РЕШЕНИЕ
№ 888
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120103026 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260,
представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В. – прокурист, против Й. Р. Р., ЕГН **********, адрес в
......................., с искане съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 591,58 лева, от която 500,00 лева е неиздължената
главница, 23,80 лева е възнаградителната лихва за периода 22.07.2019 г. – 21.10.2019 г.,
54,78 лева е мораторната лихва за периода 21.07.2019 г. – 28.07.2020 г., 13,00 лева е
стойността на таксите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2020 г.,
когато заявлението е подадено в съда до изплащане на вземането, за които суми има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК с №1923/13.08.2020 г. по ч.гр.д.№4454/2020 г. по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен на 02.10.2018 г. договор за
предоставяне на кредит-овърдрафт по разплащателна сметка №..............., по силата на който
на ответника в качеството му на кредитополучател е бил предоставен кредит под формата
на овърдрафт в размер на 500,00 лева. Ищецът твърди, че кредитът е станал изискуем на
падежа – 21.10.2019 г., като кредитополучателят не го е погасил, поради което и ищецът
като кредитодател се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№4454/2020 г. по описа на РС-Бургас.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно уведомено.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
1
назначеният му от съда особен представител – адв.Р., в който изложените в исковата молба
твърдения се оспорват като неясни. Позовава се и на наличие в процесния договор на
неравноправни клаузи за размера на възнаградителната лихва, годишния процент на
разходите и др. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от
ЗЗД.
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано настоящето исково
производство, против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№4454/2020 г. по
описа на РС-Бургас – Й. Р. Р. е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно
чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 22.03.2020 г., от лице, легитимирано
да предяви иск, поради което и предявения по реда на чл.422 от ГПК иск се явява допустим.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като доказателство Договор №............... за предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка от 02.10.2018 г., неоспорен от ответната страна по отношение на
неговата автентичност, от съдържанието на който се установява, че между ищцовата банка и
ответницата Р. като кредитополучател е бил сключен и подписан договор, по силата на
който на кредитополучателя е била предоставена под формата на овърдрафт сумата от 500
лева за ползване до 21.10.2019 г. Съгласно чл.6 от договора, за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив
годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 8.800 пункта. За референтен лихвен процент по
договора се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за
необезпечени кредити, в съответната валута лева, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата, която се начислява от деня на ползването на съответната сума и е
платима ежемесечно на 21-во число чрез служебно събиране от разплащателната сметка на
кредитополучателя при банката или чрез вноска от кредитополучателя на каса в банката.
Видно от ал.10 на същия член, ГПР по отпуснатия овърдрафт е 32,30 %, изчислен към
момента на сключване на договора, а според ал.11 общата сума, дължима от
кредитополучателя е равна на сбора от усвоения, но непогасен размер на овърдрафта,
дължимата върху усвоените суми годишна лихва и останалите разходи, дължими от
кредитополучателя съгласно договора.
По делото е прието неоспорено от страните заключение по извършена от в.л.Т.П. съдебно-
икономическа експертиза, което съдът цени като компетентно дадено, и от което става ясно,
че овърдрафта е револвиран (погасяван) многократно, като към 04.02.2019 г. е бил изцяло
усвоен до максималната сума от 500,00 лева и към датата на падежа на договора –
21.10.2019 г., няма погасявания по тази сума, т.е. дължимата главница е в размер на 500
лева, като към същата дата договорната лихва възлиза на 15,09 лева, а обезщетението по
2
чл.7, ал.2 от договора е в размер на 0,15 лева. Според експерта, условно всяко
взаимодействие с клиента би могло да бъде считано за изпълнено условие за събиране на
таксата от 13,00 лева, но експертизата не може да установи дали има дължими такси по
процесния договор.
По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№4454/2020 г. по описа на РС-Бургас,
от съдържанието на което става сно, че е образувано по заявление на „Юробанк България“
АД и въз основа на същото има издадена Заповед №1923 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 13.08.2020 г., с която е разпоредено
длъжникът Й. Р. Р. да заплати на кредитора сумата от 591,58 лева, от която 500,00 лева е
главницата по договор за кредит от 02.10.2018 г., 23,80 лева е договорната възнаградителна
лихва за периода 22.07.2019 г. – 21.10.2019 г., 54,78 лева е лихвата за забава, начислена за
периода 21.07.2019 г. – 28.07.2019 г., такса в размер на 13,00 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният с правно основание иск по чл.422 от ГПК е за вземане, което произтича от
нормата на чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, съгласно която с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът за
банков кредит се сключва в писмена форма и съгласно разпределената доказателствена
тежест ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение с
кредитополучателя Й.Р., обстоятелството, че е изправна страна по договора, тъй като сумата
по него е усвоена, дължимостта и размера на главницата, настъпването на изискуемостта на
главното задължение, както и че размерът на уговорената с договора лихва възлиза именно
на спорната, претендирана от него, докато в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил
напълно претендираните суми, ведно с фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че между страните
е налице валиден договор, както и че поетото от банката-ищец задължение е изпълнено –
сумата е била предоставена на кредитополучателя, което обстоятелство не се оспорва от
ответната страна и се потвърждава от заключението на приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза. Към датата на падежа на договора – 21.10.2019 г., усвоената в
пълен размер сума от 500,00 лева не е погасена, поради което и ответникът се явява
неизправна страна по договора поради нарушение на договорни разпоредби да погаси в
уговорения срок и по уговорения начин задълженията си към ищеца.
Предвид на изложеното, заявените от ищеца искове за главница, възнаградителна и
мораторна лихва се явяват доказани по основание, а исковете за главница и мораторна лихва
и по размер. Главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК на 10.08.2020 г. Що се отнася до исковете за възнаградителна
3
лихва и такси, съдът като съобрази заключението на вещото лице, намира, че дължимостта
на такса в размер на 13,00 лева не бе безспорно установена в производството, поради което
и предявеният в тази връзка иск следва да се отхвърли като неоснователен, а искът за
възнаградителна лихва е основателен и доказан в размера от 15,24 лева, до който следва да
се уважи, а за разликата до претендирания размер от 23,80 лева, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Що се отнася до възражението на особения представител за наличие на неравноправни
клаузи в договора, то същото не се споделя от съда за основателно. С оглед на прогласената
в чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне, страните са свободни да определят съдържанието на
облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от
повелителните норми на закона и добрите нрави. Нормата на чл.19 от ЗПК предвижда
ограничение единствено относно максималния размер на годишния процент на разходите
(ГПР). В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и
годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, какъвто е
настоящия случай, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят
и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.
Ето защо, съдът намира, че клаузата, уговаряща възнаградителна лихва в размер на ГПР
от 32,30 % не противоречи на закона и на добрите нрави, и поражда валидно задължение за
плащането на задъжението по това перо.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски, които съразмерно на уважената част от иска възлизат на сумата от
804,57 лева.
Съдът съобразява и тълкувателната практика на ВКС за разноските от заповедното
производство и ги възлага в тежест на ответника съразмерно на уважената част от иска, или
в размер на 139,71 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Й. Р. Р., ЕГН
**********, адрес в ......................., дължи на ищеца „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260,
представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В. – прокурист, следните суми: 500,00 лева,
представляваща неиздължена главница по Договор №................... за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка от 02.10.2018 г., 15,24 лева, представляваща
възнаградителната лихва за периода 22.07.2019 г. – 21.10.2019 г., 54,78 лева - мораторната
лихва за периода 21.07.2019 г. – 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.08.2020 г., когато заявлението по чл.417 от ГПК е подадено в съда до
4
изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №1923/13.08.2020 г. по ч.гр.д.
№4454/2020 г. по описа на РС-Бургас, като в останалата част до предявения размер
възнаградителна лихва от 23,80 лева и такси в размер на 13,00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Й. Р. Р., ЕГН **********, адрес в ..............................., да заплати на
ищеца„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В. – прокурист,
сумата от 804,57 лева, представляваща направените в исковото производство разноски,
съразмерно на уважената част от иска и сумата от 139,71 лева, представляваща направените
в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.ето му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5