РЕШЕНИЕ
№
16.08.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 1337 по описа на Районен съд Добрич за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Мого България” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. М.
Димитров” № 16А, срещу К.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, предмет на заповед
№ 16 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 54 по описа на Районен
съд Добрич за 2020 г.:
- 319, 49 лева - падежирали и непогасени лизингови
вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване
на собствеността върху лизинговия актив № AG0000416, дължими за период от
22/11/2018 г. до 16/01/2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.01.2020г. до окончателното плащане;
- 85, 50 лева - падежирали и непогасени лизингови
вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000416 дължими за
период от 22/11/2018 г. до 16/01/2019 г.;
- 2, 42 лева - неустойка за забава на плащане на
лизингови вноски, дължима за период от от 22/11/2018 г. до 16/01/2019 г.;
- 446, 40 лева - неустойка за прекратяване на Договора
по вина на Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване
на Договора;
- 165, 63 лева - заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2018 и 2019 година на основание чл. 8.6 от приложимите Общи условия във
вр. с чл. 345, ал. 2 от ТЗ;
- 984, 00 лева - разходи за възстановяване на
лизинговия актив на основание чл. 14.4 от приложимите Общи условия.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив № AG0000416. Дружеството, в качеството си на лизингодател, е придобило
собствеността върху лек автомобил „Мазда“, модел „6“, с рег. № ****, и го е
предоставило на К.Т., в качеството му на лизингополучател. Последният е
следвало да плати 24 месечни вноски, всяка по 148, 80 лева, за ползването на
вещта. Тъй като не е изплащал задълженията си по договора, съглашението е било
прекратено. Не е погасил петнадесета вноска, с падеж 22.11.2018 г.,
шестнадесета вноска с падеж 22.12.2018 г. и частично седемнадесета. На тази основа
ищецът сочи, че общо неплатената сума възлиза на 404, 99 лева (319, 49 лева
главница и 85, 50 лева възнаградителна лихва). За допуснатата забава в
плащанията е начислена неустойка в размер на 2, 42 лева, за периода от
22.11.2018 г. до 16.01.2018 г. Поради прекратяването по вина на ответника
същият дължи неустойка в размер на 446, 40 лева (три месечни вноски). При
връщане на лизинговия автомобил се е установило, че автомобилът е без
акумулатор. Освен това е бил ударен в предната дясна врата и е имало теч на
масло. Това е наложило транспортирането му с репатрак, като за
възстановяване на владението на
лизинговия актив са направени разходи в размер общо на 744, 00 лева.
В исковата молба се сочи още, че ответникът дължи да
възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци за 2018
г. – 2019 г., в размер на 165, 63 лева.
На тази основа се прави искане да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено съществуването на вземанията по
процесната заповед за изпълнение. Претендират се и разноски за исковото и
заповедното производство.
Настоящото производство е образувано по искове за
установяване на вземанията по заповедта, тъй като заповедта е била връчена на
длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
ответника.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове
с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 345,
ал. 1 от ТЗ; по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ в тежест на ищеца е да установи наличието
на сключен валиден договор за лизинг – параметри и размер на лизинговите
вноски; предаване на лизинговата вещ от лизингодателя на лизингополучателя в
годно за използването ѝ по предназначение състояние; размер на
уговорените лизингови вноски; изискуемост на вземането.
От представения договор за лизинг № AG0000416
се установи, че на 30.08.2017 г. между страните е възникнало облигационно
правоотношение. По силата на съглашението „Мого България“ ООД, в качеството си
на лизингодател, е придобило собствеността върху лек автомобил „Мазда“, модел
„6“, с рег. № ****, с VIN JMZGY19T241135975. Предоставило е лизинговия актив на К.Т. с
приемо-предавателен протокол от 31.08.2017 г. (л. 32). К.Т., в качеството му на
лизингополучател, се е задължил да го изплати на 24 месечни вноски, всяка по
148, 80 лева., като последната е с падеж 22.08.2019 г.
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза стана ясно, че неплатената част от главницата по договора възлиза на
319, 49 лева. Непогасената част от
възнаградителната лихва е в размер на 85, 50 лева.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като
същото е обективно и е изготвено от лице с необходимата професионална
квалификация.
От своя страна
ответникът не прави никакви възражения и не представя доказателства за плащане
на сумите съобразно чл. 154 от ГПК. Поради тази причина установителната
претенция за главницата и възнаградителната лихва по процесния договор следва
да бъде уважена.
Съгласно чл. 8.6 от приложимите Общи условия във вр. с
чл. 345, ал. 2 от ТЗ дължимия данък МПС следва да бъде платен от
лизингополучателя. Последният не
представя доказателства за плащането на данъка по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2018
и 2019 г. По арг. от чл. 154 от ГПК съдът приема, че такова плащане не е
изпълнено от ответника, поради което установителната претенция е основателна и
за сумата от 165, 63 лева, представляваща дължим данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ
за 2018 и 2019г.
По иска с правно основание по чл.
92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на валиден договор между страните; неизпълнение на същия от
ответника, вид на неизпълнението, вреди; прекратяването му; както и отнапред
уговорен размер на обезщетението за неизпълнение на договора от ответника.
Договорът е бил развален от ищеца на 03.01.2019 г.
поради неизпълнение на задълженията на ответника. Развалянето е станало с
едностранно волеизявление, изпратено до ответника. Последният е отказал да
получи документа, но доколкото отказът е удостоверен от двама свидетели, същият
не влияе на редовността на връчването.
Така, съгласно чл. 15.5 от Общите условия,
прекратяването на договора по вина на ответника е породило задължение за
последния да плати неустойка в размер на три лизингови вноски - 446, 40 лева.
Лизинговият автомобил е бил върнат на ищеца на
16.01.2019 г. с приемо-предавателен протокол. От същия се установява, че на
автомобила са били причинени щети при ползването му – удар в предна дясна
врата, изпаднал преден ляв модул, изваден акумулатор, теч на масло. Съгласно чл.
14.4 от Общи условия разходите за възстановяване на лизинговия актив се поемат
от лизингополучателя. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза стана
ясно, че от общия им размер – 1284, 00 лева е останала непогасена част от 984, 00 лева. На тази основа може да бъде
заключено, че вземането е доказано по основание и размер и претенцията следва
да бъде уважена.
По иска с правно основание по чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи паричното задължение на ответника и настъпилата забава на последния за
изпълнение на паричното задължение.
Вещото лице, изготвило съдебно счетоводната
експертиза, е изчислило, че неустойката за забава на плащането на лизинговите
вноски, дължима за период от 22/11/2018 г. до 16/01/2019 г. възлиза на 2, 42
лева. Другите предпоставки за уважаване на претенцията вече бяха коментирани
по-горе в изложението. Ето защо, този иск също трябва да бъде уважен като
доказан по основание и размер.
Изложеното обосновава извода, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на
ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.
Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното претендира разноски в размер на 90, 07 лева (юрисконсултско възнаграждение и държавна такса).
В настоящата инстанция е направил
разноски в размер на 459, 93 лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,
00 лева; държавна такса в размер на 159, 93 лева; депозит за вещо лице в размер
на 200, 00 лева).
В съответствие с правилото на чл.
78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане
сумата от 90, 07 лева – разноски в заповедното производство; и сумата от 459, 93
лева – разноски в исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Мого
България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Г. М. Димитров” № 16А, срещу К.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
предмет на заповед № 16 за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 54 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г.:
- 319, 49 лева - падежирали и непогасени лизингови
вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване
на собствеността върху лизинговия актив № AG0000416, дължими за период от
22/11/2018 г. до 16/01/2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.01.2020г. до окончателното плащане;
- 85, 50 лева - падежирали и непогасени лизингови
вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000416 дължими за
период от 22/11/2018 г. до 16/01/2019 г.;
- 2, 42 лева - неустойка за забава на плащане на
лизингови вноски, дължима за период от от 22/11/2018 г. до 16/01/2019 г.;
- 446, 40 лева - неустойка за прекратяване на Договора
по вина на Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване
на Договора;
- 165, 63 лева - заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2018 и 2019 година на основание чл. 8.6 от приложимите Общи условия във
вр. с чл. 345 (2) от ТЗ;
- 984, 00 лева - разходи за възстановяване на
лизинговия актив на основание чл. 14.4 от приложимите Общи условия.
ОСЪЖДА К.И.Т., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Мого
България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Г. М. Димитров” № 16А, сумата
от 90, 07 лева – разноски по ч.гр.д. № 54/2020 г. по
описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА К.И.Т., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Мого
България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Г. М. Димитров” № 16А, сумата от 459, 93 лева –
разноски по гр.д. № 1337/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: