РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. В. Търново, 08.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на деветнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
Г. ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
С.А. |
и с
участието |
|
на прокурора |
С.И. |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10376 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2023г. |
||
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Същото е образувано по касационна жалба на Агенция
„Митници“, Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване",
чрез пълномощника гл. ***С., против Решение № 511/09.10.2023 г., постановено по
АНД № 20234110200690/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което
е отменено Наказателно постановление (НП) № 4086/28.05.2021 г. на с.д.
заместник – главен директор на Главна дирекция "МРР" в ЦМУ на Агенция
Митници, в частта, в която на П.Н.П. *** за нарушение на чл. 126, ал. 1, пр.
първо от ЗАДС и на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от с. з, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2410,84 лева.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63в от ЗАНН. Твърди се, че от събраните доказателства безспорно се установява
извършеното нарушение по чл.126 от ЗАДС. Намира за неправилни изводите на въззивния съд, че АНО неправилно бил установил точното количество
намерена акцизна стока. От съда се иска отмяна на решението на РС – Велико
Търново и постановяване на друго по същество на спора, с което НП да бъде
потвърдено. В съдебно заседание се представлява от гл. ***С., който поддържа
касационната жалба по изложените в същата съображения. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Претендира разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по касация – П.Н.П., не изпраща
представител в съдебно заседание. В депозираната молба вх. №253/18.01.2024г. заема
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на
РС да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Счита че за
правилни изводите на РС, че за налице нарушения при взимането на проби от
намерените съдове, поради което не може да се установи по безспорен начин
предметът на нарушението. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът,
след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото
доказателства и извърши проверка на въззивното
решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по
същество е неоснователна. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 511/09.10.2023 г., постановено по
АНД № 20234110200690/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, е
отменено Наказателно постановление (НП) № 4086/28.05.2021 г. на с.д. заместник
– главен директор на Главна дирекция "МРР" в ЦМУ на Агенция Митници, в
частта, в която на П.Н.П. *** за нарушение на чл. 126, ал. 1, пр. първо от ЗАДС
и на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от с. з, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 410,84 лева.
За да
постанови този резултат, Великотърновският районен съд приема недоказаност на
нарушението, поради допуснато нарушение в хода на административнонаказателното
производство, поради което и обжалваното пред него наказателното постановление
е отменено. Според въззивния съд не е извършено
замерване на алкохолен градус на всеки един от съдовете, а на експертен анализ
били подложени двете сборни проби и по този начин не ставало ясно нито от кой съд
какво количество течност е иззето, нито дали цялото количество иззет алкохол
притежава посочените в НП характеристики – по вид и алкохолно съдържание. Така
е приел, че е допуснато нарушение при вземане на пробите за изследване, което се
отразяло на описанието на извършеното нарушение и на неговата съставомерност, съответно на размера на определения като
дължим акциз. С тези мотиви ВТРС е отменил обжалваното пред него НП в частта досежно наложената глоба.
Така постановеното
решение е правилно.
При разглеждането на
делото съдът правилно е установил фактическата обстановка, според която на
14.11.2020 г. служители на ответника извършили проверка в частен имот, находящ се в гр. Дебелец, ул. “Работническа" №26А,
обитаван от П.Н.П., в негово присъствие. В прилежаща постройка към проверявания
имот – гараж, митническите инспектори открили общо 24 броя съдове с течност, наподобяваща
етилов алкохол и с мирис на етилов алкохол, разпределени както следва: 17 броя
ПВЦ туби с вместимост от по 11 литра всяка и 4 броя туби с вместимост от по 10
литра всяка, пълни догоре с жълтеникава течност с вид и мирис на алкохол, както
и 3 броя ПВЦ туби с вместимост от по 11 литра всяка, пълни догоре е кафеникава
течност с вид и мирис на алкохол. За резултата от проверката бил съставен
Протокол за извършена проверка № 20BG9999А049495 от 14.11.2020г., подписан от П.
без възражения. Всичките 24 броя съдове с течност били иззети от проверяващите,
за което бил съставен Опис на иззети акцизни стоки № 20BG9999А049495 от
14.11.2020г. За установяване на точния вид на намерената и иззета течност с
мирис на алкохол, както и на алкохолното съдържание и дали е годна за
консумация, са взети 2 броя проби, за което са съставени Протокол за вземане на
проба №168 от 14.11.2020 г. и Протокол за вземане на проба №169 от 14.11.2020
г.
Взетите проби са
изпратени в Митническа лаборатория гр.Русе за анализ, като според становището
на Митническа лабораторна експертиза с №01-17.11.2020г./23.11.2020г.
определените физико-химични показатели и експертната оценка на изпитаната проба
от 227 литра представлява „етилов алкохол" - дестилатен
алкохолен продукт е действителното алкохолно съдържание по обем 42.3 % vol. Съгласно
становището на Митическа лабораторна експертиза с №021-17.11.2020г/23.11,2020г.
определените физико-химични показатели и експертната оценка на изпитаната проба
от 33 литра предедставлява етилов алкохол" - дестилатен алкохолен продукт с действителното алкохолно
съдържание по обем 41.1 % vol.
За извършеното
нарушение е съставен АУАН № 2648/11.12.2020г., връчен на П.П.
на същия ден. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по
акта. Въз
основа на този АУАН е издадено и обжалваното пред районния съд НП.
Съгласно разпоредбите
на чл. 218 от АПК, приложими в производството съгласно препращащата разпоредба
на чл. 63в отЗАНН, касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалният закон съдът следи служебно.
Настоящият състав намира изводите на въззивния съд за съответни на доказателствата по делото и
материалния закон.
Следва да бъде съобразено новото Тълкувателно
постановление №1 от 16.02.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк.
д. №2/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според
което субект на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните
складове може да бъде всяко лице независимо от регистрацията по този закон.
Ответникът по касационната жалба, независимо
че не е регистрирано по ЗАДС лице, е годен субект на
административнонаказателната отговорност по чл. 126 от същия закон, при доказаност на някой от посочените в тази норма състави.
Нарушението по чл. 126, ал.1 от ЗАДС може да
бъде осъществено с различни изпълнителни деяния и в конкретния случай АНО е
посочил, че формата на изпълнителното деяние е държане на акцизни стоки (260
литра дестилатен алкохолен продукт) без документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.
Настоящият касационен състав споделя извода на
въззивния съд за нарушение на нормативно установения
ред за вземане на проби, което по своя характер е съществено, тъй като лишава
лицето от възможността да участва в този процес и да се защити. Видно от
доказателствата по делото, установените по време на проверката общо 24 броя туби
с течност са били иззети от митническите инспектори, като от проверяващите са
взети и изпратени за анализ две сборни проби от течността – една от жълтеникавата
течност( 227 литра, разпределена в 21 броя туби), и една от кафеникавата
течност (33 литра, разпределени в 3 броя туби). Или иначе казано, малко количество от всички
туби с жълтеникавата течност, съответно с кафеникавата течност, е било
смесено в един съд и така получената сборна проба е изпратена за лабораторен анализ. Но това
че изпитаната сборна проба представлява етилов алкохол не означава по
презумпция, че течността във всички намерени 24 броя съдове е с алкохолно
съдържание, след като на практика не са били изследвани по отделно всички намерени в
помещението съдове. Въз основа на предположение от АНО е формиран изводът за
наличие на алкохол във всички тях, съответно дължимия акциз за тях и за цялото
количество намерена течност. Напълно възможно е било някоя от откритите ПВЦ
туби да не е била пълна с етилов алкохол, но смесвайки съдържанието й с течност
от останалите съдове това обстоятелство не може да бъде установено. Допуснато е
нарушение, което е довело до ненадлежно установяване на съдържанието във всички
иззети съдове, респективно, недоказаност
на твърдението за наличие на акцизна стока – алкохол, съхранявана от санкционираното
лице, без съответните документи, за претендираното от
АНО количество, а от
тук и неправилно определяне на размера на наказанието.
В крайна сметка, недоказано е извършването от
обективна страна на претендираното от АНО
изпълнително деяние, за което е ангажирана отговорността на ответника по
касация.
Недопустимо
е наличието на административно нарушение и налагането на наказание да се
установява въз основа на предположения.
При
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не
страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила.
От
ответника по касация не се претендират разноски, при което такива не следва да
бъдат пресъдени.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63в
от ЗАНН, касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 511/09.10.2023
г., постановено по АНД № 20234110200690/2023 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.