Р Е Ш Е Н И Е
№………../……...2017
г.
гр.
Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря И.
В., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 802 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 – чл. 330 от ГПК.
Образувано
е по предявен от М.М.А. против М.Р.М. иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 53 от СК, чл. 56 от СК, чл. 59 от СК и чл. 143 от СК.
В
исковата молба се посочва, че ищцата е сключила
граждански брак с ответника на 26.07.1996 г. На 21.11.2005 г. се е родил синът
им Г. М. Р., ЕГН **********. Постепенно ответникът престанал да помага в
домакинството и да предоставя финансови средства за издръжка на детето им. През
пролетта на 2007 г., когато синът им бил на седемнадесет месеца, ответникът напуснал семейното жилище, като изоставил съпругата
и детето си без предупреждение и без да ги уведоми къде се намира. След което живели
съвместно за кратък период през 2008 г., когато отново се разделили и
ответникът заминал да живее на съпружески начела с друга жена. От 2008 г. до настоящият момент ищцата не знаела къде се намира съпругът й, като
последният неподържал връзка
със сина си и не се грижел за него.
Ищцата е направила искане
местоживеенето на детето да бъде определено при нея в *******************, упражняването на родителските права да се предоставят на нея, като бъде определен на ответника режим на
лични контакти с детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа
до 19.00 часа, както и по един месец през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск, както и да бъде осъден ответника да заплаща месечна
издръжка от 300 лева на детето, дължима до пето число на
съответния месец. Да бъде прекратен гражданският брак между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съда
да се произнася по въпроса за вината, като семейното жилище, находящо се в ****************, собственост на родителите на ищцата, да бъде предоставено за ползване на ищцата, както и след прекратяване на брака
същата да запази брачната си фамилия А..
В
законоустановения срок, назначеният на ответника особен
представител е изразил становище, че исковете са допустими, не прави възражение
за прекратяване на брака, както и за упражняване на родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения с малолетното дете, ползването на
семейното жилище и фамилното име на съпругата.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа предявения иск.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводи на
страните, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК, и небрачни искове с
правно основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 53, чл. 56, чл.
59 и чл. 143 от СК.
М.М.А. и М.Р.М. са сключили граждански брак на 26.07.1996 г., в гр. Провадия, като при сключването му ищцата избрала да носи фамилно име А..
На
21.11.2005 г., в гр. Провадия, се родил и синът им Г. М. Р..
От представения по делото Договор
за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 7 от
делото) се установява, че на 06.12.1990 г. М. М. Б. и Н. М. Б. са закупили
апартамент, находящ се в ***************, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 70.80 кв.м., с прилежащо избено
помещение с площ от 4.76 кв.м., ведно с 8.10 % ид.ч. от правото на строеж върху
мястото от 78.90 кв.м.
От представения по делото
социален доклад се установява, че страните имали две деца М., починал през 2014
г., и Г., роден на *** г. От 2008 г. страните били разделени, като грижите за
детето били поети от неговата майка. През 2014 г. страните направили опит да се
съберат, но след три месеца отново се разделили, вече окончателно. Детето било
в добро здравословно състояние, завършило пети клас в *************. Към
момента основни грижи за детето полагали неговата майка и неговия дядо М. М. Б.,
с когото съжителствали заедно. Жилището в което живеели било в добро техническо
състояние с много добри хигиенно – битови условия, като стаите били обзаведени
според нуждите на семейството. До месец май 2017 г. ищцата работила в Германия,
но от скоро работила в „Мастер Пейнтинг Туус“ ООД. Детето било силно привързано
към своите роднини по майчина линия, имало изграден приятелски кръг, който
оказвал положително влияние върху него. Детето посещавало редовно училище. От
около три години не е контактувал със своя баща. Ищцата му осигурявала сигурна
и спокойна среда, като била ангажирана относно правилното израстване, развитие
и възпитание на детето. В заключение се посочва, че майката има необходимия
родителски капацитет, финансова възможност и условия за отглеждане на детето.
От представеното по делото писмо
с изх. N ПР/Д-В-П/52-004/13.07.2017 г. на ДСП – гр. Девня се установява, че ответникът
живее в чужбина и поради тази причина не може да бъде извършено социално
проучване.
По иска с правно основание
чл. 49, ал. 1 от СК:
Съдът приема за установено, въз
основа на събраните в хода на делото писмени доказателства, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като помежду
им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при
изпълнение на семейните задължения. В тази
насока следва да се отбележи, че страните не живеят заедно от дълго време (от около
3 години), ответникът не се интересува от своето семейство, няма контакти със
съпругата си и детето, ищцата не желае да има брачни отношения с ответника,
поради липсата на съпружеско отношение спрямо нея.
Предвид изложеното, съдът намира,
че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй
като той е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите
съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без произнасяне по
въпроса за вината, тъй като такова искане не е направено от страните.
По иска с правно основание чл. 53 от СК:
След
прекратяване на брака ищцата следва да продължи да носи брачното си фамилно
име А., предвид изразеното й желание.
По иска с правно основание чл. 59 от СК:
Водещ критерий при предоставянето
на родителските права по отношение на роденото по време на брака малолетно дете
Г. М. Р. е интереса на детето, преценен след изследване на
съответните обстоятелства изброени в чл. 59, ал. 4 от СК - полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността
на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от
трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. В контекста на изложеното, съдът кредитира изготвения социален
доклад относно обстоятелството, че детето се отглежда от майка му, в дома на
родителите й, в който има нужните условия за живот на детето, майката му
осигурява нужните условия за правилно развитие и възпитание. Емоционалната
връзка между детето и майка му е силна. Детето било силно привързано към своите
роднини по майчина линия, има изграден приятелски кръг, който оказвал
положително влияние върху него. По изложените съображения, упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката, на адреса в *******************, където следва да се определи местоживеенето на
детето. На бащата следва да се определи подходящ режим на лични отношения с
детето с цел поддържане на родителската връзка по между им. Съдът намира за
подходящ режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: всяка
втора и четвърта събота от 10.00 ч. до 19.00 ч., както и един месец през
лятната ваканция, когато другия родител не ползва годишен отпуск, със задължение на бащата да
взема и връща детето до дома му в **************.
По исковете с правно основание чл. 143 от СК:
Издръжката на детето се дължи от двамата
родители, независимо при кого живее. Всеки родител на основание чл. 143 от СК е длъжен
да заплаща издръжка на непълнолетното си дете, като съобразно чл. 144 от СК
минималния размер на издръжката е 1/4 от минималната работна заплата за
страната, която според Постановление № 141 на МС от 13.07.2017 г. за определяне
на нов размер на минималната работна заплата за страната (Обн., ДВ, бр. 58 от
18.07.2017 г., в сила от 1.01.2017 г) е в размер на 460 лева.
При определяне на издръжката
следва да се отчетат обстоятелствата, че Г. М. Р. е на 11
години, нуждите му от облекло, храна, учебни пособия. Следва да се съобразят и
финансовите възможности на родителите. По делото не бяха представени
доказателства за получавани доходи от бащата и майката. По делото не се събраха
доказателства за особени нужди на детето - влошено здравословно състояние,
посещавани платени курсови, водещи до необходимостта от по-голяма издръжка.
Предвид изложеното, както и с
оглед социално - икономическите условия в страната, съдът намира, че бащата М.Р.М. следва да заплаща издръжка на своето дете Г. М. Р. в минимален размер от 115 лв. (1/4 от 460 лева), предвид липсата на
доказателства относно доходите на бащата.
Предявеният иск по чл. 143 от СК
за горницата над 115 лв. до пълния претендиран размер от 300 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 56 от СК:
Ползването
на семейното жилище в ********************* следва да бъде предоставено
на майката М.М.А..
По разноските:
На
основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лева, вносима от двете страни по равно, с оглед
изхода на делото. Ищцата е освободена от
държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 25 лева по сметка на ПРС.
С оглед защита на правата на ответника М.Р.М., същият е бил представляван от особен представител, назначен
му при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК., поради което и дължимото възнаграждение в размер на 600 лв., определено на основание
чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде заплатено от него.
Ответникът
М.Р.М. дължи и държавна такса в размер на 165.60 лв., върху тригодишните платежи на издръжката, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7
от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между М.М.А., ЕГН: **********,***, и М.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, който брак е сключен на
26.07.1996 г. и за който е съставен Акт за граждански брак № 57/26.07.1996 г. на общ. Провадия, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание
чл. 44, т. 3 от СК във връзка с чл. 49, ал. 1 от СК.
След прекратяване на брака М.М.А. да носи
брачното си фамилно име А., на
основание чл. 326 от ГПК.
РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на детето Г. М. Р., ЕГН: **********, се предоставят за упражняване на майката М.М.А.,
ЕГН: **********, при която детето да живее на адрес: *******************, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
Бащата М.Р.М., ЕГН **********, има право на режим на лични отношения, както следва: да вижда и взима детето Г. М. Р., ЕГН: **********, всяка втора и четвърта събота от 10.00 ч. до 19.00
ч., както и един месец през лятната ваканция, когато майката М.М.А. не ползва годишен отпуск, със задължение на бащата да взима и връща детето до дома му в *****************.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище: *****************, на майката М.М.А..
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на детето Г. М. Р., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител М.М.А.,
ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 115 (сто и
петнадесет) лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, с падеж пето число на всеки месец, за който издръжката
се отнася, като ОТХВЪРЛЯ искането в
частта за сумата над 115 лв. до претендираната издръжка от 300 лв. (триста лева).
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на държавата, по сметка на ПРС, сумата от 25 (двадесет и
пет) лева – държавна такса при решаване на делото по исковете за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 2 от ТДТСГПК.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на държавата, по сметка на ПРС, сумата от 165.60 лв. (сто шестдесет и пет лева и
шестдесет стотинки) - държавна такса върху присъдената издръжка, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: