№ 12432
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110101566 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Л. М. А. срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, с която се иска признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата не дължи на дружеството следните суми: 958,30 лева –
цена за топлинна енергия за периода от 01.08.2012 г. до 30.04.2014 г., и 180,54
лева – мораторна лихва за периода от 30.09.2012 г. до 27.04.2015 г. –
задължения по изпълнителен лист от 28.07.2016 г. по частно гражданско дело
№ 26707/2015 г. на Софийския районен съд, 30. състав.
В исковата молба се твърди, че в полза на ответника бил издаден
изпълнителен лист от 28.07.2016 г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, като ответникът образувал изпълнително дело №
20168560402836 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Б. Б., което било висящо
и от ищцата се искали плащания. Твърди се, че вземането било погасено по
давност, тъй като от 26.09.2016 г. по изпълнителното дело не били извършени
действия, а имало само непълни искания, които не били довели до извършване
на изпълнителни действия. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„Топлофикация София“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като
недопустим, евентуално – като неоснователен. Поддържа се, че била
предявена всъщност претенция за установяване на недължимост на част от
вземането по изпълнителния лист, тъй като в заповедното производство
ищцата била възразила срещу някои претенции на ответника, за които бил
подаден установителен иск и срещу ищцата по-късно започнало отделно
изпълнение, като така се искало признаване на недължимост на част от
вземане, поради което искът бил недопустим като частичен отрицателен
1
установителен иск. При условие, че съдът разгледа иска, бил неоснователен
поради това, че давността била прекъсната с действия по изпълнителното дело
на 07.11.2018 г. и 22.07.2019 г., а след 2019 г. ежемесечно по изпълнителното
дело постъпвали суми от запор. Оспорва правните твърдения на ищцата за
липса на ефективно изпълнение и изпълнение върху несеквестируеми активи.
Поради това иска отхвърляне на иска или прекратяване на производството.
Претендира разноски.
В съдебното заседание ответникът поддържа аргументите от отговора,
ищецът не изпраща представител, а с молба от 24.06.2025 г. възразява, че е
нередовно призован.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 56 в заверен препис от изпълнителното
дело Изпълнителен лист от 28.07.2016 г. по частно гражданско дело №
26707/2015 г. на Софийския районен съд, 30. състав, ищцата е осъдена да
плати на ответника 958,30 лева – цена за доставена топлинна енергия за
периода от месец август 2012 г. до месец април 2014 г.; 180,54 лева – законна
мораторна лихва за периода от 30.09.2012 г. до 27.04.2015 г., и 22,00 лева –
държавна такса по съдебното дело. Отбелязано е, че листът е издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 23.09.2015 г.
Съгласно представена на лист 55 в заверен препис от изпълнителното
дело молба на ответника с вх. № 49830/08.09.2016 г., на същата дата
ответникът е поискал от ЧСИ Б. Б. да образува изпълнително дело по
описания в предходния абзац изпълнителен лист, като ЧСИ е натоварена да
определи начина на изпълнението. Образувано е изпълнително дело №
20168560402836 на ЧСИ Б. Б..
На гърба на изпълнителния лист (лист 56 от делото) е отбелязана
отметка от 02.09.2016 г. без други отбелязвания, т.е. по изпълнителното дело
не е имало постъпления.
Съгласно представена на лист 99 от делото молба с вх. №
31268/07.11.2018 г. на посочената дата ответникът е поискал по
изпълнителното дело запор на банковите сметки на ищцата и трудовото
възнаграждение.
Съгласно представена на лист 115 от делото молба с вх. №
20388/22.07.2019 г. на посочената дата ответникът е поискал по
изпълнителното дело налагане на запор върху трудово възнаграждение или
пенсия на ищцата.
След 22.07.2019 г. по изпълнителното дело не са извършвани
изпълнителни действия. С представена на лист 126 от делото молба с вх. №
21940/30.06.2021 г. ответникът е поискал присъединяване на нов
изпълнителен лист по изпълнителното дело, но в тази молба няма искане за
каквито и да било допълнителни действия по изпълнение. След 2021 г. по
делото са извършвани действия по подаване на искания за справки за
2
имущества и ЧСИ е наложила запор на сметка на ищцата, но няма искания за
това след молбата от 22.07.2019 г. Следователно последното изпълнително
действие, поискано от ответника е от 22.07.2019 г. и от следващия ден започва
да тече погасителна давност.
