№ 128
гр. Разград, 01.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
Гражданско дело № 20213330102424 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:01 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ, редовно призован, явява се лично и с адв. Н., упълномощена
с подаването на молбата.
ОТВЕТНИЦАТА, редовно призована, за същата се явява адв. М.,
упълномощена с подадения отговор.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Н.: Поддържаме исковата молба.
ДОКЛАД НА СЪДА: Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и задължения с оглед твърденията в исковата молба:
сключен между страните граждански брак, влошени отношения, поради
виновно поведение на ответницата, както и фактическа раздяла.
Правната квалификация на иска – чл.49 ал.3 вр. с ал.1 от СК, чл.59 от
СК - за родителските права, чл.143 от СК- по отношение на иска за издръжка,
чл.56 СК за семейното жилище.
Ответникът оспорва изложените обстоятелства, сочещи като причини
виновното му поведение.
Ищецът следва да докаже твърдените обстоятелствата, водещи до
наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на
ответната страна
Съдът докладва получения социален доклад от ДСП гр. Разград.
АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада. Моля да бъдат разпитани
трима свидетели относно обстоятелствата кога ответницата е напуснала
семейството си, какво налага ограничителните мерки на ответницата с детето.
Единият свидетел е присъствал на един побой, другия свидетел на друг побой.
Единият свидетел е присъствал на едното бягство, а другия на другото
бягство.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Поддържаме подадения от нас
1
отговор. Правим възражения по искането за допускане на трима свидетели.
Съгласни сме на спогодба при условията, поставени от ищеца, в случай че
прекратяването на брака бъде без произнасяне на вината и разноските останат
така, както са направени.
ИЩЕЦЪТ: Не съм съгласен. Нека съдът да реши кой е прав и кой не.
АДВ. М.: Нямам допълнителни искания. Няма да сочим гласни
доказателства.
АДВ. Н.: Моля да допуснете до разпит двама свидетели – З.Х.Н. и
Т.С.М..
АДВ. М.: Не се противопоставям.
СЪДЪТ намира представените с исковата молба доказателства за
допустими и относими. За такова намира и искането за гласни доказателства,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства –
амбулаторен лист, епикриза, удостоверение за раждане, удостоверение за
сключен граждански брак.
ДОПУСКА до разпит като свидетели З.Х.Н. и Т.С.М..
ПРИЛАГА социален доклад на ДСП гр. Разград.
СНЕМА самоличността на свидетелката З.Х.Н..
З.Х.Н. – бълг. гражданин, на 62 години, ********************, с
основно образование, безработна, неосъждана, без родство.
НА СВИДЕТЕЛКАТА разяснена отговорността по чл. 290 от НК и
същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА З.Х.Н.: Познавам страните. Те са ми съседи и живеят
точно срещу нас. Те имат едно дете, което се казва С.. Майката не иска да
гледа детето ли или не е била готова да ражда дете. Още от малко, като се
роди бебето, тя все крещеше. Идваше у дома. Един ден беше у дома, бебето
заспа. Тя си взе бебето, замина си вкъщи. След половин час дойде у нас с
детето на ръце и започна да вика на дъщеря ми „курва“. Детето беше на
четири месеца тогава. Започна да се бие с моята дъщеря. Бебето в ръката й
беше, когато правеше това. Тогава извикахме полиция, жалба подадохме.
Дойдохме в управлението и й казах, че не е готова да има бебе и семейство.
Постоянно нервна, постоянно вика на детето. Един месец стои при тях, после
заминава при баба си без детето. Тя с детето си няма работа. На М. майката
гледа детето. Те живеят в къщата на ищеца. От година я няма в къщата тя.
Детето е при ищеца. Тя не е вземала дете при нея. От една година не съм я
виждала. Докато я няма, не съм чувала да праща пари за детето или дрехи.
Както си играе детето, то посегне някъде и тя започва да му вика „С., недей
пипа, седни“. Такова отношение имаше към детето. Знаем, че сега тя е с един
мъж в чужбина. Това се говори из селото. Преди една седмица се чу, че е
бременна. От съседките разбрах това. Моята внучка имаше фейсбук. Един
път внучката ми показа ответницата с един мъж на снимка. Това да беше
преди четири, пет месеца. След това внучката ми я блокира и нямаме връзка с
нея. Зная, че ответницата ходеше на лекари, тъй като с нервите не била добре.
Сама си казваше, че не е добре с нервите и ходела да се лекува. Никой не я е
гледал и затова била толкова нервна и разстроена. Детето много добре се
гледа в момента. Не сме виждали детето голо, мръсно. Бащата се грижи
2
много добре за детето. Той работи. В къщата живеят ищеца, сестра му, майка
му и баща му. Той има по-голяма сестра. Къщата им е голяма, на два етажа. В
къщата има всичко. Влизала съм в къщата. За детето има обособена стая на
първия етаж. Виждала съм бащата да взема детето и с него да ходи до
магазина, в града идват. Миналата година страните работеха в
птицекланицата и тя не идваше да си вижда детето. Само баща му идваше да
го вижда. Детето беше останало при баба си и дядо си.
СЪДЪТ снема самоличността на свидетелката Т.С.М..
Т.С.М. – български гражданин, на 48 години, от
*************************, с начално образование, безработна,
неосъждана, без родство.
НА СВИДЕТЕЛКАТА разяснена отговорността по чл. 290 от НК и
същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА Т.С.М.: Съседка съм на ищеца. Лятото ходих до
магазина и видях, че детето си взе едно сокче. Майката дойде, хвърли сока на
земята, започна да дърпа косата на малката защо идвала до магазина. Започна
да я дърпа за косата, детето започна да крещи. Казах й да не прави това на
детето. Тя ми каза, че детето е нейно. Ответницата дръпна детето и тръгна да
се прибира. През това време дойде бащата и взе детето от ръцете на майката.
Магазинерката също беше там и видя какво стана. Детето го гледа бабата.
Детето е на четири години, но не помня как се казва. Ние живеем през една
къща и детето постоянно ходи с баба си. Майката на детето не го гледа.
Бащата гледа детето. Ходи с него на магазина, взема му сладки. Майката и
бащата на детето не живеят заедно. Майката си замина отдавна. Не зная къде
е. Майката все крещи на детето. Пред нашата къща децата играят, тя идва и
прибира набързо детето у тях. Дърпа я насила да я прибира. Зная, че бащата
на детето работи, но какво работи, не зная. Не зная Г. да е ходила на лечение,
но тя не е добре. Постоянно крещи, вика. На свекърва си също вика. Не съм
чувала да са викали полиция.
АДВ. Н.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Н.: Поддържам изложеното в исковата молба. Моля да ми дадете
възможност да представя писмена защита.
ИЩЕЦЪТ: Ответницата според мен не е способна да гледа малко дете.
Поддържам си молбата.
АДВ. М.: Моля да постановите решение, с което да постановите
прекратяването на брака с ищеца. От посочените доказателства се установи,
че брака между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен.
Налице са проблеми на брачното съжителство, които са се задълбочили с
времето, на настъпило между тях отчуждение и отдалечаване на един от друг.
Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, който факт не
може да бъде преодолян. По-нататъшното съжителство между страните се
явява невъзможно. Бракът им съществува като една формална юридическа
връзка. От депозираните по делото гласни доказателства не се установи, че
3
вина за разстройството на брака има само ответницата. Първата свидетелка
посочи, че майката е проявявала негативно отношение към дъщеря й, а не
към нейното дете. Вторият случай, когато е чувала и е виждала моята
доверителка да говори на висок глас и прави забележка. Не посочи нищо за
начина на гледане от страна на доверителката ми в домашната и семейна
обстановка. На всички други въпроси, с които ищеца се мъчи да обвини
доверителката ми, не се представиха никакви доказателства. Първата
свидетелка каза, че не е виждала и чувала ответницата да има връзка с друг
мъж. По отношение на втората свидетелка тя установи само един случай,
когато доверителката ми е говорила на висок глас на детето си. Това не може
да бъде доказателство по отношение наличието на някаква агресия спрямо
детето й. Представените писмени доказателства – епикриза, че ответницата е
била на лечение в нервно отделение и е ходила на психиатър, изрично в
социалния доклад е вписано какви лекарства са изписани от психиатъра,
които не са лекарства, които касаят психическо натоварване. Липсват
доказателства, удостоверяващи психическа нестабилност. Липсват
доказателства за вина на доверителката за разстройство на брака.
