№ 78
гр. Варна, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500079 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, и е образувано по
въззивна жалба, подадена от Т. К. Т. от гр. Варна срещу решение №
1511/20.12.2023 г. по гр.д.№ 1357/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е
отхвърлен иска срещу С. Й. Н. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. във връзка с осъществяване на
действия по процесуално представителство в качеството й на адвокат по гр.д.
№ 3105/2021 г. на ВОС и ч.гр.д.№ 1561/2022 г. на ВКС, на осн. чл.51 от ЗА,
вр. с чл.45 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за уважаване на предявения иск.
В подаден писмен отговор въззиваемата оспорва жалбата и изразява
становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от Т. К. Т., ЕГН ********** срещу адв.С. Й. Н. от АК –
1
Варна за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в тревожност, неприятни мисли, загуба на сън, в размер на 60 000 лева, ведно
със законната лихва. Твърденията са, че с цел изпълнение на дадени от съда
указания по подадена частна касационна жалба срещу срещу определение №
844/01.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 3105/2021 г. на Окръжен съд – Варна за
приподписване от адвокат, ищецът ангажирал адв.С. Н.. Уговорена била
адвокатска помощ срещу възнаграждение в размер на 2 000 лева, от което
ищецът заплатил 1 450 лева. Твърденията са, че адв.Н. не положила
дължимата грижа, тъй като подала бланкетна частна жалба, без приложена
съдебна практика, макар че впоследствие, с молба вх. № 7180/24.03.2023 г.
отстранила нередовности на частната касационна жалба. Ищецът се
почувствал унизен от поведението й, тъй като отказала да приподпише
изготвената от него частна касационна жалба; изпитал силно притеснение и
безсъние поради възможността да не бъде допусната до разглеждане жалбата
му. Преживеният стрес влошил сърдечното и стомашното му заболявания,
опасявал се от намаляване на зрението. С цел предотвратяване на злоупотреби
с пълномощното за процесуално представителство подал жалби до
прокуратурата и до адвокатската колегия.
Ответницата оспорва иска, като твърди, че въпреки краткият срок за
изготвяне на частна касационна жалба издирила приложима практика на ВКС
и след внасянето на жалбата и изложението в съда, ги предоставила на ищеца,
който поискал жалбата да бъде допълнена с посочените от него съображение.
Тъй като тези съображения според ответницата били ирелевантни, ищецът
реагирал бурно и заявил, че няма да заплати адвокатски хонорар. На
следващия ден ответницата изпратила допълнение на частната касационна
жалба съобразно желанията на ищеца. Както изготвената от ответницата
частна касационна жалба, така и допълнението на ищеца били
администрирани, определението на ОС – Варна било допуснато до
касационно обжалване и впоследствие отменено, поради което ответницата
счита, че не е увредила ищеца.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по
делото, че с определение № 844/24.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 3105/2021 г. на
ОС – Варна е потвърдено определение от 15.10.2021 г. по гр.д.№ 2060/2021 г.
на РС – Варна, с което е прекратено производството по иска на Т. К. Т. срещу
В.Н.Ф. на основание чл.130 ГПК. Препис от определението е връчен на ищеца
2
на 15.03.2022 г.
От приложеното на л.21 по гр. д. № 14555/2022 г. на РС – Варна се
установява, че Т. К. Т. е упълномощил адв. С. Й. Н. с правомощия да го
представлява пред всички компетентни държавни органи и институции,
физически и юридически лица, данъчни, съдебни и нотариални служби,
СГКК, общини, НАП, като подава молби, заявления, писма, получава
документи, констативни протоколи, както и да извършва всякакви действия
свързани със защита на законните му права и интереси; да представлява
упълномощителя пред компетентните съдилища в Република България, като
предприема следващите се по закон съдебни действия във връзка със
защитата на законните му интереси, като предявява искове и осъществява
процесуално представителство по предявени като предявява искове и го
представлява по предявени срещу него искове, извършва правни действия във
всички етапи на съдебните производства и сключва споразумения; да
подготвя и подписва всякакви документи необходими с оглед упражняване на
правомощията дадени с пълномощното; да има достъп до всички източници
на информация и документи, на които упълномощителят има право по
законодателството на Република България.
С частна жалба вх. № 6859/21.03.2022 г. адв.С. Н., като пълномощник
на Т. К. Т. е обжалвала определение № 844/01.03.2022 г., а с молба вх.№
7180/24.03.2022 г. е подала мотивирана частна жалба, съдържаща изложение
на основанията за допускане на касационно обжалване.
Депозиран е и документ с вх.№ 7480/28.03.2022 г. от Т. Т., озаглавен
„Частна касационна жалба“, за която се сочи, че е допълнение към жалбата,
подадена от адв.Н.. Жалбоподателят е изложил съображения досежно
правилността на обжалваното определение и е посочил, че ответницата е
отказала да приподпише изготвената от него частна касационна жалба. С
молба вх.№ 7481/28.03.2022 г. Т. е приложил изложение на основанията за
допускане на касационно обжалване към съставената от него частна
касационна жалба.
С молба, получена от адв. Н. на 09.05.2022 г. Т. Т. е оттеглил
пълномощното си.
Частното производство пред ВКС е било образувано по частна
касационна жалба вх. № 6859/21.03.2022 г., допълнена с частна касационна
3
жалба вх. № 7180/24.03.2022 г. С определение № 311/14.07.2022 г. по ч.гр.д.
№ 1561/2022 г. на ВКС е частично допуснато касационно обжалване и е
частично отменено определение № 844/01.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 3105/2021
г. на ОС – Варна, а делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по отношение на установителни искове за
нищожност на прехвърлителна сделка с недвижим имот, поради липса на
предмет и поради накърняване на добрите нрави.
От заключението депозирано по назначената от първоинстанционния
съд съдебно-психологична експертиза, което настоящият състав приема за
относимо, изчерпателно, обективно и компетентно изготвено се установява,
че към момента на провеждане на психологичното изследване са установени
дисхармоничност в личностовата структура на ищеца. Налице е разширен
диапазон за емоционални преживявания – предимно в негативния
емоционален регистър като позитивния също присъства, но е по – слабо
изразен. Високите оценки на изследваното лице свидетелстват за наличие на
тревожност, скованост, неувереност, вследствие на което се появяват
трудности при създаване на социални контакти. Изключена е възможността за
психологични травми в тесен смисъл на понятието. Установените и описани
личностни характеристики не могат категорично да са относими само и
единствено към преживяванията, свързани с процесуалното представителство
в частните производства пред ВОС и ВКС, тъй като е налице продължаваща
във времето афективна негативна стимулация, поради фиксирането на ищеца
Т. към неразрешим проблем. При налична фиксация не може да става дума за
възстановителен процес, както и да бъде направена прогноза, тъй като
единственото решение е задоволяването на желанието, което е предмет на
фиксиране.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
При изпълнение на договора за поръчка /“договор за адвокатска защита
и съдействие“/, адвокатът дължи точно и своевременно осъществяване на
уговорените по договора правни и фактически действия, необходими за
реализиране на претендирано от или срещу доверителя материално
субективно право така, че то да може да бъде реализирано от последния, респ.
реализирането му спрямо него да бъде осуетено. Когато предмет на договора
4
за правна услуга е правно действие – подаване на частна касационна жалба,
довереникът следва да прояви онази дължима грижа така, че да действа в
интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства (чл. 2, ал. 2
ЗА), като извърши своевременно и валидно правното действие, за което е
натоварен пред съда преди изтичане на законоустановения срок и избегне
съществуващият риск от преклузия, което би преградило пътя за защита на
накърненото от правния спор на страната материално право. За извършването
на действието, за което адвокатът е натоварен с договора за поръчка,
довереникът следва да му е предал необходимите документи и книжа,
установяващи фактологията на материалноправния спор, който предстои да
бъде разгледан от съдилищата, но не съществуват пречки и самият доверител,
като действа от името и за сметка на своя клиент да ги осигури и набави за
нуждите на процеса.
Съобразно чл. 3, ал. 2 от Етичния кодекс на адвоката адвокатът, при
упражняване на професията си, действа в съответствие със закона, с
правилата на кодекса и законните интереси на клиента, не се влияе от
личните си интереси, не се поддава на външен натиск или на чуждо
въздействие и предоставя правна помощ, ръководейки се от вътрешното си
убеждение. От посочения текст следва, че адвокатът няма задължение да
възприеме правните доводи на доверителя си, а следва да окаже
необходимото съдействие в рамките на закона, правилата на кодекса,
законите на Република България и вътрешното си убеждение за изпълнение
на възложената му поръчка.
В настоящия случай се установява, че адв.Н. е положила дължимата
грижа, възложена й с договора за адвокатска помощ като своевременно е
съставила частна касационна жалба, която е подала пред компетентния да я
разгледа съд. Тази жалба е дала желания от страната резултат като е
обусловила частична отмяна на атакуваното определение на ОС – Варна и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид липсата на противоправност на поведението и липса на доказани
с категоричност претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца Т. е
налице извод за неосъществен фактически състав на осъдителната претенция
по чл.51 от ЗА, вр. с чл.45 от ЗЗД.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция относно изхода
5
от спора с тези на първоинстанционния съд постановеното от него решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. въззивникът Т. Т. следва да заплати на
процесуалния представител на въззиваемата – адв. Д. Д. адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във
въззивното производство. Съобразно обжалваемия интерес съдът определя
същото в размер на 5450 лева, което е минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Мотивиран от изложеното, Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1511/20.12.2023 г. по гр. д. № 1357/2023
г. по описа на Окръжен съд – Варна,
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна,
селищно образование „Траката“, ул.„7-ма“ № 4, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. Д. Д.
от АК – Варна, сумата от 5 450 /пет хиляди четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство на С. Й. Н., на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6