При представяне на препис от изпълнителното дело ЧСИ Б. е поискала
страните да заплатят такса за копиране на делото от 48 лева с ДДС, и е
представила сметка за това.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане, за което е
допуснато принудително изпълнение с правна квалификация по чл. 439 ГПК.
Този иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу наследодател на
ищците има допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се
уважава, ако от издаването на този титул са изминали повече от пет години,
освен ако ответникът не докаже прекъсване на давностния срок с предявяване
на редовно искане за извършване на изпълнителни действия.
Няма спор по делото, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист в
полза на ответника, т.е. ищцата има интерес да води делото.
Съгласно указанията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за изпълнителното производство след датата на
постановяване на това решение – 26.06.2015 г., давността се прекъсва, когато
взискател поиска от съдебен изпълнител извършване на действие, което
представлява част от фактическия състав на предвиден в ГПК способ за
принудително изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ГПК, когато вземането е признато със съдебен
акт, давността е винаги 5 години. В този смисъл е и практиката на ВКС – вж.
Решение № 37/24.02.2021 г. по гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО;
Решение № 50099/28.11.2023 г. по гражданско дело № 3614/2020 г., III ГО, и
Решение № 50121/21.12.2023 г. по гражданско дело № 3034/2020 г., IV ГО.
По делото е установено влизане в сила на заповед за изпълнение по-
малко от 5 години преди образуването на изпълнителното дело на 08.09.2016 г.
След това давността е прекъсната на с искания на ответника за налагане на
запори на 07.11.2018 г. и 22.07.2019 г. След последната дата няма нито
поискани, нито извършени изпълнителни действия, а присъединяването на
нов изпълнителен лист към съществуващо изпълнително дело прекъсва
давността по присъединения изпълнителен лист, но не и по предхождащия го,
ако взискателят не е поискал конкретни изпълнителни действия, насочени към
изпълнение за всичките си вземания по двата листа.
Следователно давностният срок е започнал да тече на 23.07.2019 г., като
съгласно чл. 3 ЗМДВИП същият е продължил 5 години и 68 дни, или е изтекъл
на 29.09.2024 г. Искът по настоящото дело е подаден на 10.01.2025 г. след
изтичане на давностния срок, поради което следва да се уважи изцяло.
С оглед на изхода на спора възражението на ищцата за нередовно
призоваване по делото нямат отношение към изхода на спора в главното
3
производство, който е изцяло в нейна полза, и поради това процесуалното
нарушение не е съществено.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е освободена от държавни такси и поради това не следва да се
присъждат разноски. Ищцата е направила искане на адвоката да се заплати
възнаграждение от ответника, тъй като е осигурил безплатна помощ като
нуждаещо се лице съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. При това положение
съобразно фактическата и правна сложност на делото, която е ниска, и
положения от адвоката труд, както и цената на иска, която отразява риска,
който адвокатът поема за водене на делото, следва на адв. Н. да се определи
възнаграждение от 350 лева, които ответникът да му плати.
Тъй като ищцата е освободена от разноски, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да плати държавна такса по делото в размер
на 50 лева. Той следва да поеме и разходите за препис на изпълнителното дело
от ЧСИ Б. в размер на 48 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. М. А. иск с
правна квалификация по чл. 439 ГПК по отношение на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“ № 23б, че Л. М. А., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“, бл.
***, вх.*, ап. ***, не дължи на дружеството сумите: 958,30 лева (деветстотин
петдесет и осем лева и 30 стотинки) – цена за топлинна енергия за периода от
01.08.2012 г. до 30.04.2014 г.; 180,54 лева – мораторна лихва за периода от
30.09.2012 г. до 27.04.2015 г., и 22 лева – държавна такса в съдебното
производство – задължения по изпълнителен лист от 28.07.2016 г. по частно
гражданско дело № 26707/2015 г. на Софийския районен съд, 30. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б,
да плати по бюджетна сметка на Софийския районен съд сумата от 50 лева
(петдесет лева) – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2
ЗАДв „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, да плати на адвокат И. А. Н., с код
по БУЛСТАТ: *********, и адрес на кантората: Ботевград, ул. „Свобода“ №
3в, ет. 1, офис 6, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, да
плати на частен съдебен изпълнител Б. И. Б., с код по БУЛСТАТ: *********,
4
и адрес на кантората: София, ул. „Врабча“ № 10, ет. 1, сумата от 48 лева
(четиридесет и осем лева) – такса за копиране на изпълнително дело №
20168560402836 и представяне пред съда.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5