Мотиви към присъда от 23.06.2020 г. по НОХД № 4722
по описа за 2019 г. на РС - Варна, НО, 22. състав
Районна прокуратура - Варна е внесла
обвинителен акт срещу П.Х.Ш. за това, че на 05.08.2019 г. в гр. Варна отнел
чужди движими вещи – 2 кутии гел капсули за пране
марка „Ариел“, на обща стойност 79,98 лв. (седемдесет
и девет лева и деветдесет и осем стотинки), от владението на А.Б.А. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление
по чл. 194, ал. 3 вр. чл. 194, ал. 1 НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото
обвинение като излага доводи за неговата доказаност.
Предлага налагане на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.
Адвокат
И.Д. – защитник на подсъдимия, изразява становище за несъставомерност
на деянието, като излага съображения, че подсъдимият не е преминавал касовата
зона в магазина, аргументирайки се, че показанията на св. З.Д. не се подкрепят
от изготвената по делото видеотехническа и лицево
идентификационна експертиза. Моли за оправдателна присъда, а в условията на
евентуалност намира, че при определяне на наказанието следва да бъде взето
предвид, че към датата на деянието подсъдимият не е осъждан.
Подсъдимият
П.Х.Ш. се възползва от правото си да не дава обяснения. В хода на съдебните
прения моли за правилно решение. В последната си дума моли за оправдателна
присъда.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
П.Х.Ш. е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, неженен,
не работи, осъждан, с ЕГН **********.
На
05.08.2019 г. той влязъл в магазин за хранителни стоки „ЦБА“, стопанисван от „Ц.“
АД, ***, с материално отговорно лице на магазина св. А.Б.А..
След
като влязъл, подсъдимият се насочил към вътрешността на магазина, където от
рафт за перилни препарати взел 2 кутии гел капсули за
пране марка „Ариел“ на обща стойност 57,80 лв. и ги
поставил в носената от него раница, която затворил.
По
същото време св. З.М.И. се намирала в помещение под магазина, където
наблюдавала камерите за видеонаблюдение. Забелязвайки
действията на подсъдимия, който познавала, същата веднага отишла в търговската
част на магазина и тръгнала след него. След като подсъдимият преминал касовата
зона без да заплати взетите от него вещи, св. З.И. го заловила с помощта на
намиращ се наблизо клиент, след което уведомила св. А.Б.А., който от своя
страна се обадил в 02 РУ – Варна.
На
място пристигнали свидетелите И.В.Н. и М.С.П. ***), които установили в офис -
помещение служители на магазина, подс. Ш. и поставени
на маса двете кутии с гел капсули за пране.
Подсъдимият
Ш. бил задържан и отведен в 02 РУ – Варна, а установените две кутии гел капсули били предадени с протокол за доброволно
предаване от подсъдимия Ш. на св. Н..
На същата
дата посочените вещи били върнати на св. А.А..
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото: гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите А.Б.А. (дадени в хода на
съдебното следствие и тези, които са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК), З.М.И. (дадени в хода на
съдебното следствие и тези, които са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК), И.В.Н., М.С.П. (дадени в
хода на съдебното следствие и тези, които са приобщени по реда на чл. 281, ал.
4 вр. чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК); заключението по
назначената в хода на съдебното следствие видеотехническа
и лицево-идентификационна експертиза и заключението по назначената в хода на
съдебното следствие съдебно-оценителна експертиза; писмени доказателства –
протокол за доброволно предаване, справка с характеристични данни за П.Х.Ш.,
разписка, имейл от ЦБА „Чайка парк“ до Районен съд - Варна, протокол за
констатирани липси и излишъци в магазин ЦБА „Чайка парк“ към 05.08.2019 г.,
справка за съдимост по отношение на П.Х.Ш. и бюлетини за съдимост.
На
първо място съдът следва да отбележи, че не установи противоречие между
показанията на разпитаните по делото свидетели относно осъществилите се събития
и тяхната хронология. Своите доказателствени изводи съдът постави на основата
на показанията на св. З.М.И., която е свидетел – очевидец на извършеното
деяние. Показанията й са последователни, непротиворечиви и житейски достоверни,
поради което съдът изцяло ги кредитира. От показанията на св. З.М.И. се
установява влизането на подсъдимия Ш. в хранителния магазин, вземането на двете
кутии с гел капсули за пране, поставянето им в
неговата раница, затварянето на същата и преминаването през касовата зона без
да заплати вещите и действията на И. по предотвратяване на отнемането на вещите
от подсъдимия чрез напускането на магазина, а именно хващането му с помощта на
клиент на магазина. Показанията на И. от друга страна се подкрепят напълно от
показанията на свидетеля А.А., който не е пряк
свидетел – очевидец, но е възприел подсъдимия Ш. в магазина непосредствено след
пристигането си и е провел разговор с него относно причините за вземане на
вещите и опитът му да напусне магазина. Показанията на св. И. и св. А. се
потвърждават и от св. Н. и св. П., които са пристигнали по сигнал в магазина и
са получили оплакване от служителите в магазина, че подс.
Ш. е взел инкриминираните вещи. Поради еднопосочност на показанията на св. А.,
св. Н. и св. П., въпреки че не са свидетели – очевидци, съдът ги намери за
достоверни и допринасящи за установяване на обстоятелствата по делото,
доколкото потвърждават заявеното от св. И..
Показанията
на четиримата свидетели се потвърждават и от съставения протокол за доброволно
предаване, с който подс. Ш. е предал на св. Н. процесните вещи.
На
следващо място деянието и неговото авторство се установяват и от заключението
на назначената в хода на съдебното следствие видеотехническа
и лицево идентификационна експертиза, което съдът намери за пълно, ясно и
обосновано. Видно от същото се установява, че на процесната
дата лице, което най-вероятно е П.Х.Ш., взема две туби и ги поставя в раницата
си, която впоследствие затваря, след което излиза от обхвата на камерата.
Действително от посочената експертиза не се установява преминаването на подс. Ш. през касовата зона, но тези обстоятелства съдът
намери за доказани от показанията на св. И., които по изложените по-горе
съображения бяха кредитирани изцяло.
Стойността
на инкриминираните вещи се установява от заключението по назначената в хода на
съдебното следствие съдебно-оценителна експертиза, което съдът счете за пълно,
ясно и обосновано предвид извършеното от вещото лице проучване на цените на процесните вещи към датата на инкриминираното деяние в
различни търговски обекти.
Съдът
основа своите изводи и на представените по делото писмени доказателства като
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
От
правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие, че подсъдимият П.Х.Ш. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 3 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 05.08.2019 г. в гр.
Варна е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 2 кутии гел капсули за пране марка „Ариел“
на обща стойност 57,80 лв. от владението на А.Б.А. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен и деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини.
От обективна страна подсъдимият е
извършил действия по отнемане на чужди движими вещи, намиращи се във владение
на св. А.Б.А.. Действията по отнемане са се изразили във вземане на вещите,
поставянето им в неговата раница, затварянето й и преминаването през касовата
зона, без да бъде извършено плащане. По този начин подс.
Ш. е целял да установи трайна фактическа власт върху взетите вещи.
Вещите са били чужди за подсъдимия - собственост на „Ц." АД, като
св. А.Б.А. е манифестирал фактическата власт върху тях, съхранявайки ги в
търговския обект на дружеството, в което работи.
Доколкото от назначената в хода
на съдебното следствие съдебно-оценителна експертиза се установи, че към датата
на деянието общата средна пазарна стойност на отнетите вещи е 57,80 лв., съдът
на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимия за разликата от 57,80 лв. до
79,98 лева.
Деянието на подсъдимия Ш.
представлява опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, като изпълнителното деяние
е останало недовършено по независещи от него обективни причини – свидетелката И.
с помощта на клиент на магазина е хванала подсъдимия и му е попречила да го
напусне, поради което и съдът на основание чл.304 от НПК го оправда по
обвинението деянието да е довършено.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, настъпването
на общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване. В съзнанието на подсъдимия Ш. са били формирани представи, че двете
кутии гел капсули за пране са чужда собственост и в
чуждо владение, както и че действията му обективно са били насочени към
отнемане на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяване на своя
трайна такава. От показанията на св. И. се установява и намерението му за своене, доколкото подс. Ш. е
преминал касовата зона без да заплати вещите, поставени в затворената му
раница.
Деянието
представлява маловажен случай, доколкото същото е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените престъпления от същия вид и може
да се подведе под хипотезата на чл. 93, т. 9 НК. Този извод съдът направи с
оглед ниската стойност на предмета на престъплението.
По
изложените съображения, съдът прие, че подсъдимият П.Х.Ш. е извършил
престъплението по чл. 194, ал. 3 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което беше признат за виновен.
По наказанието:
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 194, ал. 3 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация, или глоба от сто до триста лева,
като съгласно чл. 18, ал. 2 от НК при опит деецът се наказва с наказанието,
предвидено за довършеното престъпление, като се вземат предвид степента на
осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е
останало недовършено.
При
индивидуализиране на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление,
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало към
датата на деянието и съдействието, което е оказал на полицейските органи за
разкриване на престъплението и неговото участие в него.
Съдът не може да вземе
предвид ниската стойност на предмета на престъплението при определяне на
наказанието, доколкото същите обстоятелства характеризират деянието като маловажен
случай и законодателят е отчел, че в тези случаи следва да се определи по-леко
наказание, като е предвидил дори и три алтернативи.
Съдът
не отчете отегчаващи вината обстоятелства.
В случая е неприложима
разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като в санкционната част е предвидена възможност
за налагане на глоба в размер на 100 лева, като съдът не може да слезе под този
минимум – по арг. от чл. 47, ал. 1, изр. посл. НК.
При
определяне на наказанието в рамките по чл. 194, ал. 3 вр.
чл. 18, ал. 1 НК и чл.54 НК и като изходи от обстоятелството, че подс. Ш. не работи, за да може да се изпълни наказанието
глоба, съдът прие, че при наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства подходящо се явява наказание пробация,
за да се даде един последен шанс на подсъдимия да поправи своето поведение. При
тези обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание пробация
чрез задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от
шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца и включване в програми за обществено
въздействие за срок от шест месеца.
Така
определеното наказание ще отговаря в най-пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на хуманизма на българското наказателно
законодателство и би допринесло за изграждане на социални навици и умения за
законосъобразно поведение на подсъдимия.
По веществените доказателства и
разноските:
Съдът постанови веществените доказателства - 1 (един) брой диск с надпис „СВА
Чайка парк“, намиращ се на л. 30 от досъдебното производство, и 1 (един) брой
диск, приложен към заключението по назначената и изготвена видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, да се оставят в кориците на делото.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия П.Х.Ш. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт направените в съдебното производство разноски в общ
размер на 346,14 лв. и да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 150 лв.,
представляваща заплатено от НБПП възнаграждение на служебния защитник адв. Д.И.Д. за участие в досъдебното производство.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: