№ 624
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Жана Ив. Маркова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100500385 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД чрез
процесуален представител адв. К.П. срещу решение № 262799/11.11.2021 г., постановено по
гр.дело № 12208/2020 г. по описа на РС – Варна, в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения от „Константинос Анастасиу-98" ЕООД срещу „Изворово Агро" ЕООД иск за
разликата от 1935,11 лв. до 2418,90 лв., представляваща част от стойността на пропуснати
ползи, изразяващи се в неполучена и нереализирана био продукция слънчоглед за 2016/2017
г. от имот № 052025, представляващ нива с площ от 7.999 дка в местност „Турски гробища"
по плана за земеразделяне на с. Изворово и в частта, в която съдът е отхвърлил предявения
от „Константинос Анастасиу-98" ЕООД срещу „Изворово Агро" ЕООД иск за разликата от
1028,18 лв. до 3 317 лв., представляваща част от стойността на пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучена и нереализирана био продукция царевица за 2016/2017г. от
имот № 056019, представляващ нива с площ от 6.634 дка в местност „Баира" по плана за
земеразделяне на с. Изворово, и е осъдил жалбоподателя да заплати на „Изворово агро"
ЕООД сумата от 578,23 лв. разноски по делото.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита, че съдът, относно
слънчогледа, неправилно е приел, че поради поредно засяване на имота с културата
слънчоглед добивите биха били по-ниски с около 20 % при наличие на сигурни данни за
1
добивите от други имоти съгласно САТЕ и Дневника на проведените ATM, доколкото
сеитбооборотът не е единствен фактор, който влияе върху намалението на добивите и не
следва да се взема изолирано от климатичните фактори и условия. По отношение на био-
продукцията царевица счита, че съдът неправилно е приел, че следва да вземе предвид
обработваемата площ от ПИ № 056019, която съобразно САТЕ е 1697 кв.м., като останалата
част от 4963 кв.м. е залесена и не подлежи на обработка, тъй като този извод противоречи на
събраните по делото свидетелски показания, от които се установява по категоричен начин
намерението на ищеца да изчисти тази залесена част и да я обработва. Излага подробни
съображения и анализ на събраните доказателства. Искането е за отмяна на атакувания
съдебен акт в обжалваните части и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът по жалбата е подал писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Счита, че ВРС задълбочено е анализирал събраните по делото
доказателства и е достигнал до правилни изводи по съществото на спора. Иска
потвърждаване на съдебния акт в обжалваната част и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Подадена е и въззивна жалба от „Изворово агро" ЕООД срещу решение №
262799/11.11.2021 г., постановено по гр.дело № 12208/2020 г. по описа на РС – Варна, в
частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 1 935,11 лева, представляваща
стойността на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената и нереализирана био
продукция слънчоглед за 2016/2017 г. от имот № 052025, представляващ нива с площ 7.999
дка в м-ст „Турски гробища" по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска
30.09.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл.79,ал. 1 вр. чл.82 ЗЗД и сумата от
1 028,18 лева, представляваща стойността на пропуснати ползи, изразяващи се в
неполучената и нереализирана био продукция царевица за 2016/2017г. от имот № 056019,
представляващ нива с площ 6.634 дка в м-ст „Баира", землище на с. Изворово, общ.
Антоново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска 30.09.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл.79,ал. 1 вр. чл.82 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост като постановено в противоречие със събраните но
делото доказателства. Относно договора за контрол и сертификация на биологично
производство от 30.01.2013 г. и от 30.04.2020 г., сключен между ищеца и "Кю
Сертификейшън" АД и сертификати за съответствие за стопанските 2013-2017 г. вкл.,
жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че ищецът е сертифициран за
биологично растениевъдство, тъй като това не се установява от доказателствата по делото,
както и с оглед на постановеното съдебно решение по гр.д. № 19656/2019 г. на Районен съд
– Варна за същия процесен имот за предходните две стопански години. Видно от влязлото в
законна сила решение по гр.д. № 14902/2015 г. по описа на PC-Варна и за следващата
стопанска 2015/2016 г. ищеца би следвало да е лишен от правото да ползва процесните
имоти. Оспорва доказателствената сила на издадените от „Кю Сертификейшън" АД -
2
Пловдив документи по отношение на релевантните за спора факти. Относно договор от
10.11.2014 г. с контрагент Х.К. излага съображения за неотносимост на същия към предмета
на делото. Относно представения по делото „дневник на стопанството" оспорва
доказателствената сила на вписаните в същия данни и на самия дневник по изложени
съображения. Акцентира върху обстоятелството, че вещото лице е определило какъв е
средния добив от процесния имот изцяло от данните в дневника, като същият е два пъти по-
висок от стандартна продукция в пълен противовес с нормите за добив на биологична
продукция, която винаги по-малка, поради което и е по-скъпа. Позовава се и на добива от
биологична продукция за същия процесен имот за предходните години – 2014/2015 г. и
2015/2016 г., установен в производството по гр. д. № 19656/2019 по описа на PC - Варна.
Относно размера на сумата, която е осъден да заплати, обръща внимание, че исковата
претенция на ищеца е за пропуснати ползи, което предполага, че от пазарната стойност на
дадена продукция следва да се извадят производствените разходи. Счита, че неправилно
съдът е пропуснал да извади от нереализираните добиви стойността на евентуални
мероприятия, ако бяха извършени такива. Изтъква необоснованост на заключението на
вещото лице при определяне на стойността на добивите от двете земеделски култури -
„слънчоглед" и „царевица", която е „константно еднаква“ като житейски и пазарно е
невъзможно две отделни съставки да струват една и съща сума. Изтъква и обстоятелството,
че съгласно данните от Общинската служба по земеделие в гр. Антоново цената на
различните видове култури за стандартна продукция е различна за всеки един вид култура
/слънчоглед - 0.70 лв/кг и 0.30 лева за царевица/, а тази за биопродукция по настоящото
производство е абсолютно еднаква за двете култури, както и на всички останали култури в
общо единайсетте текущи производства по описа на РС-Варна и все на една стойност, била
тя бобова, зърнена или житна. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС в
обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са
и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради
което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:
Пред Варненски районен съд са били предявени обективно съединени искове от
„Константинос Анастасиу-98“ ЕООД за осъждането на „Изворово Агро“ ЕООД, да заплати
обезщетение за претърпяни вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в стойност на
неполучена и нереализирана био-продукция, за стопанската 2016/2017 г., по силата на
договор за наем от 26.02.2012 г., както следва: сумата от 2418.90 лева за 1200 кг слънчоглед
от имот № 052025, представляващ нива с площ 7.999 дка в м-ст „Турски гробища“ по плана
за земеразделяне на с.Изворово, общ.Антоново, и сумата от 3 317 лева за 3 317 кг царевица
от имот № 056019, представляващ нива с площ 6.634 дка в м-ст „Баира“, землище на
с.Изворово, общ.Антоново, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на завеждане на иска 30.09.2020г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 вр. чл.
3
82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че обработването на процесните земи му е предоставено по силата
на валиден договор за наем от 26.02.2012 г. с нотариална заверка на подписите със срок от
седем стопански години. Излага, че ответното дружество неправомерно лишило ищеца да
декларира, ползва и очертае и да реализира продукция от био-културите, които произвежда
като сертифициран земеделски производител и фактическо го лишило от ползването на
двата имота. С влязло в законна сила решение гр.д. №14902/2015г. на ВРС се установила
валидността и съществуването на наемното правоотношение, възникнало въз основа на
договора. С решение по гр.д. № 19656/2019г. на ВРС ответникът бил осъден да заплати
загуби и пропуснати ползи относно същите имоти за същите култури за 2014/2015г. и
2015/2016г. За стопанската 2016/2017г. ищецът бил планирал засяване на площите с
абсолютно същите био-земеделски култури като всички били биологично сертифицирани
продукти, включени в системата за контрол на акредитиран контролен орган за
сертификация на земеделски продукти „Кю Сертификейшън“ АД. Двата имота били
включени за сертификация и контрол от 2004 г., като трябвало да се реализира продукцията
по сключен договор от 14.11.2014 г. от ищцовото дружество с Й.К. – земеделски
производител на земеделска и животинска биологична продукция от Сурпи, окр.
Магнисиас, Р.Гърция. Вредите били реално настъпили – загуби и пропуснати ползи. С
неправомерното разваляне на договора за наем ответникът лишил ищеца от възможността да
се сдобие със сертифицирана биологична продукция точно от тези имоти, които били
огледани и избрани от гръцкия контрагент още през лятото на 2014г. и впоследствие бил
подписан договора от 14.11.2014г. Очевидно била налице една сигурна възможност за
увеличаване на имуществото, тъй като съществували обективни факти – ищецът бил
земеделски производител, обработвал имота в това землище, реализирал продукция от тях и
при обичайно развитие на нещата, ако беше обработвал имотите в неговия патримониум
действително щяла да настъпи положителна промяна.
