Р Е Ш Е Н И Е
№ 618
10.12.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №744 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба от Е. Д. Ш. ***, подадена
чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***,
против Решение №1012-26-281-1/15.07.2021 г. на Директора на Териториално
поделение (ТП) на Национален осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Разпореждане №**********/2140-26-438/09.06.2021 г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” („ПО“) при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят
счита оспореното Решение за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон. Твърди, че неправилно било приложено материалното право
относно игнорирането на наличен и зачетен осигурителен стаж и наличието на
влязъл в сила административен акт с удостоверителна сила – служебно зачетен от
пенсионния орган осигурителен стаж за периода от 02.09.2019 г. до 05.07.2020 г.
Неправилно била кредитирана доказателствената стойност на Констативен протокол
на контролен орган към ТП на НОИ – Хасково от 27.04.2021 г., понеже той не
притежавал правопроменящ законово регламентиран статут. Установявало се
несъответствие между цитираните в решението законови разпоредби – чл.74, ал.1,
т.1 от КСО и изведените правни изводи в диспозитива на обжалвания
административен акт. Безспорно било установено, че за жалбоподателя, роден на ***
г., датата на инвалидизация била 19.04.2011 г., т.е. преди да навърши 11
години. Волята на законодателя не била да се изисква една година трудов стаж
преди навършване на 11 годишна възраст.
Претендира се
обжалваното Решение и потвърденото с него Разпореждане да бъдат отменени, а
преписката да бъде върната на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно
прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по пенсионната преписка е видно, че от Е.Д.Ш. с ЕГН **********, до Директора на
ТП на НОИ – Хасково е подадено Заявление за отпускане на пенсия с вх.№Ц2112-26-321/06.07.2020
г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност, с представено ЕР.
Изготвен е Опис на осигурителен стаж на Е.Д.Ш.
по периоди, възлизащ общо на 01 г., 00 м., 01 д. – III категория, от които 00 г., 01 м., 27 д. при
осигурител Арда-тур за периода 03.07.2019 г. – 29.08.2019 г. и останалия – като
самоосигуряващ се. В описа е посочена дата на инвалидизиране – 19.04.2011 г.,
навършена възраст към датата на инвалидизиране – 10 г., 4 м., 15 д. и навършена възраст към датата на
заявлението – 19 г., 7 м., 2 д.
Видно от Експертно решение №0303 от зас.№018
от 06.02.2020 г. на ТЕЛК втори състав към МБАЛ Хасково, на Е.Д.Ш. е определена
оценка на работоспособността – 50% трайно намалена работоспособност по причини
– общо заболяване, дата на инвалидизиране – 19.04.2011 г., със срок до
01.02.2022 г.
При зачетен осигурителен стаж след дата на инвалидизиране
– 1 г., 00 м., 01 д. за периода 03.07.2019 г. – 05.07.2020 г., с Разпореждане №**********
№1/прот.№N01421 03.11.2020 г., по подаденото заявление на Е.Д.Ш.
е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за 50 на сто
трайно намалена работоспособност от 06.07.2020 г. със срок на инвалидността до
01.02.2022 г. по чл.74, ал.3 от КСО.
От Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково е
изпратено писмо изх.№21102-26-314/30.05.2021 г. до Началника на отдел КПК при
ТП на НОИ – Хасково, в което на основание чл.102, ал.1, т.1, ал.2 и 5 от КСО и
във връзка с §7г от ПЗР на КСО за преизчисляване на личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) на Е.Д.Ш., уведомява, че със служебни бележки
от 01.07.2020 г. и от 23.10.2020 г. е потвърден осигурителен стаж на лицето в
качеството му на земеделски производител, които дават право на ЛПИОЗ с 1 г.
осигурителен стаж, като моли за извършване на проверка действително ли е
упражнявало трудова дейност като земеделски производител, даващо основание за
осигуряване по чл.10 от КСО през 2019 г. и 2020 г.
В отговор на писмото е изпратен Констативен
протокол №КВ-5-26-00915201/27.04.2021 г. за извършена от Контролен орган в ТП
на НОИ – Хасково проверка по разходите на ДОО на Е.Д.Ш. по постъпилия сигнал. Констатирано
е, че за същия са нарушени разпоредбите на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и на
чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО и не следва да се зачита за осигурителен стаж и
доход, в качеството му на самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски
стопанин, за периодите: от 02.09.2019 г. до 29.02.2020 г. вкл. и от 01.04.2020
г. до 30.06.2020 г.; от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 01.07.2020 г. до
05.07.2020 г.
