Определение по дело №36/2023 на Административен съд - Плевен

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 36 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.94 и сл. от ГПК вр. вр. чл.144 от АПК вр. чл.213а, ал.3, пр.трето от АПК.

По разпореждане № 671/15.02.2024г. на касационен състав на АС-Плевен, командирован по повод на к.ж. вх.№ 7426/11.12.2023г от М. С. срещу решение № 548/29.11.2023г. постановено по адм.д. 36/23г. по описа на АС Плевен на първоинстанционния съд е изпратена за произнасяне на основание чл.213а ал.3 АПК молба на М. С. С., понастоящем в Затвора Плевен, приложена към касационната жалба за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство.

Молбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, преди изпращане на делото на тричленен състав на Административен съд – Плевен по постъпилата касационна жалба, поради което е допустима и подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Правна помощ се предоставя тогава, когато изразходването на обществени средства за нейното заплащане би било оправдано с оглед защитата правата на страната, която е поискала нейното предоставяне. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.24, т.1 от ЗПП - правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. По аргумент от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ ЗПП) предоставянето на правна помощ по административни дела не е задължително.

Искането е направено с касационната жалба и, видно от редакцията на чл.213а от АПК, предоставяне на правна помощ в този случай следва да обслужи нуждата от изготвяне на аргументирана и отговаряща на изискванията на закона касационна жалба, още повече, че жалбоподателят като лице лишено от свобода е освободено от задължението за приподписване на к.ж..

Съдът намира, че жалбоподателят разполага с отлична правна грамотност и способност да се защитава сам, демонстрирана от съдържанието на множество негови изявления и предприемани други процесуални действия, както и от поведението му в проведеното съдебно заседание по настоящото дело. Очевидно е от съдържанието на представената касационна жалба, че е наясно и с касационните основания за обжалване; жалбата е подадена в срок и мотивирана и съдържа всички реквизити по чл.212 от АПК. Това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че С. не се нуждае от правна помощ за реализиране на правото си на обжалване.

Следователно предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство би довело до разходването на обществени средства без това да доведе до съществена полза за жалбоподателя, което обстоятелство представлява основание за отказ от предоставянето й.

Съгласно чл.25 ал.1 изр.последно от ЗПП вр.чл.чл.95 ал.5 вр. чл.259 ГПК принципно отказът за предоставяне на правна помощ подлежи на обжалване по съответния ред. Обаче с оглед на действащата след измененията на АПК/ДВ бр.15/21г./ нова норма на чл.213а ал.7 АПК на обжалване подлежат актовете на първоинстанционния съд касателно връщане на жалбата поради неотстраняване на нередовности/ чл.213а ал.1 изр.2 /, оставянето без разглеждане на основанията по чл.215/ ал.2/, хипотезата на чл.213а ал.6 т.2 и отказа от освобождаване от държавна такса. Т.е в нормата на чл.213 а ал.7 АПК не е предвидена възможност и ред за обжалване на отказ за предоставяне на правна помощ във фазата на образувано касационно производство. Определение, с което се отказва предоставяне на правна помощ на С. в образуваното касационно производство не подлежи на оспорване, тъй като не е от актовете, визирани в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т.2 АПК, а именно не е определение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството, както и не е от определенията изрично предвидени в закон като подлежащи на оспорване по аргумента на чл.213а ал.7 АПК, посочен като изключение./ вж. Определение № 7992 от 28.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7954/2022 г. Определение № 6798 от 7.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2022 г/

Ако приемем за приложима хипотезата на чл.229 т.2 АПК ,че подлежат на обжалване определения в случаите ,изрично предвидени в закона , а съгласно чл.95 ал.5 ГПК вр.чл.25 ал.1 ЗПП на обжалване подлежат определенията за отказ от предоставяне на правна помощ , но тези постановени при първоначалното разглеждане на делото, но не и в хипотезата на чл.213а ал.3 вр.ал.7 АПК, която е изрично изключение от нормата на чл.229 т.1 АПК. Все пак следва да се отчете и спецификата на ГПК при опражняване на въззивен и касационен контрол,респ.правомощията на първовинстанционния съд /чл.262, 274 и 280 ГПК и Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК, Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК, ТР 2 / 24.10.2012г. по т.д. 3/2012г на ОСГТК на ВКС/ и тези по АПК по отношение на правомощията на първоинстанционния съд съгласно чл.213 а ал.3 АПК , която се явава изрична, по-нова и приложима на собствено основание, а не чрез препратката на чл.144 ГПК, тъй като урежда точно приложими хипотези по АПК във фазата на касационно обжалване.

Както в постоянната си практика ВКС приема: производството по предоставяне на правна помощ е двуинстанционно. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 95, ал. 6 ГПК. Когато по искането за предоставяне на правна помощ се е произнесъл първоинстанционният съд и го е отхвърлил, по правилата на ГПК компетентен да се произнесе по частната жалба срещу отказа е съответният въззивен съд, чийто акт не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда./ Определение № 475 от 2.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 297/2024 г., III г. о., ГК Определение № 4005 от 12.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4973/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 312 от 14.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 241/2022 г., IV г. о., ГК/. Тези правила са относими досежно въззивно обжалване по ГПК, което липсва по АПК. Нещо повече поради спецификата на контрола по чл.213 а ал.7 вр. ал.1.изр.2 и ал.6 т.2 и определенията по чл.83 ГПК от обсега на контрол са изключени определенията по чл.213а ал.3 вр.чл.95 ГПК подобно на касационното обжалване по ГПК от чиито обсег са изключени определенията по чл.95 ал.5 ГПК. По тези съображения настоящия състав намира, че постановеното по молбата на С. настоящо определение, с което му се отказва предоставяне на правна помощ в процедурата по чл.213а ал.3 АПК е окончателно.

Все пак ако след съобщаването на настоящето определение С. подаде ч.к.ж. , същата следва да се докладва на касационния състав по делото за преценка по същество и допустимост.

Така мотивиран и на основание чл.95, ал.4 от ГПК и чл.213а, ал.3, пр.трето от АПК и чл.213 а ал.7 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. С. С., с [ЕГН], понастоящем в Затвора Плевен, за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по адм.д. № 36/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен във връзка с подадена касационна жалб вх.№ 7426/11.12.2023г.против постановеното по делото решение № 548/29.11.2023 г.

Определението е окончателно и следва да се съобщи на молителя М.С..

Делото да се изпрати на касационен състав на АС-Плевен по канд 1043/23г.за разглеждане на подадената касационна жалба.

В случай на подадена ч.к.ж. срещу настоящето определение, същата следва да се изпрати на определения касационен състав на АС-Плевен по канд 1043/23г.