Ответникът „Изворово Агро” ЕООД не е депозирал отговор. В о.с.з., чрез
процесуален представител, оспорва предявения иск по основание и размер, считайки за
завишени количествата продукция и оспорвайки обстоятелството, че се касае за
биопродукция.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбите по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
4
Варненският окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава
или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се
дължи на причина за която длъжникът отговаря.
Съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, обезщетението за неизпълнение обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а в случаите на недобросъвестност на длъжника, последния отговаря за
всички преки и непосредствени вреди.
Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, което се
определя с оглед на предполагаемото развитие, която работите на увредения биха имали, ако
договорното задължението би било изпълнено по уговорения между страните начин. За да е
налице пропусната полза, трябва да е съществувала сигурност за увеличаване на
имуществото.
Между страните не е било предмет на спор, че на ищеца – въззиваем, в качеството му
на наемател са били предоставени за временно и възмездно ползване, недвижимите имоти
индивидуализирани в представения Договор за наем от 26.02.2012 г., вписан в СВ с вх.рег.
№1856/03.07.2012г., находящи се в землището на с.Изворово, общ.Антоново: имот №
052025 с площ от 7.999 дка в м-ст „Турски гробища“ и имот №056019 с площ от 6.634 дка в
м-ст „Баира“ за срок от седем години.
На 15.05.2015г. в СВ – гр. Омуртаг е вписано прекратяването на договора за наем от
26.02.2012 г. по искане на „Изворово Агро“ ЕООД, легитимиращ се като приобретател на
имотите.
Не е спорно, че от посочената дата, арендаторът „Константинос Анастасиу-98“
ЕООД, е бил лишен от ползването на нивите.
С влязло на 10.01.2017 г. в законна сила решение по гр.д. № 14902/2015 г. по описа
на Районен съд – Варна, е прието за установено между „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД
и „Изворово Агро“ ЕООД съществуването на облигационно правоотношение по договор за
наем от 26.06.2012г. с нотариална заверка на подписите, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, и е
отменено извършеното в Служба по вписвания – Омуртаг вписване на прекратяване на
наемното правоотношение по молба №1148/15.04.2015г. на „Изворово Агро“ЕООД.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на назначената СТЕ
се установява, че площите на двата имота са били сертифицирани за биоземеделие преди
прекратяване на договора за наем от 26.06.2012г. и към настоящия момент. Пазарната
стойност на продукцията е както следва: за биологична култури – слънчоглед 1.08 лв./кг или
5
2418.89 лева и 1.08 лева за царевица или 4019.40 лева; за стандартни култури – слънчоглед
0.70 лв/кг и 0.30 лева за царевица. Вещото лице е посочило, че когато не се спазва
сеитбооборота, а се отглеждат едни и същи култури на дадена площ, това води до
изтощаване на почвата, но при царевицата не води до намаляване на количеството на
добивите. При слънчогледа добивът може да падне с около 20 % на третата година. При
този спад може да се очаква добив 224 кг/дка за слънчоглед. По отношение на ПИ № 056019
се установява, че част от залесения имот е залесена с дървета и храсти, като част от него е
необработваема. Площта, която е залесена е 4936 кв.м., а тази, която е обработваема е 1697
кв.м.
В хода на въззивното производство е назначена допълнителна съдебно-
агротехническа експертиза, чието заключение неоспорено от страните, се кредитира от
въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено.
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че
неизпълнението на задължението да не препятства ползването на наетия имот от страна на
ищеца и през стопанската 2016/2017 г. от страна на ответника е в пряка причинна връзка с
претърпяните от ищеца вреди, изразяващи се в пропускане на сигурното увеличаване на
партимониума на ищеца с печалбата от произведената био-продукция от арендуваните
имоти, предмет на сключения Договор за аренда от 29.01.2013 г.
Като неоснователно се преценява оплакването във въззивната жалба, че ищецът не е
установил непрекъснатост на биосертификацията си.
Представените по делото Сертификати за съответствие за периода 2014 – 2018 г. и
сключен Договор за контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007, сключен на
30.01.2013 г., между ищеца, в качеството на оператор и „Кю Сертификейшън" АД, в
качеството на контролен орган, правят възможен извода, че ищецът като земеделски
производител е поддържал сертифицирането си за биологично производство. Посочените
доказателства не са били своевременно оспорени от ответника.
Представена е служебна бележка от 18.07.2017 г., издадена на ищеца от контролния
орган „Кю Сертификейшън“ АД, от която се установява, че изброените в нея имоти, в т.ч. и
процесните, са били изключени от системата за контрол на биологично производство на
12.08.2015 г. Да се тълкува това изключване във вреда на ищеца, би означавало да се даде
възможност на ответника да черпи права от собственото си виновно поведение, изразяващо
се в неоснователно разваляне на сключения договор за наем и лишаване на ищеца от
ползването на имота според предназначението по договора, а именно за добив на земеделска
продукция.
Въззивният съд преценява като неоснователно и второто основно оплакване на
въззивника, касателно доказателствената стойност на представения частен договор от
14.11.2014 г., сключен между ищеца и Й.К., тъй като предмет на договора било
изкупуването не само на био-продукция и не била налице индивидуализация по отношение
на съставните части на посочения био животински фураж. По силата на посоченият договор,
6
ищецът поел задължението да доставя всяка година до 2022 г. 200000.00 кг. био животински
фураж – смес от зърно и детелина, срещу цена от 0.55 евро/кг.
Вярно е, че така формулирана клаузата не съдържа съотношение между зърно и
детелина, посоченото обаче не може да доведе до отричане на връзката на договорените
доставки, тяхната цена и пропуснатото сигурно увеличаване на партимониума на ищеца,
предвид представената и представляваща неразделна част от сключения договор,
аналитична таблица на обработваемите площи, в които фигурират и процесните четири
имота.
Относно възражението, че ищецът не е спазил сеитбооборота, което се отразява на
добива, съдът намира, че същото е надлежно установено с приетата по делото СТЕ и е
основателно по отношение на културата слънчоглед и правилно е било уважено от районния
съд.
Както бе посочено по-горе, пропуснатата полза представлява пропуснато увеличение
на имуществото или това е чистата печалба, която ищецът би реализирал от продажбата на
произведеното количество биопродукция от процесния имот или от средната пазарна цена
на добива би следвало да бъдат приспаднати разходите, които ищецът би направил за
производството на съответната култура.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за
стопанската 2016/2017 г., съставът на въззивния съд намира, че първоинстанционният ВРС
неправилно не е съобразил разходите за обработка на процесните имоти. Брутният размер на
приходите от продажба на произведена продукция не съставлява пропусната полза, тъй като
за да получи този приход търговецът извършва определени разходи. Пропусната полза се
формира като от общия размер на очакваните приходи се извадят необходимите за
производството на съответната култура разходи.
При определяне на размера на обезщетението въззивният състав цени
допълнителното заключение на назначената съдебна агротехническа и оценителна
експертиза.
След изчисляване на разходите за процесната 2016/2017 г. вещото лице е установило,
че чистата печалба на „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД за всеки от имотите, при
съобразяване на културите, които е следвало да бъдат засети, възлиза на: 2 003,00 лв. за
слънчоглед от имот № 052025 и 945,00 лв. за царевица от имот № 056019. като се вземе
предвид, че добивът от слънчоглед на третата година при неспазване на сеитбооборота би
бил с 20 % по-малко се получава пропусната полза от имот № 052025 в размер на 1602,40
лева.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин, че обработваемата площ от ПИ №056019
е 6.634 дка. въззивният съд изцяло кредитира заключението на СТЕ, според което
обработваемата площ на този имот е 1697 кв.м., тъй като останалата част от 4963 кв.м. е
залесена и не подлежи на обработка. Не се установява по категоричен начин намерението на
7
ищеца да изчисти тази залесена част и да я обработва. По делото липсват необходимите
сигурни данни за твърденията му, че възнамерявал да почисти имота и да го обработва в
цялост през 2016/3017 г. В този смисъл жалбата на „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД се
явява неоснователна.
Изложеното, води до извода, че исковете се явяват основателни и подлежат на
уважаване до установените размери на пропуснатите ползи, съответно, 1602,40 лв. за
слънчоглед и 945,00 лв. за царевица, като постановеното първоинстанционното решение в
тази му част следва да бъде потвърдено. За разликата над тези размери исковете като
неоснователни подлежат на отхвърляне, а постановеното в обратния смисъл решение на
ВРС като неправилно, ще следва да бъде отменено.
По разноските.
В съответствие с изхода от спора, атакуваното решение ще следва да бъде ревизирано
и в частта за разноските. Така, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за
първа инстанция, съразмерно на уважената част от предявените искове, които възлизат на
сумата 828,05 лв. от общо 1468,44 лева съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Следващите се на ответника за производството пред ВРС, разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, възлизат на 521,66 лв. от общо
1196,19 лева.
С оглед обжалваемия интерес и установената от въззивния съд частична
основателност на въззивната жалба на „Изворово Арго" ЕООД, разноските за въззивното
производство, които по съразмерност се следват на страните са: за „Изворово Арго" ЕООД –
86,93 лв. от заплатени държавна такса и адв. възнаграждение в общ размер 509.27 лева, а за
„Константинос Анастасиу-98“ ЕООД – в размер на 128.95 лв. – адвокатско възнаграждение,
като съдът приема, че е заплатено такова в размер на 150 лева за защита по всяка жалба от
общо 300 лева.
С оглед обжалваемия интерес и установената от въззивния съд неоснователност на
въззивната жалба на „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД за въззивното производство по
тази жалба се следват разноски само на „Изворово Арго" ЕООД в размер на 400 лева
заплатено адвокатско възнаграждение по тази жалба.
Или общо за въззивното производство „Изворово Арго" ЕООД има право на разноски
в размер на 486,93 лева, а „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД – в размер на 128,95 лева.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262799/11.11.2021 г., постановено по гр.дело № 12208/2020 г.,
на ВРС, в частта, с която „Изворово Арго" ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
„Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми:
8
1/ разликата над сумата 1602,40 лв. до присъдения размер от 1935,11 лева,
представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и
нереализирана био продукция слънчоглед за 2016/2017г. от имот №052025, представляващ
нива с площ 7.999 дка в м-ст „Турски гробища“ по плана за земеразделяне на с.Изворово,
общ.Антоново, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на
завеждане на иска 30.09.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл.79, ал.1 вр.
чл.82 ЗЗД;
2/ разликата над сумата 945,00 лв. до присъдения размер от 1028,18 лева,
представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и
нереализирана био продукция царевица за 2016/2017 г. от имот №056019, представляващ
нива с площ 6.634 дка в м-ст „Баира“, землище на с.Изворово, общ. Антоново, ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от датата на завеждане на иска 30.09.2020 г. до
окончателното изплащане, на основание чл.79,ал.1 вр. чл.82 ЗЗД, както и в частта за
разноските,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл.
Сливен, стопански двор за осъждане на „Изворово Агро" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „М-р Минчо Димитриев“ № 35, да заплати
следните суми:
1/ разликата над сумата 1602,40 лв. до присъдения размер от 1935,11 лева,
представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и
нереализирана био продукция слънчоглед за 2016/2017г. от имот №052025, представляващ
нива с площ 7.999 дка в м-ст „Турски гробища“ по плана за земеразделяне на с.Изворово,
общ.Антоново, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на
завеждане на иска 30.09.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл.79, ал.1 вр.
чл.82 ЗЗД;
2/ разликата над сумата 945,00 лв. до присъдения размер от 1028,18 лева,
представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и
нереализирана био продукция царевица за 2016/2017 г. от имот №056019, представляващ
нива с площ 6.634 дка в м-ст „Баира“, землище на с.Изворово, общ. Антоново, ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от датата на завеждане на иска 30.09.2020 г. до
окончателното изплащане, на основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262799/11.11.2021 г., постановено по гр.дело №
12208/2020 г. на ВРС в останалата част.
ОСЪЖДА „Изворово Агро" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „М-р Минчо Димитриев“ № 35 да заплати на „Константинос
Анастасиу – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Млекарево,
общ. Нова Загора, обл. Сливен, стопански двор, сумата 957,00 лв. (деветстотин петдесет и
9
седем лева) общ размер на разноски за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 и 3
ГПК.
ОСЪЖДА „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен, стопански двор да
заплати на „Изворово Агро" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „М-р Минчо Димитриев“ № 35, сумата 1008,59 лв. (хиляда и осем 0,59 лева), общ
размер на разноски за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 и 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10