До Е.Д.Ш. са изпратени Задължителни
предписания №ЗД-1-26-00915216/27.04.2021 г. да подаде в ТД на НАП Пловдив –
офис Хасково Декларация образец №1 „Данни за осигурено лице“ за самоосигуряващо
се лице Е.Д.Ш., съдържащи заличаващи данни за периода от 02.09.2019 г. до
15.07.2020 г., като се посочи в т.12 Вид осигурен – код 13. Задължителните
предписания са получени от адресата на 05.05.2021 г. и е удостоверено, че от Е.Д.Ш.
са подадени 11 броя заличаващи декларации по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, като
неоснователно подадените данни за лицето съгласно задължителните предписания за
периода са служебно заличени.
Съгласно писмо изх.№1056-26-479-1/01.06.2021
г. на Началник отдел КПК до Началника на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Хасково,
удостоверения осигурителен стаж и доход на Е.Д.Ш. за периода от 02.09.2019 г.
до 05.07.2020 г. е заличен.
Съгласно новия Опис на осигурителния стаж на
жалбоподателя, такъв остава само стажът при осигурител Арда-тур за периода
03.07.2019 г. – 29.08.2019 г. от 00 г., 01 м., 27 д. – III категория.
С Разпореждане №**********-2140-26-438/09.06.2021 г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково,
на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „г“ от КСО се отменя Разпореждане №**********
от 03.11.2020 г. и всички последващи го на Ръководителя на Пенсионно осигуряване,
гр.Хасково, и се отказва отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на Е.Д.Ш..
В Разпореждането е
посочено, че за периода от 02.09.2019 г. до 05.07.2020 г. няма основание да се
зачита осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице на Е.Д.Ш., че съгласно
изискването на чл.74, ал.1, т.2 от КСО лицата до 25 годишна възраст придобиват
право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година
осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране, и че Е.Д.Ш. няма право
на пенсия, тъй като няма положен изискуем стаж, поради което разпореждането за
отпускане на пенсията му е незаконосъобразно постановено и следва да се отмени.
Според представеното
по делото Известие за доставяне, Разпореждането е получено от адресата си на
18.06.2021 г.
Под вх.№1012-26-281/22.06.2021
г. е регистрирана отправената до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалба от Е.Д.Ш. срещу
Разпореждане №**********-2146-26-438 от 09.06.2021 г. Изложени са съображения
за незаконосъобразност на разпореждането, с твърдения, че „наличието на трудов
и осигурителен стаж за придобиване правото на ЛПИОЗ към датата на
инвалидизиране е ирелевантно към правото преценяно към датата на заявлението за
отпускане на ЛПИОЗ“. Сочи се, че датата
на инвалидизиране е преди 20 годишна възраст и осигурителният стаж е без
значение.
С процесното Решение
№1012-26-281-1 от 15.07.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково се произнася
по жалбата по реда на чл.117, ал.3 от КСО, като я отхвърля.
Жалбата срещу решението е подадена на
19.07.2021 г., т.е. при спазване на 14-дневния срок за съдебно оспорване, дори
същият да бъде отчитан от датата на постановяване на решението – 15.07.2021 г.
и е процесуално допустима, като
насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт и депозирана от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му не се правят от оспорващия и такива не се констатират от съда.
По отношение на съответствието на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:
В чл.99, ал.1 от КСО са изброени случаите, при които влязлото в сила разпореждане по чл.98 (вкл. за отпускане на пенсии) може да се измени или отмени от органа, който го е издал, сред тях и посочената в т.2, б.„г“ хипотеза – по инициатива на органа, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й.
Между страните по делото няма спор по фактите. По несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е роден на *** г., инвалидизиран с 52 % тнр на дата 19.04.2011 г., при навършена възраст към датата на инвалидизиране 10 год., 4 мес. и 15 дни, подал е заявление за отпускане на ЛПИОЗ на 06.07.2020 г., при навършена възраст 19 год., 7 мес. и 2 дни. Не е спорно и това, че на същия следва да се зачете осигурителен стаж само за периода от 03.07.2019 г. до 29.08.2019 г., в размер на 00 год., 01 мес. и 27 дни, т.е. по-малко от 1 година. Основанията да не бъде зачитан като осигурителен стаж на Е.Д.Ш. първоначално зачетения му такъв като самоосигуряващо се лице за периода от 02.09.2019 г. до 05.07.2020 г. са изложени в представените по делото Задължителни предписания №ЗД-1-26-00915216/27.04.2021 г. на Контролен орган при ТП на НОИ – Хасково, които са стабилен административен акт, изпълнени са от адресата си и безспорно осигурителният му стаж за същия период е заличен.
Единственият спорен въпрос, повдигнат от жалбоподателя по делото е изискуем ли е в случая осигурителен стаж от една година, за да му бъде отпусната претендираната ЛПИОЗ по подаденото заявление. Според развитите от оспорващия съображения, доколкото датата на инвалидизирането му е преди навършване на 20 годишна възраст, то на основание чл.74, ал.1, т.1, предл.първо от КСО не било необходимо да има какъвто и да е осигурителен стаж. В оспореното решение административният орган приема, че към датата на инвалидизация Е.Ш. не е осигурено лице, поради което не попада в обхвата на чл.74, ал.1 от КСО.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изразеното в процесното решение становище на административния орган, като съобразено с правилното тълкуване и прилагане на закона.
Пенсиите за инвалидност са уредени в Раздел II на Глава шеста от КСО.
Съгласно чл.71 от същия кодекс, лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.
Според чл.72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
В чл.73 от КСО са уредени началната дата и срока на пенсията. Според ал.1 на тази разпоредба, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл.94, като ал.2 предвижда, че пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.
В чл.74 от КСО е регламентирано правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Според чл.74, ал.1, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл.94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст – една година;
3. до 30-годишна възраст – 3 години;
Според чл.74, ал.3 от КСО, лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж.
При така цитираната нормативна уредба е видно, че законодателят е разграничил хипотезите, при които се придобива право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпоредбата на чл.74, ал.1 от КСО, в своето предложение първо, има предвид лицата, инвалидизирани след постъпване на работа, когато вече са придобили качеството „осигурени“, а изискуемият осигурителен стаж за същите вече е в зависимост от възрастта им, т.е. лицата, които са инвалидизирани след постъпване на работа и са до 20-годишна възраст, трябва да имат осигурителен стаж поне един ден, за да придобият качеството „осигурени“, изискващо се съгласно изречение първо на чл.74, ал.1 от КСО.
Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.3 от КСО възниква за две категории лица: лицата с вродени увреждания и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа. Тоест хипотезата на чл.74, ал.3 от КСО има предвид лицата, които са инвалидизирани преди постъпване на работа, като от тази група са изключени само и единствено слепите по рождение и ослепелите до постъпване на работа. След като датата на инвалидизиране предхожда датата на постъпване на работа, то съответното лице попада в приложното поле на чл.74, ал.3 от КСО и ще придобие право на пенсия при една година действителен осигурителен стаж, както и инвалидите по рождение, с изключение на слепите по рождение и на ослепелите преди постъпване на работа.
Изводът на пенсионния орган, че на Е.Д.Ш. не се следва пенсия за инвалидност поради общо заболяване при действителен осигурителен стаж по-малък от една година, е основан на правилно тълкуване и приложение на разпоредбата, регулираща установените по делото факти, а именно инвалидизиране на жалбоподателя преди постъпване на работа, обхванато от хипотезата на чл.74, ал.3 от КСО. В оспорения акт е констатиран осигурителен стаж, придобит от жалбоподателя след датата на инвалидизирането му, с продължителност от 1 месец и 27 дни, при което правилно пенсионният орган е приел, че с Разпореждането от 03.11.2020 г. ЛПИОЗ на заявителя е била неправилно отпусната. Разпореждане №**********-2140-26-438/09.06.2021 г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„г“ от КСО се отменя незаконосъобразното Разпореждане от 03.11.2020 г. и се отказва отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Е.Д.Ш., се основава на правилно установени факти и правилно приложение на закона.
Като е потвърдил същото, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Констатира се неточност в изписването на бащиното име на адресата на Решението (Д. вместо Д.), която техническа грешка не се отразява на неговата законосъобразност.
С оглед изхода на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съдът определя възнаграждението в размер на 150 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Д. (Д.) Ш. ***, против Решение №1012-26-281-1/15.07.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане №**********/2140-26-438/09.06.2021 г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Хасково.
ОСЪЖДА Е.Д.Ш., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: