№ 6744
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20231100508557 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 7265 от 10.05.2023 г., постановено по гр. д. № 33902/2022
г. на Софийски районен съд, 144-ти състав са отхвърлени исковете на
„Софийска вода“ АД за установяване на основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД по отношение на В. И. Д. и Д. Я. Д. на вземания до размер от ½ за
всеки от тях за следните суми – начислена стойност на ползвани услуги за
доставени и потребени количества вода за клиентски № *******, открит за
имот с адрес в гр.София, ул. „******* за периода от 11.09.2018г. до
08.09.2021г., за които са издадени фактури на обща стойност от 2 707,72 лв., от
които 2 391,80 лв. вземане за главница за периода от 11.09.2018г. до
08.09.2021г., ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на
съда (19.01.2022 г.) до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на
315,92 лв. за периода от 12.10.2018 г. до 08.09.2021 г., които суми са предмет
на издадена заповед по чл.410 ГПК от 24.01.2022 г. по ч. гр. д. № 2452/2022 г.
по описа на СРС, 144-ти състав.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу така постановеното решение е
депозирана въззивна жалба с вх. № 140062/18.05.2023 г. от ищеца „Софийска
вода” АД. В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. На първо място се подчертава, че неправилно първоинстанционният
1
съдебен състав е приел, че между страните не е налице облигационно
отношение. Според въззивника от представената пред СРС справка от Служба
по вписванията се установява, че ответниците са били собственици на
водоснабдения имот за процесния период, следователно същите притежават и
качеството „потребител“ на ВиК услуги, доставяни до имота. В жалбата е
изложено още, че повдигнатият пред СРС спор не касае вещноправен спор и
не е възможно едно водоснабдително дружество в качеството си на кредитор
да разполага с нотариален акт или с друг титул за собственост досежно имота,
до който доставя ВиК услуги. Въззивникът добавя още, че ответниците не са
оспорили верността на вписаните в справката обстоятелства, нито са навели
твърдения да е налице разпореждане с правото на собственост върху
процесния имот. Ето защо е отправена молба до въззивния съд за отмяна на
решението и постановяване на такова, с което да бъдат уважени предявените
от дружеството установителни искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите В. Д. и Д. Д. не са се
възползвали от правото си да подадат писмен отговор на така
депозираната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Решението е неправилно поради следните съображения:
Предявените пред СРС искове по реда на чл. 422 ГПК са с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на В. Д. и Д. Д., че всеки от тях дължи на
„Софийска вода“ АД по ½ част от сумата от 2707,72 лв., от които 2391,80 лв. –
главница за предоставени ВиК услуги до имот с адрес в гр.София, ул.
„******* за периода от 11.09.2018 г. до 08.09.2021 г. и 315,92 лв. – мораторна
лихва за периода от 12.10.2018 г. до 08.09.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че ответниците
са потребители на ВиК услуги по възникнало облигационно правоотношение,
че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества, чиято стойност възлиза на претендираните суми. При изпълнение
на доказателствената тежест от страна на ищеца, в тежест на ответника е да
докаже, че сумата е погасена чрез плащане или по друг начин, в това число с
2
изтичане на давностният срок. В тежест на ответника е да докаже спиране или
прекъсване на погасителната давност на основание чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съдебен
състав е приел, че доколкото по делото от страна на ищеца не са представени
доказателства за вещни права или наемно правоотношение върху вещта от
категорията на договори, актове или други документи, обективиращи вещни
права, то ответниците нямат качеството „потребител на ВиК услуги“. Ето
защо исковете са отхвърлени като неоснователни.
Основният довод, релевиран във въззивната жалба, касае наличието на
облигационното правоотношение между ищцовото дружество и ответниците.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4) потребителите на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост. С така посочената разпоредба са нормативно определени лицата,
с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги.
Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в
утвърдените от КЕВР общи условия на доставчика на ВиК услуги. С оглед
изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна
облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е
собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за
което е доставено претендираното количество вода.
По делото е представена справка за лицето В. И. Д. от Агенция по
вписванията за периода от 01.01.1998 г. до 02.09.2021 г. относно вписванията,
отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 54869, от която се
установява, че ответниците са придобили самостоятелен обект в сграда,
представляващ апартамент № 2Б, находящ се в гр. София,ул. „******* от
трето за делото лице (С.С.) през 2008 г. Впоследствие върху имота била
вписана възбрана, която пред 2018 г. била заличена, като по делото няма данни
имотът да е бил отчужден от ответниците.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България и се състои от партидите на отделните
имоти. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в
имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право
по давност, а на основание чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията
разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени
изискванията на закона, както и предвидената от закона форма на акта, с който
се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
Следователно, представената справка е годна да установи притежанието на
вещно право. Не е проведено също така насрещно доказване, че през
процесния период ответниците не са били собственици на процесния имот,
тъй като са се разпоредили със същия. Не на последно място следва да се
посочи и, че в отговора на исковата молба не е направено изрично оспорване
на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
доколкото същите единствено са заявили, че представената от ищеца справка
не доказва по безспорен и категоричен начин наличието на договорни
3
отношения между страните.
Предвид изложеното настоящата въззивна инстанция намира, че
оплакванията на въззивника в тази част са основателни и по делото е
изпълнена доказателствената тежест за доказване наличието на облигационна
връзка с ответниците.
Количеството на доставените в имота за исковия период услуги –
доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и
пречистване, се установява въз основа на приетото в първоинстанционното
производство заключение на комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК следва да се кредитира
като пълно и обосновано. Експертите са достигнали до извод, че процесният
имот е водоснабден, като обемът на доставените ВиК услуги за процесния
период е общо 891,379 куб. м., които са формирани на база брой обитатели. От
заключението по експертизата се установява още, че начислените суми за
периода на фактуриране от 11.09.2018 г. до 08.09.2021 г. за ползвани ВиК
услуги са в общ размер на 2391,80 лв. Мораторната лихва, изчислена за
периода от 12.10.2018 г. до 08.09.2021 г. според вещото лице възлиза на 315,92
лв.
Макар пред въззивната инстанция да не е подаден отговор на въззивната
жалба, с оглед оспорването на експертното заключение от страна на
ответниците в хода на първоинстанционното производство, за пълнота на
изложението следва да се посочи и следното. Действително по делото не са
представени документите, по които са работили вещите лица, но това и не е
било необходимо предвид факта, че при изготвянето на експертното си
становище вещите лица са се запознали и са се съобразили именно със
същите. След като назначаването на вещо лице е предпоставено от липса на
специални знания у съда, експертът по правило не може да бъде ограничаван
в източниците, въз основа на които изготвя специализираното си заключение,
независимо дали са били приобщени по делото или не – наличието на
специални знания по въпроса, предмет на изследване, логически включва
притежаването на такива и за използваните от експерта източници и методи.
Отделно от изложено, следва да се посочи, че макар в производството
пред първата инстанция ответниците да са оспорили заключението на
експертизата, същите не са ангажирали доказателства, които да разколебават
или опровергават изводите на вещите лица. Ето защо настоящият съдебен
състав съобрази заключението по комплексната съдебно-техническа и
счетоводна експертиза при определяне на количеството и стойността на
реално доставените ВиК услуги до процесния имот за исковия период.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск
е доказан по своето основание, като ищецът в изпълнение на задължението си
по чл. 154, ал. 1 ГПК е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата,
че е възникнало облигационно правоотношение между страните, по което е
осъществил задълженията си, като е предоставил на ответника ВиК услуги за
процесния период.
При това положение следва да бъде разгледано своевременно
релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
4
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение от 18.05.2012 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия (одобрени
от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.), действали в процесния период,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно за
всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи
посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното заплащане.
По аргумент от чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск. В случая е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422
ГПК, който се смята за предявен от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Такова заявление е подадено от ищцовото
дружество на 19.01.2022 г., т.е. задълженията, станали изискуеми преди
19.01.2019 г. биха били погасени по давност.
В заключението по изготвената комплексна експертиза е посочено, че
дължимите суми за исковия период са в общ размер 2707,72 лв., от които
2391,80 лв. – главница и 315,92 лв. – мораторна лихва. Следва да бъде
отчетено обаче и спирането на всички срокове, в това число и давностните,
установено с чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., отнасящо се за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
При това положение задължението, възникнало за периода от 09.10.2018
г. до 08.11.2018 г., е станало изискуемо на 08.12.2018 г. (при дата на издаване
на фактурата 08.11.2018 г.), при което давността за него би следвало да изтече
на 08.12.2021 г. Отчитайки обаче горепосочения период, в рамките на който не
тече давност, моментът на изтичане на давността за дължимата за този период
главница за ВиК услуги се измества на 15.02.2022 г. и същата не е погасена по
давност. Всички задължения до този период обаче са погасени по давност.
Ето защо от дължимата сума за главница, посочена в заключението на
вещото лице, следва да бъде извадена сумата от общо 103,46 лв. (64,66 лв.,
дължими за периода 09.08.2018 г. – 11.09.2018 г. и 41,80 лв., дължими за
периода 12.09.2018 г. – 08.10.2018 г.)
При това положение исковата претенция за доставена и потребена вода
за периода 11.09.2018 г. до 08.09.2021 г. е основателна за сумата от 2288,34 лв.
и следва да бъде отхвърлена до пълния предявен размер.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на стойността на потребените ВиК услуги е
5
възникнало като срочно (чл. 33, ал. 2 от приложимите общи условия), поради
което потребителят е изпаднал в забава с изтичане на определения 30-дневен
срок за плащане. Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за акцесорното вземане за
обезщетение за забава е установена по основание, а съгласно заключението на
приетата по делото комплексна експертиза, дължимата лихва, начислена в
месечните фактури възлиза на 315,92 лв. С оглед гореизложеното относно
недължимостта на главниците, които са погасени по давност, недължими са и
начислените лихви върху тези суми, които се равняват на 7,06 лв. и следва да
бъдат извадени от сумата от 315,92 лв.
При това положение искът за мораторна лихва за периода от 12.10.2018
г. до 08.09.2021 г. е основателен за сумата от 308,86 лв. и следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
При този изход на спора отговорността за разноски за исковото и
заповедното производство следва да бъде преразпределена съобразно
уважената част от исковете.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в хода на
първоинстанционното производство: 51,15 лв. – държавна такса за
заповедното производство; 91,52 лв. – държавна такса за исковото
производство; 400 лв. – депозит за възнаграждение на вещите лица по
назначената комплексна експертиза. Процесуалният представител на
дружеството претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство. Съгласно чл. 78, ал. 8 в полза на юридически лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулст. Според настоящия съдебен състав на ищеца
следва да бъдат присъдени 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение
съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете общият размер на направените от ищеца разноски
в хода на заповедното и исковото производство възлиза на 619,31 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответниците се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Същите обаче не претендират такива, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Следва да бъде разпределена отговорността за разноски и за въззивното
производство.
На въззивника следва да се присъдят разноски съобразно уважената част
от въззивната жалба. Претендират се разноски за държавна такса в размер на
72,93 лв. и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът определя размера на юрисконсултсткото възнаграждение на
100 лв. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и
извършените от юрисконсулта действия в хода на въззивното производство.
Съобразно уважената част от въззивната жалба общият размер на направените
от ищеца разноски пред настоящата инстанция възлиза на 165,77 лв.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7265/10.05.2023 г., постановено по гр. д. №
33902/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 144-и състав
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
ГПК искове от „Софийска вода“ АД с ЕИК ******* срещу В. И.а Д. с ЕГН
********** и Д. Я. Д. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. И. Д. и Д. Я. Д.
дължат на „Софийска вода“ АД по ½ от следните суми: 2288,34 лева –
стойността на доставена и потребена вода за периода от 11.09.2018 г. до
08.09.2021 г. до имот с адрес в гр.София, ул. „******* с клиентски № *******,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2391,80 лв.; 308,86 лева –
лихва за забава върху главницата за периода от 12.10.2018 г. до 08.09.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 315,92 лв., които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 24.01.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 2452/2022 г. по описа на СРС,
144-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. И. Д. с ЕГН ********** и
Д. Я. Д. с ЕГН ********** да заплатят на „Софийска вода“ АД с ЕИК
******* сумата от 619,31 лв. – разноски, направени в хода на заповедното и
исковото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК В. И. Д. с ЕГН
********** и Д. Я. Д. с ЕГН ********** да заплатят на „Софийска вода“
АД с ЕИК ******* сумата от 165,77 лв. – разноски за въззивното
производство съобразно уважената част от въззивната жалба.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7