Свидетелите констатираха, че полагането на грижи на детето е от баба му. Не
можем да говорим за произнасяне на вина само на единия родител. Не
възразяваме упражняването на род. права да бъде възложено на ищеца, но
възразяваме по отношение на определяне на режима на лични отношения. С
оглед на това, което е вписано в отговора, поддържаме го режима на лични
отношения да бъде определен всяка първа и трета седмица от месеца от 18
часа в събота до 16 часа в неделя, когато е на територията на Р България, 10
дни през лятото, когато детето не е на училище /от месеците юни, юли и
август/ и 10 дни през зимата /месеците декември и януари/ и когато бащата не
е в отпуск, срещи извън определения режим по време на лични и официални
празници по взаимно споразумение на страните. Предложеният режим на
свиждане от страна на ищеца не би бил приложим, тъй като това би
ограничило контактите на майката с детето. Детето има нужда от контакт с
майката и целта на основния закон е именно поддържането на такива
взаимоотношения. Майката няма ограничени родителски права, за да й се
налага такъв режим на свиждане. Не възразявам издръжката да бъде в
предложения от ищеца размер, а именно 170 лв. По отношение на името,
доверителката ми изразява съгласието си след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име.
АДВ. Н.: Оттеглям си искането за писмена защита. Ясно е в брака е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради което брака следва
да бъде прекратен. Бракът съществува само по документи. Следва да се
изследва въпроса по чия вина е настъпило непоправимото разстройство на
брака. Ответницата именно е причина за това. Свидетелите заявяват, че тя
крещи, вика, дърпа детето, дърпа го за косите, блъска го. Това са свидетели,
които са съседи и казват това, което са видели. Те са очевидци. Това
отношение, което тя има към детето именно поражда тези настъпили лоши
взаимоотношения. Стига се дотам, че доверителя ми осигурява квартира,
излизат на квартира. Като излизат на квартира, какво се получава. Тя дори не
ходи да види детето си, поради което считам, че вина за настъпилото дълбоко
разстройство на брака има ответницата. Стигнало се е дотам да викат полиция
и да й съставят съответните документи. Искам да наблегна на това, което
4
заявиха свидетелите. Свидетелката казва, че с малкото дете на ръце отива,
обижда, посяга да бие, крещи, без да се съобразява, че това дете е малко.
Стига се дотам, да се вика полиция. Какво казва самата ответница, че е
нервна, че е на лекарства. В медицинската документация пише от съответния
лекар, че тя страда от депресивно разстройство, което е психично заболяване.
Може би това дава отражение на отношенията им. Лежала е в нервно
отделение. Тя непрекъснато бяга, изоставя детето. Тя не е платила нито един
лев за това дете. Не може един родител да оставя малко дете, да не плаща
никаква издръжка. Коя майка ще си остави детето на три, четири месеца и ще
избяга. След това пак бяга. Не може да се иска с преспиване детето, когато тя
го оставя малко. Не го оставя дори да играе навън детето. Какъв социален
живот ще има това дете. Тя пречи на развитието му. По всяко време изрично
казват свидетелите, че се държи зле с детето. Във фейсбук ответницата има
снимка с друг мъж. След това фейсбука е блокиран. Тя има друг мъж в
живота си. Ответницата дърпа детето за косите, затваря го вкъщи. Когато тя
не е при детето, дори не го търси. След като тя е виновна, всичко това е
свързано със съответните последици. Факт е, че тя е в чужбина. Що се отнася
до режима на лични отношения – втора и четвърта събота и неделя от месеца
от 18.00 часа до 16.00 часа, тя не полага никакви грижи за детето, не праща
подаръци, не плаща издръжка. Ответницата е непрекъснато на лекарства. Не
може това дете да бъде оставено насаме с майката. Моля режима на лични
отношения бъде в присъствието дали на бащата или на социален работник и
да не е с преспиване.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 01.04.2022 година.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11.47 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
5