Така, в случая, независимо от осчетоводяването на фактурата от ответника, включването й в дневника за покупки и ползването на данъчен кредит по нея, от допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че от общо фактурираните от ищеца 239 броя поцинковани контейнера по цитираните по – горе три фактури, съгласно счетоводството на ответника, за периода от 13.07.2009 г. до 29.09.2009 г. „Т. – К.” О. гр. К. получава в поделенията си в страната от „М. К.” Е. гр. Б. общо 176 броя поцинковани контейнера, от които през месец юли 2009 г. – 91 броя поцинковани контейнера, през месец август 2009 г. – 32 броя поцинковани контейнера и през месец септември 2009 г. – 53 броя поцинковани контейнера. Или, съгласно счетоводството на ответното дружество, последното е получило 63 броя поцинковани контейнера по – малко, като през месец октомври 2009 г., когато е съставена процесната фактура, ответникът не е получавал поцинковани контейнери от ищеца. Тук следва да се посочи, че предаването на стоката по фактурата представлява данъчно събитие, като в тази връзка, видно от данъчна фактура № */30.10.2009 г., в графа „дата на данъчно събитие” няма посочена дата.

Този извод – че ответникът е получил 63 броя поцинковани контейнера по – малко, като през месец октомври 2009 г., когато е съставена процесната фактура, ответникът не е получавал поцинковани контейнери от ищеца, не се опровергава и от констатациите на вещото лице, направени въз основа на проверката в счетоводството на ищеца. Така, вещото лице сочи, че счетоводната програма на ищеца не позволява да бъде направена справка с хронология на движенÞето на стоките за минал период, от която да може да се направи извод за това на кого и кога са продадени отделни стоки. Вещото лице установява единствено, че към 31.05.2009 г., преди да започнат доставките на контейнери за ответника през месец юли 2009 г., ищецът е имал налични 300 броя контейнера, които са били продадени през месеците юли, септември и октомври, както следва: през месец юли 2009 г. – 74 броя поцинковани контейнера, през месец септември 2009 г. – 33 броя и през месец октомври 2009 г. – 193 броя. Експертизата констатира, че от представените справки за счетоводна сметка 304 /стоки/ – партида 53 /контейнери/ за месеците юли, септември и октомври 2009 г. не може да се установи момента на предаване на стоката, както и на кого е предадена същата. Установява също, че през месец октомври 2009 г. партида 53 /контейнери/ от счетоводна сметка 304 /стоки/ е занулена, като през месец октомври са продадени всички останали до този момент контейнери – 193 броя.

Впрочем, по делото са събрани доказателства, най – малко поставящи под съмнение редовността на воденото от ищеца счетоводство. Така, независимо от констатациите на експертизата, че към 31.05.2009 г. ищцовото дружество е имало в наличност 300 броя поцинковани контейнери, които са били продадени през месеците юли 2009 г. – 74 броя, септември 2009 г. – 33 броя и октомври 2009 г. – 193 броя, както и че за периода от 15.07.2009 г. до 30.10.2009 г. ищеца е издал на ответника три фактури – № 1246/15.07.2009 г., № 1247/30.07.2009 г. и № 1327/ 30.10.2009 г., общо за 239 броя поцинковани контейнера по трите фактури, по делото са приети като доказателства 2 броя фактури - № */07.10.2009 г. и № */01.09.2009 г., видно от които ищецът „М. К.” Е. гр. Б. е фактурирал на трето лице – „Нео Т.” О. гр.Д., доставка общо на 66 броя поцинковани контейнери – по 33 броя за всяка една от двете фактури, при което общия броя на фактурираните от „М. К.” Е. гр. Б. поцинковани контейнера – 239 броя на ответника и 66 броя на посоченото трето лице, е по – голям от наличността от 300 броя, притежавана от ищеца към този момент. В тази връзка, следва да се посочи, че в съдебно заседание вещото лице изрично установява, че от 31.05.2009 г., когато е установена наличност от 300 броя контейнера при ищеца, до месец октомври 2009 г., когато е занулена партида 53 /контейнери/ от счетоводна сметка 304 /стоки/, няма приход на контейнери при ищеца, а само разход, отписване.

Не установява реална доставка на ответника на оспорените от последния 63 броя контейнера, и становището на вещото лице, дадено в съдебно заседание на 10.12.2012 г., относно наличието на приемо – предавателни протоколи за предаване на въпросните поцинковани контейнери от ищеца. На първо място, вещото лице обяснява, че е получило тези протоколи от счетоводството на ищеца по имейл, като същите не ги е виждала в оригинал. Обяснява, че е търсила в счетоводството на ищеца складови разписки или други счетоводни документи, а самият приемо – предавателен протокол така, както е съставен не е първичен счетоводен документ. От друга страна, дори и да се приеме наличието на приемо – предавателни протоколи в счетоводството на ищеца, то вещото лице изрично сочи в съдебно заседание, че същите по никакъв начин не установяват, че получател по тях е ответника „Т. – К.” О. гр. К.. В тази връзка, вещото лице сочи, че съгласно тези приемо – предавателни протоколи „М. К.” Е. гр. Б. предава контейнери на физическото лице И.А.Н.. Вещото лице пояснява също така в съдебно заседание, че съгласно тези приемо – предавателни протоколи ищецът предава на лицето И.А.Н. общо 237 броя поцинковани контейнери, от които 101 броя през месец юли 2009 г., 34 броя през месец август 2009 г., 68 броя през месец септември 2009 г. и 34 броя през месец октомври 2009 г. Така посочените поцинковани контейнери напълно се разминават по месеци и брой със находящите се в счетоводството на ищеца и обсъдени от вещото лице справки за счетоводна сметка 304 /стоки/ - партида 53 /контейнери/ за месеците юли, септември и октомври 2009 г. Съгласно последните, през месец юли 2009 г. са продадени (разходвани, отписани) 74 броя контейнера, а по приемо – предавателните протоколи – 101 броя, през месец август 2009 г. няма разходвани контейнери, а по приемо – предавателните протоколи са предадени 34 броя контейнери, през месец септември 2009 г. са продадени (разходвани, отписани) 33 броя контейнера, а по приемо – предавателните протоколи – 68 броя и през месец октомври 2009 г. са продадени (разходвани, отписани) 193 броя контейнера, а по приемо – предавателните протоколи – 34 броя. В същото време, от експертизата се установи, че ответникът е получил общо 176 броя поцинкови контейнери, както следва: през месец юли2009 г. – 91 броя, през месец август2009 г. – 32 броя и през месец септември2009 г. – 53 броя, като за 63 броя контейнери няма документи, че са получени от ответното дружество. Впрочем, предвид изложеното, наличието на цитираните приемо – предавателни протоколи и отразеното в тях опровергават предаването на спорните 63 броя поцинковани контейнера на ответника и също поставя под съмнение редовността на воденото от ищеца счетоводство.

При наличието на доказателства, сочещи, че от общо фактурираните от ищеца 239 броя поцинковани контейнера по цитираните по – горе три фактури, в това число и процесната такава, за периода от 13.07.2009 г. до 29.09.2009 г. „Т. – К.” О. гр. К. получава в поделенията си в страната от „М. К.” Е. гр. Б. общо 176 броя поцинковани контейнера, или 63 броя поцинковани контейнера по – малко, предвид обстоятелството, че този извод не се опровергава от констатациите на съдебно – счетоводната експертиза, направени въз основа на проверката в счетоводството на ищеца и с оглед на това, че по делото са събрани доказателства, поставящи под съмнение редовността на воденото от ищеца счетоводство, като не са събрани доказателства, установяващи нередовно водене на счетоводството от ответника, съдът намира, за недоказано по делото реалното предаване на оспорените от ответното дружество 63 броя поцинковани контейнера от фактурираните му общо 165 броя такива. Ето защо, съдът намира, че макар и по принцип да предполага, в случая осчетоводяването на процесната фактура от ответника в неговото счетоводство, включването й в дневника за покупки и ползването на данъчен кредит по нея, не доказва реалното предаване от ищеца на оспорените от ответника 63 броя поцинковани контейнера. Тук следва да се посочи, че осчетоводяването на една стопанска операция следва да е последица от реалното й осъществяване, а не юридически факт, който поражда права и задължения за страните.

Що се касае до направените от процесуалния представител на ищеца, в представената по делото писмена защита, доводи за липса на проведено от ответника рекламационно производство, съставянето на протокол за корекция и издаване на кредитно известие, то същите са ирелевантни доколкото от значение за настоящия спор е обстоятелството дали ищецът реално е предал, доставил на ответника процесното количество контейнери, респективно – заплатена ли е цената и дължи ли се процесната сума, и доколкото по делото не се доказа, че оспорените от ответника 63 броя поцинковани контейнери, от общо фактурираните по процесната фактура от 30.10.2009 г. 165 броя, са реално предадени и получени от ответника. Следва да се посочи и това, че липсата на проведено от ответника рекламационно производство по никакъв начин не установява само по себе си реалното доставяне на процесните контейнери от ищеца.

Изложеното по – горе се отнася и до извършеното от ответника плащане общо в размер на 51 408 лева по процесната фактура № */30.10.2009 г., доколкото независимо, че като основание за извършените плащания е посочено: „по фактура № 1327/30.10.2009 г.”, по делото не се установи реалното предаване на процесните 63 броя поцинковани контейнера от ищеца и получаването им от ответника.

От гореизложеното се установи, че от общо фактурираните 165 броя поцинковани контейнера по фактура № */30.10.2009 г. ищецът е доставил на ответника 102 броя, всеки от които с единична цена 420 лева без ДДС. Установи се също така, от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, че ответникът „Т. – К.” О. Г. е направил плащания по посочената фактура по разплащателна сметка на „М. К.” Е. Г. общо в размер на 51 408 лева, с което следва да се приеме, че е изплатил изцяло стойността на доставените му от ищеца 102 броя поцинковани контейнера. При това положение, и доколкото, предвид гореизложеното, не се доказа предаване от страна на ищеца на останалите 63 броя поцинковани контейнера на ответника, то искът за заплащане на сумата от 31 752 лева, представляваща равностойността на тези 63 броя контейнера, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Предвид неоснователността на иска за главницата в размер на 31 752 лева, неоснователен се явява и искът, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата в претендирания размер от 17 608.53 лева, поради което същият следва да се отхвърли.

При този изход на делото, следва да се осъди ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 3 183 лева, от които 3 000 лева – разноски за един адвокат и 183 лева – разноски за вещо лице и банкови комисионни.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М. К.” Е. със седалище и адрес на управление в Г., К.П., ЕИК *, против „Т.- К.” О. със седалище и адрес на управление в Г., Б.Б. № *, ЕИК *, иск, с правно основание чл.327 от ТЗ, за заплащане на сумата от 31 752 лева, представляваща непогасена част от парично задължение за заплащане на главница за продажните цени срещу продадени 165 броя поцинковани контейнери съгласно данъчна фактура № */30.10.2009 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 27.07.2012 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М. К.” Е. със седалище и адрес на управление в Г., К.П., ЕИК *, против „Т.- К.” О. със седалище и адрес на управление в Г., Б.Б. № *, ЕИК *, иск, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 17 608.53 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 31 752 лева, за периода от 31.10.2009 г. до 26.07.2012 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „М. К.” Е. със седалище и адрес на управление в Г., К.П., ЕИК *, да заплати на „Т. – К.” О. със седалище и адрес на управление в Г., Б.Б. № *, ЕИК *, направените по делото разноски в размер на 3 183 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :