№ 9862
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110164303 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Столична община да заплати на „ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп“ АД
сумата от 3154.10 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „Ауди А5
Спортбек“ с рег. № СВ 1713 АН вследствие на ПТП от 17.08.2021г., настъпило на общински
път в гр. София, на ул. „Морени“ № 22, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда- 11.11.2021г., до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 17.08.2021г. в гр. София, на ул. „Морени“ № 22 застрахованият
при него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ на МПС и управляван
от М. А. А. лек автомобил „Ауди А5 Спортбек“ с рег. № СВ 1713 АН попаднал в
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка, за което счита, че
отговорност носи ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен
участък като част от общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били
причинени увреждания по кора под двигател, кормилна рейка и греда преден мост на
стойност 3154.10 лева, която сума ищецът изплатил в полза на правоимащото лице с
платежно нареждане от 30.08.2021г. С писмо от 07.10.2021г. поканил ответника да му
възстанови стойността на заплатеното застрахователно обезщетение, но последният отказал
с изрично писмо от 14.10.2021г. При тези съображения в настоящото производство
претендира вземането за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху него, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, считайки за недоказан механизма на ПТП, в
частност наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, която да
е причина за инцидента, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на
представения по делото протокол за ПТП. Поддържа, че изключителна вина за настъпване
на инцидента има водачът на увредения автомобил, който не съобразил поведението си, в
частност скоростта, с която се движи, с пътната обстановка, а в условията на евентуалност
счита, че това му поведение следва да бъде съобразено като съпричиняващо вредоносния
1
резултат. Оспорва наред с това наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Каско“, тъй като в представената полица липсвали данни за
наличието на представителна власт на конкретните лица, които са я подписали, по
отношение на всяка от страните. Поддържа, че представената с исковата молба регресна
покана не е постъпвала в общината, като доказателства за това нямало и по делото.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет увреденото имущество; 2/
настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП, в
причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно
противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника, на които
последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил
сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е
настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в полза на
правоимащите лица.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на надлежно приобщената и
неоспорена доказателствена съвкупност се установява, че към датата на процесния пътен
инцидент между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е съществувало
облигационно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“, имащ за
предмет именно този автомобил. Действително, от представената по делото застрахователна
полица не се установява кои точно лица са я подписали от името на застраховащия и на
застрахователя, респ. дали това са лица с представителна власт по отношение на страните по
застрахователния договор. В случая, обаче, това е ирелевантно, доколкото страните по
полицата са демонстрирали поведение, с което зачитат правното й действие-
застраховащият- като е сезирал застрахователя с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение и е преил изпълнение, а последният- като е приел това искане и е изпълнил
задължението си по договора да изплати определеното обезщетение, с което по арг. от
нормите на чл. 293, ал. 3 ТЗ, а и на чл. 301 ТЗ, доколкото и двете страни са търговци, следва
да се приеме, че всяка от страните е манифестирала зачитане действието на сделката, поради
което никоя от тях, а още по- малко трето за застрахователния договор лице би могло да се
позовава на липсата на форма или на ненадлежно представителство.
Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се
установяват от протокол за ПТП № 1782610 от 17.08.2021г., съставен от посетилия мястото
на инцидента служител на отдел „Пътна полиция“ в СДВР. Съгласно удостовереното в
протокола ПТП е настъпило на 17.08.2021г., около 21:00 часа, в гр. София, на ул. „Морени“
№ 22, като движейки се по тази улица, лек автомобил „Ауди А5 Спортбек“ с рег. № СВ 1713
АН попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода.
Действително, в частта, касаеща механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма
обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда
изявления на участника на ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от
2
последния факти от обективната действителност. В останалата му част, обаче- място и
време на инцидента, наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
както и на увреждания по процесния автомобил, протоколът се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в
качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от
значение за установяване механизма на произшествието.
С оглед на изложеното отразеното в протокола за ПТП относно механизма на
произшествието подлежи на изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране
на всички допустими доказателства- в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС.
В случая възпроизведеният в протокола механизъм на осъществяване на ПТП се
потвърждава и от адресираното до застрахователя уведомление за щета, в което водачът е
уточнил, че на 17.08.2021г. при влошени метеорологични условия автомобилът му преминал
през необезопасена и пълна с вода дупка на ул. „Морени“ № 22 в гр. София, като ударът
причинил увреждания на кормилната уредба и хидравликата на автомобила, правейки го
невъзможен за управление и неподвижен.
В идентичен смисъл са и показанията на М. А.- водач на лекия автомобил, по
отношение на чиято логичност и правдоподобност за съда не възниква съмнение,
преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК. Свидетелят твърди, че през 2021г. управлявал лек
автомобил „Ауди А5 Спортбек“ с рег. № СВ 1713 АН, черен на цвят, като помни за случай,
при който през лятото на 2021г., управлявайки автомобила си при много силен дъжд,
отивайки с него към дома на своята приятелка, попаднал в дупка, пълна с вода, намираща се
в близост до заведение- бар „Шишарка“, като изяснява, че дупката била „огромна“, дълбока
около 30- 40 см, не била оградена, като нямало и знаци, че я има. В резултат се счупили
рейката и предният мост на автомобила му. Твърди, че преминал през дупката със скорост
от около 7- 8 км в час, тъй като валял силен дъжд.
Правдоподобността от техническа гледна точка на така изяснения механизъм на ПТП,
установяващ се по идентичен начин от цялата съвкупност от писмени и гласни
доказателства, се потвърждава от заключението на съдебно- автотехническата експертиза,
което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно
изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи. При
експертното изследване вещото лице е достигнало до извод, че описаният в протокола и
уведомлението за щета механизъм на произшествието е възможен, правдоподобен, като е
потвърдило, че възприетите от застрахователя при огледа на автомобила увреждания, данни
за които се съдържат и в протокола за ПТП и в уведомлението от водача на МПС до
застрахователя по застраховка „Каско“, се намират в причинна връзка с процесния пътен
инцидент.
Страните не спорят по обстоятелството с правно значение, че процесният пътен
участък е част от общинската пътна мрежа, поради което и с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК същото е отделено като безспорно и поради
това ненуждаещо се от доказване.
Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, и съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на общината, която на
основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и детайлизирана в
дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от §1 ДР на ЗП. А съгласно изричната разпоредба
на чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на пътя осъществява тези
дейности чрез служителите си и чрез други лица, на които е възложил извършването им,
3
поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението
на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или бездействия, като на
основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага оборимо.
При тези фактически и правни съображения съдът намира, че установеното по делото
наличие на неравност на пътя- дупка, която въпреки вмененото им задължение за това не е
била сигнализирана и обезопасена по начин, осигуряващ безпрепятственото и
безаварийното ползване на пътния участък съобразно предназначението му, се дължи на
противоправното и виновно поведение на служители на ответника, поради което последният
е легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите от ПТП съобразно действителната им
стойност, която в случаите на частична увреда, какъвто е настоящият, се съизмерява с
възстановителната стойност на имуществото по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ- цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Неоснователен е доводът на ответника за изключителен принос, евентуално- за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, доколкото не се
установява соченото в отговора на исковата молба поведение на водача на МПС по
управление на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Още повече, че
съгласно изричното разяснение на вещото лице, извършило съдебно- автотехническата
експертиза, получените в случая увреждания сочат на задействане на спирачната система
при преминаването през дупката, т. е. на поведение на водача, целящо да предотварти
настъпването на вредите.
От представеното по делото и неоспорено от ответника преводно нареждане от
30.08.2021г. се установява, че за обезщетяване на собственика на МПС за вредите във връзка
с процесното ПТП ищецът е извършил плащане в размер на 3154.10 лева.
Съгласно заключението на съдебно- автотехническата експертиза стойността,
необходима за ремонта на лек автомобил „Ауди А5 Спортбек“, респ. за привеждането му
във вида и състоянието отпреди инцидента, определена по средни пазарни цени към датата
на ПТП, възлиза на сумата от 3962.76 лева. С оглед на това и доколкото така определената
цена за ремонта надвишава изплатеното застрахователно обезщетение, именно размерът на
последното е релевантен за стойността на процесното регресно вземане, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 1097.44 лева,
представляваща разноски за исковото производство, в т. ч. за заплатени държавна такса за
разглеждане на иска, за депозити за възнаграждения на вещото лице и на свидетеля, както и
за възнаграждение за един адвокат, чийто размер, противно на поддържаното от ответника,
не е прекомерен по смисъла на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото не надвишава
минималния размер, определен съобразно материалния интерес по делото и приложимата
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от ДР от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД
Столична община да заплати на „ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********,
сумата от 3154.10 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „Ауди А5
Спортбек“ с рег. № СВ 1713 АН вследствие на ПТП от 17.08.2021г.- попадане в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, настъпило на общински път в гр. София,
на ул. „Морени“ № 22, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 11.11.2021г., до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 1097.44 лева- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5