Решение по дело №440/2009 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1731
Дата: 23 октомври 2009 г. (в сила от 19 ноември 2010 г.)
Съдия: Светла Атанасова Захариева
Дело: 20094430100440
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

.№

гр.ПЛЕВЕН, 23.10.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ІІ граждански състав в публично заседание на  осемнадесети септември през две хиляди и девета година,в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

при секретаря Л.Д. , като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гражданско дело № 440 по описа за 2009г.и за да се произнесе,съобрази следното:

         В ПлРС е постъпила  искова молба подадена от  Н.М.А. ***.Митрополия, ул.”Прогрес” № 18 против Д.Н.М., в която се твърди че е съжителствал на семейни начала с ответницата, от които съжителство имат родено дете Михаела Николаева А.. Твърди се, че на 20.01.2009г. ответницата е напуснала семейното жилище с детето. Твърди, че на 25.01.2009г. ищецът е отишъл в село Чомаковци, където детето се намирало при майката на ответницата и го е взел, тъй като е било болно и бабата не е била в състояние да се грижи за него. Твърди, че от тогава детето живее при него в Д.Митрополия, че посещава ежедневно ОДЗ „Здравец” гр.Д.Митрополия, както и че детето има здравословни проблеми, а ответницата  няма подходящи условия за отглеждането му. Твърди, че иска да отглежда и възпитава малолетното дете, поради което моли съда да постанови  решение, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на ищеца, а на ответницата бъде определен подходящ режим на свиждане с детето.

         Ответникът редовно призован се явява лично и с адв.П., оспорва предявения иск и изразява становище да  и бъде предоставено упражняването на родителските права.  

 Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

         Безспорно между страните, е че детето Михаела Николаева А. родена на ***г. е дете на Д.М. и Н.А..

         От представеното по делото укспуртно решение е видно, че детето има бронхиална астма средно тежка форма.

         По делото е представена/ стр.38/ служебна бележка от която се установява, че бащата редовно води детето в детската градина и плаща дължимите такси, а майката не е посещавала детето в детската градина.

От представения социален доклад се установява, че детето Михаела живее при баща та като от м. януари 2009г. майката е напуснала семейното жилище с бащата на детето находящо се в гр.Д.Митрополия и се е установила в с.Садовец, а в края на м. февруари 2009г. майката е заявила желание да върне детето в семейната среда на бащата и детето е заживяло при баща си.   След извършена проверка социалния работник е изразил становище, че в жилището на бащата детето има осигурено самостоятелно детско легло, жилището е чисто и подредено, че през лятото е извършн ремонт чрез пребоядисване. В жилището на майката е установено че за детето няма да има самостоятелна спалня, с оглед възрастта му, а жилището има много добри битови условия.Относно доходите на родителите на детето социалния работник е установил, че бащата е в трудоспособна възраст и в момента работи в сферата на производство и монтаж на вентилационни и климатични системи на територията на цялата страна, че работи при ненормиран работен ден и получава много добро възнаглаждение, с оглед на трудовата му ангажираност бащата пътува из страната, но е заявил че постоянно контактува с детето и се интересува за него, а свободното си време отделя за детето. Майката Д.Н. не упражнява трудова дейност, твърди че има намерение да открие магазин в с.Садовец, че към момента съжителстващия с нея В. работи без трудов договор в Австрия и реализира средно месечен доход от 800-900 евро, с което покрива разходите на семейството.Относно психо емоционалното и здравословно състояние на детето социалния работник е установил че детето е с добра лична хигиена, с оглед заболяването и периодично детето се консултира с детски пулмулог, че детето не е прекъсвало посещенията си в детската градина в гр.Д.Митрополия и е с изградени навици за самообслужване и дневен режим.Според социалния работник детето е заявило, че при отсъствие на баща му живее заедно с „леля Ива и децата и” , а на въпроса къде е мама е заявила, че не е виждала „Дида” от години и че майката не е идвала в Д.Митрополия.Според социалния работник на детето му харесва в Д.Митрополия, но изпитва страх от приятеля на майка си.В заключение социалния работник е изразил становище че е налице  изявена готовност и от двамата родители за отглеждат и възпитавата детето, като детето е изразило желание да продължи да живее в гр.Д.Митрополия при баща си, но е та 5 г. възраст и има нужда от майчини грижи. В съдебно заседание социалния работник поддържа доклада и заявява че и двамата родители на детето са изключително загрижени и са изразили желание  поотделно да го гледат в семейната си среда.

 По делото са разпитани две групи свидетели- сочени от ищеца и от ответника.

От показанията на св.З.П. е видно че страните не живеят заедно от 20.01.2009г., когато ответницата е напуснала семейното жилище.Свидетелката твърди че в момента за детето се грижи баща му и приятелката му, а майката не се е обаждала и не се е интересувала за детето си. Св. А. в показанията си пред съда твърди, че бащата и бабата се грижат за детето, че детето се чувства добре, възпитава се добре, ходи на градина и е споделяло със свидетелката че иска да живее при баща си. Св. В.Р.- съпруг на ответницата твърди че детето е било при майката, че ищецът е започнал да я заплашва че ще подпали къщата, с побой и палежи , което е накарало ответницата да се срещнат и разберат за детето. Според свидетеля  ищецът е взел детето и е обещал че след няколко дни ще го върне.Свидетеля твърди, че оттогава майката не е виждала детето, тъй като бащата категорично е заявил че няма да го даде, че са ходили с ответницата в Д.Митрополия, но в центъра на селото били пресрещнати от приятели на ищеца, които са започнали да дърпат майката на детето и са започнали да ги преследват, за което са подали жалба до дежурен прокурор.Свидетелят твърди, че с ищцата са ходили отново в Д.Митрополия в ОЗД, но и там категорично ищецът е заявил че няма да даде детето, както и е отказал да го покаже на майката . Свидетеля твърди, че в месеца два-три пъти са ходили с майката в Д.Митрополия за да търсят детето, че майката се е опитвала да се свълже с него по телефона, но са и казвали че детето го няма. Св.Исанова твърди, че от м. март детео е при баща си, който не позволява на майката да го вижда. Свидетелката твърди че майката е искала да види детето си, но бащата е тичал да я бие, и е заявил че няма да си види детето докато не приключи делото в съда. Св.Алб.Албертов твърди, че   преди детето да отиде при бащата за него се е грижила майката, която и в момента постоянно говори за детето и го търси, но не и го дават.

Съгласно чл. 106 ал.2 от СК/ отм/, съдът предоставя упражняването на родителските права след преценка на всички обстоятелства с оглед интереса на децата.Съгласно съдебната практика най - съществено  значение за предоставяне упражняването на родителските права върху детето имат личните родителски,възпитателски и морални качества на двамата родители.По делото е представено свидетелство за съдимост, от което е видно че бащата на детето е осъждан. По отношение и на двамата родители социалния работник е установил желание да отглеждат детето и загриженост. Детето Михаела обаче е на малка възраст- 5 години и има нужда преди всиичко от майчини грижи, които бащата или неговата приятелка с която съжителства не могат да му осигурат. Видно от доклада е, че в жилищата и на двамата родители има добри условия за отглеждане и възпитание на детето. Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта в която се установява, че майката на детето не е имала контакт с него от месец март 2009г., но приема че това е станало по независещи от нея причини, тъй като детето е било взето от бащата, който впоследствие е отказал да го върне, както и е осуетил срещите на майката с детето. Според социалния работник мотивът на бащата да не пуска детето при майката е, че В. не е добър човек и това няма да повлияе добре на психиката  и емоцията на детето. Независимо от това съдът намира, че с поведението си бащата е осуетил контактите на майката с детето, поради което именно майката не е виждала детето си за сравнително дълъг период от време- 6 месеца, което е довело и до отчуждаване на детето от майката и заявеното от него че не е виждало „Дида” отдавна. С оглед на изложеното съдът намира, че макар детето да се чувства добре в семейната среда на бащата, същото с оглед на неговата възраст  и изразеното желание от майката да го отглежда в своята семейна среда, в интерес на детето е родителските права върху малолетното дете Михаела да бъдат предоставени за упражняване на майкатаДетелина Маренова, като на  бащата бъде определен режим на свиждане съобразно трайната съдебна практика-да вижда детето всеки първи и трети неделен ден от месеца и да го взема при себе си всяко лято по за 30 дни, когато това не съвпада с отпуска на майката.

         Съгл. чл. 82 ал.1 от СК/ отм/ , родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се  определя от нуждите на децата и възможностите на родителите.За да отговори на въпросът какъв е размерът на необходимата издръжка за детето Михаела съдът съобрази разпоредбата на чл.82 ал.1 от СК/отм/, съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца съгласно разпоредбата на чл.85, ал.1 от СК се определя в зависимост от нуждите на децата и  от възможностите на родителя в граници, установени от МС. Съгласно чл.1 от ПМС №38/1.07.1985г./ изм. ДВ бр. 117 от 17.12.2002г./размерът на месечната издръжка която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя в границите от 30-80 лв.По делото не са представени относно доходите на родителите на детето, но съдът намира,че същите са в трудоспособна възраст и могат да реализират средства в размер на минималната работна заплата и могат да доставят средства за издръжката на ненавършилото пълнолетие дете.Предвид възрастта на детето и възможностите на родителите да доставят издръжка, съдът намира,че месечната необходима издръжка за детето е в размер на  100 лв, която следва да бъде разделена по равно между двамата родители, като ищецът следва да бъде осъден да заплаща сумата от 50 лв,считано от датата на влизане на решението в сила.

С оглед изхода на делото ответникът следва  да бъде осъден да заплати държавна такса върху издръжката в размер на  50 лв.

Водим от горното,съдът

 

 

                            Р       Е       Ш     И :

 

ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 72 от СК/ отм/ упражняването на родителските права върху роденото съжителството на Д.Н.М. *** ЕГН ********** и Н.М.А. ЕГН ********** дете МИХАЕЛА НИКОЛАЕВА А. ЕГН ********** на майката  Д.Н.М. ЕГН **********, като на бащата Н.М.А. ЕГН **********,се дава право на свиждане с детето всеки първи и трети неделен ден от месеца от 8 до 18ч.по местоживеене на детето,както и да го взема при себе си всяко лято по за 30 дни, когато това не съвпада с отпуска на майката.

ОСЪЖДА  на осн. чл. 82 ал.1 от СК/отм/ бащата Н.М.А. ЕГН **********  да заплаща за малолетното  си дете МИХАЕЛА НИКОЛАЕВА А. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Д.Н.М. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 50 лв.,считано от датата на влизане на съдебното решение, до настъпване на законни причини за нейното изменяване, или прeкратяване,ведно с законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на дължимостта й, до нейното окончателно изплащане.

ОСЪЖДА Н.М.А. ЕГН ********** да заплати по сметка на ПлРС сумата от 50лв. представляваща държавна такса върху издръжката.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: