Р Е Ш Е Н И Е № 262643
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 18.11.2021
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14337 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба ЗАД „Евроинс“ АД срещу Агенция Пътна Инфраструктура, с която е
предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 12 387.83 лева, представляваща
заплатено имуществено обезщетение по щета № ***/11.12.2019 г., както и сумата в
размер на 233.98 лева – обзщетение
за забава за периода 29.05.2020 г. до 04.08.2020, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.08.2020 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба и в допълнителна молба
от 18.11.2020 г. се излагат твърдения, че на *** г. в района на автомагистрала
„***“, км.***,
в посока гр. *** е настъпило ПТП, при което МПС с рег. № *** се блъска във
внезапно излязло на платното за движение безстопанствено животно /куче/, с което
са нанесени вреди на посочения лек автомобил – увредени предна броня, решетка в
броня, преден спойлер, десен фар, ляв и десен предни калници, ляв и десен
пластмасови предни подкалници, преден капак, предна лява колона с панти, лява и
дясна предни врати, лява и дясна задни врати, ляво и задно външно огледало,
задна броня, заден спойлер, заден десен калник, заден капак/пета врата, леви и
десни предни и задни алуминиеви джанти, гуми, сензор преден десен парктроник,
десен капак на дюза, лайсни на предна и задна леви врати, конзола на броня,
основна решетка на броня,, основна решетка за радиатор, греда между роговете,
долни предни ляв и десен носачи на окачването, ляв и десен амортисьор, ляв
колесен шенкел, външни и вътрешни плеви и десни кормилни накрайници, кормилна
кутия и рейка, датчик на рейка, ляв маркуч на спирачка, стойка на вътрешно
огледало, кора под резервоар, компресор и тампони, щит на фар, въздуховод на
радиатор, предна дясна обезшумителна лайсна. Вредите са оценени от
застрахователя по заведена щета № ***/11.12.2019, на сумата в размер на
12 387.83 лева, в които са включени 15 лева – ликвидационни разноски, и е
заплатена на собственика на увредения автомобил, застрахован при ищеца по
застраховка „ГО“. Излагат се твърдения, че вина за ПТП има ответника, доколкото
същият е стопанин на републикански път – какъвто е автомагистрала ***, като
поставя телена ограда на магистралата и осигури безопасно движение по нея.
Ищецът изпратил регресна покана до ответника за заплащане на претендираната главница,
но изпълнение в определения срок не последвало, поради което се претендира
обезщетение за забава от изтичане на срока, предоставен в поканата, а именно от
29.05.2020 г. до 04.08.2020 г.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.410, ал.1 ТЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл.45 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на валиден
договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване
на застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице,
което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната отговорност
/действие или бездействие, което да е извършено противоправно, причинно-следствената
връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се
презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на
застрахования на застрахователно обезщетение в претендирания размер. Ответникът носи насрещно
доказване по посочените обстоятелства, а при установяването на фактическия
състав на вземането, следва да докаже, че го е погасил, както и оборване на
презумпцията за виновност.
Безспорно между страните е, че лек
автомобил „***“, с рег. № *** към дата *** г. е бил с валидна имуществена застраховка при ищеца, което
се установява и от представената Застрахователна полица по застраховка „Каско“
на МПС № ***, по силата на която ищецът като застраховател приел да покрие имуществена
отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на посочения
лек автомобил, като е направена отметка в договора на „Пълно Каско“. Застрахователното
правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 10.09.2019 г. до 09.09.2020
г. Не се оспорва от
ответника, че застрахователните премии по застраховката са платени.
В общите условия към застрахователна полица /л.14/, които са неразделна
част от нея, действащи към датата на сключване на договора, е посочено, че
застраховката покрива всички рискове, които могат до доведат до пълна или
частична загуба на автомобила, включително и от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение
на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено
е сблъсък с куче на пътното платно–клауза „Пълно каско“, във връзка с клауза „Частично
каско“ към която се препраща.
От представения по делото Протокол за ПТП от *** г. /л.12/ се установява,
че на *** г. служители на КАТ посетили местопроизшествие на АМ „***“ на *** км
в посока ***, на което заварили лек автомобил „***“, с рег. № № ***, катастрофирал в крайпътно дърво и находящо се на
пътното платно безпризорно животно /куче/ - блъснато. Водачът на увредения лек
автомобил – А.Г.С. бил тестван за алкохол, като била дадена отрицателна проба.
Констатирани са вреди по лекия автомобил – по предната броня, странични
огледала, дясна гума и други. За тези обстоятелства Протоколът за ПТП
представлява официален документ и се ползва с обвързваща
материлно-доказателствена стойност, доколкото е съставен от длъжностни лица в
кръга на службата им и отразяват факти и обстоятелства лично възприети от тях.
От разпита на свидетеля А.Г.С. /протокол от о.с.з. от 27.05.2021
г. л.61/, се установява, че в края на 2019 г., след ***, пътувал с автомобила си „***“ по Автомагистрала „***“ от гр. П.
в посока към ***. Като по близо до гр. П., преди П. пред автомобила излезнало
животно - куче. Свидетелят се опитал да избяга от пътя, но не успял да реагира,
блъснал животното, след което изгубил управление на автомобила и навлязъл в
канавката, където колата се ударила в дървета и храсти. Това се случило в
светлата част на деня. Кучето излезнало изведнъж на пътя, внезапно,
непосредствено пред лекия автомобил, поради което свидетелят не успял да
реагира. Свидетелят набил спирачки, защото нямал време за реакция и възможност
да избегне животното. Опитал се да го
избегне, в резултат на което навлязъл в канавката, а кучето минало под
автомобила. Времето било сухо и свидетелят се движел с позволената за пътя
скорост. Свидетелят не е търсил органите на полицията, но въпреки това
служители на КАТ дошли на местопроизшествието и съставили Протокол за ПТП. Не
му съставили Акт за нарушение, доколкото видели, че става въпрос за блъснато
куче, което било безстопанствено. Вредите по лекия автомобил в резултат на
ПТП-то били сериозни – повредена броня, капаци, фарове, врати. Цялата кола била
настъргана. Бил направен цялостен ремонт на колата. Автомобилът, след ПТП-то,
не можел да се движи на собствен ход, за това била извикана Пътна помощ.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и
непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Същите
установяват механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия
автомобил непосредствено пред него и изневиделица изскочило животно на пътното, в резултат на
което свидетелят изгубил контрол над управлявани автомобил и са настъпили щети.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение /л.6/ собственикът на увредения лек
автомобил завел при ищеца щета, образувана под № ***.
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л.9 и л.11 и л.25/ се установява кои детайли от
автомобила са увредени, като щетите са оценени в общ размер на 12372.83 лева.
Видно от доклад по щета /л.32/ от така определеното
обезщетение е извършено прихващане на част от дължимото обезщетение със
задължение на пострадалия за вноска по застрахователна премия в размер на 711.35
лева. Като след извършеното прихващане е останала за плащане сума в размер на 11 661.48
лева.
От приетата по делото и неоспорената от страните
Съдебно-счетоводна експертиза /л.89/, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че на 24.04.2020 г. ищецът е наредил на собственика
на увредения лек автомобил А.С. сумата в размер на 11 661.48 лева и на
същата дата сметка на последния е заверена с тази сума.
С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице,
включително и чрез извършено прихващане, застрахователят встъпва в неговите
права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на
застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ. Извършеното прихващане не
променя обстоятелството, че на пострадалия е определено обезщетение в посочения
размер и че същото му е заплатено – част по сметка и част като погасяване на
задължение за вноска по застрахователна премия към ищеца.
От приетите по делото САТЕ /л.69/, вещото лице дава
отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на
преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице
причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните
щети по лекия автомобил. Такава се установява и от разпитаните по делото
свидетели.
Ето защо,
съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на произшествието и е
налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното
ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от
преминаването му през дупка на пътното платно.
С Протоколно определение от 17.03.2021 г. /л.41/ между
страните е отделено като безспорно, че *** км на АМ „***“ в посока *** се
стопанисва от ответника.
Процесният участък е част от републикански път, по
смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за пътищата, поради което на основание чл.19,
ал.1, вр. с чл.30, ал.1 ЗП задълженията по поддръжката на същия са в тежест на
Агенция пътна инфраструктура.
С оглед
посочените разпоредби задължение на Агенция пътна инфраструктура е да подържа в
изправност пътищата, които същата стопанисва, да поставя необходимите
ограждения, за да се възпрепятства възможността на републикански път да излизат
и да се движат безстопанствени животни, обезопасява ги и своевременно
предприема действия по отремонтирането на тези ограждения.
Доколкото ответникът като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря
за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им
работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и
от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на
застрахования автомобил, поради което е породена деликтната отговорност на
възложителя – АПИ за обезщетяване на вредите от нейните служители. Вината
се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни, които да оборват
законовата презумпция. В случая е
без значение, на кои служители е възложена тази работа и дали поддръжката е
възложена по договор за обществена поръчка, доколкото възложител е АПИ и пред
трети лица, съобразно закона, за причинените им вреди отговаря именно тя.
Представения по делото Протокол от
01.01.2020 г. /л.19/ в който е отразено, че за периода 01.12.2019 г. до
31.12.2019 г. не са констатирани посегателства и липси на охраняваните пътни
съоръжения за процесния участък, не се ползва с обвързваща съда доказателствена
стойност, доколкото е изготвена от ответника и негов изпълнител по договор за
поръчка. Отделно от това наличието на безстопанствено куче на републиканския път
се установи както от свидетеля, пряк очевидец, така и от Протокола за ПТП, в
който е отразено наличието на такова на пътя.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по
410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд,
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. В първоначалната САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на
причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ
размер на 41 815.60 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е
достигнал до този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по
размер.
По възражението за съпричиняване на ответника:
Същото не е заявено в срока по чл.131 ГПК, поради което не подлежи на разглеждане по делото.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения
размер на претенцията по главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер
за сумата от 12 387.83 лева с
включени 15 лева – ликвидационни разноски по определянето му, които съдът
приема за обичайни и в разумен размер като разход за изплащане на обезщетението.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва
да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от
датата на входиране на исковата молба в съда 05.08.2020 г. до окончателното
плащане на вземането, каквото искане е направено от ищеца още с исковата молба.
По иска по чл.86 ЗЗД
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
По
регресния иск на платилия застраховател срещу деликвента, последния изпада в
забава спрямо застрахователя в различен момент спрямо увредения. Това е така,
доколкото, претенцията на застрахователя произтича от различно правно основание
– договорно, а не по чл.45 ЗЗД. В закона не е предвиден срок за заплащане на
обезщетението, претендирано по чл.410, ал.1 КЗ, поради което и намира
приложение общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД, според която длъжникът изпада
в забава след като бъде поканен от кредитора.
По
делото е представена регресна покана до ответника /л.35/, връчена на ответника
на 18.05.2020 г. с обратна разписка /л.36/. В поканата е даден 10 – дневен срок
от връчването за заплащане на сумата в размер на 12372.83 лева. Този срок
изтича на 28.05.2020 г. Ответникът е изпаднал в забава считано от 29.05.2020 г.
Ищецът претендира обезщетение за забава за период от 29.05.2020 г. до
04.08.2020 г., което за този период възлиза на сумата в размер на 234.01 лева
изчислени служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн
калкулатор на НАП. С оглед изложеното и предвид диспозитичното начало този иск
се явява доказан по основание и размер и ще се уважи изцяло до претендирания
размер.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 545.51 лева – платена държавна такса, 30
лева – депозит за свидетели, 180 лева – депозит за САТЕ и 129 лева– депозит за
ССчЕ/.
Ищецът се е
представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо 975.51 лева, които следва да бъдат
присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул. “Македония“ № 3 ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Евроинс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, ет.1, ап.4 сумата в размер на 12 387.83 лева, представляваща
заплатено обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка за щети, причинени на лек
автомобил
„***“, с рег. № *** от
настъпило на *** г. ПТП на АМ „***“ на *** км посока гр. ***, изразяващо в удар
в безстопанствено животно /куче/, движещо се по платното за движение, в
резултат на което водачът губи контрол над МПС и се удря в крайпътно дърво, за
което е образувана при ищеца щета № ***/11.12.2019 г., както и сумата в размер
на 233.98 лева – обезщетение
за забава за периода 29.05.2020 г. до 04.08.2020, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 05.08.2020 г. до
окончателното плащане, както и сума в размер на 975.51
лева – разноски в производството..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