№ 40
гр. Дряново, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20254220100036 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид :
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ
и чл. 224, ал. 1 от КТ, както и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата С. Х. Г. основава исковата си претенция на обстоятелството, че
работила в ответното дружество на длъжност “***”. Посочва, че със заповед № 124-
39/ 22.04.2024г. на работодателя трудовото правоотношение било прекратено. Посочва,
че във връзка с работата си не била получила заплатите си за м. юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2023г., както и за м. януари и февруари
2024г. Не била получила и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при уволнение за два
месеца – 42 дни, както и обезщетение за неизползван отпуск 19 дни за 2023г. и 5 дни
за 2024г. на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Посочва, че се дължат следните суми : работни заплати на основание чл. 128,
т. 2 от КТ чисти (без удръжки) за м. юли 2023г. – 1 851,54 лева, за м. август 2023г. –
2000.46 лева, за м. септември 2023г. – 2000,06 лева, за м. октомври 2023г. – 2 002,,22
лева, за м. ноември 2023г. – 2002,22 лева, за м. декември 2023г. – 2002,22 лева, за м.
януари 2024г. – 2002,22 лева, и за м. февруари 2024г. – 397,29 лева.
Законова лихва върху сумата за заплата за м. юли 2023г. в размер на 365,62 лв.
за периода от 01.09.2023г. до 05.02.2025г. Законна лихва върху заплатата за м. август
2023г. в размер на 373,16 лв. за периода от 01.10.2023г. до 05.02.2025г. Законна лихва
върху заплатата за м. септември 2023г. в размер на 350,49 лв. за периода от 01.11.2023г.
до 05.02.2025г. Законна лихва върху заплатата за м. октомври 2023г. в размер на 328,98
1
лв. за периода от 01.12.2023г. до 05.02.2025г. Законна лихва върху заплатата за м.
ноември 2023г. в размер на 306,36 лв. за периода от 01.01.2024г. до 05.02.2025г.
Законна лихва върху заплатата за м. декември 2023г. в размер на 282,58 лв. за периода
от 01.02.2024г. до 05.02.2025г. Законна лихва върху заплатата за м. януари 2024г. в
размер на 260,34 лв. за периода от 01.03.2024г. до 05.02.2025г. Законна лихва върху
заплатата за м. февруари 2024г. в размер на 46,94 лв. за периода от 01.04.2024г. до
05.02.2025г. Или общо 2 314,47 лв. законова лихва върху задължението за заплати.
На следващо място твърди, че ответникът дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1
от КТ в размер на 2 брутни заплати при уволнение или 4 990,40 лв. Както и мораторна
лихва върху това задължение в размер на 532,28 лв. за периода 01.05.2024г. до
05.02.2025г.
Посочва, че работодателят дължи и обезщетение за 24 дни неизползван годишен
отпуск, от които 19 дни за 2023г. и 5 дни за 2024 на основание чл. 224, ал. 1 КТ или 24
дни по 113,33 лева - общо 2 719,98 лв. Както и мораторна лихва върху това задължение
в размер на 290,12 лв. за периода 01.05.2024г. до 05.02.2025г.
Моли съда да осъди ответното дружество да заплати сума за дължимите
работни заплати общо в размер на 14 258,23 лева, законова/ мораторна лихва върху тях
общо в размер на 2 314,47 лева, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на
4 990,40 лева, законова /мораторна/ лихва върху него в размер на 532,28 лева,
обезщетението за 24 дни неизползван годишен отпуск за 2023г. и 2024г. в размер на
2 719,98 лева, законова /мораторна/ лихва върху него в размер на 290,12 лева, ведно
със законната лихва върху сумата за работни заплати и обезщетенията от датата на
завеждане на иска. Моли съда да присъди и адвокатско възнаграждение на адвоката
повереник по делото в размера, определен в Наредба № 1 на ВАС съгласно чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 на ВАС.
Ответникът „Интерком" ЕООД в дадения от съда срок не е депозирал отговор.
Същите, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по делото.
В съдебно заседание на 28.05.2025г. процесуалният представител на ищеца адв.
Р. И. от АК - *** направи искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да
постанови неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения:
Предявените искове са процесуално допустими. Ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и редовно призован, не се явява в първото заседание
по делото. Не е направено искане производството да се разгледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност със съобщение, връчено на
2
17.03.2025г. на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на
исковата молба и неявяване в съдебно заседание. Предявените искове са вероятно
основателни, тъй като са подкрепени с писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не
се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр.
с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 1 003,32лева за
предявените искове, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
В проведеното на 28.05.2025г. съдебно заседание адв. И. направи искане за
присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице,
което се установява и от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 10.01.2025г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно
ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22
по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в т. 1 е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд
е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените
ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната,
осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални
3
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда
на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички
съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I
т. о., е прието, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочено е, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА
правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски
съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични
случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на
правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение
на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е
даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир
при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези
размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на адв. И. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата,
като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер от 400 лв.,
под минималния по Наредбата. При определянето му съдът взе предвид вида и обема
на осъществената правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора,
проведеното едно открито съдебно заседание и материалния интерес в общ размер от
25 103лв.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИНТЕРКОМ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. Г., ЕГН
**********, *** СУМАТА 14 258,23 лв. (четиринадесет хиляди двеста петдесет и осем
лв. и двадесет и три ст.) – главница за неизплатени работни заплати за м. юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2023г., както и за м. януари и февруари
4
2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска
(05.02.2025г.) до окончателното изплащане, СУМАТА 2 314,47 лв. (две хиляди триста и
четиринадесет лв. и четиридесет и седем ст.) – законна лихва върху главницата за
периода от 01.09.2023г. до 05.02.2025г., СУМАТА 4 990,40 лв. (четири хиляди
деветстотин и деветдесет лв. и четиридесет ст.) – главница за неизплатено обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска (05.02.2025г.) до окончателното изплащане, СУМАТА 532,28 лв.
(петстотин тридесет и два лв. и двадесет и осем ст.) – мораторна лихва върху
главницата от 01.05.2024г. до 05.02.2025г.. СУМАТА 2 719,98 лв. (две хиляди
седемстотин и деветнадесет лв. и деветдесет и осем ст.) – главница за неизплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск от 19 дни за 2023г.
и 5 дни за 2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на иска (05.02.2025г.) до окончателното изплащане, СУМАТА 290,12 лв. (двеста и
деветдесет лв. и дванадесет ст.) – мораторна лихва върху главницата от 01.05.2024г. до
05.02.2025г.
ОСЪЖДА „ИНТЕРКОМ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от АК ***,
ЕГН **********, с адрес на кантора *** СУМАТА 400 (четиристотин) лв. – адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата С. Х. Г., като
материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „ИНТЕРКОМ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Дряново СУМАТА 1003,32 лв. (хиляда и три лв. и тридесет и две ст.) – държавна такса
за разглеждане на предявените искове, както и СУМАТА 5 (пет) лв. – държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване. Препис да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5