Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 208

26.10.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                              2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №629 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция „Митници“, подадена чрез пълномощника ст.юрк.П. К. Г., против Решение №34 от 04.03.2021 г., постановено по НАХД №14 по описа на Момчилградския районен съд за 2021 г., с което е отменено изцяло Наказателно постановление №234/2019 г. от 01.11.2019 г., издадено от Директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било постановено в противоречие на закона и явна несправедливост, изразяваща се в ощетяване на държавния фиск. Излагат се съображения, че съдът неправилно сметнал, че по административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като акцентирал на факта, че не било доказано от административно наказващия орган, че акцизният продукт е използван за различна цел от производството на перлити и поради тази причина отменил оспореното НП. Счита се, че по-високата разходна норма при обработка на тон суровина предопределяла заключение за ползването на продукта за цел, различна от отбелязаната в Удостоверението за освободен от акциз краен потребител (ОАКП). Съществували категорични доказателства, и това не се спорело от жалбоподателя, че дружеството е получило процесните количества акцизна стока, че дружеството не е уведомило Териториална дирекция Тракийска, и че съгласно разпоредбите на чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, вр. чл.20, ал.2, т.19 от ЗАДС, чл.84, ал.7 и сроковете по чл.87, ал.6 от ЗАДС дружеството не е внесло дължимия акциз в 14 дневен срок след потреблението.

Твърди се, че предоставянето на разходни норми за производството при подаване на искане за издаване на удостоверение за ОАКП било изискване на чл.24а, ал.6, т.10 от ЗАДС и необходимо с цел предотвратяване на злоупотреби с акцизни стоки. Съгласно закона дружеството било длъжно да уведоми митническите органи при промени в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението за ОАКП, но за процесните периоди „Имерис Минералс България“ АД не било уведомило за обективни причини, поради които се налагало коригиране на декларираните разходни норми. Надвишаването на разходните норми представлявало неизпълнение на условията по издаденото Удостоверение за ОАКП с №BG003000Е0200. При подаване на искането за издаване на удостоверение за ОАКП дружеството било декларирало разходни норми за производството на перлит за всеки етап от производствения процес. Така представените разходни норми били приети от митническите органи. Дружеството не било уведомявало митническите органи за обективни причини, налагащи коригиране на така представените разходни норми, поради което за количествата, надвишаващи разходните норми, не можело да се признае правото на дружеството за освобождаване от акциз. След като не било налице своевременно уведомяване на Териториална дирекция Тракийска за тези съществени и извършени в три периода преразходи, не следвало жалбоподателят да черпи права от своето незаконосъобразно поведение и не следвало да се приема, че полученият акцизен продукт е вложен в производството.

Твърди се също, че РС – Момчилград неправилно разпределил доказателствената тежест между страните, и след като било доказано, че акцизната стока е получена от крайния потребител, не следвало АНО да доказва начина на потребление, разхищение или отчуждение на същата. Неправилното приложение и тълкуване на материалния закон от страна на РС – Момчилград налагало отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Наказателното постановление.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да се потвърди изцяло Наказателното постановление, като издадено при спазване на материалния закон и липса на процесуални нарушения.

Ответникът, „Имерис Минералс България“ АД, гр.К., чрез пълномощника си в съдебно заседание и писмена защита, развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, и претендира отхвърлянето й. Излага съображения, че в закона разходните норми били посочени като такива с прогнозен характер, и нямало законова презумпция превишаването им да означава, че количествата, употребени над разходните норми, са употребени за цели, различни от посочените в удостоверението за освободен от акциз краен потребител, а аргументите на касатора в тази насока били неправилни. Твърди се също, че условията по удостоверението не били нарушени, доколкото разходните норми не били реквизит на това удостоверение. Неуведомяването от страна на дружеството на митническите органи за промени в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението, евентуално можело да представлява нарушение по чл.111 от ЗАДС, за каквото дружеството не било санкционирано. Твърди се, че разходните норми били превишени по обективни причини, а именно необичайната влажност на суровината през 2018 г., което обстоятелство било установено по делото. Освен това превишаването било незначително като количество, което обосновавало и малозначителност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Навеждат се и доводи за противоречия между мотивите и диспозитива на НП.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения, че случаят не е маловажен, с оглед размера на неплатения акциз от общо 15 000 лв. Сочи, че освобождаването от облагането и заплащането на акциз на стоките и продуктите по чл.2 от Закона за акцизите е изключение от общото правило и следвало да се тълкува стеснително, а в случая Районен съд – Момчилград обръщал доказателствената тежест, при което неправилно приложил закона. Счита, че разходните норми по чл.24а, ал.6, т.11 от Закона за акцизите били абсолютно задължителен елемент към документите за издаването на удостоверения за освобождаване от акциз на краен потребител и на практика от неизпълнението на задължението на освободеното лице да уведоми администрацията за новото обстоятелство, не следвало да се вменява в тежест на административно наказващия орган да доказва за какво точно са изразходвани количествата продукт над лимита за освобождаване. Намира, че решението на районния съд следва да бъде отменено, като се потвърди отмененото с него Наказателно постановление.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваната част от решението, във връзка с изложените в жалбите оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното Решение №34/04.03.2021 г. по НАХД №14/2021 г., Момчилградският районен съд е отменил изцяло обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №234/2019 г. от 01.11.2020 г., издадено от Директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“, с което на „Имерис Минералс България“ АД, гр.К., са наложени три имуществени санкции:

по т.1 от НП – в размер на 5000 лв., на основание чл.125, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), за това, че на 13.06.2018 г. в качеството си на освободен от акциз краен потребител с ИН BG*** и BG***, като е използвало за периода 03.01.2018 г. – 29.05.2018 г. в обект – Фабрика за преработка на перлит, находяща се в с.Г., общ.М., обл.К., 2 490,75 л./15⁰ газьол с код по КН***над декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит, т.е. за цели различни от издаденото удостоверение и като не е заплатило дължимия за тях акциз в размер на 1609,02 лв. по сметка на Митница Пловдив, е нарушило разпоредбите на чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, във връзка с чл.84, ал.7 и чл.20, ал.2, т.19 от ЗАДС;

по т.2 от НП – в размер на 12785,58 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз, на основание чл.125, ал.1 от ЗАДС, за това, че на 15.06.2018 г. в качеството си на освободен от акциз краен потребител с ИН BG***, като е използвало за периода 05.04.2018 г. – 31.05.2018 г. в обект – Фабрика за преработка на перлит, находяща се в с.Г., общ.М., обл.К., 9895,954 л. газьол с код по КН***над декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит, т.е. за цели различни от издаденото удостоверение и като не е заплатило дължимия за тях акциз в размер на 6392,79 лв. по сметка на Митница Пловдив, е нарушило разпоредбите на чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, във връзка с чл.84, ал.7 и чл.20, ал.2, т.19 от ЗАДС;

по т.3 от НП – в размер на 5000 лв., на основание чл.125, ал.1 от ЗАДС, за това, че на 03.01.2019 г. в качеството си на освободен от акциз краен потребител с ИН BG*** и BG***, като е използвало за периода 13.06.2018 г. – 19.12.2018 г. в обект – Фабрика за преработка на перлит, находяща се в с.Г., общ.М., обл.К., 771,815 л./15⁰ газьол с код по КН2710 19 43 над декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит, т.е. за цели различни от издаденото удостоверение и като не е заплатило дължимия за тях акциз в размер на 498,59 лв. по сметка на Митница Пловдив, е нарушило разпоредбите на чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, във връзка с чл.84, ал.7 и чл.20, ал.2, т.19 от ЗАДС.

За да отмени Наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения на проведеното административно-наказателно производство, които касаят обстоятелствата по установяване на вменените административни нарушения и които съществено нарушават правото на защита на санкционираното лице. Посочил е, че в случая АНО не е установил всички обстоятелства по процесните административни нарушения и конкретно не е установено горивото да е използвано за различни цели. Приел е, че с направеното обобщение, че горивото е използвано за цели, различни от тези по издаденото удостоверение, съществено се ограничава правото на нарушителя да разбере именно в какво конкретно действие/бездействие се е изразило неговото неправомерно поведение. Съдът е приел, че в случая съдържанието на НП създава съществени неясноти относно изпълнителното деяние на извършените 3 броя административни нарушения, а обективната отговорност на нарушителя и обстоятелствата по извършеното административно нарушение не са били законосъобразно установени. Съдът е намерил за неправилен извода на АНО, че превишаването на разходните норми при производството на определен продукт, предмет на удостоверението за освобождаване от внасяне на акциз за използваното гориво, представлява използването на газьола за други, различни цели от посоченото в удостоверението. Посочил е, че в представената административно-наказателна преписка не се съдържат никакви доказателства, които да водят до извода, че горивото е използвано за различни цели от посочените в издаденото удостоверение, а всички събрани по делото доказателства са в насока, че газьолът е използван именно за производството на различни перлитови продукти. Нямало нито едно пряко или косвено доказателство, че енергийният продукт е използван за други цели.

Настоящата инстанция намира тези изводи на районния съд за правилни и изцяло съответстващи на установените по делото факти. Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите обстоятелства са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите и правни изводи са направени след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни, и същите са преценени в съвкупност.

По делото е установено по несъмнен начин, че „Имерис Минералс България“ АД, гр.К., е освободен от акциз краен потребител, че в посочените в трите точки на НП времеви периода е използвал в обекта си Фабрика за преработка на перлит посочените акцизни продукти – газьол, в съответните количества, които превишават декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит и че не е заплатил за тях съответния размер акциз.

Спорният въпрос, повдигнат и пред касационната инстанция е – доказано ли е по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и НП дата и място акцизните продукти са използвани за цели, различни от издаденото на дружеството Удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

Според настоящия съдебен състав, този въпрос е бил правилно разрешен от въззивния съд, който е изградил становището си в съответствие с цялата доказателствена съвкупност по делото.

За да достигне до извода за извършване на трите административни нарушения, административно наказващият орган в случая се е позовал единствено на обстоятелство, че използваният за съответните периоди газьол е в количество над декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит. Само и единствено върху това установяване е основал твърденията си, че това количество е използвано за цели, различни от издаденото удостоверение. Липсват както посочване на целите, за които се счита, че е използвано количеството газьол, така и други фактически твърдения, обосноваващи направения краен извод. Настоящата инстанция също не споделя тезата на административно-наказващия орган, че всяко превишаване на разходната норма, при неуведомяване на митническите органи за обективни причини, налагащи коригиране на тази норма, означава, че превишаващото я количество енергиен продукт е използван за цел, различна от посочената в издаденото удостоверение за освобождаване от акциз. Този извод не намира нормативна опора при систематичния преглед на относимите разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл.2, т.3 от ЗАДС, енергийните продукти подлежат на облагане с акциз. В чл.13 от същия закон са изброени кодовете по КН, в които следва да са включени продуктите, за да са „енергийни продукти“, а в чл.14, ал.1, т.3 от ЗАДС е посочено, че разпоредбите на глава четвърта се прилагат по отношение на енергийните продукти, включените в кодове по КН от 2710 11 до 2710 19 69.

Според чл.19, ал.1 от ЗАДС, стоките по чл.2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз, а според чл.20, ал.1 от същия закон, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.

В чл.24, ал.1, т.8 от закона е предвидено, че се освобождават от облагане с акциз енергийните продукти, използвани от лице, получило удостоверение по чл.24б, ал.4 (т.е. удостоверение за освободен от акциз краен потребител по образец, определен с правилника за прилагане на закона), за целите, посочени в удостоверението, а според чл.24, ал.2 от ЗАДС, освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти: (т.5) използвани в минералогични процеси.

В чл.24а, ал.1 от ЗАДС е предвидено, че освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл.24, ал.2, т.1 - 5 се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Според чл.24а, ал.2 на ЗАДС, за всеки обект, където ще се получават и използват енергийни продукти от освободен от акциз краен потребител, се издава отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

В чл.24а, ал.5 от ЗАДС е предвидено, че искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител съдържа данни за: (т.3) целите, за които ще се използват енергийните продукти по чл.24, ал.2, т.1 - 5; (т.5) годишните прогнозни количества за енергийни продукти, които ще се получават и използват – по видове дейности и по видове енергийни продукти; (т.11) технологична схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологичните загуби, техническа спецификация, като в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия разходните норми трябва да включват поотделно данни за количеството на енергийните продукти, използвани за производство на топлинна енергия, и количеството на енергийните продукти, използвани за производство на електрическа енергия.

Според чл.24б, ал.1 от ЗАДС, Териториалната дирекция, в която е подадено искането по чл.24а, ал.4, извършва проверка относно изпълнението на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, която включва най-малко проверка на: 1. производствените помещения и на оборудването; 2. всички дейности, за които ще се използват енергийните продукти. Според чл.24б, ал.2 от ЗАДС, за установяване на вложеното количество от акцизната стока в крайния продукт и/или за определяне на кода по КН митническите органи могат да вземат проби за лабораторен анализ на всеки етап от производствения процес.

В чл.24б, ал.4 от ЗАДС е предвидено, че когато при проверката се установи, че изискванията са изпълнени, директорът на териториалната дирекция издава удостоверение за освободен от акциз краен потребител по образец, определен с правилника за прилагане на закона. В чл.16, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗАДС е посочено, че Удостоверението за освободен от акциз краен потребител се издава по образец съгласно приложение №3а в два екземпляра – за териториалната дирекция, издала удостоверението, и за освободения от акциз краен потребител.

Съгласно чл.24в, ал.1 от ЗАДС, при промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл.24б, ал.4, освободеният от акциз краен потребител уведомява компетентната териториална дирекция в 14-дневен срок от настъпването на промяната. В ал.2 на същата норма е предвидено, че при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в удостоверението по чл.24б, ал.4, лицето подава искане за издаване на ново удостоверение.

Административно наказващият орган в случая се е позовал на разпоредбите на чл.20, ал.1, т.19 от ЗАДС, според която освобождаването за потребление (т.е. момента, в който възниква задължението за заплащане на акциз), е потреблението на енергийни продукти от освободени от акциз крайни потребители за цели, различни от посочените в удостоверението, и на чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, според който в тези случаи дължимият акциз се внася в държавния бюджет, по сметка на компетентното митническо учреждение, от освободения от акциз краен потребител в 14-дневен срок от потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението.

Приложена и за трите административни нарушения е санкционната разпоредба на чл.125, ал.1 от ЗАДС, според която „освободен от акциз краен потребител, който е получил енергийни продукти и ги е употребил за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е заплатил дължимия за стоките акциз по реда на този закон, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв.“

 

При правилно установената от въззивния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на този съд относно обстоятелството, че в административно-наказателната преписка и по делото не са събрани категорични данни, установяващи по безспорен начин факта на обективното извършване от страна на санкционираното дружество на вменените му три административни нарушения. 

За да дължи заплащане на акциз, освободеният от акциз краен потребител следва освен да е получил енергийните продукти, и да ги е употребил за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз. В случая Удостоверение за освободен от акциз краен потребител №BG003000Е0038, издадено въз основа на искане вх.№И47-0016 от 20.07.2015 г. и Удостоверение за освободен от акциз краен потребител BG003000Е0200, издадено въз основа на подадено искане вх.№32-348490 от 11.12.2017 г., на основание чл.24б, ал.4 от ЗАДС на „Имерис Минералс България“ АД, са приложени по делото. В тях са посочени търговското наименование и кода по КН на акцизните стоки и на произвежданите продукти – продукти от перлит и продукти от фракциониран перлит. В тези удостоверения няма изрично посочени разходни норми, а такива няма и предвидени за вписване, съгласно образеца на удостоверението, предвиден в Приложение №3а                                                            към чл.16, ал.1 от ППЗАДС. Не намира нормативна опора становището, че употребено количество акцизна стока, което превишава разходните норми, посочени в искането за издаване на удостоверението, априори представлява употреба за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз. Такъв извод не може да се направи при цялостен преглед на цитираната по-горе относима правна уредба. Разходните норми, визирани в чл.24а, ал.5, т.11 от ЗАДС от една страна са посочени като отделна позиция от предвидените в т.3 на разпоредбата цели, за които ще се използват енергийните продукти, които се посочват в искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. От друга страна тези разходни норми служат на Териториалната дирекция за извършване на проверките и установяване на вложеното количество от акцизната стока в крайния продукт, преди издаването на Удостоверението за освободен от акциз краен потребител, но законът не въвежда презумпцията, че всяко превишаване на разходните норми означава, че тази част от енергийния продукт е употребен за цели, различни от указаните в удостоверението. При липсата на такава презумпция, въззивният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в производството.

В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже извършването на административно нарушение, с всички негови обективни признаци, което в случая не е сторено.

В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП са налични данни, от които да се направи извод по какъв начин дружеството е използвало визираните количества енергийни продукти през периодите 03.01.2018 г. – 29.05.2018 г.; 05.04.2018 г. – 31.05.2018 г. и 13.06.2018 г. – 19.12.2018 г., за да се приеме, че същите са употребени за цели, различни от посочените в удостоверенията цели, а именно да са използвани в минералогични процеси – при производство на изделия от други неметални минерали, в процеси по преработка на перлит и производство на продукти от перлит. Липсват и каквито и да било доказателства за използването на количествата енергиен продукт за различни от изброените цели. При така установеното, вменените на дружеството административни нарушения на чл.125, ал.1 от ЗАДС са недоказани и наказателното постановление правилно е било отменено изцяло.

Обстоятелството дали и кога санкционираното дружество, като освободен от акциз краен потребител, е следвало да уведоми компетентната териториална дирекция на основание чл.24в, ал.1 от ЗАДС при промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл.24б, ал.4 от ЗАДС, се явява неотносимо към настоящото производство, тъй като законът въвежда отделна санкционна разпоредба (чл.111 от ЗАДС) за неспазване срока за уведомяване при промени в обстоятелствата, а такова нарушение не е вменено на „Имерис Минералс България“ АД в случая. Отделен е въпросът и дали превишаването в конкретни периоди от време на разходната норма, посочена в т.11 от исканията за издаване на удостоверението (като разход на гориво по отделните процеси, в диапазон „от - до“, в зависимост от влагата или качеството на входящата суровина), въобще представлява промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението. Напълно необосновано административнонаказващият орган е извел извод за използването на енергийния продукт за цели, различни от процеса на производство на перлит, само и единствено от липсата на подобно уведомяване.   

За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя и възражението на ответника за допуснато съществено процесуално нарушение при описанието на нарушението, посочено в т.2 от Наказателното постановление. Визираното разминаване между мотивната и диспозитивната част на НП относно вида на произведения продукт в периода 05.04.2018 г. – 31.05.2018 г. се явява съществено, тъй като санкционирането (в диспозитивната част на НП) за използването на един и същ енергиен продукт – газьол с код по КН***за производството на „фракциониран перлит“, дублира част от периода 03.01.2018 г. – 29.05.2018 г., визиран в т.1 от НП, с който се налага имуществена санкция за същото деяние.

Не са налице основания за обезсилване, отмяна или изменение на обжалваното решение. Като е отменил Наказателното постановление във всичките му части, Момчилградският районен съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №34 от 04.03.2021 г., постановено по НАХД №14 по описа на Момчилградския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно.                                   

                                                            

                           

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                   2.